Роджър Ланслин Грийн
Робин Худ (17)

Глава четиринадесета
Сватбата на Алин от долината

— Кой девойката дава? — пита Малкия Джон.

— Аз! — отвръща му Робин, а всички мълчат.

— Посмеят ли пак да я вземат от Алин,

твърде скъпо ще ми заплатят!

„Робин Худ и Алин от долината“, балада

Макар че Робин и дружината му живееха най-вече в пещерите и колибите на тайната долчинка в най-затънтения пущинак на Шърудския лес, те обитаваха и много други места. И то не само в останалите гори, които по това време покриваха по-голямата част от Северна Англия.

Имаше един-двама рицари, като сър Ричард от Лий, разпалени поддръжници на крал Ричард и врагове на принц Джон, които бяха винаги готови да приемат на гости или да приютят Робин или някого от дружината му. Имаше също и неизброимо много победни домове, където хората на Робин можеха да разчитат на добър прием и закрила и да бъдат сигурни, че там не вирее предателството — защото, макар че за главата на всеки от тях бе определена цена, дори най-бедният крепостен би предпочел смъртта пред това да стане изменник.

Много от тези тайни приятели Робин и хората му бяха спасили от смърт или недоимък, а един от тях, менестрелът Алин от долината, бе задължен на Робин по други причини.

За пръв път Робин го видя един пролетен ден, когато стоеше в шарената сянка на разлистен кестен и дебнеше да улучи един пъстър елен.

Дочу се жизнерадостна песен и един млад юнак се появи на горската пътечка — толкова напет, че едва ли имаше втори като него. Беше облечен с аленочервени дрехи — цвят и изискан, и весел — и както си вървеше с лека, пружинираща походка, гласът му се лееше като на сладкопойна птица:

Преди Великден птици пеят,

дърветата се зеленеят —

навред е благодат.

Цъфтят в полето маргарити,

към синьото небе полита

и славеят крилат.

Сегиз-тогиз той поспираше и изтръгваше приятни звуци от малката арфа, преметната с ремък през рамото му.

На следващия ден Робин отново го видя — но изглеждаше съвсем различно от преди. Сега той едва се мъкнеше из гората, плетеше крака, а главата му бе наведена. Красивите аленочервени дрехи бяха изчезнали, а вместо веселата песен той свиреше погребална мелодия на арфата си и пееше за изгубена любов и пропаднали надежди.

По знак, даден от Робин, Малкия Джон и Мъч излязоха от прикритието си и преградиха пътя на младежа, но той бързо изтегли меча си и зае положение за отбрана.

— Не ме докосвайте! Не ме докосвайте! — викаше той. — Каква работа имате с мене?

— Трябва веднага да се явиш пред господаря ни — каза Мъч. — Той те очаква ей при онези дървета.

— А кой е господарят ви? — попита Алин от долината.

— Робин Худ.

Когато го заведоха при Робин, той го попита предпазливо:

— Любезни господине, имате ли пари, които бихте дали на моите юнаци и мене?

— Никакви пари нямам — бе отговорът, — само пет шилинга и един пръстен. Пазих ги седем дълги години за сватбата си. Вчера трябваше да се оженя за най-прекрасната девойка на света, но тя ми бе отнета и я насилват да се омъжи за един богат стар рицар. Затова съм с разбито сърце.

— Как се казваш? — попита Робин.

— Алин от долината — бе отговорът. — Аз съм беден менестрел, макар че добре свиря и пея, пък при нужда стрелям с лъка и въртя меча не по-зле от другите мъже.

— А какво ще ми дадеш — попита Робин, — ако отърва твоята любима от стария рицар и ти я върна невредима?

— Уви — каза Алин, — аз нямам пари. Но ще се закълна в светото писание да бъда твой верен и предан слуга.

— На колко мили оттук е любимата ти? — попита Робин. — Гледай да ми отговориш точно.

— Повярвай ми — каза развълнувано Алин, — на не повече от пет мили.

След което Робин размени няколко думи с Малкия Джон, поиска от Алин арфата му, уви се в наметалото му, забърза колкото може и се спря чак в църквата, където трябваше да стане венчавката.

Когато стигна там, видя, че всички чакат младоженците, а епископът на Питърбъро, който трябваше да извърши бракосъчетанието, го попита кой е и защо е разблъскал хората, за да влезе вътре.

— Аз съм най-добрият менестрел на север — каза невъзмутимо Робин. — И съм сигурен, че една сватба не е завършена докрай без музика.

— Ако казваш истината, ти си добре дошъл — рече епископът. — Ела и ни посвири, докато дойдат младоженците.

Тогава Робин изсвири няколко прости народни песни и всички бяха доволни. Дойде невястата.

Тя беше млада и прекрасна, но бледа като смъртник и с очи, зачервени от плач.

След нея вървеше старият рицар, който щеше да й става съпруг — на вид зъл старец, той тътрузеше нозе, брадичката му трепереше от парализа, а очите му похотливо следяха младото момиче, което му бяха продали, защото точно такава бе женитбата.

Когато дойде младоженецът, очакваха Робин да спре да свири, но вместо това той свиреше все по-високо и по-високо.

— Тишина, спри, тихо, господин свирачо! — извика сърдито епископът.

— Няма да спра — спокойно отвърна Робин, — защото още не виждам младоженец за тази прекрасна девойка, която блести като чисто злато с младостта и красотата си… Този старец, предполагам, е дядо й, който е дошъл да я предаде на мъжа по неин избор?

— Нахалнико! — изфъфли епископът. — Това е моят брат, който ще се жени за момичето!

— По твой избор ли? — попита Робин, като се обърна към невястата, а тя тъжно промълви: „Не“.

— Не е нейна работа да избира! — закрещя епископът. — Родителите й са мъртви, а аз, нейният законен настойник, казвам, че тя ще се омъжи за моя брат! Тя страда от глупаво момичешко увлечение по един беден менестрел на име Алин от долината, но аз му дадох пътя вчера и той няма да се върне. Дъщеря на рицар с наследствена къща и земи не е за такъв като него!

— Аха! — извика Робин. — Значи така! Зад всичко са парите и един Юда, преоблечен като епископ!

С тези думи той вдигна рога до устата си и изсвири дълго и пронизително. Още не бе заглъхнало ехото, когато в църквата се изсипаха повече от две дузини стрелци. Предвождаше ги Алин от долината. Той пръв стигна до Робин и му сложи лъка в ръката.

— А сега — сурово каза Робин — нека сватбата продължи, но със законния младоженец. Законен според божите закони!

— Ето ме — каза Алин от долината.

— Добре — отвърна Робин. — Ти влезе, тук неженен мъж, но ще излезеш оттук с невяста.

— Това няма да го бъде! — разгорещи се епископът. — Такъв брак не е законен! Имената на младоженците трябва да бъдат извикани три пъти — такъв е законът в Англия!

— Малки Джон — заповяда Робин, — намери си расо и стола, качи се на амвона и извикай три пъти имената им!

Малкия Джон си взе расо от един по-нисък монах, а стола от самия епископ и се заизкачва по стъпалата към амвона с тържествен вид, а Робин каза тихо:

— Кълна се, че тези одежди го преобразяват!

Но това все пак не превърна Малкия Джон изведнъж в свещеник и всички в църквата се смяха, когато той извика имената седем пъти — „да не би, както каза той, три пъти да са недостатъчни“!

Нито епископът, нито старият рицар посмяха да се противопоставят на извикването на имената, защото Робин бе сложил стрела на тетивата си и ги гледаше заплашително.

— Кой ще предаде тази девойка на законния й съпруг? — попита Малкия Джон.

— Аз! — извика Робин. — И този, който се опита да я отнеме на Алин от долината, трябва да се пази от Робин Худ! А този, който се опита да отнеме с измама земята или парите й, също трябва да се пази от мене!

След това Малкия Джон слезе от амвона и върна дрехата на епископа.

— А сега, уважаеми епископе — каза сурово Робин, — чакаме вие да извършите службата по всички правила на светата църква!

— Няма да го направя — изръмжа епископът.

— Няма ли? — бавно попита Робин. — Тогава ще си доведем нашия свещеник от гората — монаха Тък… Но ти, уважаеми епископе, можеш да очакваш посещение от няколкостотин души мои хора — те ще дойдат да съберат данък от църквата, който ще покрие всичката ти собственост!

При тези думи епископът извърши бракосъчетанието между Алин от долината и невястата, която приличаше на кралица със светналите си от щастие очи.

С течение на времето тя и Алин от долината успяха да се настанят в бащината й къща на границата с Шърудския лес и заживяха там необезпокоявани в мир и щастие.

Нещо повече — през целия си живот Робин Худ бе най-желаният гост в техния дом и много бяха песните и баладите, които Алин съчини за подвизите на Робин и неговата дружина.