Роджър Ланслин Грийн
Робин Худ (8)

Глава пета
Как Малкия Джон отиде в Зеления лес

Хора добри на път в Шъруд,

спрете на вино при Робин Худ,

Не е ли той там, сторете поклон

и пийте по чаша с Малкия Джон.

Стар стих от неизвестен автор

След като избави Уил Аления от нотингамския шериф, Робин Худ известно време се спотайва в Шърудския лес: строеше колиби на няколко от най-затънтените и отдалечени поляни, занимаваше хората си с военни упражнения и посвещаваше новодошлите във всички тайни на горския живот.

Много бяха тези, които се присъединиха към дружината му — изгнаници, бедняци, които пъшкаха под жестокия гнет на господарите, дойдоха дори един-двама свободни селяни и няколко души, които насила били взети на служба при шерифа или при различни нормандски рицари и феодали от областта.

По това време големия северен път минаваше през леса и те си осигуряваха всичко необходимо с внезапни нападения: яркозелено сукно, стрели или пари, с които да си ги купуват.

Когато в тази нова общност на зеления лес се установиха редът и спокойствието и бяха взети мерки да няма изненади от шерифа или от някой рицар в съседство с тях, като Гай от Гизбърн и приближените му, Робин реши да отиде по-далече. Той знаеше, че ще бъде добре, ако има няколко убежища, в случай че принц Джон изпрати голяма войска да го прогони от Шъруд, затова от време на време напускаше с хората си нотингамския край и често стигаха до Барнсдейл в графство Йоркшър или до Пломптън, в графство Къмбърланд; понякога се знаеше, че посещават дори Пендълския лес в графство Ланкашър или Деламиърския лес в графство Чешър.

Голяма част от времето те отделяха на стрелбата с лък и всички се справяха изкусно, макар че никой не можеше да улучва така надалече и толкова точно, колкото самия Робин Худ. Упражняваха се в бой с мечове и въртене на тояги. Но им оставаше време и за лов, тъй като обичайна храна за тях бе месото на елените, което понякога заменяха с месо от диви свини, зайци или различни птици.

Неведнъж Робин изпитваше умора от еднообразното всекидневие и се запиляваше нанякъде сам, като оставяше за свой заместник Уил Аления. Често се завръщаше от тези скитания с вестта, че група богати пътници трябва да бъде причакана и ограбена, или пък разказваше за някоя нова несправедливост, извършена спрямо саксонски селянин или саксонски крепостен. Понякога водеше нов член за дружината изгнаници, а най-забележителната от тези случайни срещи му донесе в дар най-верния и предан измежду всичките му приятели.

Беше в края на първото им лято в Шъруд, когато внезапно Робин се почувствува неспокоен.

— Останете тук, добри ми приятели — каза той рано една сутрин. — Но елате, и то бързо, ако чуете да свиря с рога по начина, с който знаете, че нарочно ви викам. През последните две седмици нямахме никакви забавления, нещо повече — не ни се случи никакво приключение, затова ще отида да потърся нещо. Но ако се окажа в затруднено положение, без възможност да се измъкна, ще изсвиря с рога си.

После той си взе довиждане с Аления и останалите и весело потегли през гората, с готов за стрелба лък в ръка, като се оглеждаше и ослушваше за опасност или за нещо интересно.

По пладне стигна по една горска пътека до голям бързоструен поток, през който бе прехвърлен мост, направен само от един загладен отгоре дървесен ствол. Като го доближи, видя, че към него отвъд потока се е забързал висок селянин.

„Не можем да минем едновременно, мостът е прекалено тесен“ — помисли си Робин и ускори крачка, защото искаше пръв да премине.

Но високият селянин също ускори крачка и вследствие на това двамата се озоваха стъпили върху двата края на моста в един и същи миг.

— Пази се от пътя ми, дребосък! — извика непознатият, който беше цяла стъпка по-висок от Робин. — Или искаш да се изкъпеш в потока?

— Не бързай, не бързай, дангалако! — отвърна Робин. — Дръпни се назад, докато мина аз, или ти ще бъдеш изкъпан!

— Ами тогава — извика непознатият, като размаха кривака си, — аз най-напред ще ти счупя главата, а после ще те натопя във водата!

— Ще видим дали ще стане — отвърна Робин и като взе една стрела с хубаво перо от крило на гъска, я нагласи на тетивата.

— Само да помръднеш тетивата на лъка си — извика непознатият, — и веднага ще ти ощавя кожата с хубавия си кривак, а после ще те топна да подгизнеш в потока!

— Умът ти е колкото на гъска — възкликна Робин презрително, — защото само да опъна лъка си и стрелата ми ще прободе гордото ти сърце преди да си ме докоснал с тоягата си!

— Ако моят ум е като на гъска — отвърна непознатият, — твоят е като на страхлив заек. Стоиш си там добре въоръжен с хубав голям лък, а аз разполагам с кривака си и изобщо не стигам до тебе.

— Презирам думата „страхливец“ — извика Робин, като постави обратно стрелата в колчана и отпусна тетивата. — Затова ще сложа настрана оръжието си и ще изпитам мъжеството ти с кривак като твоя, стига да изчакаш, докато си го отрежа в гъсталака.

— Тук ще остана — отвърна весело непознатият, — стъпил с един крак на моста, докато се приготвиш за студената баня в потока!

Робин Худ свърна настрани към горския гъсталак и си избра здрав кривак от млад дъб, дълъг шест стъпки — прав, як и жилав. После се върна на моста, като по пътя огъваше и подрязваше оръжието си. Захвърли лъка и колчана си на брега, заедно с качулката и рога си, и отново стъпи на моста, като викна весело:

— Гледай какъв чудесен кривак си имам, няма да се счупи лесно — точно такова нещо е необходимо, за да се събарят нагли негодници във водата! Хайде да се бием на моста, та ако единият падне във водата, да няма съмнение кой е спечелил и победителят да може да върви по пътя си сух.

— От все сърце съм съгласен — отвърна непознатият. — Мразя да давам път… Я да те цапна по глава: та! — И като каза това, той сграбчи кривака си за единия край, протегна другата си ръка, готов да го хване през средата, ако го използува като щит, и прекрачи напред по тесния мост.

Робин тръгна насреща му, завъртя оръжието си около главата му и с рязко движение избягна защитата на противника си и удари с кривака така, че ребрата на човека изкънтяха.

— Ще ми платиш за това! — извика непознатият. — Не се съмнявай, че ще ударя не по-зле, докато ръцете ми още могат да държат кривака, пък и ми е противна мисълта да умра твой длъжник, след като една хубава тупаница ще плати каквото ти дължа!

И те взеха да си нанасят силни удари, като че вършееха с млатило. Скоро шумният трясък и грохот от блъскането на дърво в дърво бе прекъснат от по-глух звук, когато непознатият цапардоса Робин Худ по главата и рукна кръв; след това те се пердашеха още по-ожесточено — непознатият не можеше да се защити от ударите на Робин, които се сипеха върху рамената и тялото му, докато от късото му кожено палто се заиздига прах като пушек.

Но внезапно той с яростен вик завъртя кривака си и замахна толкова силно и с такъв бяс, че дори Робин не можа да му устои — прекатури се презглава в потока и изчезна.

— Добри човече, добри човече, къде отиде? — завика непознатият, като коленичи на моста и разтревожено се взираше във водата.

— Тук съм! — извика Робин весело, както се бе уловил за един надвиснал глог и се измъкваше от потока. — Просто се оставих да ме понесе течението и да поизмие наранената ми глава! Трябва да се призная за победен — ти си хубав човек, умеещ да удряш и тъй като този ден ти спечели, нека повече да не се бием.

С тези думи Робин вдигна рога си и изсвири силно. После се обърна към непознатия и запита:

— Накъде се бе забързал в зеления лес? Надявам се, че можеш да поотложиш работата си, за да обядваш с мене. И настоявам да го направиш — ще използувам сила, ако не те убедя с думи!

— Да ти кажа правичката — отвърна непознатият, — тръгнал съм да търся един човек, на име Робин Худ…

Преди Робин да му отговори, чу се шум и от гъсталака изскочи Уил Аления, последван от повечето свои хора. Представляваха внушителна гледка с ушитите по мярка яркозелени жакети и панталони.

— Добри ми господарю! — извика Аления. — Какво те е сполетяло, та изсвири с рога да ни повикаш? Окървавен си и мокър до кости!

— Нищо не ме е сполетяло — отвърна Робин, — само дето този хубавец ме прекатури в потока с дългия си кривак!

— Кълна се в светото разпятие — възкликна Аления, — че няма да си тръгне с неизплатен данък, щом така е обидил храбрия Робин Худ. Елате, юнаци мои, сега е негов ред за студената вода!

— Не, не! — засмя се Робин. — Той е яко момче и ме прекатури в честна борба, затова го оставете. Ела, приятелю — добави той, като се обърна към непознатия, — тези стрелци не бива да те плашат, те всички са мои другари. И ще станат и твои, ако стиснеш ръката ми и се закълнеш да бъдеш верен на Робин Худ и дружината му. Говори, юначе, и се не бой — скоро ще боравиш с големия лък така умело, както въртиш здравия кривак!

— Съгласен съм, ето ръката ми — извика непознатият, — с нея ти давам и сърцето си, честни Робин! Казвам се Джон Малкия и не се страхувай, че мога да докарам срам на теб или на юнаците ти — сръчен съм в бойното изкуство и гонитбата и ще те следвам вярно, накъдето, и да ме поведеш!

— Аз все още мисля, че имаш нужда от къпане — каза Аления по-късно, когато всички насядаха около огъня, на който се печаха две тлъсти кошути. — Но да се накиснеш добре с кафяво пиво поне няма да ти навреди. Тука в леса имаме обичай да даваме на всеки, дошъл при нас, ново име. Съгласни ли сте, приятели, да превърнем това празненство в кръщене на новия ни приятел и да му наречем горско име?

— Добре го каза, Уил! — извикаха изгнаниците и направиха около тях кръг от засмени лица. — А Робин ще му бъде кръстник!

— Съгласен съм — усмихна се Робин. — А сега се залавяй за работа, отче Уил!

— Добре тогава — извика Аления, като напълни голяма купа с пенливо пиво, — внимавайте всички! Това дете, това кърмаче, което доведоха за кръщене, се наричаше Джон Малкия. Но като гледам какво дребно и хилаво сукалче е, понеже едва ли е по-високо от седем стъпки, а обиколката на кръста му е около ел^[1] (нали тъй, дете, само ярд, не ярд и четвърт? Е, като ядеш една година еленско месо и пиеш силно пиво, ще стигнеш два ярда!)… Както казах, понеже детето е толкова слабичко, че…

— И все още недохранено! — прекъсна го Джон Малкия, като жадно задуши с нос вдигащото пара месо.

— Предвид всичко това — тържествено продължи Аления — ние ще го обърнем наопаки и ще го наречем Малкия Джон — сега и вовеки веков. Да живее Малкия Джон!

С тези думи той посегна да излее пивото върху главата на кръщелничето си, но Малкия Джон измъкна купата от ръката му и като извика високо „Ето как Малкия Джон се заклева да бъде верен на Робин Худ и на всички, които го следват в хубавия зелен лес“, доближи половницата до устата си и я пресуши на един дъх.

След това всички пируваха и се веселиха до късно вечерта. Отсетне нататък Малкия Джон стана един от най-верните хора на Робин Худ и негов истински приятел, а когато след време Уил Аления остаря и не можеше да служи както преди, Малкия Джон стана негов заместник в дружината.

И макар че не се смали на ръст, нито пък отслабна в кръста, прозвището Малкия Джон му остана и никой не го знаеше под друго име.