Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (16) (Пътеводител)

Алея Баш бунар

В тази част на Предбалкана, където водите на р. Осъм мият склоновете на един живописен пролом, е простряла снага височината Баш бунар. През нейните стръмни варовикови скали са прокарани почти успоредно алея, път и жп линия (Ловеч — Троян).

Алея Баш бунар е на левия бряг на реката и следва нейните извивки по протежение на 2 км. Този парк е любимо място за отдих и развлечение на ловчанлии, защото тук през пролетта славеите се надпяват, опиянени от аромата на люляка, а липите, дъбовете, върбите, иглолистните дървета, храстите и цветята правят въздуха неповторим. В летните знойни дни тук е прохладно и свежо.

До края на XIX в. на това място е имало една неугледна пътечка, водеща до възпетия в народната песен извор на Башбунарските скали.

Инициатор за оформяне на алеята през 1908 г. бил лесничеят Никола Веденков, роден в с. Сопот, Ловешко, сестрин син на Димитър Пъшков — съратник на Левски. През 30-те години в началото на алеята стоял надпис „Алея Бачо Кольо“. Тя била застлана с трошенокаменна настилка. Едновременно с алеята била изградена и Баш-бунарската чешма. Освен нея има и друга — Езерото.

След построяване на жп линия паркът е реконструиран и благоустроен. Засадени са много дръвчета, храсти и цветя. До чешмата през 1968 г. е поставена скулптурна фигура, символизираща основния момент от народната песен. Неин автор е Борис Бъчев. През 1973 г. в градинката, която е в съседство с водноелектрическата централа, наричана от ловчанлии „юзината“, е издигнат бюст паметник на създателя на алеята, дело на Евдокия Балджиева.

На около 100 м от началото на алеята е аперитивът „Танц парк“. Подобно заведение, но с по-голяма площ е това до открития плувен басейн. Непосредствено до отвесните скали е първата за града водноелектрическа централа, открита през 1926 г. Тогава тя задоволявала нуждите от електрическа енергия както на населението, така и на промишлеността. По стария римски път се стига до билото на хълма, където е туристическата спалня. Сградата е строена през 30-те години за почивна станция на съдебните служители. От нея се открива прекрасна гледка към махала Дръстене и Стара планина. Тук р. Осъм тече от трите страни на хълма и прави чудни извивки.