Елиз Тайтъл
Огнена страст (14)

Епилог

Стаята тънеше в мрак, чуваше се тиха музика — джаз. Двамата бяха сами.

— Трябва да сложим край. Това е лудост — прошепна тя за кой ли път.

— Лудост е точната дума — дрезгаво отвърна той, обърна я към себе си и я привлече в обятията си. — Аз съм луд по теб. Ти си луда по мен…

Тя се отдръпна и отметна разрошената си коса от лицето.

— А нашият луд подпалвач?

Той обхвана лицето й в длани. Ръцете му леко трепереха.

— Не е наш, а мой.

Тя се освободи от прегръдката му.

— И аз бях в този огън. Беше ужасно. Никога не съм виждала нещо подобно… Трябва да имаше стотина души… — гласът й секна. Тя не можа да продължи.

— Скъпа, всичко е наред — привлече я той отново към себе си.

— Не, не е наред! Нищо не е наред. О, Уил, толкова се страхувам!

— Не се страхувай, Тони. Няма да позволя…

— Стоп! — извика Елиът Мейсън и слезе от режисьорския пулт зад оператора. Приближи до Стив Шийлдс, който играеше ролята на Уилям Бауърс и кимна. После прегърна Ребека през раменете.

— Беше страхотно, скъпа! Но влагаш твърде много чувства. Днес е едва първият ден. Страхувам се, че ще изгориш, преди да сме заснели края на филма. Разбира се, Тони е изплашена в този момент. Но тя е смело момиче. Знае, че може да се справи със или без него — той се усмихна. — Нали така?

Ребека кимна. Проблемът беше, че филмът бе твърде близо до действителността. Тони Парадизи може и да беше способна да се справи без Уилям Бауърс, но не бе сигурна, че тя, Ребека Фокс би могла да се справи без Зак Чапин.

— Ролята сякаш е писана за теб, Ребека! Трябва да ти кажа, че всички съмнения, които имах… Е, признавам, седмиците в Бостън не са били изгубено време.

— Бяха най-хубавите седмици в живота ми — прошепна Ребека.

— Прибавила си съвсем нови аспекти в играта си! — възхитено рече Мейсън. — Тази роля може да ти донесе и „Оскар“.

Сълзи изпълниха очите й, ръката й се плъзна под сакото и докосна ризата, където бе забола златната звезда на Зак точно над сърцето си. Тя все още бе — и винаги щеше да бъде — по-ценна за нея от каквато и да било награда за актьорска игра. Помисли си за своята златна звезда. Дали Зак все още я носеше? Дали тя му липсваше толкова много колкото той на нея? Дали беше самотен и потиснат? Дали се въртеше нощем в леглото, без да може да заспи? Бяха минали три седмици, а той не се бе обадил. Дори не бе изпратил картичка. „Хубав чист край…“ Само че нямаше нищо хубаво и чисто. Болеше толкова силно.

— Почини си петнайсетина минути — предложи Мейсън. — Изпий чаша чай с лед…

Ребека кимна. Наистина се нуждаеше от време, за да дойде на себе си за следващия дубъл. Петнайсет минути, за да се съсредоточи и да играе така, сякаш е преодоляла временно болката.

Когато се върна, забеляза Мейсън да разговаря с някакъв мъж. Събеседникът на режисьора беше с гръб към нея и осветлението беше слабо, но нещо в него й напомни за Зак. Не й се случваше за първи път. През последните три седмици се бе припознала поне в десетина мъже.

Каза си, че трябва да сложи край на всичко това. Скоро щеше да започне да има и халюцинации. Мейсън я забеляза, обърна се и се насочи към нея. Мъжът, с когото бе разговарял, се отдалечи. Ребека видя, че той се насочва към изхода.

Ходеше с леко накуцване.

Сърцето на Ребека спря.

Мейсън се приближи към нея.

— Ще бъдем готови да снимаме след десетина минути. Как е…

Тя го сграбчи за ръкава.

— Кой беше мъжът, с когото току-що разговаря?

— Мъжът? О, наех го за консултант по пожарите.

Ребека се втренчи в Мейсън.

— Консултант?!

Режисьорът се усмихна.

— Мисля, че вече го познаваш. Казва се Чапин.

Но тя не чу последните му думи, вече тичаше към изхода.

Спря точно до вратата.

Той все още беше с гръб към нея. Пушеше цигара.

— Мислех, че си ги отказал — изрече тя с треперещ глас.

Той бавно се извърна. Нещо проблесна на ризата му.

Златната й звезда!

— Не можах. Опитах се… — той хвърли цигарата пристъпи към Ребека. — … но не можах.

— Пушенето е опасно за здравето.

— Пушенето?! О, това беше последната ми цигара — изрече той и се втренчи в нея. Изпиваше я с поглед, съзнавайки, че никога няма да може да й се насити. — Говорех за теб, скъпа — рече със закачлива усмивка. После лицето му стана сериозно. — Не можах да престана да мисля за теб, Ребека. Желая те! Имам нужда от теб… Тя се хвърли в обятията му, чувствайки се щастлива за първи път от седмици.

— О, Зак! Какво ще стане, когато снимките… завършат.

Той я притисна към себе си.

— Предложиха ми работа като началник на отдела за разследване на пожари в Лос Анджелис. Време е да се установя на едно място — той извади от джоба си пътеводител като този, който му беше подарила. Нейният бе изгорял в пожара в дома му на Бъдни вечер. — Градът не е лош. Мисля, че мога да свикна с него.

— Градът е чудесен! — прошепна тя. — Вече.

Той погали разкошната й коса, която проблясваше на яркото калифорнийското слънце.

— Омъжи се за мен, Ребека! Заедно ще възпламеним света с любовта си.

— Не, стига толкова огън, Зак. Заедно ще отгледаме прекрасни деца. И ако имаме късмет, на следващата Коледа от полицата ще висят три чорапа и ще украсим коледното дърво с…

— Хартиени жирафи?

— Точно така!

Той отново я притисна в обятията си и впи устни в нейните. После се отдръпна и закачи така трудно извоюваната златна звезда на гърдите й. Точно до неговата.

— За образцова служба, Ребека Фокс. Надминаваща… и най-дръзките ми мечти.

Тя сложи ръка на сърцето си.

— Ето това наричам съвършен холивудски завършек на една любовна история.

КАДЪРЪТ СЕ ЗАТЪМНЯВА.