Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (15) (Пътеводител)

Парк „Стратеш“

Той е един от красивите градски паркове в България и гордост за ловчанлии. Обхваща площ от около 1000 дка в североизточната част на града. Носи името на хълма, върху който е разположен.

В картата на Ловеч, изработена от Феликс Каниц, названието на хълма е Вилика планина. В руските описания, правени по време на освобождението на Ловеч през 1877 г., и щабните им карти е Рыжий лес (Рижата гора). Според проф. Анастас Иширков името Стратеш идва от личното име Страти, често повтарящо се в Ловеч и преминало в Стратеш по подобие на Телиш, Радовиш, Мъглиж и др.

Преди 9 септември 1944 г. през сегашния парк минавал старият път за Севлиево. От него се разклонявали един тесен коларски път, водещ към махала Бахиря в горната част на Вароша, а по-нагоре — друг път, в посока на изток. Отделни черни пътища е имало и към имотите на гражданите. Самата местност тогава е била заета от частни лозя, ниви, от двата руски паметника, старото гробище, хижата и няколкото вили на по-заможни ловчанлии.

Идеята за създаване на парк се подема непосредствено след Деветосептемврийската победа от партийното и административното ръководство на града и ентусиазирани граждани. Първоначално строителството започва плахо по частични проекти. През 1956 г. се изготвя проект от арх. Борис Иванчев, а през 1958 г. арх. Петко Еврев и инж. Коста Енчев изготвят нов проект, по който е изграден сегашният парк. Строителството се извършва с доброволния труд на населението и със строителната техника на предприятията. Първоначално се започва с изграждане на централната част — мястото около Белия паметник. Официалното откриване на парка става на 27 май 1964 г.

Тъмните ленти на асфалта лъкатушат сред декоративни храсти, красиви цветни алеи, детски площадки и кътчета за отдих. Ако посетителят идва от старинния Вароша, изкачвайки се по стръмния павиран път, погледът му ще се спре на комплекс „Стратеш“ (хотел, ресторант и градина), построен на мястото на някогашната хижа. Ако се тръгне по стъпалата, покрай Черния паметник се стига до туристическия дом, от терасите на който се открива панорама към обновения град. В парка е построен летен театър с 2000 места, седмична детска градина, няколко почивни станции. В близост до театъра е Езерото, заемащо площ от 2 дка. Наоколо са оформени розариум, алпинеум и други красиви кътчета. На площадката при надвесената към реката скала, там, където през Освободителната война е била руска артилерийска позиция, е издигнат Белият паметник. В съседство са засадени дръвчета от екипажа на „Съюз 33“ — звездните братя Николай Рукавишников и Георги Иванов и техните колеги Александър Александров и Алексей Елисеев при посещението им в Ловеч на 16 май 1979 г. От паметника по асфалтираната Алея на българо-руската и българо-съветската дружба се отива до мемориала. Алеята е изградена през 1977 г. в чест на 100-годишнината от освобождението на Ловеч.

В източната част на парка е едно от най-посещаваните места — зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни. Ръководството му се стреми да приближи обстановката до естествената среда на животните.