Джейн Ан Кренц
Между редовете (8)

Осма глава

— Срещата ми с Харисън отпадна — без никакво въведение Грей й предложи обяснение за ненадейното си завръщане. Очевидно беше, че очакваше същото и от нея. Той леко я целуна без, изглежда, да забележи напрежението в отговора й.

— Разбирам — Амбър не можа да измисли нищо друго, докато вървеше заедно с него към къщата.

— Не знаех, че имаш планове да излизаш този следобед.

Тук точно тя трябваше да каже с безгрижен тон, че изведнъж е решила да отиде на пазар. Амбър мислено изпробва звученето на два-три варианта за отговор, но накрая захвърли цялата тази идея с опита да хитрува. Грей не беше от мъжете, които можеш да излъжеш.

— Не възнамерявах да излизам, но изникна една работа — тя пъхна ръце в джобовете си и влезе в къщата. Зад себе си чу как вратата се затвори и лекият звук от това, възвести началото на края.

— Изглеждаш ми разстроена — каза тихо Грей.

Амбър продължи да се разхожда из стаята, докато не застана пред прозореца.

— Е? — предизвика го тя, а погледът й беше отправен към езерото. — Няма ли да ме разпиташ? Да разбереш къде съм била и какво съм правила?

— А трябва ли?

Тя не го чу да помръдва, но гласът му идваше точно зад нея. Амбър усещаше силното му присъствие. То я обгръщаше и изпълваше стаята. Нейният разгорял се инстинкт за самосъхранение избледня. Начумерена, тя го попита:

— Предполагам, че не би искал да чуеш как просто съм излязла да пазарувам и с това да приключа, нали?

— А така ли беше? Тогава по-добре ми кажи какво си правила — спокойно предложи Грей.

Амбър нервно измъкна ръцете си от джобовете и ги скръсти на гърдите си.

— Такъв съпруг ли смяташ да бъдеш, Грей?

— Какъв?

— От типа мъже, който винаги трябва да знае всяка стъпка на жена си, който я върти на шиш всеки път, когато тя излезе от къщи без разрешение, който настоява за обяснение при всяко нейно кратко отсъствие.

Нотки на веселие се преплетоха в думите му, когато й отговори.

— Признавам, че държа на своето, но не съм луд. Мисля, че го знаеш, Амбър. Ако днес очаквам да получа някакви отговори, то е защото усещам, че нещо не е наред. Всъщност, още от снощи не е наред, когато двете със сестра ти си говорихте отвън при колата.

Амбър въздъхна и се предаде на неизбежността. Тя се обърна и посрещна неговият настойчив, въпросителен поглед.

— Съжалявам, Грей. Искаше ми се да не те намесвам в това.

— И какво е то?

— Стари работи — отговори му с гримаса. — Смущаващи стари неща. Мислех, че мога сама да се справя и ако имам късмет, може и да съм успяла.

— С това ли се занимава днес? Справяше се сама?

Тя кимна и потъна в стола до нея. Опъна, обутите си в дънки крака, сложи ръцете си върху страничните облегалки и отпусна главата си назад. После погледна мрачно към Грей:

— Веднъж ме беше питал какво ми се е случило в Южна Калифорния.

— И ти не отговори — той бавно прекоси стаята и седна на стола до прозореца. Имаше абсолютно спокоен вид, само очите му издаваха напрежение.

— Не ти отговорих, защото това беше част от миналото ми, и що се отнася до нас, не ни касаеше.

— А сега не е така?

Тя издиша бавно, опитвайки се да намери точните думи.

— Мисля, че успях да се справя. Но, очевидно, не го направих достатъчно тихо, за да ти спестя тревогите, нали?

— Тревожи ме всичко, което притеснява и теб, както е и в този случай.

Тя нежно се усмихна.

— Благодаря ти, Грей.

— Не ми благодари, а просто ми кажи какво става.

Амбър кимна.

— Наистина е много сложно. Както ти предположи, в Южна Калифорния имах връзка с един мъж. Мислех, че съм безвъзвратно влюбена в него. Той беше автомобилен пилот, а рекламната агенция, където аз работех, имаше договорни отношения с него. Той водеше няколко промоции на наш клиент. На мен се падна да работя с него, с Рорк Кели.

Грей замислено повдигна вежда.

— Чувал съм името му.

— Може би си го виждал по телевизията в реклама за моторно масло — добави сухо Амбър. — Човекът наистина го бива да продава масло, и какво ли не.

— Включително и себе си?

Амбър се намръщи.

— Без значение. Резултатът от тази сделка беше нашата болезнена, вълнуваща, динамична и доста кратка връзка. След нея се чувствах така, сякаш съм минала през емоционална центрофуга. Когато приключи знаех, че трябва да изчезна колкото се може по-далеч. Напуснах работа и дойдох тук, във Вашингтон, да търся нова. Реших да приема няколко временни секретарски назначения, колкото да свържа двата края, докато си намеря нещо по-добро. После ти ме нае и останалото го знаеш.

— Да-да — Грей звучеше неимоверно безпристрастен.

— Всичко вървеше чудесно до снощи, когато сестра ми ми каза, че Рорк е в града и ме търси. Претърпял е катастрофа преди два месеца и изглежда е имал време да помисли върху всичко, докато се е възстановявал. Казал е на Синтия, че искал отново да ме види. Тя го уведомила, че съм омъжена и че не възнамерява да му даде адресът ми, но се притесняваше, че той ще го открие, както и стана. Тази сутрин ми се обади и настоя да се срещнем. Каза, че ще се появи на вратата ми, ако не склоня да се видим за последен път. Даде ми думата си, че ако се съглася да се срещнем и успея да го убедя, че няма надежда за бъдеще с мен и че не съм се омъжила, за да се успокоя, той щял да излезе от живота ми.

— Може ли да се разчита на думата му, Амбър?

Амбър стисна зъби и кратко проблясващо раздразнение премина през нея, което обърка благородното й намерение да се изповяда. Новият тон в гласа на Грей не я интересуваше.

— За твое сведение не смятам, че думата му има някаква стойност. Но, също така знам, колко огромно е егото му. Постарах се да бъда съвсем ясна, че не възнамерявам да възстановявам старите ни отношения и че съм напълно доволна от брака си.

— Доволна? — каза Грей, сякаш опитваше думата на вкус.

Вбесена, Амбър повдигна молитвено очите си към небето и си зададе въпроса, защо ли всички — сестра й, Рорк, а сега и Грей се хващаха за тази дума.

— Да, доволна. Щастлива, удовлетворена, отдадена. Не ми трябва друга връзка, не изпитвам желание да разпалвам стари пламъци. Срещнах се с Рорк в търговския център и му дадох да разбере много ясно намеренията ми. Казах му да стои настрана от живота ми — Амбър направи пауза и после убедено допълни: — Надявах се, че с това ще приключи историята.

— Търговският център? Срещнала си се с нето там?

Грей неочаквано се оживи. Амбър се намръщи.

— Е, къде другаде трябваше да си направим срещата? В мотел ли?

Веселостта, която се беше разпалила в очите му изведнъж изчезна.

— Не трябваше да приемаш да се виждате.

Челюстта й упорито се изопна.

— Не исках да му позволя да се появи тук. Той ме заплаши, Грей. Последното, което исках, е да присъствам на неприятна сцена между новия ми съпруг и старото ми гадже.

— Съмнявам се, че щеше да стигне толкова надалеч. Много малко мъже биха били толкова глупави. Когато си тръгнал да крадеш жена от съпруга й — работиш прикрито. Хитро. Промъкваш се навсякъде. Не изникваш просто така на вратата на къщата му, рискувайки да ти я размаже в лицето. Заплахата му е била блъф, а ти несъмнено си се хванала.

Амбър се вторачи в него.

— Познавам Рорк, а ти — не. Не мисля, че беше заплаха. Това е едно от онези неща, които е в състояние да направи. Рорк Кели не смята, че не би могъл да се справи с един обикновен съпруг. Познавайки склонността му към драматизиране, вероятно би се наслаждавал на подобна сцена. Репутацията му процъфтява именно от такива неща.

Грей се загледа в нея за миг и после каза нежно:

— Не се тревожи за това, Амбър. Ако се появи, аз ще се погрижа.

Устните й се стегнаха.

— Аз вече се погрижих.

— Така ли?

— Да, по дяволите. Престани да ме, гледаш така. Грей. Аз съм голям човек, напълно способен да се справи с проблемите в миналото си.

— Ти си омъжена жена. Това означава, че имаш съпруг, който трябва да ти помага при всеки проблем, който възникне — интонацията в мекия и топъл глас на Грей остана непроменена, но думите, които последваха бяха твърди като стомана. — Повече няма да го виждаш насаме, нали, Амбър?

Тя притвори очи, за да прикрие едновременно изненадата и негодуванието си, които я възпламениха, след като попи хладно отправената заповед. Грей беше поднесъл тези думи като въпрос, но нямаше никакво съмнение, че смисълът беше заповеден.

Нейната изненада бе още по-голяма от факта, че през трите месеца, прекарани с Грей, той не я беше командвал за нищо, дори и да напише писмо на машината. Що се отнасяше до работата, те двамата работеха като чудесно смазан екип, нямаше нужда от заповеди, Амбър просто изпълняваше задълженията си, следвайки насоките на Грей, когато се касаеше за нещо ново или трудно. В личната сфера, животът с него беше също толкова лек и приятен. Винаги, се бе отнасял към нея с уважение и внимание. Всеки аспект на тяхната връзка се ръководеше от взаимното приятелство. А приятелите не си разменяха заповеди.

Самата Амбър не одобряваше и мъжете, които нареждаха на жените си какво да правят. Но трябваше да признае, че всеки съпруг попаднал в положението на Грей би имал основание да вярва, че има повод да се тревожи. Тя забарабани с пръсти по облегалката на стола.

— Не възнамерявам да виждам Рорк отново — в крайна сметка дипломатично, произнесе тя. Отказа директно да признае победата на тихата заповед на Грей над себе си, но тя и без това нямаше никакво желание да се среща с Рорк Кели отново.

Очите на Грей пробягаха бързо върху пръстите й, а после се върнаха на лицето й. Той, сякаш доволен, кимна на доста уклончивия отговор на неговата уклончива заповед.

Амбър изпита странното чувство, че бракът й току-що е пресякъл някакво блатисто място. Не знаеше как точно да приеме случилото се, но усети, че все пак нещо се промени. Имаше общо с факта, че тя приемаше правото на Грей понякога да проявява собственическата си природа. Извън това, тя не искаше да се впуска в подробности. Инстинктивно знаеше, че признаването на такъв основен фактор като мъжкото чувство за собственост и съпружеските права, прибавяха още и нови опасни измерения в един брак, който се предполагаше да се основава на приятелството и тихото спокойствие.

— Какво точно ти каза Кели? — достигна до слуха й въпрос.

Тя сключи вежди и припряно отговори:

— Немного.

Грей мимоходом се усмихна.

— Не ме вини, че изпитвам любопитство.

Лицето й се начумери още повече.

— Какъв е смисълът да разискваме това. Всичко приключи. Казах му, че съм женена и възнамерявам да остана такава.

— Той поиска ли да заминеш с него?

— Разговорът не стигна толкова далеч! — гневно отсече Амбър. — За бога, Грей, казах му, че не се интересувам от него и така приключи.

— Как го убеди в това?

Нестабилното настроение на Амбър беше на път да избухне с пламъците на неповторимия женски темперамент.

— Рорк е силно егоцентричен. Също така и не се предава дясно. Едва ли е изненадващо, след като си изкарва прехраната с такъв конкурентен спорт. Уцелих най-слабото му място, като набързо изброих няколко сравнения с теб, от които пролича, че не може да ти бъде съперник.

Грей трепна.

— А-ха.

Амбър го погледна.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Може да се окаже, че стратегията ти не е била една от най-добрите, скъпа. Ти каза, че той не се предава лесно. Да го накараш да се чувства като губещ, едва ли е най-правилният подход, предвид обстоятелствата.

— Глупости — натърти тя. — Зная какво правя.

— Така ли? — Грей изглеждаше леко развеселен — И какви точно сравнения направи?

При спомена, страните на Амбър пламнаха.

— Не е важно.

— Може би, но бих искал да знам.

Гняв и напрежение се събраха ведно и последвалата експлозия накара Амбър съвсем да изгуби контрол над думите си. Тя скочи от стола като ужилена и надменно се отправи към прозореца.

— Добре, щом държиш да знаеш. Казах му, че е слаб, докато ти си силен, че чувството му за чест е под въпрос, а твоето е като чисто злато, че независимо от хубавия си външен вид, ти си от типа мъже, които умеят да любят така една жена, че тя би извършила убийство, за да те има. Това е. Доволен ли си? Такава беше същността на разговора ни. След това си тръгнах и го оставих сам с кафето му. Цялата среща не продължи повече от петнадесет минути и се проведе пред очите на всички онези хора, които пазаруваха в търговския център и минаха през кафенето.

Амбър не чу, а по-скоро усети как той стана от стола. Тя не се обърна, когато усети спокойната му огромна фигура зад себе си. После неговите прями и очарователно чувствени пръсти нежно докоснаха извивката на врата й.

Изведнъж негодуванието и напрежението се изпариха. Не искаше нищо друго, освен да се потопи в нежната сила на обятията на Грей. Днешният ден беше ужасен.

— Кажи ми пак — промърмори Грей, — колко добър любовник съм. Наистина ли би извършила убийство, за да дойдеш в леглото ми?

Амбър се извъртя и се обви в прегръдката му.

— Егоист — щастливо се нацупи тя и се притисна към гърдите му. Огромно облекчение се разля по тялото й.

Той меко се засмя и я целуна по главата. Ръцете му се спуснаха по гърба й.

— Какво очакваше, след като ми каза всичко това? Имам силна потребност да затвърдя мястото си в твоята класация.

— Сега веднага?

— Точно така. Едно от предимствата да работиш в собствения си дом. Ела, да се дръпнем от прозорците, любов моя. Не искам да те деля с някой идиот, застанал в лодка с бинокъл в ръка — той я привлече встрани от панорамния прозорец и после се спря и с устни изследва тила й. Амбър потръпна от удоволствие и Грей мигновено го усети. — Обожавам начинът, по който улавяш огъня, когато те докосна. Не мога да ти се наситя.

Нито пък аз, осъзна Амбър с удивление. Наистина беше много доволна от брака си. В този момент не искаше да мисли за друго извън това конкретно определение. За всички останали тази характеристика може да изглеждаше странна, но на нея й харесваше. Когато Грей хвана пуловера й и го прехвърли през главата й заедно с корсажа, който носеше отдолу, тя притвори очи, преизпълнена с удоволствие.

С много бързи и точни движения, Амбър започна да разкопчава ризата, а после и колана на Грей. С нарастващ глад те продължиха да се събличат и когато дрехите бяха разпилени по пода, Грей привлече Амбър върху кожения диван.

Тя се разположи върху него и чувствено се отдаде на насладата от свободата на движенията, които тази поза й даваше. Топлата възбуда в очите й накара Грей дрезгаво да се засмее.

— Какво смешно има? — настоя тя, наказвайки го нежно със зъбите си.

— Някой ден ще ти кажа — обеща той. Пръстите му се плъзнаха по гърба й, като от време на време спираха, за да очертаят бавни, неустоими кръгове върху чувствителната зона в долната му част.

Амбър се изви като разглезена котка, която настояваше да получи задоволителни отговори на въпросите си, но беше прекалено погълната от желанието, за да може да мисли за друго. Понякога Грей можеше да бъде доста упорит. А и в момента имаше по-интересни неща за правене. Тя разпери пръсти върху гърдите му, наслаждавайки се на усещането.

— Мисля, че ми харесва да съм отгоре.

— Забелязах. Личи си самоуверената жилка у вас, госпожо — очите му проблеснаха. Пръстите му се плъзнаха няколко сантиметра по-надолу през заоблената извивка на бедрата й, при което Амбър се задъха и тялото й се изви.

Тя усещаше пронизващата му мъжественост да се движи в нея и си даваше сметка за мигновения мощен ефект, който предизвикваше у него и това невероятно много я радваше. Тя отново се раздвижи, този път с нарочен и чувствен тласък и бе възнаградена със сподавен стон, идващ от дълбините на Грей.

Бавно, с длани опрени в гърдите му, тя леко се отдръпна нагоре, без изцяло да се отделя от горната част на силните му бедра. Следейки движенията му през премрежените си клепачи с гальовни пръсти, тя спусна ръката си надолу по тялото му, докато не докосна онази интимна и чувствителна негова част.

— Миличка, играеш си с огъня.

— Знам.

— Приготви се да гасиш пламъците — той хвана с ръце хълбоците й, повдигайки я без усилие, докато стоеше върху него.

— Винаги съм насреща — обеща тя.

Амбър почувства първият му тласък вътре в себе си и ноктите й конвулсивно потънаха в мускулите на гърдите му. Последваха по-бурни тласъци и рязкото избухване, което изпъна тялото й като струна.

— О, Грей! — прошепна страстно, когато той бавно я наклони към себе си и зарови лицето си в нея.

После тя пое инициативата, доволна да действа първа. По всичко личеше, че на Грей му харесваше до последния момент, когато страстта му заплашваше да изригне.

— Сега, скъпа — настоя с дрезгав глас, а златният цвят в очите му се фокусира.

— Сигурен ли си? — не можеше да устои на изкушението да го подразни, въпреки че сексуалното напрежение в долната част на тялото й щеше да прелее.

— Напълно — пръстите му се впиха в ханша й.

— Още малко — прошепна тя, забавяйки темпото достатъчно, за да го разпали докрай.

— Не мога повече да чакам.

— Можеш — тя намали още малко ритъма, после леко изстена, когато пръстите му в отговор се сковаха.

— Мисля, че не мога да понеса повече изкушения, скъпа.

— Това заплаха ли е?

Смехът му прозвуча много дълбок и секси.

— Можеш да се обзаложиш в сладката си опашчица, че е.

Той се раздвижи, повдигна я, изплъзна се от хватката й и с едно рязко движение я преобърна и прикова под себе си. Тя изстена от удоволствие, когато той разтвори краката й и повторно проникна в нея. Главата й се прислони обратно на рамото му, очите й бяха плътно затворени, а косата й разпръсната в мек безпорядък.

— Обвий краката си около мен — нареди Грей с глас, наситен със страст. Той целуна върха на гърдата й, след като тя с готовност се подчини — точно така. Господи, подлудяваш ме.

— О, Грей, не мога да чакам повече — сега Амбър молеше за милост. Тя се притисна в него, опитвайки се да го потопи по дълбоко в горещата си, влажна топлина.

— Още малко — каза той, премествайки се леко.

— Не! Сега!

— Можеш да изчакаш.

— Със сигурност не мога. Ако не приключиш сега, ще се разпадна.

— Така или иначе ще се разпаднеш. Винаги ти се случва в обятията ми. Започвам да се пристрастявам към начина, по който реагираш — той продължи да я измъчва като леко се отдръпваше и почти излизаше от нея.

— Грей, моля те — не знаеше дали да се смее, да плаче или да вика. Не беше на себе си от желание. Пожар изгаряше всяко нервно окончание в тялото й и тя осъзнаваше, че трябваше или да го потисне, или да полудее от безсилието си.

— Не само ти можеш да изкушаваш — но собственото му лице беше маска, едва белязана от страстта.

Това беше всичко, което можеше да направи, за да удължи неизвестността с още няколко секунди.

— Ти не ме изкушаваш, ти ме изтезаваш.

— Никога — увери я той с нежна, предизвикателна чувственост, която я подтикна да го ухапе с малките си остри зъби.

— Ау!

— Изпълни съпружеското си задължение или ще те ухапя отново — закани се тя.

— Няма да се поддам на заплахи. Предпоставка е за лоши прецеденти.

— Но ти ще се предадеш, нали? — умоляваше го тя и стегна примката на краката си около кръста му като се надигна още веднъж. — О, Господи, да — изстена той и последната капка контрол му се изплъзна. Той се вля в нея, в мекия й кадифен канал.

Амбър затаи дъх, а после започна да шепне името му отново и отново като молитва на удоволствието и облекчението. Нейното име се преплете с неговото, когато Грей изстена и силно потрепери отгоре й. Заедно стигнаха до кулминацията и се разтърсиха от дивите конвулсии на облекчението, което последва.

Амбър дълго лежа притисната от тежкото и силно тяло на Грей, замечтано зареяла поглед в тавана. Пръстите й лениво и отпуснато се плъзгаха по гърба му, докато мислеше за мъжа, който я прегръщаше сега и за другия, който си мислеше, че този следобед, щеше успее да я съблазни. Сравненията, които спонтанно направи, за да убеди Рорк, че нямаше никакъв шанс бяха само началото, даде си сметка Амбър. Можеше да продължава до безкрай да дава примери на Рорк колко далеч бе той в класацията, трудно й беше да си представи, как така едно време беше обсебена от него. Явно е била глупачка, която не е знаела какво я очаква за в бъдеще. Ако беше подозирала за това, нямаше да си пропилява чувствата по някакъв привлекателен автопилот, чиито основни качества бяха способността му да кара и да продава моторно масло.

После внезапно прозрение й подсказа, че може би нямаше да оцени онова, което Грей й предлагаше, ако не беше преживяла травмиращата връзка с Рорк. Животът ни поднасяше уроците си постепенно. Инстинктивно тя сложи ръката си върху Грей и го прегърна.

Той с неохота повдигна глава и я погледна с леко игрива усмивка.

— Какво става?

— Нищо, просто съм щастлива.

— Доволна?

Тя се усмихна и не забеляза внимателния, наблюдателен блясък в очите му докато я гледаше.

— Много.

 

 

Новият брой на „Рейдиънт Сънсетс“ пристигна на следващата сутрин. Амбър веднага го забеляза сред останалата купчина, която събра от кутията и се втурна в къщата, размахвайки триумфално малкото списание.

— Тук е! Статията на госпожа Аберкромби. Първо аз ще я прочета. Нямам търпение да разбера какво е написала.

Грей се отпусна обратно в люлеещия се стол и се намръщи.

— Можеш да я прочетеш на глас. Искам да се уверя колко луда е в действителност Хонория Тайлър Аберкромби.

Амбър се засмя, седна на своя стол, а останалата поща небрежно захвърли на бюрото.

С нетърпение отвори малкото списание на страницата със съдържанието.

— Ето я, страница двайсет и трета: „Еротичните метафори в поезията на Шърборн Туитчъл“.

— Вече се ядосвам.

— Дори не съм започнала — напомни му със задоволство Амбър.

Той повдигна едната си вежда.

— Не си ли?

— Имам предвид, че не съм започнала да чета.

— Добре де, не ме дръж в напрежение.

Амбър започна да чете статията със сериозен тон. Написаното беше точно толкова сериозно, колкото и всяко нещо, излязло от ръката на Грей. Госпожа Аберкромби цитираше същите стихове, на които се беше позовал Грей в последната си статия, правейки изцяло различни заключения. Краят на статията на двайсет и пета страница, и Амбър завърши четенето с едва прикрито ликуване.

„От гореспоменатите примери от творчеството на Туитчъл, става ясно, че той е не просто баладист или разказвач на легенди. Неговата цел е била далеч по-сложна и комплексна. Тънката еротична нишка в стиховете «Балада за Били Балантайн» и «Елегия за стрелеца» не е изолирано явление. Поезията му прелива от подобни сексуални метафори. Туитчъл е бил завладян от идеите си за сравнение между оръжията и мъжествеността. Средствата за отбрана, характерни за Дивия Запад са се превърнали в класически фалически символи в неговото творчество. Но в това отношение той просто споделя известните идеи за мистиката на мъжа, изложени от по-късните хроникьори на Запада.

Уникалното качество на Шърборн Юлисес Туитчъл се състои в това, че той стига с еротичните си отпратки много по-далеч, отколкото други негови съвременници — поети. Той не се ограничава в представянето на оръжията със сексуални метафори. Не, всъщност, Туитчъл отива по-далеч. Той използва, ту описание на пейзаж, ту на продукт от своето ежедневие или на конкретен героичен сблъсък в метафоричен смисъл. Всеки негов ред е пропит със секс. В последната статия на Кормик Грейсън, озаглавена «Пустинята като метафора на психическата изолация», авторът изцяло пропуска същността на цитираните по-горе произведения. Грейсън изглежда не съзнава факта, че Туитчъл всъщност използува безплодния пейзаж като символ на женското отхвърляне, разбира се, което подхранва самотното търсене на стрелците и каубоите, които населяват стиховете му. Можем само да гадаем, какво ли травмиращо отхвърляне е преживял самият Туитчъл от жена, но е очевидно, че именно това е вдъхновило цялото му творчество.

Каубоите и стрелците, описани от него, са обречени вечно да доказват мъжествеността си с оръжие, вероятно защото не са могли да го направят по никакъв друг начин. Можем единствено да предположим, че самият Туитчъл е имал проблеми със собствената си сексуалност. Намирам за забавна възможността да се запитаме, защо ли господин Грейсън е избрал да разглежда точно този аспект от произведенията на Туитчъл.“

Докато Амбър четеше последните редове, Грей изхвърча от стола си и отиде до прозореца. Той кипеше от разбираемо възмущение.

— Тази жена е очевидно комплексирана глупачка, която дори не умее да чете поезия — мрачно заяви Грей. — Това е едно от най-нелепите и идиотски заключения. Сексуална метафора при Туитчъл? Ха! Пълни глупости!

Лицето на Амбър изразяваше съмнение.

— Не знам, Грей. Добре разбирам позицията на госпожа Аберкромби относно сравненията с желязото. И сега като се замисля, възможно е да се визуализират още няколко неща от неговите творби като сексуални метафори.

— Това са пълни глупости — Грей се извърна и отиде към стола си.

— Защо? — невинно настоя Амбър.

— Защо ли? Сега ще ти кажа. Защото Шърборн Юлисес Туитчъл е бил толкова ужасен като поет, че със сигурност не би могъл да замени употребата на оръжията със сексуална метафора. Съмнявам се, че дори е знаел значението на думата „метафора“.

Той се отпусна в стола си, предизвиквайки Амбър да го опровергае.

— Хъм. Много убедителен аргумент — принуди се да се съгласи тя. — Туитчъл наистина е ужасен поет. Без чувство за рима, ритъм или мярка. Липса на слух и за мелодията на езика, също така.

— Сега разбра ли какво имам предвид? — триумфираше Грей. Той се усмихна със заплашителна увереност. — Аберкромби ще съжалява, че въобще някога е допряла писалката си до хартия. Веднага ще напиша опровержение.

— А какво става с доклада на Симингтън?

— Ще изчака още ден-два. Да поставя Хонория Тайлър Аберкромби на мястото й е далеч по-важно.

— Не разбирам защо се оплакваш от мнението на госпожата за метафорите в произведенията на Туитчъл. В края на краищата, в последната си статия ти твърдеше, че той е използвал пустинята като метафора на самотата. След като е бил в състояние да използва един вид метафора, защо да не може и друг? — попита Амбър.

— Не бъди глупава, Амбър. Цялата тази работа с метафората за пустинята си я измислих.

Очите на Амбър се разшириха.

— Наистина ли? За Бога, Грей, тогава наистина не бива да отричаш правото на госпожа Аберкромби да е открила някои нови аспекти в творчеството му.

— Напротив, мога — безцеремонно отвърна той. — Аз съм експертът по темата Туитчъл. Само моя привилегия е да си измислям каквото искам за него. И проклет да съм, ако позволя на Хонория да се възползва от същото право. Ще я помета върху печатните страници.

— Сигурна съм, че тя ще се ужаси.

— Не зная — замислено отговори Грей, — имам чувството, че тази жена е доста корава. Идеята да я убедя да се предаде и откаже, ще ми коства определени усилия.

— Това ли искаш от госпожата? — полюбопитства Амбър — Да се предаде?

Погледът на Грей се сниши.

— Безпрекословна капитулация и нищо по-малко!

Амбър остана изненадана.

— Мили Боже! Не предполагах, че го приемаш толкова сериозно.

— Все още не ме познаваш изцяло, Амбър — почти нежно прозвуча гласът му.

Тя направи инстинктивно пауза, преди да посегне към другата поща. Замисли се за начина, по който той спокойно й беше изложил позицията си по случая Рорк Кели и как после страстно я беше любил.

— Започвам да осъзнавам това.