Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (8)

Осма глава

— Клио? Току-що се обади господин Мескал. Помоли да ти предам Торнууд да го посрещне в пет и половина на летището и да те подсетя, че очаквате семейство Блеър довечера — гласът на Дона звучеше весело по телефона.

— Благодаря, Дона. Ще оставя бележка на Торнууд.

Щеше да затвори, защото й беше неудобно. Какво ли си мисли секретарката, Джуд не се обажда сам на съпругата си, а… Но Дона продължи:

— Как е новата работа? Тук ми липсваш. Не можеш ли да повлияеш на съпруга си да не издига Шейла Бейтс на твоето място? Никой не я харесва.

Клио тактично я посъветва:

— Мисля, че всичко ще бъде наред. Върши си своята работа, тя ще свикне с нейната. Много ми беше приятно да си поговорим, но трябва да прекъснем. Джуд иска да направим впечатление на сър Джефри тази вечер.

Това беше напълно формално извинение — Мег приготвяше всичко. На нея й оставаше само да се облече, да окачи една усмивка на лицето си и да измисли тема за лек разговор. Не й се говореше с никого, дори с Дона.

Във вторник, след като я завари с Фентън, Джуд я откара вкъщи и почти веднага отлетя за Цюрих. Днес следобед се връщаше. Ще трябва да го накара да я изслуша, преди гостите им да пристигнат.

Ако тогава беше ядосан и не искаше никакво обяснение, то днес просто няма основание да не чуе историята й. Трябваше да му разкаже за отвратителното изнудване на Фентън. Може би и той можеше да й помогне.

Ръцете й трепереха, докато събираше купищата документи, доклади и баланси, върху които бе работила тези два дни. Напъха ги в едно празно чекмедже на бюрото в кабинета на Джуд. За кратко време разбра, че делата на „Слейд Секюрити“ наистина бяха объркани, но в това душевно състояние не можеше да мисли разумно върху тях. Болката от неразбирането на съпруга й я правеше неспособна за каквото и да било. А и тревогите й около Фентън не се бяха разсеяли. Той не получи парите си и Господ знае какво още можеше да направи. Или щеше да поднови исканията си, или направо ще отпечата гнусните си лъжи. Какво щеше да стане с чичо й Джон тогава?

 

 

— Умееш да се правиш на много секси. Явно имаш дълга практика с Фентън.

Клио изненадано се обърна. Не беше чула отварянето на вратата на спалнята. Тъкмо довършваше грима си пред огледалото.

Джуд стоеше облегнат на рамката. Изглеждаше уморен. Две тънки язвителни линии очертаваха устата му. Обезкуражена, тя го погледна с мъка. Сивите й очи потъмняха.

— Трябва да поговорим — опита се да събере сили тя. Налагаше се да я изслуша. Не би издържала тази вечер, ако не поговорят предварително.

— Трябва ли? — с отегчен глас проточи Джуд и влезе в стаята.

Клио едва се сдържа да не избяга. Не беше страхлива, макар отвращението и отчуждението, изписани на лицето му, да я плашеха.

— Да, трябва — срамуваше се от треперенето на гласа си, от копнежа, с който следеше движенията му.

Той развърза вратовръзката, свали сакото си и посегна към ципа на панталоните. Страхуваше се от него и го обичаше! Трябваше да я разбере, трябваше да възвърне предишните им отношения!

— Джуд…

— Не мислиш ли, че е време да слезеш долу? Сър Джефри и жена му ще пристигнат след около час. Редно е да провериш всичко при Мег — вече съблечен, той се отправи към банята, като й хвърли отегчен поглед, сякаш беше досадно дете.

Клио се вбеси. Не беше чак толкова ниско паднала, за да му позволява да я отхвърля с такова пренебрежение. Препречи пътя му към банята, вдигнала високо брадичка, макар да забеляза раздразнено смръщените му вежди.

— Няма да отнеме много време. Ти ме обвини, без да чуеш обяснението ми. Не заслужавам такова отношение!

— Заслужаваш да бъдеш бита с пръчки! — усмихна се подигравателно той. — Но аз съм джентълмен. Ще ти кажа само… — приближи се до нея и тя потрепери. Само видът на тялото му я възбуждаше. Дори когато я заплашваше, беше безсилна да му устои. Думите замряха на устните й. — Сега знам защо се омъжи за мен. Не беше нужно много да мисля. Искаше парите си, за да задоволяваш прищевките на любовника си. Е, добре… — той пое въздух. — Сигурен съм, че за теб бракът ни е само една формалност, но имай предвид, че си моя жена!

Изведнъж я хвана за гърлото и започна да извива главата й назад. Впери мрачни очи в нейните. Сърцето й уплашено заби.

— Няма да се виждаш повече с Фентън! И тъй като ще се лишиш от креватните удоволствия с него, реших да ти помогна — тя се тресеше от страх пред злобно присвитите му очи. — Открих, че си много секси, още когато ме помоли да те любя, за да те задоволя в отсъствието на Фентън. Е, за да ти помогна, ще правя любов с теб до побъркване! По дяволите, ще ти покажа на кого принадлежиш! Сили няма да ти останат даже да си помислиш повече за Фентън! А сега слизай долу и виж дали Мег има нужда от помощ. Започвай с подреждането на вечерята!

 

 

Когато на масата Клио срещаше погледа му, в главата й се въртеше само една мисъл: „Мразя го! Мразя го!“ После се опитваше да следи разговора със сър Джефри.

Лордът беше дребен закръглен мъж, който явно обичаше да си похапва. С удоволствие изяде агнешкото филе и сега за втори път си вземаше от десерта. Без съмнение, нямаше да се откаже и от сиренето, помисли Клио, и с това ще удължи агонията й да стои пред втренчения поглед на Джуд. А той не я изпускаше от очи и това я измъчваше още повече. Цялата пламна като се сети за заплахите му, изказани преди вечерята. Опита се да не гледа студеното му цинично лице.

Сър Джефри и Хилда, мършавата му съпруга, нищо не подозираха. И през ум не им минаваше, че зад изкуствените усмивки на симпатичните младоженци и двуличните любезности се крие злоба и омраза.

Наивно бе да вярва, че ще може разумно да му обясни какво се бе случило онзи ден в дома й. Разчиташе на здравия му разум. Но Джуд вече беше направил своите заключения. За него тя беше лицемерна, развратна и алчна. За последен път улови погледа му, когато той отговори на въпрос на съпругата на сър Джефри:

— Сигурен съм, че Клио може да ти предложи рецептата за десерта, Хилда. Нали, скъпа? — и като се протегна леко, играейки със сребърния прибор, добави: — Аз съм щастлив с такава предана на дома съпруга. С удоволствие мога да отбележа, че тя изцяло се грижи за моя комфорт.

— Тя е и много красива — добави сър Джефри галантно.

Лицето й почервеня от гняв, защото не беше добра домакиня и Джуд знаеше много добре това. А думата „комфорт“ имаше съвсем различно значение в устата му. Въпреки това успя да се усмихне учтиво.

— Разбира се, ще попитам Мег за рецептата. Ще пием ли кафе в дневната, Хилда? Да оставим господата за техния бизнес-разговор.

За щастие, Хилда се оказа разговорлива жена и на Клио й се налагаше само да се усмихва, и от време на време да отговаря кратко. Но не можа да се успокои. Рано или късно гостите щяха да си отидат. Не й се искаше да остава насаме с Джуд. Мина й почти истеричната мисъл да помоли сър Джефри и жена му да останат през нощта у тях — или може би за седмица, за месец! Идеше й да си скубе косата от мъка. Вмъкваше от време на време някакви възклицания към безспирното бърборене на Хилда и се молеше да улучва вярната интонация. Почти подскочи на стола си, когато Джуд въведе сър Джефри в стаята.

Дребният мъж изглеждаше много доволен, потриваше ръце и весело се усмихваше. На лицето на съпруга й бе изписано мрачно задоволство, от което Клио заключи, че е успял да убеди събеседника си да инвестира, заради което и го бе поканил на вечеря.

Когато гостите си тръгнаха, тя остана неподвижна на мястото си. Джуд ги изпрати и се върна в стаята, опъна се на едно кресло и развърза вратовръзката си.

— Какво успя да прегледаш от документите на „Слейд Секюрити“? Надявам се, че си на път да започнеш работа по тях.

Безсмислено беше да му обяснява, че е на път към леглото. Погледна го със свито сърце. Никога ли няма да й прости? Не че имаше какво да прощава, но явно не искаше да чуе истината.

Един отчаян вътрешен глас й нашепваше, че нещата могат да се оправят, веднъж да започнат нормален разговор за нещо, върху което имаха общи разбирания. Тогава би могла да намери начин да го накара да приеме нейната позиция.

— Доколкото мога да преценя, изглежда доста зле.

Опита се да запази равен и спокоен тон.

— И? Чакам да чуя заключенията ти.

Очакваше от нея готово решение. Но за тези два дни тя не бе успяла да се концентрира върху някакъв проект за излизане от ситуацията. И как би могла! Да не говорим за страховете й от Фентън оттук нататък.

Той свали вратовръзката и сакото си. Изправи се с чаша бренди в ръка и напрегнато наведе глава.

— Честно казано, не знам — опита се да се защити тя. — Още нямам оформено заключение. Умът ми е зает с твърде много неща — призна тя с горчивина.

— Например с Фентън? — ядно изкриви устни той.

Клио го погледна уморено и отчаяно. Каква е ползата от всичко това?

— Не, не с Фентън.

Главата я болеше. Фентън наистина беше в съзнанието й, но не по причините, за които си мислеше Джуд.

— Не ти вярвам. Но ще си го избиеш от главата и ще започнеш да обмисляш как да измъкнем компанията. В края на краищата… — остави бавно той празната чаша на масичката с напитките — … залагам на нея. Ти прехвърли дяловете си на мен срещу парите, които искаш за любовника си. Така че, щом ти дойдат някакви идеи, съобщи ми ги, за да ги обсъдим — метна сакото си на рамо и процеди през зъби: — Лягам си и те съветвам да направиш същото. Тези акции са едно плащане срещу услугите, които ти върша като съпруг. И смятам да взема дължимото с лихвата.

Затвори тихо вратата. Клио гледаше възмутена пред себе си. Не искаше да отива в семейното легло, което споделяха, след като се върнаха от медения си месец. Ядосано си наля чаша бренди и я изпи на един дъх.

Никога не беше допускала, че този човек има и такива черти в характера. Възхищаваше се от обективността му, от способността му да разглежда ситуацията от различни гледни точки. Но в този случай той виждаше само онова, което искаше да види, и отказваше да приеме позицията на другата страна. Сякаш не беше същия човек, когото познаваше и уважаваше. Пред нея стоеше един жесток мъж и с всяка своя дума я нагрубяваше. Трябва да е луд, ако мисли, че ще сподели леглото му!

Но ако си тръгне сега, това би означавало, че се чувства виновна. Той ще си помисли, че е отишла при любовника си. Все още го обичаше и вярваше, че има някакъв шанс за брака им.

До спалнята имаше малка гардеробна с тясно легло в нея. Джуд спа първите две нощи след сватбата им там. Тогава й направи впечатление тактичността му. Предпочете малката гардеробна до спалнята вместо голямата стая за гости, за да спести коментарите на прислугата. Сега този човек се беше променил коренно. Живееше с безжалостен и плашещ я непознат.

Не можеше да отиде до стаята, защото той щеше да я чуе, когато мине през спалнята. Оставаше само гостната.

Тази стая беше почти същата като спалнята, малко по-скромно обзаведена. Всъщност не я интересуваше къде ще спи. Сълзи я задавиха, докато откопчаваше роклята си. Бракът, за който хранеше толкова надежди, беше съсипан безвъзвратно, преди още да бе създаден истински. Останала само по бельо, тя отмахна завивката на леглото.

— Предпочитам нашето легло — обади се Джуд зад гърба й и преди още да му отговори, той я сграбчи.

Клио започна да се бори с юмруци.

— Какво правиш, по дяволите? — пламнала от яд и изненада извика тя.

Той беше само с панталона на копринената си пижама и голите й гърди се притискаха до гръдта му. Без да иска, цялата пламна от допира. Изпъна се в ръцете му, като се опита да не го докосва. От гърлото й излезе едно мъчително хлипане, докато Джуд я отнасяше в другата стая. Безполезно бе да се бори повече. Не заслужаваше да се отнасят така с нея.

— Ще те отнеса в леглото си, където ти е мястото! — яростно отговори Джуд. — Викай, ако искаш. Семейство Торнууд са много далече в задната част на къщата. Едва ли ще те чуят, дори да надуваш и тромпет.

Изрита с крак вратата и я стовари върху тъмнозелената покривка на леглото. Хвърли се върху нея и я притисна между краката си.

— Но това е изнасилване — успя да изсъска Клио, като се задъхваше.

— Не мисля! — той хвана ръцете й с една ръка и ги насочи надолу към тялото си. Беше силно възбуден.

Притисна я по-силно и долепи устни до нейните. Тя изстена и се опита да стисне уста. Но езикът му я разтвори и той започна да я целува диво и яростно. Желанието се надигна у нея. Разбра, че е изгубила битката.

Джуд усети, че я подчини на страстта си и зацелува надолу шията и гърдите й като дразнеше възбудените й зърна, докато тя започна да трепери от неудържима възбуда. Идеше й да изпищи от болезнените усещания, които движенията му предизвикваха у нея. Извиваше се под него, стенеше от ярост, болка и копнеж. Той наведе глава над заоблените й гърди и продължи да терзае измъченото й тяло.

— Остави ме! — гласът й молеше. Един отчаян вопъл.

— Щях да го направя, ако можех! — гласът му прозвуча като ехо на нейното отчаяние.

Устните му продължиха да целуват набъбналите й зърна, събуждайки сляпо желание в дълбините на съществото й. Клио се чувстваше опустошена.

Джуд се надигна над тръпнещото й тяло, почервенял от страст, обхвана главата й и я изви така, че да може да го гледа право в лицето.

— Кой съм аз? Знаеш ли кой съм, какъв съм?

Тя затвори очи. Тялото й молеше за облекчение, но той не й го даваше. Продължаваше да играе опасната си игра със сетивата й.

— Отвори си очите, по дяволите! Аз не съм Фентън, не си въобразявай, че е той! Аз съм ти мъж, мъж, който ще прави любов с теб, докогато забравиш коя си! Докато започнеш да мислиш, да чувстваш, да усещаш само мен!

Сетне я облада диво, ненаситно и повтаря това няколко пъти, като всеки път я довеждаше до необуздан екстаз.