Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (4)

Четвърта глава

Клио не можеше да си спомни как се справи. Успя само да ги представи един на друг, безкрайно притеснена от внимателния поглед на Джуд.

— Съжалявам, не мога да остана — Фентън й подаде празната чаша и важно се отправи към вратата. — Отбих се само да поздравя булката. Имате чудесна съпруга, Мескал. Направо прекрасна.

— Ще ви изпратя.

— О, няма нужда, ще се справя сам.

Клио се облегна на стената, стиснала с треперещи пръсти празната чаша. Какво беше чул Джуд? За какво говореше онзи тип? Вероятно съпругът й ще си помисли, че се е хвалила някъде с богатството му! А да го угощава с неговото превъзходно бренди беше направо обида! Чу стъпките му и бързо остави чашата на масата. Опита се да си възвърне спокойствието.

— Отдавна ли го познаваш?

— Около две години — опита се да отгатне какво мисли, но погледът му не издаде нищо.

— Посети те само за да те поздрави?

— Да — лъжата беше изписана на лицето й.

Клио се обърна и започна да подрежда една ваза с лалета. Ако нещо беше чул, би трябвало да я обвини. Но зад гърба й не прозвуча и дума. Когато се огледа, стаята бе празна.

 

 

Клио и Джуд се наслаждаваха на ласкавото слънце и на прекрасното море на гръцкия остров във вила, разположена недалеч от малко рибарско селище.

— Обърни се. Гърбът ти е изгорял — Джуд се бе приближил, без да го усети по пясъка.

Сърцето й подскочи. Остана неподвижна, а тялото й напрегнато. Той повтори, този път с по-остър тон. Тя се обърна и усети плажната хавлия под гърба си. Предпочиташе да знае кога се връща, за да бъде подготвена. Умът й все още се бореше с тревогите и несигурността, свързана с женитбата и с този непознат човек. Потърси слънчевите си очила, за да се скрие зад тях. Кажи-речи, нямаше зад друго какво. Дълбоко изрязаните бикини на банския й костюм показваха почти всичко, което имаше да се покаже. Тя не би го сложила, ако знаеше, че ще се върне толкова скоро от риболова.

— Върна се рано.

Джуд се наведе над нея и тя извърна поглед. Облечен само с къси протрити джинси, той изглеждаше невероятно мъжествен. Бронзовото му атлетично тяло бе покрито с фини тъмни косъмчета. Нещо в нея потрепери. Страх, помисли тя, примитивен страх. Но и някакво друго, необикновено чувство.

— Не исках да бъда обвинен, че пренебрегвам съпругата си.

Всичко, което правеше след сватбата им, не можеше да не я удовлетвори. Държеше се учтиво, хладно, но приятелски. А четирите дена, откакто бяха на острова, не се оказаха такова изпитание, каквото очакваше. Джуд беше галантен, правеше всичко, за да се чувства тя добре. Какво си мислеше жената, която ги обслужваше, когато й казаха да приготви две отделни спални, Клио не я беше грижа. Тя се вкопчи в тази своя стая като малко дете, което се хваща здраво за последните дни от ваканцията. От време на време улавяше погледа му, изпълнен с желание. Даваше си сметка, че той е нормален мъж, а тя негова жена и скоро ще предяви претенциите си към нея. А когато се наложи да споделят леглото…

— О-ох! — извика тя, усетила на корема си хладния крем, а след това топлината на ръцете му, които започнаха да масажират меката й кожа.

— Мога сама — извика Клио и се опита да се изправи на крака.

Грешка! Ръката му остана между свитите й бедра и гърдите й. Спря сивите си очи на лицето му. Оттам я гледаха с лазурно син като морето поглед, изпълнен със смях. О, по дяволите! Смееше й се. Вътрешно се присмиваше на глупавата й свенливост и поведение на девственица!

— Знам, че можеш — Джуд леко я побутна обратно на хавлията и продължи да размазва крема по тялото й. — Но аз също мога. Защо не спреш да упорстваш, легни и се наслаждавай!

Думите му достигнаха до съзнанието й на различни равнища. Нищо не можеше да направи, освен да размахва ръце и крака срещу него. Да се бори физически беше безсмислено. А освен това всичко щеше да изглежда недостойно и абсурдно. Ще си помисли, че се е оженил за дива котка. Джуд не заслужаваше такова отношение.

Клио се отпусна, затвори очи и започна да си повтаря, че ще се наложи да свикне с такива волности. Сключили са сделка и тя трябва да изпълни нейната част от договора. Започна да си повтаря наум: Ще бъда добра съпруга, ще бъда. Неочаквано за нея, самовнушението започна да действа, тя се заслуша в успокояващия шум на морето и спокойно започна да понася ръцете му, които леко масажираха дългите й стройни крака.

Пръстите му продължиха да се движат по вътрешната страна на бедрата й, се изкачиха нагоре, като леко се плъзнаха под триъгълника на черния й бански костюм. Пулсът й се ускори. Усети всеки свой мускул как се напряга в инстинктивно желание да го отблъсне. Ръката му продължи към по-позволени територии — към корема и гръдния й кош.

Но тялото й говореше свой език. Започна да се чувства както никога преди. Потъна в дълбока топла бездна, сърцето й лудо затуптя… Всички мисли изчезнаха от съзнанието под властта на тези силни и нежни ръце… Пръстите му откопчаха малкото копче отпред на сутиена и отмахнаха двете му части като изложиха пред погледа му, под ръцете му закръглените й гърди. Опита се да протестира, да му каже, че не иска да изгаря точно там и да не се опитва да й се меси, но от устата й не излезе и дума — само някакъв тих стон на удоволствие. Тези галещи ръце я възбуждаха. Бариерите, които беше създала между него и себе си, изчезнаха… Желаеше го така, както не бе желала никой мъж досега. Тялото й се изви в несъзнателна чувствена покана.

— Това е достатъчно.

Джуд се изправи, гъвкавото му тяло беше като излята от бронз фигура — властен и напълно безразличен към нейните усещания.

— Ще отида да поплувам — свали шортите си и навлезе във водата.

Тя се изправи на крака, с треперещи пръсти закопча сутиена си и бързо си събра вещите в плажната чанта. Лицето й гореше от срам. Срам и унижение едновременно. Явно отегчен от празната игра в този брак, раздразнен от предишните й нервни реакции при всяко неволно докосване, Джуд й бе показал как той може, когато поиска, да я подчини. Накрая си беше тръгнал, за да й докаже, че може да бъде напълно безразличен към нея. Никога няма да му прости това!

Във вилата Клио си наля голяма чаша лимонов сок, изпи го жадно и ядно се огледа из кухнята. Когато се върне, тя отново ще възстанови дистанцията между тях. Но един тих глас вътре в нея й говореше, че това не може да трае вечно. А и той нямаше винаги да се оттегля, не, щом иска деца.

Идеята за деца й се стори ужасна в този момент. За да избегне една каша, се беше забъркала в друга, още по-голяма. Уважаваше Джуд заради умението му да се държи хладнокръвно при всякакви обстоятелства. Сега видя обратната страна на тази способност — студенина и жестокост. Това започваше да я плаши.

Вече в стаята си, бързо смъкна банския костюм и се пъхна под душа, за да отмие плажния крем, а заедно с него и следите от ръцете му. Дано децата им приличат на нея — сивооки и руси — без следа от тъмната жестока красота на баща им.

Клио чу жената, която пристигна, за да приготви вечерята. Обикновено носеше прясна риба, плодове и зеленчуци от селото. Остави книгата, която се опитваше да чете на терасата, и се отправи към стаята си. Джуд закъсняваше. Яденето щеше да бъде готово след около час, а той още не се бе прибрал.

Не би трябвало да се тревожи. Само преди няколко часа мислеше с такава злоба за него. Вече беше по-спокойна и преценяваше реакцията си като пресилена. Накара я да го пожелае. Е, какво от това? Беше си позволил това като неин съпруг. Предразсъдъкът, че най-напред трябва да се влюбиш в един мъж, а след това да го желаеш физически, си беше неин собствен. Сега откри други страни в собствената си природа. Но също така научи нещо повече и за него. Разбра, че беше достатъчно мъжествен, достатъчно властен и способен да я накара да копнее за него. Но къде беше сега? Извади от гардероба синята рокля, която смяташе да облече за вечеря, и отново изтича на терасата, за да види дали не идва откъм плажа.

Дните прекарваха на различни места на острова. Но вечер винаги се срещаха на тази тераса, за да изпият по нещо преди вечеря. Отсъствието му я изнервяше! Това беше върха на всичко. Още откакто се съгласи да се ожени за нея, тя се чувстваше неспокойна. Не спомена нищо за присъствието на Робърт в дома им. Историята днес на плажа беше последната капка в чашата.

Клио отстъпи от терасата и отново се отправи към стаята като шляпаше с босите си крака, навлякла само една копринена роба.

Точно тогава го видя в арката към нейната стая — отпуснат, спокоен. Облечен за вечеря в тъмни панталони и бяло ленено сако.

— Хубава ли е книгата? — погледна към мястото, където беше седяла, и остави на близката масичка две чаши с мартини.

Клио ядосано сви рамене. Значи докато се беше тревожила за него, той е бил тук, къпал се е, преобличал се е, приготвял е питиетата, без да й се обади. Този човек беше непоносим!

За да заглади впечатлението, което беше оставила, тя пое чашата и се загледа с невиждащ поглед към морето.

— Клио… — Джуд произнесе името й много интимно. Тя неохотно се обърна към него като се надяваше да не забележи как чашата трепери в ръката й. — Седни. Искам да поговорим.

— За какво? — погледна бързо часовника си. — Трябва да се преоблека.

— Изглеждаш фантастично и така. Имаш половин час да се приготвиш за вечеря — гласът му стана тъжно-ироничен. — Трябва ли да моля съпругата си да ми отдели пет минути?

— Извинявай — тя седна и отпи от питието.

— Мисля, че трябва да обсъдим въпроса за купуване на къща в провинцията. Някъде близо до Лондон, така че да може да се ползва в края на седмицата. Ще бъде особено полезна, когато дойдат децата. Какво мислиш по този въпрос?

Мислеше си, че е ужасно да й натяква за деца точно сега! Разбира се, не можеше да му отговори така. Не смееше да го погледне в очите, защото бе сигурна, че разбира всичко и отгоре на това е леко развеселен.

— Има време — отговори рязко. — Освен това… бих желала да поработя още известно време. На мен работата ми харесва.

Не можеше да си представи Джуд да окачва люлки по дърветата, да играе футбол в двора, а тя да тича и да събира разхвърляни чорапки из цялата къща и да прави кейкове и пайове. И, Господи, колко деца очакваше да му роди? Да не би да мисли, че ще започне да ги ражда като зайци? Гърлото й се сви — бе на ръба на истерията. Започна отчаяно да се бори да се овладее.

— Желаното понякога не се случва, Клио…

Заплашваше ли я?

Тя изпи на един дъх питието си. Изправи се и каза:

— Наистина трябва да отида да се преоблека — усмихна му се леко. — При всички случаи налага се да хвърлим поглед върху някои имения, да проучим пазара, когато сериозно решим да купуваме.

 

 

Ако този човек беше решил да я омагьосва, със сигурност успяваше, помисли Клио, когато стана от масата след вечеря. Успяваше така лесно да я обезоръжи, мина й през ума, когато излязоха на терасата с по чаша бренди в ръка. Не й се искаше да се увлича по него, защото доколкото вече го познаваше, той също не би се увлякъл, по която и да е.

Джуд сложи ръка на голото й рамо, докато се наслаждаваха на прекрасната вечер. Този път Клио не се отдръпна, макар че кожата й настръхна от допира.

— Студено ли ти е? Да ти донеса ли нещо за обличане?

Тя се обърна, за да му откаже. Стоеше близо, съвсем близо до нея и даже на бледата лунна светлина успя да забележи, че този човек не беше толкова студен, на колкото се преструваше.

— Не… Добре ми е, благодаря — отпусна се в един от бамбуковите шезлонги, поставени около масата и пое чашата от ръцете му.

Нещо се случваше между тях, нещо съвсем ново, за което можеше само да се досеща. В ума й блесна друга мисъл — може би мотивите й за този брак не са тези, които си представяше. Щеше ли да предложи на Джуд брак по разум, ако той беше дебел, плешив с лице на боксьор и ум на охлюв?

 

 

Хладните морски вълни се плискаха в краката й, когато късно през нощта излезе да се разходи на морския бряг. Лекият бриз увиваше около тялото й прозрачната нощница.

Не можа да заспи. Нощта беше много гореща, а мислите не й даваха покой. Напрежението между тях растеше през цялата вечер. Каза му бързо лека нощ и напусна терасата, за да потърси усамотение в стаята си. Но и там не намери убежище. Накрая се измъкна към плажа. Видя, че стаята му свети и си помисли дали и той не се чувства обезпокоен от странния й даже плашещ вид, който техния брак започваше да придобива.

Клио беше свикнала да живее без любов, още откакто загуби родителите си. За кратко време беше сбъркала увлечението си по Робърт Фентън с любовта, но това се изроди в нещо ужасно.

Ако обаче би потърсила любов с някой, когото да уважава и с когото да споделя дните си, то Джуд бе точно такъв човек. Той бе умен, в общи линии характерът му беше уравновесен, беше силен, умееше да проявява нежност и благородство. Отнасяше се с нея като с равна, а това беше по-важно от очевидната му привлекателност и богатството… Да, ако би потърсила любов…

Една малко по-голяма вълна я заля до коленете и тя се залюля. Обърна се и го видя.

— Джуд… — гласът й прозвуча унило и безпомощно заглъхна.

В този момент осъзна с цялото си същество, че обича този мъж. Влюбена беше в него вероятно от мига, в който го видя. Толкова бе просто! Всичко, което се случи между тях, беше неизбежно.

Гол, само в тъмен бански, той приличаше на древен елин. Произнесе името й като въпрос. Ясните му очи, забулени от нощта, опипваха фигурата й. Взе в шепи лицето й и я погледна с копнеж.

— Не можах да заспя — тялото му леко се разтрепери.

После я пусна. Докато отпускаше ръце, пръстите му леко докоснаха шията й, после се свиха в юмруци. Този път усилието му да се въздържи от интимност пролича.

— Да се връщаме — каза с мил глас. — Може би една по-силна напитка ще ни помогне при безсъние. На мен със сигурност, вместо плуването, което бях решил да правя, преди да те видя на брега.

Този човек можеше да бъде баща. Можеше да успокоява, да помага в трудна ситуация. Клио не се страхуваше вече от него. Разбра, че отдавна го обича и затова предложението за брак сега й се стори напълно подходящо. Беше сляпа за собствените си чувства през цялото време! Ограниченията, които бе наложила, бяха непоносими и за двамата. Но чувството му за чест не би му позволило пръв да пристъпи условията на договора. Тогава трябва тя да направи първата крачка.

— Джуд… — той се обърна назад. — Люби ме!

Той пое ръцете, които беше протегнала към него, и я притисна към себе си.

— Сигурна ли си?

Клио кимна. Очите й бяха пълни със сълзи и смях едновременно, затова, че беше се проявила като пълна глупачка през последните месеци.

И магията се случи. Там, на брега той я люби нежно.

Да, Клио обичаше този мъж!