Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (13) (Пътеводител)

Ловешка градска къща от края на XIX в.

Намира се на ул. „Тодор Кацаров“ 16. Музейната експозиция отразява бита на семейството на заможен търговец от края на XIX в. Открита е за посещение през 1973 г.

Данни за годината на построяването на тази къща няма, но се приема, че е от края на XIX в. При строежа й самобитният майстор от епохата на Възраждането е успял да изяви своя строителен гений, като е използвал умело конфигурацията на терена и по този начин е създал уют и топлота. Къщата е обградена с каменни зидове, а дворът е на тераси. Към улицата тя дава илюзията, че е на три етажа, а към двора — на един. Приземният етаж е служил за съхраняване на зимнина. Той заема цялата площ, върху която е построена сградата, и е много висок. Сега тук са подредени необходимите съдове за приготвяне на виното: футии, бъчви за вино, огромен лин за мачкане на гроздето и неговата ферментация, бурета. Освен тях са показани делви, качета за туршия и сирене и други съдове.

Будят възхищение чардакът и подчардакът, подпрени на стройни резбовани дървени колони. На чардака е кьошкът, където около синията се е събирало многочленното семейство. Тук в топлите вечери са били посрещани гостите. От чардака се влиза в коридор, а от двете му страни са стаите — всяка със своето предназначение. В одаята (кухнята) са камината, синията, трикраките столчета, глинените паници, дървените лъжици и водникът с бакърените менци. Срещу тази стая е собата (стаята за нощуване). Над широк одър е вграденият долап за съхраняване на дрехите. Вратите му са дървени с метален обков и геометрична резба. По трите стени са полиците, на които са наредени бакърени сахани. В източния ъгъл има резбован иконостас. Стаята се е отоплявала с мангал. От вътрешната страна на прозорците са плъзгащите се дървени капаци.

От уредбата на пруста (гостната) — миндери, виенска мебелна гарнитура, самовар от Тула, румънско огледало, полилей от Виена и др., може да се съди за търговските връзки на собственика. Отоплението е ставало с джамал (стенна печка). В булчинската стая се чувства повеят на новото. Тук са изложени вносен метален креват и куфар за чеиза на женската челяд. На традиционната полица са наредени порцеланови чинии вместо бакърени сахани, шише, обшито с изплетени мъниста, и др.

В къщата не липсва и килерът, където стоят вещите за специална употреба — делви, тенджери, подноси, раклите за дрехи и др.

Музейната експозиция отразява прехода между две епохи — възрожденската и капиталистическата. От нея може да се съди за живота от онова време, за естетическия усет, вложен при строежа и обзавеждането, за тогавашната атмосфера на патриархалния живот.