Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (1) (Пътеводител)

Физико-географска характеристика

Град Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланините на Стара планина. Намира се от двете страни на р. Осъм, която, излизайки от скалистата теснина, прави няколко красиви извивки. Изборът на мястото за заселването му — между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш бунар, е продиктуван както при всички средновековни градове повече от стратегически, отколкото от климатични съображения. Това местоположение на Ловеч е причина той да се развие като важен комуникационен възел, а не на последно място е засилвало и отбранителните му възможности. През него в миналото е минавал най-късият път от Дунава за Бяло море и от София за Черно море. При съвременните условия неговата средищност между Предбалкана и Дунавската равнина изигра важна роля в избирането му за окръжен, а през 1987 г. — за областен център.

Релефът на околностите на Ловеч е хълмист и силно пресечен. Разликата между надморската височина на града край реката и тази в горните части е около 80 м. Хълмистият релеф създава голямото природно разнообразие и привлекателност на града. Ловеч е обгърнат от красива равнина. На югоизток той се огражда от малката гола височина Хисаря с останки от стара средновековна крепост. На изток градът се е сраснал със стръмните скали на хълма Стратеш, който е особено привлекателен през май, когато цъфтят люляковите храсти. Именно тази особеност на местния ландшафт е причина всяка година по това време в Ловеч да се провеждат Люляковите музикални тържества. Сега Стратеш е благоустроен в градски парк и е любимо място за краткотраен отдих.

За града голямо значение има долината на р. Осъм, по която минава главният път от Дунава, и равнината към Стара планина. Река Осъм е образувана от бързотечащите старопланински реки Черни и Бели Осъм. След като напусне тесния пролом, р. Осъм оформя удобно място за средновековната крепост. Долината е тясна и красива. Водите на реката в миналото са използвани за промишлени и селскостопански нужди. Тогава тя е била по-пълноводна и чиста. Днес водите на р. Осъм са доста замърсени и всъщност тя е биологически мъртва река.

В ловешките околности интерес представляват пещерите. Варовиковият характер на скалите е позволил да се създадат много карстови форми. Ловешките пещери, разположени в красивия пролом на р. Осъм, са били обитавани от първобитния човек. Известни са около 16 пещери.

Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата — студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20°C, а в близкия град Плевен — 24°C. Това говори, че микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, тъй като е запазен от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.

Количеството на годишната валежна сума (6,55 л/м²) в Ловеч е по-голямо в сравнение с районите на съседната Дунавска равнина. Почти две трети от валежите падат през пролетта и лятото, което е благоприятно за селскостопанските култури. Преобладават западните ветрове.

Климатичните условия на Ловеч още от древността са били благоприятни за живота на човека и неговата стопанска дейност. При съвременните условия бързо нараства замърсяването на въздуха от промишлените предприятия, които са пръснати по територията на града. Разположението на големите заводи на „входа“ на града е неблагоприятно в екологическо отношение.

Богатата растителност и близостта на Стара планина (45 км) компенсират значително промишленото замърсяване. Сега в околностите на града се срещат около 40 вида диви храсти, 30 диви дървесни вида и 20 вида облагородени дървета. Но твърде много са и обезлесените, голи варовикови скални местности. Общо доминират висшите семенни растения. Разпространена е и водорасловата флора. Срещат се и разнообразни билки. Околностите на града са заобиколени от китни лозя и овощни градини. На югозапад се очертават широколистни горски формации. Те често се редуват с ливади, поляни, храсталаци, извори, създаващи разнообразието на пейзажа.