Ана дьо Ноай
Отпечатък

Ще се притисна аз с най-крепката си сила

към своя обожаем и многолик живот.

Преди смъртта за миг да ме е съкрушила,

животът ми ще лумне под слънчевия свод.

 

Широкото море, разстлало лека пяна,

в безбрежните и сини води ще съхрани

вкуса на мойта скръб — солена и смълчана,

която ще тъмнее сред белите вълни.

 

Аз ще оставя край далечните баири

жарта на своя поглед, видял ги да цъфтят,

а малкият щурец от трънката ще свири,

желание събудил да тръгна пак на път.

 

Искрящата трева на всяка нова пролет

и гъстите пшеници в зелените поля

ще видят как трептят, подели волен полет,

ръцете ми, които приличат на крила.

 

Дали природата сред радости и грешки

ще помни нежността ми и тъжното лице?

Но върху слабостта на мъките човешки

ще има отпечатък от моето сърце.