Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Adventures of Robin Hood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 15гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Роджър Ланслин Грийн

Робин Худ

 

Роман

Първо издание

 

Roger Lancelyn Green

The Adventures of Robin Hood

Puffin Books, 1975

 

Огняна Иванова, преводач, 1983 г.

Никифор Русков, художник, 1983 г.

 

Редактор: Лилия Рачева

Художник: Никифор Русков

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Мая Халачева

 

Националност английска.

Код 9537622311/116287-8-83

Издателски номер 806.

Дадена за набор: февруари 1983 г.

Подписана за печат: април 1983 г.

Излязла от печат: юни 1983 г.

Формат 32/84×108. Печатни коли 13,50.

Издателски коли 11,31. Усл. изд. коли 11,07.

Цена 0,74 лв.

 

Държавно издателство „Отечество“, 1983

ДП „Д. Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава девета
Как сър Ричард се изплати на Робин Худ

— Най-сърдечно — поръча им Робин —

поздравете абата от мен:

ще се моля да праща монаси

да обядват в леса всеки ден!

Неизвестен автор,

„Малки случки с Робин Худ“, 1489 г.

Отново дойде пролет, а с нея и денят, в който сър Ричард от Лий трябваше да върне на Робин Худ четиристотинте лири, които на косъм бяха спасили земите му от абата на Сейнт Меъри.

Като живееше скромно у дома си и спестяваше по-голямата част от арендите, сър Ричард успя в уречения срок да потегли не само с четиристотинте лири в кесията си, но и придружен от свои хора, натоварени с подаръци за Робин — сто хубави лъка и толкова снопа стрели с бляскави метални върхове и паунови пера, закачени под дълбоките жлебове за тетивата.

Забързани по пътя към Барнсдейл, сър Ричард и свитата му стигнаха до един мост на реката, където се бяха събрали много хора от околността, за да се състезават в ръкопашен бой. Наградата бе бял кон с богато украсен хамут, чифт ръкавици, златен пръстен и голяма бъчва с вино. Тъкмо когато сър Ричард пристигна, от кръга, заобиколил борците, се надигна силен рев.

Като си проби път през тълпата, той попита какво се е случило и узна, че любимецът на околността току-що е бил преметнат от непознат селяк, който се появил изневиделица на празника и поискал да вземе участие.

— Състезанието не е ли достъпно за всички? — попита сър Ричард.

— Разбира се, че е достъпно — отвърна човекът, към когото се бе обърнал, — но хората от Барнсдейл се дразнят, че е спечелил някакъв си странник на име Артър Кроткия и се боя, че по-скоро ще го пребият и ще го хвърлят в реката, отколкото да му позволят да отнесе наградата.

— Такъв срам е недопустим! — възкликна сър Ричард и последван от своите хора, си проби път към средата на тълпата, където разбута тоягите, вдигнати, за да удрят по Артър Кроткия.

Известно време сър Ричард говори на събралото се множество и истината в думите му, подкрепена от вида на въоръжената му свита, накара селяните да дойдат на себе си: наградата бе дадена на Артър Кроткия, истинския победител. След това сър Ричард купи от него виното за пет мери злато и го предостави на тълпата, която го приветствува шумно — вдигаха наздравици в негова чест и за Артър Кроткия, сякаш никога не се бяха канили да му строшат главата или да го хвърлят в реката.

Всичко това продължи доста и колкото и да бързаше сър Ричард, когато стигна до мястото на срещата, отдавна проваляше пладне.

 

 

Междувременно Робин и хората му напразно го бяха чакали да дойде.

— Хайде да обядваме — каза накрая Малкия Джон.

— Не може — отвърна Робин. — Струва ми се, че светата дева ми е обидена, щом не ми изпраща парите!

— Не се безпокой, господарю! — извика Малкия Джон. — Едва преваля пладне. Бъди сигурен, че преди залез-слънце всичко ще се уреди. Смея да се закълна, че сър Ричард от Лий е верен и честен мъж.

— Тогава вземете с Мъч и Аления лъковете си — каза Робин — и бързо излезте на големия северен път. Ако не дочакате рицаря, може би ще срещнете друг гост, който да го замести!

Тримата юнаци тръгнаха, облечени от глава до пети в яркозелени дрехи, с мачове на кръста и лъкове в ръце. Но от сър Ричард нямаше и помен.

Не след дълго обаче, както лежаха в засада зад храстите, видяха да се задават двама монаси, облечени с дълги черни раса, яхнали бели жребци, а зад тях идеше голяма свита от приближени и слуги.

Тогава Малкия Джон се усмихна широко и каза на Мъч:

— Залагам живота си, че тези монаси ни носят парите! Кураж — разхлабете мечовете в ножниците, сложете стрели на тетивите и ме следвайте! Виждам, че ги придружава свита от двадесет и повече души, а не смея да се завърна при Робин без очакваните гости!

И с тези думи Малкия Джон, последван от Мъч и Аления, изскочи на пътя, прицели се с лъка в лицето на първия монах и викна:

— Стой, стиснато отче, нито крачка повече! Само да мръднеш и ще умреш! Стрелата ми ще те уцели инч по-ниско от ръба на шапката ти. Тръгвай с мене — господарят ми се гневи, когато обедът му закъснява.

— А кой е господарят ти? — попита монахът, слисан от неочакваните заповеди.

— Кой друг освен храбрия Робин Худ! — отвърна Малкия Джон.

— Той е истински крадец! — потръпна монахът и пребледня от страх. — Чувал съм все лоши работи за него!

— Лъжеш! — извика Малкия Джон. — И ще се разкайваш за това! Той е почтен горски жител и ви кани на обяд.

— Ами ако откажем? — попита монахът.

— Тогава ще пусна стрелата — спокойно отвърна Малкия Джон.

— Но хората ми ще съсекат и трима ви! — колебливо каза монахът.

— В храстите от двете страни на пътя има скрити по сто стрелци — невъзмутимо заяви Малкия Джон. — Стига само да вдигна ръка, да дам заповед и всеки от вас ще падне със стрела в сърцето!

Като чуха това, хората и слугите на монаха бяха обхванати от паника, а когато Малкия Джон сякаш понечи да вдигне ръка, те мигом обърнаха конете и препуснаха назад с все сила, като оставиха двамата монаси така вцепенени, че не можеха да помръднат.

— Добре, че се отървахме от тях — засмя се Малкия Джон, — защото сме само трима. А сега ти, Мъч, и ти, Алени, хванете конете на гостите ни за юздите, а пък аз за всеки случай ще вървя отзад със стрела на лъка.

Така те заведоха двамата монаси в Барнсдейл, където Робин ги очакваше с почтителни приветствия.

— Гостите са стиснати! — възпротиви се Малкия Джон. — А свитата им се състоеше от страхливци! Бяха повече от четиридесет души и до един побягнаха, като видяха, че опъвам лъка си!

— Е, повикай хората на обяд — засмя се Робин — и нека, доколкото можем, направим престоя на гостите приятен!

— Това е насилие! — запротестира първият монах. — Аз съм икономът на негово преосвещенство абата на Сейнт Меъри, а уважаемият монах е моят писар.

— Преосвещенски иконом, ха-ха! — каза Робин. — Тогава службата ти е да снабдяваш абатството с храна и вино, както и да събираш налози — в натура и в пари. Може би светата дева в крайна сметка ми връща дълга — от ръцете на този свой слуга… Но първо да обядваме. Малки Джон, напълни един рог от най-хубавото вино за уважаемия иконом, който без съмнение е познавач на добрите питиета, и нека вдигне наздравица в моя чест!

Крайно неохотно икономът и писарят му изпиха виното и се опитаха да ядат.

— А сега — каза след малко Робин, — ако наистина ми носите парите, уважаеми икономе, умолявам ви да ми ги представите. А в случай, че някога изпаднете в нужда, бих могъл да сторя същото за вас.

— Не ми е известно да ти дължим някакви пари — извика уплашено икономът. — И не нося в себе си пари.

— Никакви ли? — попита Робин.

— Само двадесет шилинга — твърдо каза икономът. — Заклевам се пред бога! Нося само двадесет шилинга за из път и нито пени повече!

— Жалко, клетнико — каза съчувствено Робин. — Ако наистина нямаш повече, ще ти дам още толкова, за да подпомогна пътуването ти… Малки Джон, претърси дисагите на почитаемия господин, претърси също и тях двамата, защото може да са забравили някой и друг шилинг.

Икономът пребледня от страх, а писарят взе да реди несвързани молитви, докато Малкия Джон постла на земята едно наметало и след като се порови малко, започна да трупа върху него бляскаво злато и сребро.

— Осемстотин лири! — преброи ги най-после той. — И то — само в злато. А онзи куп сребро доста ще увеличи тази сума.

— Значи светата дева ми е изпратила парите, които бях дал назаем, за да се плати на абата — каза Робин. — Кълна се в светото писание, освен всичко друго тя връща и с хубава лихва! Напълнете с вино чашите на уважаемия иконом и на писаря му! Кажете, господа, накъде се бяхте запътили?

— Да намерим Негово кралско височество принц Джон — отвърна икономът. — Парите бяха за него и жестока наистина ще бъде лихвата, която ще изтръгне от вас, ако посмеете да се докоснете и до едно пени! Нося със себе си и послание от негово преосвещенство абата как да бъдат взети мерки, за да се пречупи гордостта на един измамник, сър Ричард от Лий, който е нарушил законите и е оскърбил светата църква в лицето на гореспоменатия абат.

— Гореспоменатият рицар — рече Робин, като подигравателно подражаваше на надутия тон, с който говореше уплашеният иконом — е мой добър приятел, а гореспоменатият принц Джон — е предател спрямо своя брат, добрия ни крал Ричард… Златото бе предназначено за кралската хазна, нали, уважаеми икономе?

— Точно така!

Тогава ние ще го запазим за крал Ричард. Колкото до среброто, него ще задържим като разплащане за хубавото ядене и пиене, което преди малко гостите ни споделиха с нас!

— Как можахме изобщо да дойдем тук! — плачливо рече икономът. — Колко по-евтин щеше да ни излезе един обяд в Блайт или Донкастър!

— А сега се върнете в Йорк — нареди им Робин. — Поздравете абата си от мен и го предупредете да внимава и да не притеснява повече сър Ричард! Предайте му и молбата ми да ми изпраща всеки ден за обед гости като вас!

 

 

Икономът и писарят му току-що бяха потеглили, оплаквайки загубата на парите ей и сипейки страшни заплахи как ще си отмъстят на Робин Худ и хората му, когато на мястото на срещата се появи сър Ричард от Лий с малката си свита, пришпорил коня си.

— Моите почитания, добри ми рицарю! — весело извика Робин. — Какво те носи към Барнсдейл? Надявам се, не лоши мисли? Не е възможно, независимо от всичко, абатът на Сейнт Меъри да си е присвоил къщата и земите ти?!

— По божия воля и заради твоята доброта — тържествено отвърна сър Ричард — къщата и земите ми са отново мои, без върху им да тегне дълг, ипотека и тям подобни. Моля те обаче да ми простиш, че идвам късно на определената среща — по пътя попаднах на състезания по борба, където един добър селяк на име Артър Кроткия щеше да пострада, ако не се бях спрял да му помогна.

— Да ти простя ли! — извика Робин. — По-скоро да ти благодаря от все сърце за постъпката ти — всеки, който се спре, за да помогне на добър селяк, печели моето приятелство завинаги.

— Благодаря ти — каза сър Ричард. — А сега вземи парите, които ти дължа — четиристотинте лири, които спасиха имота ми. Както и двадесет лири отгоре, за лихвата.

— Но, добри ми приятелю — отвърна Робин съвсем сериозно, — ти не ми дължиш пари. Вече ми бе заплатено: светата дева посредством ръцете на иконома от Сейнт Меъри ми заплати четиристотинте лири преди не повече от час, както и цели четиристотин отгоре, като лихва. Ако ги взема два пъти, ще бъда опозорен завинаги. Да си кажа право, ти, любезни рицарю, си по-добре дошъл от всякакви пари!

Сър Ричард не знаеше какво да отвърне или да мисли за това, но Робин Худ скоро му разказа случилото се и те дружно и весело се смяха.

— Дадох ти дума — каза накрая сър Ричард. — Ето парите, които ти дължа.

— Употреби ги разумно — отвърна Робин. — Купи си хубав кон и ризница, ако стане нужда да се биеш за благородния ни крал Ричард или в защита на някой добър селянин… Или в собствена защита, защото много се боя да не вземат абатът или принц Джон да те обвинят в заговор с мене поради случая с олекването на игуменската кесия и да ти сторят някоя злина.

— Тебе те заплашва голяма опасност — отвърна сър Ричард, — тъй като и абатът, и шерифът ще те преследват заради игумена. Затова приеми дребните подаръци, които съм ти донесъл: сто здрави тисови лъка, направени и изпробвани в имението ми в Лий, и сто снопа стрели, точни, прави и с хубави пера.

— С радост ги приемам — рече Робин. — Както сам каза, може скоро да ни дотрябват… Ела сега — не тъй отдавна бе пладне и една пълна чаша вино няма да ти навреди. А довечера ще те нагостим богато…