Джейн Ан Кренц
Между редовете (7)

Седма глава

Амбър попита първото нещо, за което се сети.

— Каза ли му къде живея?

— Не, разбира се — увери я Синтия. — Но едва ли ще му отнеме много време, за да те намери, знаеш това. За целта ще отиде до старото ти жилище, ще зададе няколко въпроса и ще разбере къде си.

Амбър поклати глава и почувства, че й прималява.

— За какво му е да ме намира, Син? Той беше този, който прекъсна нещата между нас.

— Не точно — рязко отвърна Синтия. — Доколкото си спомням, в крайна сметка, ти го уведоми, че ти е писнало и че не искаш никога повече да го видиш.

— Да, но и той не направи опит да ме разубеди — разпалено отвърна Амбър. — По това време имаше връзка с някаква блондинка. Дори не съм сигурна, че е разбрал, че официално скъсвам с него.

— Той е доста привлекателен, нали? — замислено попита Синтия и двете тръгнаха към къщата. — Не го бях забелязала. Искам да кажа, че не го бях срещала, по времето, когато излизаше с него и нямах никаква представа, че е толкова готин. Един такъв тъмен, вглъбен, с дяволски порочно излъчване, а и този отпечатък на опасността, който състезанията са оставили върху лицето му. Никак не е чудно, че те е изкарал от равновесие.

— Непоносима ситуация! — Амбър не обърна внимание на думите на сестра си, а се чудеше как ще разреши възникналия проблем. За какво, по дяволите, въобще е дошъл? Тя си представи за момент Рорк Кели и изохка: — Тежко ли е ранен, Син?

— Има един-два интересни белега, но това е всичко, което видях. Те просто допълват чара му. По-скоро са като онези белези, получени след дуел, ако ме разбираш. Самият той не каза почти нищо за катастрофата, освен най-важното, на което наблегна — че смело е понесъл страданията. Гледах да се отърва от него възможно най-бързо.

— Каза ли му, че съм се омъжила?

— С тези думи го посрещнах — увери я Синтия.

— Мислиш ли, че новината го е разстроила? — Амбър се чувстваше сковано. Усещаше, че не разсъждава трезво. Предстоящата среща с всичките колеги и партньори на Грей направо я съсипа.

Синтия поклати глава.

— Не смятам, че новината за брака ти го смути въобще. Дори и да беше, поне не го показа.

— Няма и да го направи — отчаяно каза Амбър. — Той го възприема като предизвикателство. За Бога, Синтия, какво ще правя?

— Да кажеш на Грей, например — плахо предложи Синтия.

— Не! В никакъв случай! — Амбър беше изумена от тази идея. — Не искам да го въвличам в това. Проблемът си е мой. Сама трябва да се справя с Рорк Кели.

— Защо? Сега имаш съпруг. Позволи му да ти помогне.

— Синтия, въобще не знам как ще го възприеме Грей. Женени сме едва от две седмици. Може да се разстрои или пък да го заболи. Със сигурност обаче, ще е шокиран. И кой ли съпруг не би бил? Никога не съм му разказвала нищо за Рорк. Знае, че съм имала някаква връзка в Калифорния и как това ми е коствало много болка, но само толкова. Независимо как би му се отразило, аз съм вече зряла жена и трябва сама да се справя с миналото си.

Синтия не изглеждаше много убедена.

— Не знам, Амбър. Аз харесвам Грей.

— Аз също. Това е една от причините да се опитвам да избегне конфронтацията с Рорк заради мен — веднага заяви тя.

Синтия се вгледа в сестра си с любопитство.

— Харесваш Грей?

— Естествено, че го харесвам, идиотка такава! Иначе не бих се омъжила за него. Много ми е добре с него.

— Добре ти е? Надявах се, че след две седмици брак, може би си започнала да изпитваш нещо повече от това.

Амбър се сепна.

— Между впрочем, на мен ми е съвсем достатъчно — откровено заяви тя. — Уверявам те, че съм напълно предана на този брак, но все пак са изминали само две седмици. Не искам да рискувам онова, което сме започнали да градим с Грей, като му навирам в очите Рорк Кели и като го карам да направи нещо, за да го спре. Ще се наложи сама да се справя — Амбър замълча за момент и когато стигнаха до входната врата каза: — Може пък Рорк да се откаже и да си замине — изрази надежда тя.

— Не разчитай на това — откровено заяви сестра й. — Идва от далече, за да те търси. Едва ли ще изчезне, без да се опита да те съблазни. Ти сама каза, че вероятно сега те възприема като предизвикателство.

Амбър пребледня.

— Да ме съблазни? — тя повтори тези думи с нескрит ужас.

— Нали не допускаш, че е бил толкова път само, за да ти пожелае безоблачно семейно щастие?

Амбър не можа да отговори нищо на това. Тя отвори вратата с чувството за надвиснала опасност и от другата страна видя Грей. Панически се опита веднага да възпроизведе една от най-добрите си „спечели клиента“ усмивки.

— Тъкмо се канех да изляза, за да проверя защо се забави — тихо каза той. Златистозелените му очи бавно и преценяващо огледаха прекалено веселото й изражение.

— Двете си побъбрихме малко по сестрински — спокойно отговори Синтия. — И без това нямах възможност да говоря с нея, откакто се върнахте от медения си месец, а и едва ли ще имам такава тази вечер. Колко народ само! Вие сами ли приготвихте всичката тази храна?

— Под ръководството на Амбър. Аз само изпълнявах. Излиза, че готви по-добре, отколкото пише на машина — Грей протегна ръка към жена си. — Ела, скъпа, искам да те представя на едни приятели.

Амбър послушно се подчини и неговата уверена и силна десница обви малката й ръка. Тя се запита дали той усещаше колко студени бяха пръстите й. Набързо прегрупира силите си и се потопи в домакинските си задължения.

— Забавлявай се, Синтия. Елизабет Бид пристигна преди минути. Каза, че иска да говори с теб за пътуването ти до Хаваите.

Синтия приветливо се усмихна и стрелна един бърз поглед към студеното любезно изражение върху лицето на Грей.

— Отивам да я потърся. Радвам се да те видя отново, Грей.

Той кимна и поведе Амбър към малка групичка хора, събрали се до прозореца.

— Да не би сестра ти да те е разстроила с нещо?

Амбър затаи дъх и после се усмихна с още по-ослепителна усмивка.

— А, не. Просто искаше да ми разкаже нещо, което и се е случило вчера. Стана ясно, че е имала неочакван гост.

— Всичко наред ли е?

— Съвсем. Не разбрах всичките подробности.

„О, небеса! — помисли си Амбър с нарастващ ужас. Трябва да млъкна. На прага съм да го излъжа, а не трябва, не и него!“ Разтревожена тя промени темата.

— На кои хора искаш да ме представиш? Някои, за които трябва да се преструвам, че ги познавам, защото са известни?

— Макензи ще се развълнува особено приятно, ако разбере, че си чувала за намерението му да открие верига от ресторанти — весело каза Грей.

— Вече мога да му го кажа. Нали току-що чух за тях от теб?

— Винаги ли казваш истината?

Звучеше сякаш проявяваше научен интерес.

— Разбира се — тя направи пауза. — Ако мога — явно той усещаше нещо. Трябваше много да внимава тази вечер.

— Винаги ли си казвала истината?

Нейните очи срещнаха неговите.

— Винаги — тържествено заяви тя.

— Но понякога предпочиташ де не отговаряш на въпросите.

— Всеки е в правото си да подбира на какви въпроси да отговаря — непоколебимо каза тя. Беше убедена, че той мислеше за онзи следобед, там в каньона, където докато обядваха, той я беше попитал за миналото й. — Доста по-различно е от това да излъжеш.

— Да, така е — съгласи се той.

Не му остана време да каже друго. Вече бяха стигнали до веселата група при прозореца и Грей представи съпругата си с дискретна мъжка гордост, което предопредели твърдото решение на Амбър да не го замесва в случката с Рорк Кели. Тя нямаше да позволи на Рорк да застраши брака й, а очакваше точно това от него, защото достатъчно добре го познаваше. И не защото беше безумно влюбен в нея, а за да й отмъсти за това, че нарани егото му преди шест месеца. На практика, той приключи връзката им. Не беше свикнал жена да му връща така, както направи Амбър.

Поне сто пъти тази вечер, докато изпълняваше ролята си на съпруга, домакиня и делови партньор си каза, че трябваше да се отърве от Кели. Не искаше да го вижда, но май беше неизбежно. Не трябваше да допуска вероятността да я открие и един ден да се появи на прага на къщата й.

През цялото време изпитваше силно напрежение. Амбър си мислеше, че добре го е прикрила и се надяваше, че ако някой забележеше нейната нервност, той или тя, съответно, щяха да го отдадат на вълнението и напрежението по организацията на първия й грандиозен прием. Тя знаеше, че Синтия бе загрижена за нея, а що се отнасяше до Сам, той явно нямаше представа за събитието на деня. Той беше все така жизнерадостно и дружелюбно настроен, както винаги. По всичко личеше, че Грей го харесва, което беше добре, каза си Амбър.

След единайсет часа Амбър започна да се чуди, дали някога ще свърши това парти. Знаеше, че въобще нямаше да запомни имената на всичките делови партньори на мъжа си. Дори и да се беше съсредоточила върху това, сигурно нямаше да успее. При това положение, щеше да е късметлийка да запомни и малка част от тях.

През цялата вечер мислите й се блъскаха напред-назад пред надвисналия проблем с Рорк Кели и напрежението от опита да поддържа очарователно присъствие за колегите и приятелите на Грей. Трябваше да мобилизира и цялата си останала сила, за да успее да изпрати с усмивка и последния гост, и да затвори вратата след него.

— Е, свърши се — въздъхна Грей с облекчение, докато заключваше. Той разсеяно започна да разхлабва вратовръзката си и се отправи към Амбър. — От време на време изглеждаше малко разтревожена там. Как се чувстваш?

— Изтощена — това си беше самата истина. Обезпокоена, тя посрещна погледа му. — Наистина ли изглеждах така? Мислиш ли, че някой от гостите ти е забелязал?

Той бавно поклати глава и й се усмихна. Но очите му бяха подозрителни, а това предизвика допълнително изопване на нервите й.

— Отпусни се. Чудесно се справи. Много се гордеех с теб. Предполагам, че си е проличало.

Тя отвърна на усмивката му, успокоена за момент от думите му, че е доволен от нея.

— Да, пролича си. Но това се отнася и за двама ни. Сигурна съм, че всички тази вечер разбраха колко горда съм аз с теб.

Той издърпа вратовръзката от врата си, метна я през рамо и се насочи към жена си. На Амбър отчаяно й се искаше да можеше да разбере какво мислеше в момента. В ъгълчетата на устните му лека извивка напомняше усмивка, но това не компенсираше почти аналитичния поглед в очите му.

— Гордееш ли се с мен, Амбър? — полюбопитства Грей.

Очите й се разшириха в недоумение от този въпрос. Инстинктивно тя се сгуши в него.

— Определено. Истинска щастливка съм, че съм омъжена за теб. Първоначално не бях сигурна, че постъпваме правилно като се женим, но сега съм много доволна, че ме убеди да го направим.

Той огради лицето й с големите си длани. Палците му проследиха линията на брадичката й, докато замисленият поглед на Грей бе прикован в очите й.

— Ти си щастлива с мен?

— О, да, Грей. Много щастлива! — и ще направя всичко необходимо, за да защитя това щастие, безмълвно допълни Амбър. Тя на свой ред се вгледа в очите му, запитвайки се какво ли го беше подтикнало да задава такива въпроси тази вечер. — А ти? Щастлив ли си?

Той кимна напълно сериозен.

— Да — простичко добави. — Мисля, че нещата се подреждат много добре.

Смехът на Амбър беше леко колеблив.

— Какво означава това?

Погледът му стана по-напрегнат, когато се наведе към нея, за да я целуне.

— В най-скоро време ще ти обясня.

Искаше й се да го помоли да й обясни сега, но устните му намериха нейните и в този момент Амбър изпита острата необходимост да бъде прегръщана така, както само Грей умееше. Прехвърляйки ръцете си през врата му, тя силно се притисна в него, задълбочавайки целувката с дива страст, която за миг изненада Грей.

Той не възнамеряваше да прекъсва това ново състояние, задавайки още въпроси. С лекота взе Амбър на ръце и я отнесе в спалнята. Там, в полумрака, Амбър го привлече в прегръдка, която остави и двамата потръпващи и приятно изтощени. В нежните му обятия Амбър откри окуражителното усещане за сигурност, от което толкова се нуждаеше тази нощ.

 

 

На сутринта, седнал на бюрото си срещу Амбър, Грей крадешком я разглеждаше. Нещо не беше наред и очевидно тя не бе готова да говори за това. Логиката му подсказваше, че имаше нещо общо с онова, което снощи двете със сестра й си споделяха. Ако я притиснеше и настояваше да получи обяснение, Грей знаеше, че нямаше да разбере каквото го интересуваше. Каквото и да беше, очевидно Амбър бе решила сама да се справи с него. Това го тревожеше.

Първо, каза си той, ако имаше някакъв проблем тя трябваше да потърси помощ от него. Второ, той се притесняваше, че независимо от естеството на проблема, Амбър можеше да го задълбочи и усложни, опитвайки се да се справи сама.

Вече имаше представа от смелостта й. Никога нямаше да забрави онази нощ, когато самоуверено се представи за негов бодигард и го спаси. Тя все още не си даваше сметка колко опасно можеше да стане в онази нощ. Тази жена имаше кураж, но той се съмняваше колко здрав разум имаше, за да не се поддаде на състоянието си. В нея имаше много повече хъс и импулсивност, отколкото тя осъзнаваше.

Грей я наблюдаваше как си сипва третата чаша чай. Дори само това беше достатъчен повод за тревога. Обикновено Амбър пиеше една чаша сутрин и една — следобед. Още нямаше единайсет часа, а виж я, пиеше третата. Мислеше да й каже, че каквото и да беше изострило нервите й, кофеинът нямаше да й помогне после размисли. Едва ли беше в настроение да получава съвети.

— Скоро ще трябва да тръгвам за срещата си на обяд с Харисън — каза Грей тихо насред мълчанието.

Главата на Амбър потрепна, сякаш той току-що й бе викнал. Усмивката й закъсня.

— Да, вярно. Почти щях да забравя. Все още ли мислиш, че ще ти отнеме целия следобед?

Грей кимна. Подобни срещи не бяха необичайни. Амбър беше свикнала да се грижи за къщата и офиса сама, докато той се срещаше с клиенти.

— Имаш ли някакви допълнителни идеи за проекта на Харисън?

Тя примигна, сякаш това беше последното, за което мислеше тази сутрин. Грей я виждаше как се мъчеше да събере разпилените си мисли.

— Не, нямам. Съгласна съм с теб, че след като настоява да купи тази софтуерна компания ще поеме доста голям риск. Имайки предвид състоянието на софтуерния пазар за момента, това е чиста проба хазарт. Но съм наясно, че Харисън иска да натрупа бързо богатство. Вероятно няма да успееш да го разубедиш. Следователно би могъл да го поемеш като клиент. Може би ще успееш да му помогнеш да избегне някои от по-големите капани, на които ще се натъкне.

— Това ти харесвам, Амбър. Имаш добър, практичен подход към този бизнес — той й се усмихна.

— Е, знам, че не ме държиш три месеца тук заради феноменалните ми умения на машинописка — успя да отвърне със следа от обичайната си самоирония.

Грей стана, приближи се до нея и леко я целуна по носа.

— Абсолютно си права. Не заради това си моя асистентка. Има още много други причини. В някой от следващите дни ще ти ги кажа. А сега, по-добре да изровя една вратовръзка и сако за този обяд. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш?

Амбър рязко поклати глава.

— Няма да ти трябвам, а тук имам много работа за вършене.

— Добре. Ще се видим късно следобед. Довиждане, скъпа.

Амбър си отдъхна облекчено, докато гледаше как Грей минава през вратата и се качва в строгия си мерцедес. Цялата сутрин беше на тръни да не звънне телефонът. Беше се превърнала в кълбо от нерви в очакване да си има работа с Рорк Кели. Мисълта да трябва да се разправя с него и Грей да чуе разговора беше достатъчна, за да й причини нервно разстройство.

След като Грей замина, тя затвори вратата и се върна обратно в офиса. Там тя се сгромоляса върху стола и се вторачи мрачно през прозореца.

Може би Рорк нямаше да се обади. Може би нямаше да успее да я намери толкова лесно, както предполагаше Синтия. Може би щеше да напусне града, без да й се обади, след като знаеше, че вече е омъжена.

И трите вероятности бяха фалшиви надежди и всичко в нея й казваше да не разчита на нито една.

След като Рорк беше пропътувал цялото това разстояние, за да я види тя не вярваше, че щеше просто да се откаже и да си замине, без да се свърже с нея.

Двайсет минути по-късно телефонът иззвъня. Амбър скочи, вниманието й се изтръгна от финансовия доклад, който се опитваше да прегледа, с чувството за обреченост тя вдигна слушалката. Преди дори да каже „ало“, инстинктът й подсказа кой се обаждаше.

— Амбър? — гласът на Рорк прозвуча плътен и секси. Както винаги. Вероятно се беше родил с такива гласни струни, които автоматично възпроизвеждаха този интимен тон. — Много време мина, скъпа. Твърде много.

— Не достатъчно, Рорк — сега, когато очакваното се случваше, по някаква причина тя изведнъж се почувства по-сигурна в себе си. Тревогата за надвиснал проблем беше винаги по-лоша, отколкото самото му разрешаване. Ръката й стисна слушалката. Можеше да се справи с Рорк Кели. По дяволите, щеше да се справи с него.

— Не се изненадваш, че ме чуваш. Сестра ти ли ти каза, че те търся?

— Да, но аз нямам желание да се срещам с теб — тя се поколеба, но после дръзко добави: — Омъжих се.

— За да се успокоиш ли? — меко попита той. Амбър затвори очи в безмълвен ужас. Тя тайно се надяваше, че думата омъжена щеше да й послужи като амулет срещу Рорк. Трябваше да се досети, че това нямаше да го възпре дори за миг. Имал е не една връзка с омъжени жени, както се говореше в неговите състезателни среди, за които беше чувала, докато живееше с него.

— Не заради това. Какво искаш, Рорк?

— Да те видя.

— Не виждам никакъв смисъл.

— Мога да намина през къщата му, ако искаш. Зная къде се намира, Амбър.

Дъхът й спря от тази подчертана заплаха и за миг се паникьоса. Мисълта как Грей ще отвори вратата на Рорк Кели я разтресе.

— За Бога, Рорк, не можеш да идваш тук!

— Тогава да се срещнем за обяд днес — спокойно отвърна той.

— Защо? — настояваше тя.

— Искаш да разбереш причината? — попита я с ненадейно рязък тон. — Добре тогава. Заради това, което сме били един за друг някога. Защото нямахме възможност да се разделим нормално. Защото преди два месеца почти купих фермата във Флорида и имах възможност да размисля, докато се чудих дали ще мога да карам отново. Прекарах това време в мисли за нас, Амбър. За теб, за мен и за бъдещето.

Тя беше ужасена.

— Твърде късно е, Рорк — не можеше да измисли друго да каже — Не разбираш ли? Сега съм омъжена. Късно е за теб, за мен и за бъдещето. Мисля, че винаги е било късно за нас.

— Затова ли се хвърли да се омъжваш за първия срещнат след мен? Защото си смятала, че е прекалено късно за нас?

— Не съм се хвърляла, по дяволите. Омъжена съм едва от две седмици. Рорк, този разговор е безсмислен.

— Трябва да те видя, скъпа. Изминах толкова път, чаках толкова дълго. Трябва да говоря с теб лице в лице за последно.

— Не — гласеше решителният й отговор.

— Тогава ще дойда до дома му и там ще те видя. Кълна се, че ще го направя. Няма да напусна щата, без да съм говорил с теб. Имам много неща да ти казвам — нещо, което трябваше много отдавна да направя.

Обезумяла, Амбър се опита да събере мислите си.

— В случай, че се съглася да те видя за последен път, ще ми дадеш ли думата си, че ще си тръгнеш, без да създаваш неприятности, Рорк?

— Давам ти честната си дума.

Каква полза имаше от неговата дума, тревожно си помисли тя. Че беше почтен в състезателната си кариера — в това не се съмняваше. На практика в тези среди се бе превърнал в легенда. Но що се отнасяше до личните му контакти, Рорк Кели имаше съвсем различен маниер на поведение. Все пак, ако се срещнеха, може би щеше да го убеди, че този път нямаше да се хване на въдицата му.

— Добре, Рорк. Ще те чакам на обяд, под часовника на търговския център в града.

— Не искам да се срещаме в някакъв скапан магазин.

— Защо не? Съвсем удобно място за среща, като всяко друго — нямаше да му се остави да я убеди да си правят рандеву в някой уединен ресторант или в неговия хотел. Тълпата предоставяше известна сигурност. — Има едно-две приятни места, където може да се хапне там. След половин час ще дойда. Довиждане, Рорк.

Тя затвори телефона, преди той да успее да се възпротиви. Когато пусна слушалката осъзна, че ръката й трепереше. Въпреки всичко успя да спечели първия рунд. Тя беше тази, която определи мястото и времето на срещата, независимо, че не успя да избегне конфронтацията. Изпълнена с решителност, тя стана. Можеше и трябваше да продължи да определя останалото, което щеше да се случи между нея и Рорк Кели.

Половин час по-късно, Амбър смело прекрачи входа на търговския център и се насочи към уговореното място. Веднага забеляза Рорк. Той я чакаше и изглеждаше все така смайващо привлекателен, както винаги. Белегът върху долната му челюст допълнително прибавяше чара на опасността върху развратното му излъчване. Черната му коса бе в обичайния си привлекателен безпорядък. Живите му сини очи приковаваха с погледа си, както обикновено. Слабото му тяло все така се движеше с вяла, чувствена елегантност. Рорк беше облечен със светли панталони, широк кожен колан, фланелка и модерно широко яке, което сякаш крещеше „южнокалифорнийски мачо“. Права беше Синтия. Рорк Кели изглеждаше дяволски добре. Дори и сега, докато вървеше към него, Амбър си даваше сметка, че жените наоколо извръщаха главите си, за да го зърнат повторно. Както винаги.

Амбър го погледна и се запита какво, за Бога, бе виждала в него досега. Умишлено сключила вежди, тя се насочи към него, давайки си сметка за любопитното му изражение при вида на тесните й избелели дънки и развлечения й златист пуловер. Тя не се бе постарала да се облече за събитието и това си личеше. Косата й беше все така вдигната, както и през цялата сутрин. Дори не се бе постарала да си сложи и червило. Рорк Кели бе свикнал жените му да изглеждат възможно най-добре.

— Две седмици брак и вече изглеждаш като госпожа Средностатистическа домакиня — откровено заяви той, когато тя се спря пред него.

Амбър си пое въздух.

— Същинската част на това изречение е „съпруга“ — сухо му отвърна тя. — Запомни я.

— Ако се бе омъжила за мен, все още щеше да си на меден месец — уточни той.

— Къде? В някой мотел, близо до пистата? Не, благодаря. Не разбирам какво се опитваш да постигнеш, настоявайки за тази среща, Рорк.

Той се приближи и цялото му внимание се насочи към нея по начин, който кара жената да се чувства така, сякаш тя бе единствената на земята. Това беше негов патент. Жените масово се влюбваха след това, и първоначално и Амбър не направи изключение. В капана за „единствената жена“, която има властта да промени един развратен мъж, се бяха хващали не една и две интелигентни дами.

— Хайде да отидем да хапнем нещо.

— Не съм гладна.

— Тогава, чаша кафе. Хайде, Амбър, изминах много път, за да те намеря. Искам да си поговорим.

Амбър въздъхна, обърна се и тръгна към най-близкото кафе. Мястото, което тя избра представляваше бърза закуска, беше много оживено и не даваше възможност за никакво уединение. Рорк безмълвно я последва и седна срещу нея с чаша кафе. Той й се усмихна като човек, който добре я познава и я погледна в очите.

— Страхуваш се, нали?

— От какво?

— От мен. От това, какво ще се случи, ако се доближиш до мен.

Амбър не докосна кафето си. Тя сложи ръцете си върху масата и каза с нисък и хладен тон:

— Рорк, искам да разбереш едно. Ще ти го обясня възможно най-ясно, а когато приключа ще ти кажа „сбогом“. Омъжена съм за прекрасен човек и изцяло съм отдадена на брака си. Каквото и да сме имали помежду си в миналото, то ще си остане там. Не зная защо си дошъл да ме търсиш. Ти не ме обичаш и нямаш нужда от мен.

— Не е вярно. Катастрофата ми помогна да осъзная, че те обичам и се нуждая от теб. Накара ме да се замисля за бъдещето. Бях истински глупак, че те оставих да си отидеш преди шест месеца. Искам да се върнеш.

Тя бавно поклати глава.

— Това е невъзможно, Рорк.

— Всичко е възможно.

Тя си пое дълбоко въздух и каза:

— Ти се закле, че ще ме оставиш намира, ако се съглася да се видим днес. Разчитам на честната ти дума, Рорк — съвсем умишлено наблегна върху честната дума.

Той не обърна внимание.

— Щастлива ли си, Амбър?

Тя трепна при спомена за Грей, който миналата вечер я попита същото.

— Не мисля, че те засяга, но — да, щастлива съм. Напълно доволна съм от брака си, Рорк. Не можеш да ме примамиш да напусна съпруга си.

— Доволна? Не е кой знае какво, нали? — отбеляза замислено той.

Съвсем ненадейно Амбър си припомни усещането от онази вечер в пустинята, когато се преструваше на бодигард. Тогава си даде сметка, че единственият начин блъфът да мине беше да го изиграе много хладнокръвно, много твърдо й убедено. В случая с Рорк й трябваше точно такъв подход. Време беше да пристъпи към атака.

— Искаш ли да чуеш колко точно съм доволна? — в гласа й ясно се долавяше предизвикателството. — Ще се постарая да го обясня с прости думи, така че даже и ти да успееш да разбереш. Съпругът ми е силен мъж, докато ти си слаб в много отношения, за които дори не си даваш сметка. Ти си лъскав и нафукан, но мъжът ми притежава емоционална устойчивост и постоянство, каквито ти никога няма да придобиеш. Твоята мъжка дума и честно поведение са факт единствено на пистата, но извън нея те не се отнасят за теб, а от тук стават и безполезни. Не разчитам на тях. От друга страна с честната дума на съпруга си мога да отида в банката и да я използвам като гаранция, за да получа заем. Има стойността на злато. Ти си привлекателен, но Грей е от типа любовници, заради който повечето жени биха стигнали и до убийство. Достатъчно ясна ли бях? Много, изключително много съм доволна от брака си. Всъщност съм готова да направя всичко необходимо, за да го защитя — Амбър се изправи. — Запомни това, Рорк. Стой далеч от мен.

Тя долови появилия се гняв в очите му, но не остана да чуе отговора. Амбър се отправи към вратата, без да се обръща назад. Беше използвала целия си наличен арсенал и оставаше само да се моли, да е достатъчен, за да накара Рорк да я забрави и да се насочи към следващото си завоевание.

Шансовете бяха на нейна страна, храбро се убеждаваше тя, докато се качваше в малкия си автомобил и тръгна да излиза от паркинга. Егото на Кели беше слабото му място. Тя го беше сравнила с друг мъж и му показа, че изостава почти във всяко отношение. С малко късмет, той щеше да разбере, че тя въобще не възнамеряваше да се остави да бъде съблазнена от друг и да бъде отделена от съпруга си. Ако предпочетеше да не й вярва, тогава следващата битка й предстоеше. Днес направи, каквото можа. Сега предстоеше играта с очакването.

Но приповдигнатото настроение и перчене, които я бяха изпълнили се изпариха веднага, щом тя отби в алеята към новия си дом и видя мерцедеса на Грей паркиран отпред.

Грей се беше прибрал преди нея.

За миг Амбър замръзна зад волана. Успя да изключи двигателя и да дръпне ръчната спирачка, но не й достигаше смелост да отвори вратата на колата си. Той със сигурност щеше да я пита къде е била. Мисълта, че трябваше да си измисля извинение за отсъствието си беше достатъчна, за да я накара да запали двигателя и да кара обратно към града.

Можеше да каже, че е била на пазар. Обаче не беше купила нищо, а и щеше да е лъжа. Беше обещала на Грей, че ако не отговаряше на всичките му въпроси, то поне никога нямаше да го излъже.

Така и трябваше да бъде, защото и Грей никога нямаше да я излъже. Панически се опита да открие някакъв ясен отговор, който би задоволил неговата вродена мнителност, без да се налага да му каже истината или да го лъже. В момента и двете алтернативи изглеждаха еднакво неприемливи.

Хрумна й, че решението й сама да се справи с Рорк Кели май се оказа доста голяма грешка.

В мига, когато тази мисъл проблесна в главата й, тя видя да се отваря входната врата. Грей пристъпи и се отправи към колата й. Веднага щом видя спокойното, съсредоточено, непреклонно изражение на лицето му, й стана ясно, че нямаше да се измъкне с някакъв хлъзгав отговор, от който нищо не се разбира. И преди беше виждала точно този израз, обикновено когато се занимаваше с някой опасен служебен проблем.

Амбър затаи дъх и най-сетне успя да намери сили да отвори колата. Ако беше в по-весело настроение, сигурно цялата тази ситуация щеше да я подсети за поемата на Туитчъл — имаше нещо за стрелци, които се спречкват на празна улица, съзнавайки, че само един от тях щеше да оцелее.