Една Сейнт Винсънт Милей
Спомен

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Беше ярко, светло, миришеше на конюшня;

стоплени от огъня, до масата се сгушихме;

на хълм един лежахме, под светлата луна.

Но сирената не млъкна, скоро слънцето изгря.

 

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Ти ябълка отхапа, аз си взех круша —

по десетина от двете с теб си бяхме купили.

Небето пребледня, вятър сви студен,

слънцето покапа злато върху новия ден.

 

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Извикахме: „Добрутро, майко!“ на глава в шал увита

и купихме вестник, който никой от нас не прочете.

„Сполай ви“, тя рече за ябълките и крушите

и ние й дадохме парите си — останаха ни само за билетите.