Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (6) (Пътеводител)

По пътя на социализма

Град Ловеч посреща Деветосептемврийската победа като околийски административен, търговски и културен център с население 11 822 жит. Общо населението на околията е 94 972 жит.

Промишлеността е представена от единствената Държавна самолетна фабрика за производство на учебни самолети, мебелна кооперация „Братски труд“ (основана 1937 г.) и голям брой дребни промишлено-занаятчийски работилници и фабрики.

Още през първите години след победата на социалистическата революция народното правителство и местните партийни и административни органи активно насърчават и подпомагат създаването на занаятчийски производителни и селскостопански кооперации. През 1945 г. е създадена шивашка трудовопроизводителна кооперация „Колектив“, обущарска „Стахановец“ и кожухарска „Изгрев“. След национализацията през 1947 г. са образувани кооперациите „Металик“ и „Динамо“, сладкарската кооперация „Сладост“, кожухарската „Равенство“, строително-бояджийската „Ударник“ и кооперацията на инвалидите „Миролюбец“. Създадени са и дърводелски трудовопроизводителни кооперации в селата Александрово и Чавдарци и многоотраслови — в селата Дойренци, Угърчин, Микре.

За по-бързо икономическо развитие на града може да се говори след национализацията през 1947 г., когато дребните работилници и фабрики служат за основа на новите отраслови държавни предприятия. Фабрика „Велур“ обединява всички национализирани кожарски дейности. Фабрика „Мелта“ — дейностите на акционерните дружества „Мелта“ и ГЕА, като се специализира в производство на зеленчукови и плодови консерви. Дърводелските и мебелните дейности слагат началото на предприятие „Тодор Кацаров“, което през 1951 г. преминава като цех към околийския промкомбинат и организира производството на ра-диокутии за завод „Ворошилов“ — София.

Останалите разнообразни дейности слагат начало на мно-гоотрасловия промкомбинат. Командитното дружество „Цокер“, произвеждащо сухо мляко и казеин, през 1959 г. се обособява в самостоятелно млекопреработващо предприятие.

 

 

През периодите 1948–1949 г. и 1953–1954 г. в околията се изграждат трудовокооперативните земеделски стопанства. По-добрата организация и внедрената механизация в ТКЗС довеждат до освобождаване на работна ръка. Това дава възможност за развитие на промишлеността. През 1955 г. числеността на целия персонал в държавната и кооперативната промишленост за околията е 2411 души (Ловеч — 2205 души).

Значителни успехи стопанството в района бележи след Априлския пленум на ЦК на БКП (1956 г.) и след териториално-административното деление на страната (1959 г.), когато Ловеч отново става окръжен център.

На 1 януари 1960 г. дърводелският цех на промкомбината е обособен в самостоятелно промишлено предприятие „Тодор Кацаров“, а плетачният цех — във фабрика „Стоян Едрев“. На следващата 1961 г. от околийския промкомбинат се отделя цехът за производство на електрически двигатели и се създава завод „Елпром“. През 1965 г. започват работа завод „Тръбна мебел“ и специализираният промкомбинат за услуги.

Днес Ловеч има подчертан промишлен облик. В развитието на промишлеността са характерни високите и устойчиви темпове, ускореното изграждане, разширяване и усъвършенстване на материално-техническата база и правилното разпределение на производителните сили.

Промишлеността в общината дава 82% от съвкупния обществен продукт. В основни линии са завършени концентрацията и специализацията на производството. Машиностроенето е структурно определящ подотрасъл.

ТК „Балкан“ е най-голямото предприятие в града с персонал около 5000 души. През 1981 г. в една от сградите на комбината е откриха музейна експозиция, отразяваща развитието на предприятието от неговото основаване до днес. През 1941 г. тук е пренесено самолетното производство и едновременно с него се усвоява производството на шлайфмашини, бормашини и няколко модела селскостопански машини.

През годините 1947–1954 започва производството на трансформатори и електромотори, а също и на учебни двуместни самолети. Увеличава се асортиментът на селскостопанските машини, през 1957–1960 г. предприятието преминава на нова производствена програма — пътнически мъжки велосипеди и мотоциклет „Балкан“ (250 см³), а през следващите години в програмата е включено производството на различни модели лек мотоциклет „Балкан“ (50 см³). На 4 ноември 1966 г. от конвейера слиза първият лек автомобил „Москвич — 408“. Монтажът на следващи модели продължава и досега. От 1971 г. комбинатът прераства в голямо промишлено обединение, основен производител в България на агрегатни възли и детайли за електрокарното и мотокарното производство.

В експозицията чрез фотоси, диаграми и експонати се добива представа за историята на това голямо предприятие на родната машиностроителна промишленост.

Завод „Осъм“ за високоякостен чугун е нов. Произвежда отливки от високоякостен чугун за транспортното машиностроене.

Гордост за града е СК „Електроинструменти“, който със своята специализация е единствен в страната. Произвежда микроелектродвигатели и ръчни електроинструменти, ръчни електрически бормашини модификация Б–8, Б–10, БЗ–16 и ВСБА–1400 и ръчни електрически ъглошлифовалки в три модификации. Комбинатът е специализиран в рамките на СИВ и голяма част от продукцията му е предназначена за износ.

С обработката на кожи и производството на кожени изделия Ловеч е бил известен далеч зад пределите на страната още през XVIII и XIX в. Истинската си слава той получава в годините на народната власт. Фабрика „Велур“ е специализирана за обработка на меки кожи и производство на мъжки и дамски кожени облекла и ръкавици. Марката на фабриката е известна и изделията й са много търсени на вътрешния и международния пазар.

 

 

Достойно място в икономиката на града и страната заемат специализираните предприятия „Тодор Кацаров“ и „Стоян Едрев“. Мебелният завод „Тодор Кацаров“ от 1960 г. е специализирано предприятие за корпусна и тапицирана мебел. С построяването на нова сграда към завода и оборудването му със съвременни високопроизводителни машини (1972 г.) се увеличава обемът на продукцията и асортиментът.

Фабрика „Стоян Едрев“ извървява труден път на развитие. Обособена първоначално като самостоятелно предприятие със 17 стари износени ръчни плетачни машини и 20 непригодени за трикотаж шевни машини, сега фабриката произвежда по 20 хил. броя бебешко и детско трикотажно облекло на ден, ползващо се с добър прием в страната и чужбина. Преломен момент за развитието на фабриката е 1965 г. когато се доставят нови плетачни автомати за бебешко и детско облекло.

Много търсено от гражданите, предприятията и административните учреждения е производството на завод „Тръбна мебел“ — столове, кресла и табуретки за административни и производствени нужди. Хранително-вкусовата промишленост е представена от консервния комбинат „Мелта“, специализиран за производство на плодови консерви, нектари, сушени плодове и охладени и замразени плодове. През 1983 г. е построен първият в страната хладилник за дълбоко замразяване и съхраняване на плодове и зеленчуци. Комбинат „Млечна промишленост“ произвежда прясно и кисело мляко, детски храни, сухо пълноценно мляко, сухо кисело мляко, сирене и кашкавал. За отличните си качества артикулите „Бебе 0“ и „Бебе 1“ и синьото сирене са получили златни медали. Търсена и предпочитана от населението е и продукцията на комбинат „Родопа“.

През годините на народната власт е извършено райониране и специализиране на местната промишленост, което довежда до увеличаване обема, номенклатурата и качеството на стоките за потребление. Услугите на битовия комбинат се допълват от производствените кооперации в града.

Значителни успехи имат държавната и кооперативната търговия. Изградена е добра материална и техническа база: универсален магазин, супермаркети в жилищните комплекси „Маркс — Енгелс“ и „Девети септември“ Детмаг, ресторант „Рязан“ и кооперативен пазар на РПК ресторант „Ерфурт“ на Обществено хранене, хотел-ресторант „Хисаря“ и туристически комплекс „Ловеч“ на ТК „Балкантурист“, Младежки туристически комплекс „Орбита“.

Със съдействието на ръководствата на промишлените предприятия са открити търговските обекти в СК „Елинструменти“, ТК „Балкан“, ЗВЧ „Осъм“ и др.

Значително развитие има и селското стопанство, средните добиви от зърнени култури са удвоени и утроени. Млеконадоят непрекъснато нараства. Създадени са големи овощни комплекси в Малиново и Лисец от череши и вишни, в Славяни и Слатина — от праскови, в Александрово — от ябълки и ягоди, и др. Аграрно-промишленият комплекс на територията на общината обхваща 19 производствени самоуправляващи се единици.

След последното териториално деление (1987 г.) на страната Ловешката община обхваща 6,2% от площта на областта. В 34 населени места живеят 72 474 души, а само в Ловеч — 49 хиляди души.

 

1. Областен комитет на БКП	12. Автогара
2. Областен народен съвет	13. Автосервизна станция
3. Общински народен съвет	14. Читалище
4. Областно управление на МВР	15. Хотел-ресторант „Стратеш“
5. Общинско управление на МВР	16. Хотел-ресторант „Хисаря“
6. Съдебна палата	17. Туристически комплекс „Ловеч“
7. Българска народна банка	18. Църква „Св. Богородица“
8. Поща	19. Църква „Св. Неделя“
9. Държавна спестовна каса	20. Зоопарк
10. Кино „Димитър Благоев“	21. Туристическа спалня
11. Кино „Георги Димитров“	22. Спортна зала

 

В годините на народната власт значително се измени обликът на Ловеч. От 1987 г. градът е областен център, а това му предоставя още по-големи възможности за развитие. Изключително внимание се отделя на строителството, което се превръща във всенародно дело.

На бригадирски начала са изградени крайградските паркове „Стратеш“ и „Баш бунар“. Дело на младежки бригадирски труд е жп линия Ловеч — Троян (1947–1948 г.).

След строителството на първите жилищни блокове започва високо жилищно строителство по улиците „Георги Димитров“ и „Христо Кърпачев“. По-късно се създават мощни специализирани строителни организации, като Строително монтажния комбинат, Благоустройство и комунално стопанство, Окръжно пътно управление, поделенията на Промишлено монтажно управление — Плевен и на Пътно мостово строителство — Велико Търново и др.

Извършени са водоснабдяване и строеж на пътища, с което напълно се оформят промишлените и складово-търговските зони североизточно и северно от града.

Центърът на града е оформен с построяването на универсалния магазин, Дома на книгата, Общинската библиотека, сградите на Областния комитет на БКП и Областния народен съвет, Дома за политическа просвета и туристическия комплекс „Ловеч“. За добрия вид на централната част на града допринасят възстановените и реставрирани барокови къщи. Улица „Георги Димитров“ от едноименното кино и училище „Христо Кърпачев“ в посока към центъра и Покрития мост е преустроена и красиво оформена със съвременни търговски обекти пешеходна зона. Централната част на Ловеч, Покритият мост и резерватът „Вароша“ представляват пълно завършен архитектурен ансамбъл, предизвикващ интерес и възхищение у всеки гост на града. С неповторимата си атмосфера „Вароша“ увековечава самобитността на ловчанлии. През 1968 г. кварталът е обявен за Национален резерват, а от 1974 г. започва усилена реставрационна дейност. Осигурени са добри условия за ползотворна работа на художествено-творческата интелигенция на града.

 

 

През последните години се обръща особено внимание на пътната мрежа в общината. Днес Ловеч е свързан с всички областни градове на страната, с общинските центрове и с всяко село на общината. С построяването на околовръстния път (транзитен) Плевен — Ловеч — Троян и пътническата и товарната гара Север е облекчен чувствително товарният график в града.

Голяма социална придобивка за гражданите на Ловеч и района са модерната Общинска болница с 600 легла и поликлиника, новите сгради на математическата гимназия „Стоян Едрев“, на Техникума по механотехника и електротехника, училищата „Никола Илиев“ и „Тодор Кирков“, на спортното училище „Асен Драганов“ и др. Голямо развитие има и жилищното строителство. В различни части на града се издигат новите блокове на жилищните комплекси „Христо Кърпачев“, „Цар Освободител“, „Маркс — Енгелс“, „Ленин“ и „Девети септември“.