Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (7) (Пътеводител)

Културен живот

Културният живот на Ловеч в миналото се е ограничавал с дейността на читалището. За неговите първи прояви ни съобщават вестниците „Цариградски вестник“, „Македония“ и „Свобода“. В тях пише, че на 3 януари 1870 г. „тамошните младежи се съгласили да отворят читалище. Записали са се 30 души и са събрали 736 гроша и волна помощ 5000 гроша“. Отначало читалището се развива като дружество за просветна дейност сред учащите се при Горнокрайското училище в квартал Вароша. Първите членове на читалището са Никола Ковачев, Цвятко Хаджипавлов, Димитър Пъшков, Анастас Хитров, Димитър Маринов — Панталонджията. Те са и дейци на Централния революционен комитет и борци за църковна независимост. Това обстоятелство още веднъж потвърждава факта, че както революционният комитет, така и читалището са основани по указания на Васил Левски и че то е форма на легална дейност на членовете на революционния комитет.

Освен получаваните български вестници и списания „Македония“, „Право“, „Независимост“, „Читалище“ читалището е разполагало и с книги като „Горски пътник“ от Г. С. Раковски. Изнасяни били и научни сказки от учителя Никола Ковачев.

Първото театрално представление на Ловешкото просветно дружество се е състояло през 1872 г. в една от стаите на Горнокрайското училище. Представена била драмата „Райна княгиня“ под ръководството на Ангел Кънчев и с участието на Иван Драсов, Димитър Пъшков, Анастас Хитров, Янко Урумов, Петър Георгиев, Димитър Маринов и Михаил Томчев. Скоро след това била представена и драмата „Многострадална Геновева“.

През първите години след Освобождението читалището не развива дейност. През 1883 г. възобновява работата си под името „Учение“, по-късно — „Наука“, а от 1950 г. — „Н. В. Гогол“. През 1883 г. е представена драмата „Добър хайдутин“ от Атанас Узунов — главен учител в Ловеч, а след гибелта на Васил Левски — негов заместник. През следващите години се играят пиесите „Невянка и Станислав“ и „Иванко — убиецът на Асен I“. След Освобождението в града е създаден военен духов оркестър. Първият учител по музика в града със специално музикално образование е руският емигрант Алексей Шулговски. През 1888 г. той организира градски хор и оркестър, с който развива голяма дейност. Общо през периода 1889–1900 г. са подготвени и изнесени над 60 музикални пиеси. Панайот Пипков със своята солидна музикална подготовка и природна надареност обединява музикалните сили в града. Създава ученически църковен хор, градски хор и оркестър. В Ловеч Пипков за първи път изпълнява написаната от него музика на химна на българската култура „Върви, народе възродени“, на детските си опери „Щурец и мравка“ и „Деца и птички“.

Любовта към музиката, обхванала стари и млади, води до сформиране на значителен брой музикални състави — ученически и градски хорове, оркестри. Израстват изтъкнати музикални дейци.

Нов етап в музикалния живот на Ловеч започва със завръщането на Пипковите ученици Евстати Павлов, Виктор Гут и Матю Терзиев, завършили висше музикално образование в чужбина. През 1909 г. Евстати Павлов и Виктор Гут с помощта на Матю Терзиев представят сцени из операта „Трубадур“ от Джузепе Верди, а след две години — и откъси от оперите „Ернани“ и „Травиата“ от Джузепе Верди и „Кармен“ от Жорж Бизе.

 

 

На 23 февруари 1915 г. е създадено музикално дружество „Кавал“, което до 1944 г. насочва и ръководи музикалния живот в града.

През годините на Първата световна война музикалният живот в града затихва. В Ловеч идва изтъкнатият италиански пианист и диригент Рафаил Франка. Той успява да организира неотишлите на фронта оркестранти и хористи, които изнасят благотворителни концерти. Дейно участие в тях взема комунистът Борис Баев. По това време партията разгръща широка културно-масова работа сред трудещите се, разраства се и младежкото комунистическо дружество „Карл Либкнехт“. Димитър Терзиев написва марш на Младежкото комунистическо дружество. Създадени са хор и оркестър, които изнасят концерти за гражданството, участват във вечеринки и манифестации.

През 1919 г. са представени оперите „Тахир Беговица“ и „Самодивско изворче“ от Маестро Георги Атанасов. На следващата година под диригентството на Димитър Терзиев се представя оперетата „Малката кибритопродавачка“ от Маестро Атанасов, а през 1921 г. — „Снежанка“ от Петър Бояджиев.

През 1927 г. с тридневни тържества в Ловеч е отбелязана 100-годишнината от смъртта на Лудвиг ван Бетховен. Участие вземат оркестърът и хорът на музикално дружество „Кавал“ и хоровете на училищата в града.

През 1931 г. Данаил Василев представя детската оперета „Дванайсетте бели лебеда“, а през следващата година — оперите „Хаджи Мурад“ от Д. Шенка и „Елвира“ от А. Тони. Голям успех имат ловешките самодейци с операта „Хаджи Мурад“ в Плевен и Свищов, а с операта „Запорожци зад Дунава“ от Артимонов — в Севлиево.

През годините 1945–1955 музикално-сценичната дейност временно отстъпва място на масовата песен. Израстват много самодейни колективи, в които участват работници и служители от всички предприятия и учреждения. След 9 септември 1944 г. Данаил Василев създава мъжки хор. Беню Тотев организира младежки ансамбъл, който става пръв разпространител на съветската песен в Ловеч.

Гордост за Ловеч е, че из средата на неговите музикални дейци израстват музиканти и артисти като Беню Тотев, Борис Петров, Милю Боев, Данаил Василев, Милена Баръмова, Радка Конфорти, Димитър Цолов, Васил Шопов, Емил Павлов и др.

Безспорна и най-голяма проява в града с национално значение е провеждането от 1965 г. на Ловешките люлякови музикални тържества „Панайот Пипков“. Те са провеждани под председателството на неговия син проф. Любомир Пипков, роден в Ловеч, автор на редица музикални творби. След неговата смърт музикалните тържества носят името „Панайот и Любомир Пипкови“.

През 1955 г. в Ловеч е създаден самостоятелен оперетен състав. Под диригентството на Кирил Киров са представени редица оперети. В постановките вземат участие много изтъкнати музикални дейци. В резултат на това оперетният състав става лауреат на II и III републикански фестивал на художествената самодейност.

Непрекъснато се развива и разширява театралната дейност. Голям е броят на играните на ловешка сцена драми и комедии. За самодейците на театралното изкуство през 1969 г. се сбъдва отколешна мечта — Ловешкият драматичен театър е обявен за държавен. През първия си сезон той представя пиесата „Едно момче търси истината“ от Вадим Садко, „Калоян“ от Камен Зидаров, „Неспокойна старост“ от Леонид Рахманинов и детската пиеса „Квак“ от Еди Шварц.

Големи успехи има театърът на Седмия национален преглед на българската драма и театър, когато завоюва седем отличия: две за режисура, три за актьорско майсторство и две за сценография.

Освен музикална и театрална дейност в читалището на Ловеч се разгръща и друга разнообразна по форма и съдържание дейност за обучение и възпитание на трудещите се.

Запазено е писмо от Ловешкото културно дружество от 31 януари 1931 г., от което се вижда, че читалищни дейци са участвали в написването на сборника „Ловеч и Ловчанско“ в 7 тома и че читалището се е грижило за разпространяването му. Това е едно огромно историческо и културно наследство за града, дело на хора, силно любещи своя роден край. Редактор на сборника е акад. Анастас Иширков, първият български изследовател географ, допринесъл за всестранното развитие на българската география.

 

 

Ловеч е родно място и на проф. Беню Цонев (филолог), акад. Стефан Ватев (лекар), проф. Тошко Петров (лекар), акад. Стефан Петков (ботаник), Иван Урумов, завършил във Виена естествени науки.

От ноември 1953 г. към читалището е открита детска музикална школа, а през 1959 г. е основана и детска балетна школа.

Активна дейност развива и литературният клуб „Христо Кърпачев“, основан през 1945 г. В града са организирани Кърпачеви литературни дни. Литературната награда на името на поета Христо Кърпачев е присъждана на Давид Овация и Николай Зидаров.

Общинската библиотека, настанена в нова сграда, представлява истински дворец на културата. Библиотеката разполага с две добре обзаведени читални с повече от 60 места. По инициатива на библиотечните работници се организират читателски конференции, обсъждания на книги, литературни и художествени вечери, викторини и др.

За обогатяване и разнообразяване културния живот в Ловеч много допринасят кината и проявите, организирани от дирекция „Музика“.

Общинската група на художниците, наброяваща над 50 творци, от които 7 членове на СБХ, организира ежегодно над 10 изложби. В тях художниците се стремят да утвърдят свой почерк чрез създаване на значими художествени произведения, третиращи широк кръг проблеми.

На високо ниво е и просветното дело в града и общината. Тук има 8 начални, 15 основни, 9 ЕСПУ, 3 СПТУ и 3 техникума — по механо- и електротехника, по ветеринарна медицина и по кожарство (единствен в страната).

Общият брой на учащите се възлиза на 13 500 души.