Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (11) (Пътеводител)

Исторически музей

На ул. „Христо Кърпачев“ 17 се помещава Историческият музей. Предстои в близките години да бъде преместен в квартал Вароша, където се строят музеен комплекс, картинна галерия и ритуален дом. Многолетна е историята на този музей, който с течение на годините се утвърждава като център на музейното дело в Ловешкия край.

По инициатива на граждани ентусиасти, повечето радетели на читалищното дело, започва събирането на старопечатни книги, монети, облекла и други предмети от града и околностите му, за да бъдат съхранени за бъдните поколения. Членовете на читалище „Наука“ заедно с някои учители от гимназията подемат с ентусиазъм тази инициатива и за кратко време събират 570 предмета — дарения от различни лица. Ръководството на читалището решава да открие музей. В протокол № 5 от 5 февруари 1895 г. са формулирани целите и задачите на музея: „… да представя миналото на Ловешки окръг във всяко отношение, като се събират различни материали — останки от старини, минерали, съдове, костюми, земеделски инструменти и др., които да послужат за пример и поучение на поколението, а също и на бъдещото поколение…“ Така на 28 февруари 1895 г. е основан музеят при читалището. Уреден е в малко помещение на втория етаж на читалищната сграда. Събирателската и дарителската дейност се засилва и музейната експозиция се увеличава. През 1906 г. музеят е назован „Народен музей“. През същата година унгарският пътешественик Феликс Каниц, допринесъл много за проучването на историята на града, навършил 75 години. В знак на признателност музеят е преименуван Ловешки народен музей „Феликс Каниц“. Той не разполага с щатен персонал, а всяка година е избирано ръководство. Така продължава до края на Първата световна война, след която начело на музея застават добри специалисти — гимназиалните учители Гено Иванов и Михаил Хаджинеделчев, допринесли твърде много за увеличаване на експозицията и за нейното подреждане. Така през 1925 г. в музея са обособени предисторически, класически, средновековен, монетен, въстанически, военен, иконографски и художествен отдели. През това време музейните ценности не са инвентаризирани. Едва през 1945 г. читалищното настоятелство назначава Тинко Колев за платен уредник. Негово дело е извършената инвентаризация, подреждането по хронология на старопечатните книги и др. През първите години след 9 септември 1944 г. е създаден архив на работническото революционно движение. През 1950 г. е извършена реогранизация, при която се обособяват още отдели — за историята на капитализма, археология и етнография.

От 1952 г. музеят става държавен под наименованието Околийски народен музей, а от 1959 г. (след административното разпределение на страната) — Окръжен исторически музей. Днес музеят разполага с хиляди експонати.