Джейн Ан Кренц
Между редовете (6)

Шеста глава

Амбър усети как във вените й се разнесе леко усещането от опияняващо вълнение и облекчение. Не знаеше как така изведнъж Грей беше решил да сложи ново начало на отношенията им, но точно сега това никак не я интересуваше. Дотук с напрегнатото очакване. Вече всичко щеше да е наред. Предстоеше й да свикне със силата и утехата на прегръдките му, а в замяна тя щеше да го дари с физическата наслада, която беше редно един мъж да получава от жена си. Бракът им щеше да започне от тази нощ.

— Толкова се радвам, Грей — въздъхна тя и обви ръце около шията му. — Бях започнала да се тревожа, че сме допуснали ужасна грешка — очите й светнаха, когато се отпусна в топлата му прегръдка.

— Затова реши да поемеш нещата в свои ръце тази нощ, така ли? — устните му леко се извиха и той прокара пръсти през разбърканите къдрици на косата й. Гребените се изплъзнаха и преди да паднат, той ги хвана и ги прибра в джоба си. После ръцете му се върнаха към косата й. Сякаш искаше да вкуси усещането от допира до нея.

— Нещата помежду ни не вървяха както трябва през последната седмица, Грей — заяви тя сериозно. — Съзнавам, че очакваш да ти дам някакъв знак за дълбока страст, скрита някъде в душата ми, но истината е, че мога да дам само това, което виждаш сега. Не притежавам пламенен темперамент, който подобно на дух от бутилката, чака да бъде освободен. За мен е важно да зная дали ще се задоволиш с това, което съм. Още в началото те предупредих, че може да не се окажа подходящата жена за теб, но ти изглеждаше толкова сигурен в себе си.

— Наистина съм сигурен в себе си — простичко отговори той. Очите му излъчваха топлотата на преливащия му от зелено в златисто поглед, когато се вгледа в загриженото й лице. — Мисля, че е време да се уверя и в теб.

Това, последното, много не го разбра, но сега не й се спореше. Грей наведе глава и я целуна. Амбър смътно усети нещо по-различно в тази целувка. Това беше дълбок, чувствен порив, какъвто досега не беше забелязала у него. Тя остана очарована, остави се в плен на изкусителното вълнение, което се зараждаше помежду им. Устните им останаха залепени, жадни да опознаят вкуса си.

Амбър потръпна от нетърпение, когато големите ръце на Грей се плъзнаха по гърба й. Той я притегли към себе си и тя с опиянение почувства всеки напрегнат мускул от тялото му. Блаженствайки от усещането за неговото присъствие, зарови пръсти в гъстата му коса и после нежно продължи надолу по врата, към гладките, мускулести очертания на раменете. Страхотно е да те прегръща някой като него, помисли си тя замаяно. Ноктите й нежно се впиха в ризата му.

Грей най-сетне се отдели от устните й и зарови лицето си в уханието на парфюма зад ухото й. Той сплете ръка в косата й и леко я дръпна назад, така че да може да достигне до сладко уязвимите кътчета на врата й.

— Толкова си топла, мека и вълнуваща — гласът му тежеше от навитите фибри на потисканото мъжко желание. — Не знам как съм издържал досега.

— Грей — тя промълви името му развълнувана от необходимостта да бъде неин, мисъл, която при други обстоятелства би я изненадала. В този момент можеше единствено да долови думата, която произнесе стенейки. Грей плъзна ръцете си под блузата й и я дръпна нагоре, откривайки гърдите й.

— Вдигни си ръцете, любов моя.

Тя покорно изпълни желанието му и той свали блузата. Под нея не носеше нито корсаж, нито сутиен. За миг я прониза неувереност. Грей никога не я беше виждал така, никога не я беше докосвал така, както щеше да го направи през следващите няколко минути. Изражението в очите му, обаче, беше насърчително. Нейният женски инстинкт й подсказваше, че е много доволен от вида на малките й, деликатно оформени гърди. Той тихо изстена и едва докосна с пръст зърното й. От неговия допир розовия връх се втвърди на мига.

— Какво има, скъпа? — попита я нежно, когато тя прислони глава на рамото му.

— Нищо. Просто се замислих, че повечето хора, още преди да се оженят са били интимни и се познават много по-добре, отколкото ние.

— Искаш да кажеш, че или вече са минали през леглото, или поне са стигнали до там. Притесняваш се от неприятни изненади. Страхуваш се, че може да не ти хареса онова, което ще видиш, когато свалиш ризата ми?

— Не ми се подигравай, Грей. Много добре знаеш, че не това имам предвид — тя повдигна глава и се усмихна свенливо. — Може би съм изплашена, че ще останеш разочарован. Все пак, ти не си… искам да кажа, не си имал възможност да ме видиш наистина до тази нощ.

— Виждал съм те хиляди пъти в мечтите си — каза й внимателно той. — Но действителността е доста по-красива от представите ми. Ти си много, много прекрасна.

Сгушена в ризата му, Амбър прошепна едва доловимо, странно „благодаря“, на което той с нежност се засмя и я притисна по-близо до себе си. Вече доста по-уверена, тя започна да разкопчава бродираната риза, с която беше облечен. Когато широките му гърди се откриха за нейното докосване, тя усети унес от вида на гъстото къдраво окосмяване, което оформяше тъмен триъгълник, заострен към колана на панталоните му.

— А аз как съм? — с плътен глас попита Грей.

— Ти си страхотен! — промълви замечтано тя. Подобно на коприна пръстите й се спуснаха по гърдите му, докато откриха малките, плоски зърна. Ръцете й се спряха там и започнаха играта си, а нейната награда беше, когато усети, че го остави без дъх.

Той много бързо намери копчето на набраната й пола и я освободи. Тюркоазната материя се свлече на пода и образува купчина, оставяйки Амбър единствено по сатенените, с цвят на крем, бикини. Грей обви с длани меките извивки на ханша й и леко ги притисна.

Тя се потопи в топлината на бедрата му и потрепери отново от допира. След това Грей плъзна пръстите си под ръба на бикините й и бавно ги издърпа надолу. Когато паднаха при глезените й, Амбър се освободи от тях и от сандалите си.

Разтопеното злато в погледа на Грей беше всичко, от което се нуждаеше, за да превъзмогне онзи кратък миг на несигурност, който изпита, застанала съвсем гола пред него. После той я повдигна в обятията си и я занесе до голямото легло.

Остави я да се изправи за момент, докато се пресегна и дръпна завивките. След това внимателно я настани върху снежнобелите чаршафи. От него струеше силно напрежение, когато сведе очите си към нея. Амбър усещаше как сякаш невидими окови я приковаваха и възпламеняваха нервните й окончания. Под този златистозелен поглед, тя се чувстваше много красива, чувствена, наистина желана и нежно обичана. Досега никога не бе изпитвала подобни емоции накуп.

Грей седна на един стол до леглото и с припряно нетърпение свали обувките си. После се изправи и ръцете му се спряха върху токата на колана. Дори за миг не откъсна очи от поруменялото лице на Амбър, докато сваляше и останалите си дрехи.

Пленена от абсолютната мъжка власт, която излъчваше, очите на Амбър се спуснаха по дължината на неговото силно, гладко оформено тяло. Широкият ъгъл на гърдите му се заостряше към равния стегнат кръст. Линията на бедрата му беше също така изопната и твърда, както всичко останало в него. Доказателството за неговата възбуда беше дръзко очертано. Амбър почувства първични инстинкти да преминават през нея при мисълта, че този мъж беше неин и че той желаеше всяка част от нея, така както и тя от него. Погледна го в очите и повдигна ръката с жест, с който от незапомнени времена жените примамваха мъжете при себе си.

— Амбър. Моята сладка, гореща и прекрасна Амбър — Грей се отпусна на леглото до нея, преплитайки силните си крака в нейните. Той улови китките й и прилепи дланите си до нейните.

С ръце, нежно приковани към леглото, от двете страни на главата й, той се наклони и започна да я целува с непреодолим копнеж.

Амбър отвърна без колебание — устните й се разтвориха в безмълвно потвърждение на собственото й желание. Чувстваше се изгубена в магията на този миг. Никакви мисли за миналото или бъдещето не можеха да я разтревожат или разсеят сега. Тя и този мъж си принадлежаха тази нощ. Енергията, вълнението и пулсиращата необходимост, които плениха и двамата не им даваха възможност да допуснат далечни спомени и тревоги помежду си.

Амбър нежно изстена при допира на езика на Грей до нейния и се впусна в хищнически дуел, който разпръсна пламъка на желанието из цялото й тяло. Дъхът й секна, когато усети лекия изкушаващ допир на зъбите му до устната й. После той отмести жадните си целувки към извивката на врата, раменете и гърдите й.

Грей освободи ръцете й и бавно и продължително се спусна надолу по тялото й. Ръката му покри едната гърда, а другата започна нежно да целува.

Останала без глас, Амбър прошепна името му, а пръстите й се забиха в кожата на раменете му. Тя обожаваше усещането за неговата близост, пропадането в неговата сила. Тежестта на тялото му върху нейното беше достатъчно възбуждаща. Това я накара да се извива и да потръпва под него.

— Невероятна си — настървено промълви Грей и спусна ръката си надолу към извивката на ханша й. — Самото усещане за теб ме побърква. Толкова си чувствена. Сякаш държа разтопено сребро в ръцете си. Не, не това — усмивката му беше пропита със страст. — Течната Амбър.

— О, Грей, не мога да повярвам. Никога не съм изпитвала нещо подобно — тя надигна тялото си към ръката му, докато той внимателно галеше вътрешността на бедрата й. Това интимно докосване изтръгна от нея лек стон, което очевидно се хареса на Грей.

— И за мен това е нещо ново — промълви той. — Не мисля, че и аз мога да повярвам. Чаках толкова дълго — той отново леко захапа със зъби нежното, малко зърно на гърдата й, което предизвика допълнителен взрив на удоволствие у Амбър. Тя реагира мигновено, опитвайки се да се увие около него, като освободи единия си крак и изкусително го прехвърли върху неговите.

— Моля те, Грей — промълви с нежен и съблазнителен глас, който отразяваше болезнената й необходимост. Моля те, сега! Толкова те желая.

Той повдигна главата си и я погледна, сякаш търсеше потвърждение на думите й в изражението й. Каквото и да бе видял, трябва да му е харесало, помисли си Амбър. Продължи да докосва влажната топлина между бедрата й, докато тя не извика и не се притисна в него. В този момент той проникна в нея.

Грей се изпъна върху на копнеещото й тяло и краката му разделиха нейните. Тя дълбоко въздъхна при допира на дългоочакваната твърдост, която нежно пулсираше в недрата на тялото й. Пръстите й се вкопчиха в косата му, когато тя усети колко голям и силен бе всъщност той. Доловил лекото й колебание, Грей направи пауза.

— Амбър? — гласът му звучеше дрезгаво от усилието, което полагаше да контролира страстта си.

— Всичко е наред — каза тя и го привлече по-близо. — Просто не бях наясно. Искам да кажа, ти целият си огромен, разбираш ли?

— Мила моя — изстена той и зарови лице в косите й. — Не искам да ти причинявам болка. Много ще внимавам — тялото му беше като струна от напиращото желание, което той ожесточено се опитваше да контролира досега.

Амбър се усмихна с тайнствена усмивка, която само друга жена би могла да разгадае, и отново заби ноктите си в силните му рамене.

— Не прекалено, надявам се.

— Амбър — той мигновено реагира на това, както и на женствената настойчивост в гласа й. С мощен и силен тласък Грей се потопи в меката топлина на Амбър. Сякаш я държеше в окови от стомана и кадифе, докато чакаше тялото й да се настрои към неговото.

— Да — прошепна тя. — О, да, Грей.

— Толкова е хубаво — промълви с пресипнал, наситен с желание глас. — Ти си страхотна!

После бавно започна да се движи вътре в нея. При всеки негов тласък тя извиваше тялото си, привличайки го навътре, притискайки го с ръцете и краката си, както и с малките мускули във вътрешността на тялото си. Инстинктивно се беше вкопчила в него, с колкото сила имаше. Грей я бе обвил в сигурността на прегръдката си, неговата тежка физика я покриваше изцяло, докато тя се отдаваше на изгарящото вълнение.

Заедно те продължиха в един и същ ритъм. Главата на Амбър се изви върху възглавницата, очите й се затвориха, устните й леко се разделиха, докато последният етап на физическото удовлетворение ту се приближаваше, ту се отдалечаваше.

— Ето, любов моя — каза Грей. — Вземи ме. Целият съм твой. Хайде, Амбър — той леко се надигна, толкова, колкото да успее да промуши ръката си между двете тела.

Дъхът на Амбър заседна в гърлото й, когато усети допирът му до най-чувствителната част от себе си и при следващото докосване, тя извика.

Разтърсващата кулминация се изви като ураган, отнасяйки я напълно. Тя се предаде на това усещане, удивена и боготворяща мъжа, когото прегръщаше и който направи това възможно.

Дори когато незабележимите фини вълни от усещането започнаха да заглъхват, Амбър чу Грей да произнася името й през стиснати зъби. Ръцете му се бяха впили в раменете й, а тялото му беше изпънато като струна. След това и той се предаде на главозамайващото облекчение. Заедно продължиха, докато бурята утихна и после двамата рухнаха в обятията си.

Малко по малко Грей се завърна към реалността, усещайки копринената, влажна топлина на Амбър. Очите й все още бяха затворени от завладялото я лениво удоволствие, а между гърдите й се процеждаха малки, бляскави капчици пот.

Тя лежеше в прегръдките му така, сякаш за нищо на света не искаше да бъде другаде в този момент.

Той внимателно се повдигна и с нежелание се отдалечи от нея, а когато тя, без да отвори очи, промърмори нещо, за да възрази, той се усмихна.

— Ела тук — подкани я и я привлече към себе си. — Завий се и заспивай.

Тя му се подчини с лека въздишка на доверие и удоволствие. Грей погали крака й, щастлив да я гледа как заспива в обятията му.

А някога тя си мислеше, че е неспособна да отвърне на страстта му със страст. Единственото нещо, което не превръщаше този факт в открита шега, беше, че с учтивото си и сдържано поведение го беше лишила от присъствието си в леглото му почти три месеца.

Беше си казал, че иска да я изчака, докато тя не признаеше собствените си желания и се оказа прав. Утре сутрин щеше да се събуди със съзнанието, че не само бе в състояние да изпита страст с новия си съпруг, но и че активно участваше в любовната игра.

Щеше да е добре за нея, ако го признаеше пред себе си. Той нямаше да прави опити да изтръгне от нея това признание, поне не сега. Усещаше, че й е необходимо още време. Твърде дълго си бе втълпявала, че вече никога нямаше да може да се влюби дълбоко и страстно. Каквото и да й бе сторил онзи мъж в Калифорния, със сигурност беше успял да я заключи в ледена кутия за повече от шест месеца. Беше й втълпил страх от собствените й силни чувства, а за това престъпление Грей силно желаеше да накаже виновника.

От друга страна, каза си той и широко се прозя, ако не беше онзи глупак от Калифорния, той никога нямаше да се срещне с Амбър. Сега, когато тя най-сетне започваше да се освобождава, трудно можеше да се настрои срещу мъжа, който я беше травмирал.

Грей се унесе, докато се питаше колко ли време щеше да й бъде нужно, за да признае пред себе си значимостта на случилото се помежду им.

На другата сутрин Амбър се събуди с чувство на приятна умора и задоволство. Тя размърда и протегна стъпалото си, търсейки кракът на Грей. След като не го намери, отвори очи и въпросително огледа стаята. Не видя съпруга си, но чу шум от течаща вода в банята. Погледна към часовника на нощното шкафче — беше почти осем часа. Тя леко се прозя, отметна завивките и стана.

Първата й реакция на слабата, интересна болка, която почувства по тялото си, беше изненада. После се усмихна и се протегна. Грей със сигурност не беше никак слабичък. Всяка жена, веднъж споделила леглото му, щеше да запомни случилото се. Амбър с радост си каза, че тя беше единствената, която имаше право да дели леглото му и се отправи към банята.

Големи облаци пара се разнесоха, когато отвори вратата и го извика.

— Добро утро — каза тя в мъглата, — какво стават тук? Сауна ли си правиш?

— Ела и виж — покани я той. Голямата му ръка хвана завесата и я дръпна. През димната завеса, той със задоволство забеляза голото й тяло и се усмихна. — Чудех се кога ще се събудиш. Става късно, а на нас ни предстои много път до Вашингтон. Стига си стояла, жено, и ела под душа.

Така изложена на унищожителното откровение на голотата си пред неговия поглед, тя усети руменина да залива страните й. Амбър се надяваше той да реши, че промяната в цвета на лицето й се дължи на горещината от душа. Лукавото му, подчертано мъжко изражение предизвика повдигане на едната й вежда, след което подчертано дръзко, тя пристъпи напред. Това усещане бе ново за нея. Никога досега в живота си, не бе чувствала толкова отчетливо женско задоволство.

Малко преди съвсем да стопи разстоянието, тя направи същата дълбокомислена оценка като неговата по отношение на вида му.

— Не е зле — контрира тя с престорена сериозност. — Трябва да призная, че очаквах нещо повече тази сутрин, особено като се има предвид, че разполагаше с цяла нощ, за да се възстановиш. Но, не се притеснявай. В състояние съм да дам предимство на качеството над количеството. Наясно съм, че колкото повече остаряват мъжете, толкова повече държат на качеството за сметка на количеството, особено в някои отношения.

— Ах ти, ненаситно, дръзко момиченце — изръмжа той. — Ела тук и повтори какво каза — той обви с голямата си ръка тила й и без усилие я привлече под душа. Амбър изпищя, когато водата я намокри и весело се засмя, щом я долепи до голото си мокро тяло. Грей изведнъж стана сериозен.

— Тази сутрин реших да се направя на джентълмен и да те оставя да поспиш, защото беше очевидно, че си напълно изтощена след снощи. Напълно разбираемо е, нали си представител на по-слабия пол и т.н., но ако приличното ми поведение провокира единствено куп дръзки приказки, спокойно мога да забравя за добрите маниери и да се радвам на себе си.

— Направи го, моля те — каза тя с премрежен от удоволствие поглед. Тя обви с ръце шията му, а той я повдигна към твърдото очертание на бедрата си. Дръзките закачки изведнъж отстъпиха място на тежкото дишане, предизвикано от силните тласъци на Грей. Той я беше повдигнал нагоре, краката й бяха сключени около кръста му, а тялото й притиснато в неговото, докато водата се разплискваше върху им.

Този път всичко свърши много бързо, страстта изригна за миг, заля ги и ги остави без дъх.

Грей бавно пусна Амбър на земята и я задържа, за да не падне.

— Добре си изпатих — оплака се тя с престорена почуда и се облегна на него. — Повече, обещавам, без никакви намеци за противопоставяне на количеството и качеството. Не съм сигурна колко подобни демонстрации бих могла да преживея.

Той зарови лице в извивката на врата й с плътен и дълбок смях.

— Не се подценявай. Сигурен съм, че с необходимите напътствия и упражнения, скоро ще успееш да ме настигнеш.

— Долавям нотки на мъжко его в гласа ти.

— Естествено. В края на краищата съм мъж и държа на това. От време на време ще ти се налага да се сблъскваш с егото ми — с престорена надменност каза Грей и прокара сапуна по тялото й.

— Ще го запомня — увери то тя и се отдаде на интимното удоволствие съпругът й да я къпе.

Чак когато се качиха в самолета за Сиатъл, Грей небрежно спомена идеята си за парти.

— Какво парти? — Амбър остави настрана списанието, което четеше и въпросително го погледна.

— Мисля, че трябва да организираме едно, а ти? Не си падам много по големите социални събития, но сега определено виждам цел. Искам да те представя на приятелите и колегите си като моя съпруга. С някои, разбира се, вече си се срещала, но сега ще го направя официално. Сигурно и ти би искала да поканиш някои свои приятели?

Амбър се замисли за сестра си и зет си, както и за още няколко души, с които се беше запознала след преместването си във Вашингтон.

— Е, предполагам, че мога да сетя за хора, които да поканя. Сигурен ли си, че искаш да минеш през всичко това?

Той й хвърли странен поглед.

— Нали ти казах, че има цел.

— Да ме представиш като твоя съпруга? — тя сви рамене. — Добре, нямам нищо против. Може да е забавно.

— Имам едно особено близко семейство приятели, които живеят във Ванкувър — замислено продължи Грей, — но не мисля да ги карам да идват до Белвю за партито. Това събитие ще бъде предимно делово ориентирано, а с Мич и Лейси предпочитам да се видим в непринудена обстановка.

— Мич и Лейси?

Той кимна.

— Фамилията им е Еванс. Съвсем скоро ще отскочим с колата до Ванкувър за един уикенд с тях. Ще ти харесат. Знам, че те са любопитни да се запознаят с теб.

Амбър отново взе списанието, но не можа да се съсредоточи върху четенето.

Вместо това, тя се замисли за партито, което щяха да организират с Грей. Това беше първото наистина семейно нещо, даде си сметка тя. Когато съпруг и съпруга заедно организираха подобно събитие, това беше своето рода начин да се подчертае връзката между домакина и домакинята. За приятелите и деловите партньори на Грей, които щяха да се съберат в дома им, това щеше да послужи като своеобразно клеймо на техния брак. На нея и на Грей щяха да гледат като на истинска двойка — омъжена двойка.

Амбър отново остави списанието и се загледа през прозореца. Сега наистина бяха женени. Взаимоотношенията им вече не бяха половинчати — бяха приятели и любовници.

Любовници. Думата просто изникна в главата й, завладя я за кратко и после се оттегли. Тя се опита да я игнорира и отново да се съсредоточи върху четенето, но няколко минути по-късно, думата отново нахлу в съзнанието й.

Надяваше се, че е направила щастлив Грей снощи. Сигурна беше, че той е останал напълно удовлетворен. Така и трябваше, каза си Амбър. Той беше добър мъж и добър съпруг. Заслужаваше цялата физическа наслада, с която тя можеше да го дари.

В интерес на истината, призна пред себе си тя, на нея й хареса да му доставя удоволствие. Дори повече. Самата тя откри наслада в прегръдките му. Той й се беше отдал безрезервно и докрай, както направи и тя. Безсмислено беше да се отрича въздействието, което имаха един върху друг. Ако не бяха изпитали удовлетворение в обятията си, тази сутрин щяха да мислят за мрачното бъдеще, което им предстои.

Амбър реши да спре с разсъжденията дотук. Не искаше да си напряга мислите повече. Тя и Грей щяха да са доволни един с друг, а това стигаше. Беше доста повече, отколкото много други двойки имаха. Грей изглеждаше доволен от връзката им и нямаше причина и за нея да не е така.

Решително тя за пореден път взе списанието, без да забележи проблясващите искрици в наблюдателния поглед на Грей.

Когато най-сетне тя се зачете, Грей се залови отново за статията, която и той се опитваше отдавна да прочете. Не можеше да надникне в мислите й, но можеше със сигурност да предположи какво се въртеше в главата й. Също така, лекото свиване на веждите й, му подсказваше, че и тя не беше сигурна какви изводи да направи за себе си.

Тя не съжалява за снощи, каза си той. Може би беше започнала да се чуди, защо с такава лекота се беше отдала на новия си съпруг. Може би бе решила, че определена степен на физическа наслада е единственото, което може да се очаква предвид обстоятелствата. В крайна сметка двамата с нея бяха приятели. Харесваха се, смееха се на едни и същи неща и физически се допълваха. Тогава нищо чудно, че и в леглото се справиха добре.

Но снощи помежду им се случи нещо много повече от приятно физическо преживяване, помисли си Грей. Чудеше се колко ли време щеше да отнеме на Амбър, за да го разбере, да осъзнае, че наистина беше негова съпруга и че са обвързани с нещо много повече от законен документ и приятни служебни отношения, които стигаха и до леглото.

 

 

Десет дни по-късно, пред огромните прозорци, които обрамчваха на дневната, Амбър стоеше и проверяваше последните подробности. Всеки момент щяха да започнат да пристигат гостите.

Коктейлните маси бяха подредени много внимателно. Предлагаха разнообразни и интересни видове пастети, ордьоври, кракери, сирена, хапки и пресни плодове. В кухнята чакаха приготвени допълнителни плата от почти всичко. В другия край на стаята имаше богато зареден бар, където Грей щеше да изпълнява ролята си на щедър домакин. Гледката от прозореца даваше забележителен фон на събирането.

Амбър се намръщи, поглеждайки се в огледалото, в което се отразяваше езерото. Косата й беше повдигната в изкусен кок и това я правеше да изглежда прекалено официална. Беше с нова рокля, която Грей и помогна да избере. Представляваше тежка огненочервена коприна с подгъв от ламе, пристегната в талията с широк колан и отворена яка, която подчертаваше шията й. Грей беше отхвърлил всякакви идеи за модели с разголени рамене и дълбоки деколтета. Амбър започна да разбира, че той не се шегуваше, когато говореше за собственическите си чувства. Тя се нацупи в огледалото на тази мисъл.

— Наред ли е всичко?

Тя се извъртя и червената коприна грациозно изплющя около глезените й. Грей стоеше на прага, оглеждайки стаята и нея. Той носеше скъпа, но консервативна като модел, бяла риза и тъмни панталони. Сакото му беше светло и подчертаваше едрата му фигура. Амбър се усмихна, спря се пред него и започна да си играе с вратовръзката му.

— Изглежда всичко е наред — увери го тя. — Дано само да дойде някой, иначе ще имаме доста проблеми, докато изядем сами цялата тази храна.

— Не се безпокой — той се засмя и леко повдигна лицето й за целувка. — Все някой ще се появи. Поне на сестра ти можем да разчитаме.

— Прав си. Тя знае, че ще я удуша, ако не дойде. Завърши ли доклада за Симингтън?

Грей кимна.

— Почти. Научил съм се да не избързвам с тези неща. Клиентите остават с впечатление, че парите им не са си заслужавали, ако не отделя достатъчно дълго време на проектите им. Ще изчакам още една седмица, преди да изпратя окончателното си становище.

— Въпреки, че ще му препоръчаш да не сключва сделката?

— Особено заради това. Когато съветваш някого да отхвърли подобна крупна сделка, ти се иска да са убедени, че сериозно си я проучил.

Амбър лукаво се усмихна.

— Не искаш Симингтън да разбере, че си хвърлил едно око на счетоводните книги, че си изпробвал голф игрището и избата и си решил да запратиш сделката по дяволите?

— Психология, скъпа моя — невъзмутимо отвърна той. — Никога не бива да изпускаме психологическият елемент в бизнеса.

Тя възхитена примигна.

— Нямаш представа колко много научих от теб през последните дни.

— Внимавай. Става все по-интересно — той я погледна със закачлив поглед, което предизвика ярка червенина по страните й.

— Май няма да понеса още много нови лекции — успя да отвърне тя, припомняйки си чувствения урок от изминалата нощ. Грей се държеше доста палаво. Тя се озова на килима, пред огромните огледала, които стигаха до тавана. Беше доста въодушевяващо.

— Кой кого обучаваше снощи? — с престорено недоволство попита той. — Не аз започнах да рецитирам Шърборн Юлисес Туитчъл по средата на събитията.

— Някак ми се стори подходящо — измърмори Амбър с весело проблясващи очи. Точно сега не й се искаше да се замисля твърде много над въпроса, защо потърси убежище в секси хумора снощи. Стоеше потръпваща, усещайки, че се намираше на една крачка от бездната на неговата прегръдка. Сякаш гледаше от ръба на планински връх и за първи път виждаше как мъглата се разпръсква и разкрива долината. Страхуваше се да продължава да гледа, защото знаеше, че там я очаква истината. Много по-лесно беше да се отдръпне назад и да потърси друг отдушник за шеметните си чувства. Тогава извика на помощ един стих на Туитчъл, който накара и нея и Грей да припаднат от смях.

— Естествено Туитчъл е винаги подходящ — увери я Грей. — Но кълна ти се, че ако още веднъж споменеш за тежкото, димящо желязо, докато си в позата, в която беше снощи, ще предприема драстични действия.

— Ти го направи — спокойно заяви тя. — Като говорим за горещо желязо се сещам, че тези дни трябва да получиш следващият брой на „Рейдиънт Сънсетс“. Нямам търпение да прочета статията на Хонория Тайлър Аберкромби за фалическата символика.

Готовност за битка озари очите на Грей.

— Госпожа Аберкромби ще проклина деня, в който ме предизвика върху листа.

— Ще видим — с провокативна усмивка Амбър се обърна, когато чу звънецът. — А, ето и първите ни гости. Все пак няма да ни се наложи да изядем всичко това сами — двамата с Грей се отправиха към вратата.

Петнайсет минути по-късно, Синтия и Сам Пакстън, спряха с беемвето си на алеята й тръгнаха към къщата. Амбър тъкмо се канеше да затвори вратата, след хората, които влязоха миг преди това. Когато надзърна навън и видя кой пристига, тя остави семейство Уилсън на грижите на Грей и излезе да посрещне сестра си и мъжа й.

— Синтия, изглеждаш чудесно — с радост я прегърна тя и остана изненадана от напрежението в тялото на сестра си. — Здравей, Сам — обърна се към симпатичния, с червеникав цвят на косата, съпруг на Синтия. — Радвам се да те видя отново. Влизайте.

— Ти влез, аз ще дойда след минута. Искам за малко да остана насаме с Амбър — каза тя.

— Разбира се. Ще се видим вътре — той се отправи да поздрави Грей, който стоеше на вратата.

Когато останаха сами, Амбър разтревожена попита:

— Какво става, Син?

— Какво ли не! — мрачно оповести тя и се вгледа в загриженото лице на сестра си. — Той е тук. В Белвю. Вчера дойде при мен и питаше как да те намери.

Ужасно предчувствие сви стомаха на Амбър.

— За кого говориш?

— За Рорк Кели — припряно отвърна Синтия. — Претърпял е някаква катастрофа и сега те търси, за да излекуваш раните му.

— Всемогъщи Боже!

Синтия въздъхна.

— Знаех си, че ще кажеш нещо такова.