Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart(2011)
Издание:
ЛОВЕЧ — ПЪТЕВОДИТЕЛ
Под редакцията на проф. Христо Маринов Илиев
© Христо Маринов Илиев, Марин Маринов Иванов, Геновева Маркова Шейтанова, Тодор Илиев Димовски, 1989 с/о Jusautor, Sofia 914 Б
Рецензенти проф. Игнат Пенков, Миладинка Макавеева.
Редактор Евгения Дацова.
Нац. българска.
Издание I. Лит. група II–8. Изд. № 10800. Код 06/95335 — 4606–47–89.
Художник на корицата Добри Гюрков.
Художник-редактор Красимира Деспотова.
Технически редактор Свобода Николова.
Коректор Маргита Николова.
Дадена за набор февруари 1989 г.
Подписана за печат юли 1989 г.
Излязла от печат ноември 1989 г.
Печатни коли 7. Издателски коли 4,54. УИК 4,61.
Формат 70X100/32.
Тираж 8000+ 109.
Цена 0,62 лв.
Държавно издателство „Медицина и физкултура“,
пл. „Славейков“ 11 — София
Държавна печатница „Дунав“ — Русе
История
- —Добавяне
Ловеч — с. Стояново (12 км)
На 12 км северозападно от Ловеч е с. Стояново, някогашното с. Радювене, родно място на Стоян Едрев.
Като ученик в Ловешката гимназия той става член на PMC, а през 1934 г. е изключен от гимназията за активно участие в ученическата стачка. Продължава в Оряховската гимназия, но се връща в Ловеч, където завършва гимназиалното си образование през 1936 г. Същата година влиза в редовете на партията и записва педагогика в Софийския държавен университет. Участва активно в живота на БОНСС. При започване на антифашистката борба напуска университета, а на 19 юни 1942 г. минава в нелегалност, изпълнявайки възложените му от Околийския комитет партийни задачи. Заради неговия неуморен труд, организаторски талант, безстрашие и находчивост в суровия партизански живот през юли 1943 г. е избран за началник-щаб на XI ВОЗ. На 19 юни 1944 г. при партизанска акция в с. Беглеж Стоян Едрев е смъртно ранен, но отказва да бъде пренесен и настанен в дома на верен ятак. Неговите последни думи са: „Поздрави на другарите… Борете се и освободете България!… Спасете отряда!“
През 1964 г. в бащината му къща е открита музейна сбирка. Чрез умело аранжираните лични вещи, снимки и документи посетителят проследява героичния живот на верния син на партията.
Западно от селото е издигнат паметник на загиналите партизани в неравна борба на 7 и 8 януари 1944 г. Автор на композицията е арх. Георги Стоилов.