Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (3)

Трета глава

Джуд се обърна, когато Мег въведе Клио в дневната. Държеше чаша и до нейното влизане съзерцаваше морския пейзаж, който висеше над камината. Странно, мина й през ума, би трябвало да познава всеки щрих от тази творба. А веднъж й беше казал, че не я харесва особено, но не му дава сърце да я изхвърли, защото е наследство от чичо му, заедно с къщата.

Краката й леко се разтрепериха — изглеждаше ослепително красив във вечерния си смокинг. Вече гледаше на него с други очи. Досега се беше отнасяла към него като към уважаван шеф, но никога не бе обръщала внимание на мъжествеността му. Би трябвало и този път да запази същото отношение — в края на краищата беше му направила едно делово предложение. Ето защо се опита спокойно да издържи на преценяващия му поглед, който й отправи и леко отвърна на любезната усмивка.

— Как мина в Брюксел?

— Гладко, без проблеми. Но ти не си тук, за да говорим за Брюксел.

Усмивката му не издаваше никаква топлота и тя си помисли: О, Господи, защо ли се захванах с тази работа! После седна в едно кресло и разсеяно обходи с поглед стаята. Познаваше обстановката — приятно съчетание от красиви безценни антики, нищо помпозно. Той наля от любимото й бяло вино и й подаде чашата, като едва се усмихна на вниманието, с което тя пое питието, като се стараеше да не докосне ръката му.

Нещо се сви в гърлото й. Или нарочно искаше да засили напрежението, или пък чакаше тя да започне играта.

Само че не знаеше как. Цялата нелепост на положението ясно се очерта пред очите й. Не би могъл сериозно да приеме предложението — тогава защо удължаваше агонията?

— Взехте ли решение? — изрече бързо Клио с рязък глас.

Остави чашата си на малката кръгла масичка и вдигна очи, точно, за да види изненадата, която се изписа на лицето му от недискретния й въпрос. Идеше й да си отхапе езика.

Джуд отново възвърна обичайното си изражение, този път вложи малко повече от учтив интерес в погледа си. Кимна бързо.

— Да, но ще говорим за това след вечерята.

Ако се опитваше да изпита доколко са здрави нервите й, правеше го великолепно! Нищо от поведението му не издаваше мислите му. Налагаше се да опита да поддържа лек разговор, макар това да й костваше много.

Напрежението леко спадна, когато Мег се появи с количка за сервиране.

— Нали нямаш нищо против да вечеряме тук? — попита Джуд и й предложи да седнат на масата, разположена в нишата до прозорците.

Свещите бяха запалени, тежките плюшени завеси спуснати, отблясъци от среброто и кристала леко играеха по хладните черти на лицето на мъжа срещу нея и ги правеха да изглеждат още по-загадъчни.

Мег сервира превъзходно приготвената храна, и виното беше отлично, но Клио не можа да се отпусне. Когато останаха сами за кафето, вече едва сдържаше тревогата си.

— Не желая кафе, благодаря — промърмори тя, когато Джуд посегна към сребърния съд. Този човек бе напълно безчувствен!

Джуд се поколеба за миг, сетне наля на себе си. Време беше.

— Е? — и двамата започнаха едновременно, но той учтиво махна с ръка, така че отговорността за началото на този труден разговор пое тя.

— Казахте, че сте взел решение. Мога ли да знам какво е то?

— Разбира се, можеш — отговори Джуд.

Гласът му звучеше меко, любезно и отчайващо хладно. Дощя й се да го удари. Откъде й беше хрумнало, че го харесва и че един разумен брак с него може да бъде поносим.

Той запали тънка пура и пламъкът от запалката освети острите очертания на лицето му. Очите му, по-тъмни на приглушеното осветление, я гледаха сякаш вече бе негово притежание.

— Реших да се съглася с предложението ти за женитба по разум. Успешните бракове се крепят дори на по-малко — по устните му пробяга лека усмивка. — Тоест, съгласен съм по принцип. Обаче има едно условие.

Клио не вярваше на ушите си. Бавно издиша въздуха, който беше събрала в дробовете си. Значи идеята й не е била толкова налудничава! Проблемът ще се реши и ще се измъкне от цялата отвратителна бъркотия с Робърт Фентън. Лицето й светна в усмивка на облекчение.

— Не бъди толкова доволна. Не си чула още условието ми.

— Не, не съм — каквото и да беше то, не можеше да бъде по-страшно от бремето да бъде причина за страданията на чичо си.

Той леко присви очи и спря погледа си върху извивката на устните й.

— Това трябва да бъде истински брак. С деца.

Стомахът й се сви. Гледаше дългите му пръсти, хванали чашката за кафе и не можеше да помръдне. Постъпи глупаво, не бе погледнала на брака от тази страна. Представяше си двама бизнес партньори, които събират живота и капиталите си в името на общата полза — нищо повече. Брак по разум, основан на взаимно уважение.

Пълноценен брак, деца — това означава да спят заедно, да правят любов. За нея секс без любов звучеше направо вулгарно, но очевидно за него не бе така. Явно бе прекалено обсебена от мисълта да получи наследството и не беше помислила какво би пожелал Джуд Мескал.

Клио седеше, вперила поглед в покривката, без да може да вдигне очи, но знаеше, че я наблюдава. Започна да се изчервява. Отчаяно се мъчеше да запази спокойствие. Сигурна беше, че Джуд внимателно изучава реакцията й. Разбира се, той не беше евнух и като всеки мъж имаше физиологични нужди. А щом иска деца, задължение на съпругата му трябва да бъде да го дари с тях.

Да, ще му ги даде. Не беше наивна ученичка. Щом приемаше облагите от брака, би трябвало да приеме и условията. Алтернативата — налудничавите глупости на Фентън да се появят в долнопробни вестници — беше непоносима. С безупречната си логика осмисли бързо цялата ситуация и вдигна глава. Несъзнателно изправи рамене.

— Приемам условието ви! Разбирам, че мъж с вашето положение би искал да има наследник.

Смяташе, че е посрещнала думите му с подходящото достойнство, без да издаде мислите, които се въртяха в главата й, но устата й сама проговори, обзета от паника:

— Аз също имам едно условие. Нека… нека не спим заедно известно време след сватбата — видя студения въпрос, изписан по лицето му, леко вдигнатите вежди, но продължи, макар и нетактично: — Бих искала да свикна, да ви опозная по-добре като съпруг, искам да кажа — преди фактически… — думите й замряха, но той услужливо й помогна:

— Да правим любов.

Погледът му смело се плъзна по бедрата й, по шията, раменете и гърдите.

— Давам ви две седмици — гласът му прозвуча като заплаха.

 

 

Венчаха се тихо три седмици по-късно и единствените присъстващи на гражданската церемония бяха леля й Грейс, Люк и Фиона, сестрата на Джуд.

Така е по-добре, помисли си Клио като напускаха гражданското отделение под ръка. Не беше необходима тълпа от хора, чакащи да поздравят един брак, сключен поради крайна необходимост от една страна, и от друга — заради потребност да се създаде семейство, което да наследи огромното богатство на Джуд Мескал.

Когато разбра новината, леля Грейс беше очарована.

— Отлична партия! Ще бъде добре отново да свържем имената на Мескал и Слейд.

Малко по-късно чичо Джон й беше казал:

— Доволен съм. Много съм доволен. Не би могла да направиш по-добър избор. Имам голяма вяра в способностите на младия Мескал — поддържа ръката й в знак на най-голяма привързаност и добави:

— Когато бяхме млади, мислехме, че знаем всичко. Затова се отделихме от „Мескал и Слейд“ и основахме „Слейд Секюрити“. Поехме риска, макар Грейс винаги да е считала нашата банка за по-слаба. Мисля, че успяхме да наваксаме в това отношение. Да, приятно е да зная, че двете фамилии отново ще бъдат съюзници.

Така че всички са очаровани, помисли Клио като наблюдаваше как леля й и Фиона се качиха в колата на Люк обратно към къщата на Слейд. Даже Джуд се държа като предан младоженец и прие поканата за вечеря в дома на настойниците й. Не се беше виждала с него много тези дни. Почти цялото й време през трите седмици бе заето с уреждане на резервациите му за полети до Цюрих, Бон, Ню Йорк и фиксиране на срещи с банкери и клиенти.

— Мисля, че ние трябва да приемем първи поканата — Джуд сложи леко ръка на гърба й, но тя потрепери.

Нямаше сили да го погледне. Почувствал издайническата й реакция, той попита нежно:

— Студено ли ти е, скъпа?

— Да, малко — хвана се бързо за извинението тя. Не би му станало приятно, ако разбереше, че жената, за която току-що се беше оженил, трепери уплашено щом я докосне!

Времето наистина беше захладняло и приличаше повече на ноември, отколкото на май.

— Да влезем тогава — сложи приятелска закрилническа ръка на рамото й той и я поведе към ролс-ройса.

Клио отново се изпъна, тялото й отхвърляше и най-малката интимност. Точно в този момент вятърът духна кремавата й шапка, украсена с кайсиеви цветове. Вдигна ръце, за да я задържи, така че инстинктивно бутна ръката му от рамото си.

Той я гледаше как се бори да задържи смешната шапка на главата си и очите му весело просветнаха.

— Това глупаво нещо ти отива. Изглеждаш много женствена. Харесва ми!

Като държеше шапката, Клио се вмъкна в колата и промърмори през рамо, като се стараеше да прозвучи приятелски:

— Ще изхвърча, ако се появя в офиса с това.

Чу го как се смее, докато заобикаляше колата и сядаше на волана. Чувстваше се като предателка. Такава е, каквато е! Хладната образована лична асистентка, без никаква женственост. Дали ще остане много разочарован, когато се сблъска с този факт?

Колата потегли към имението Слейд, където Грейс беше устроила малък тържествен обяд. Чичо й не се чувстваше добре и не присъства на церемонията, но щяха да го видят у дома. Чудеше се какво ли би си помислил, ако разбере истинската причина за женитбата й с Джуд Мескал.

— Пак се замисли, Клио. Тайни? — светлите очи за миг се откъснаха от пътя и я погледнаха.

— Не, не — излъга бързо.

В последните дни й се налагаше много да премисля, но резултатът бе един и същ: при тези обстоятелства нямаше друг избор! Уважаваше твърде много Джуд, за да му обяснява, че неговото условие я беше изплашило.

— Добре. Имам новина за теб. Интересува ли те?

— Разбира се, кажи ми.

— Уредих меден месец на един остров в Гърция. Само една седмица — за съжаление толкова е свободното ми време. Но ще можем да починем заедно — той спря пред светофар и я погледна с непроницаем поглед. — Ще ти помогне да се адаптираш.

— Звучи чудесно — стараеше се гласът й да бъде неутрален и да не се издаде, че разбира смисъла на думите, които бе употребил. — Не е ли много далече само за една седмица?

— Да — ако беше разочарован от липсата на ентусиазъм от нейна страна, не го показваше. — Един колега ми предложи да ползваме неговата вила и идеята за слънцето, морето и тишината ми се стори много привлекателна. Преди това мислех да помоля Фиона да отидем в нейната вила в Съсекс, но реших, че на острова ще се чувстваме по-добре. Ще можем и двамата да използваме ваканцията на море — какво ли искаше да й каже? — Тръгваме след три дни — ще можеш да се настаниш в новия си дом.

Явно подреждаше всичко, без да се допитва до нея. Изглежда, че и в личния си живот беше така властен, както и в службата. Не беше убедена, че това й е приятно. Връщаха се в Лондон, преди да изтече срока, който й бе дал. Сякаш проследил всяка нейна мисъл, Джуд се обади:

— За другите ще изглежда като кратък романтичен меден месец. Приеми го като малка почивка на море.

 

 

— Избрала си си страхотен съпруг! Сигурна съм, че ще бъдете щастливи! Добре дошла в семейството, мила! — Фиона сърдечно я целуна по бузите и шапката й отново се смъкна на носа.

Клио я захвърли със смях на един стол. Веднага хареса сестрата на Джуд. Той й беше казал, че родителите му са се преселили в Нова Зеландия след оттеглянето им от бизнеса. Фиона беше единствената му роднина тук. Джуд говореше с гордост за нея. Тя изглеждаше чудесно — активна, делова, заета изцяло със собствената си верига бутици из цялата страна. Не беше омъжена, защото предпочиташе независимия живот.

— Нашето семейство не пристъпва лесно към женитбите — каза й Джуд, като накратко представяше живота на сестра си.

Тогава защо се реши на брак с нея? Толкова ли важни бяха дяловете на „Слейд Секюрити“? Полезни — да, но едва ли толкова необходими. Освен ако нещо не е пропуснала. Умът му работеше бързо, той беше умен и известен в Сити като много проницателен във финансовите дела. Вероятно е имал нещо предвид, след като предпочете нейните акции.

Господи! Този мъж беше невероятно привлекателен, помисли Клио, като го погледна. Гъвкавото му тяло, облечено в елегантен тъмносив костюм, блестяща бяла риза и перленосива вратовръзка караше сърцето й да подскача от смущение. Но той й беше чужд и трябваше да си наложи да го опознае. Докато Симънс сервираше блюдата, успя да улови погледа му, отправен директно към нея и отново не издържа на хладната откровеност на тези невероятно сини очи. Обърна се към Грейс, Люк и Фиона, които оживено разговаряха.

Леля й беше необикновено общителна тази вечер. Хората са сложни същества. Не беше изключено враждебността й към племенницата да беше дошла заради баща й — човека, който според нея беше отдръпнал съпруга й от по-приемливия свят на търговските банки.

— Мисля, че е наложително да опитаме един лек разговор, нали, скъпа? — прекъсна мислите й мекият глас на Джуд. Той хвана ръката й. Клио прехапа леко устни. — Недей да пищиш, в безопасност си още две седмици — после нареди хладно. — Усмихни се. Много ли искам?

Почувства, че другите ги наблюдават. Постави една брилянтна усмивка върху лицето си, но веднага й се доплака, защото съзря внезапната студенина в погледа му. Беше разбрал колко фалшива бе тази усмивка.

 

 

— Един господин иска да ви види, мадам — Мег стоеше на вратата на кабинета, където Клио току-що свърши разговора с агента по недвижими имоти за продажбата на лондонската й къща.

— О, покани го в дневната — затвори тефтера и прокара ръка през косата си. — Кой е той?

— Някой си Робърт Фентън. Каза, че е спешно. Да му кажа ли, че сте заета и да остави бележка? Багажът трябва да се опакова за утре.

— Не, ще го приема — успя да се усмихне на икономката, макар че само като чу името, й идеше да хвърли нещо от яд.

Знаеше, че трябва да се срещне с това отвратително същество един ден, но се надяваше да уредят нещата с писмо или по телефона. Добре, че поне Джуд не беше вкъщи.

Докато разтреперана вървеше към дневната, я обзе друго дълбоко, но много силно чувство. Изпита нужда от закрилата на мъжа, за когото се беше омъжила. Закопня за силата му, за тактичността и чувствителността, с която се беше отнесъл към двусмислената им връзка, след като се бяха прибрали след обяда у семейство Слейд.

Изправи рамене и отвори бързо вратата към дневната.

— Мога ли да ви поздравя с женитбата ви, госпожо Мескал?

— Не идвай повече тук при никакви обстоятелства! — обърна се към него с нескрита омраза и презрение Клио. Как бе могла някога да смята компанията му за очарователна!

— И сега не бих, но се налага — беше си налял голяма чаша бренди и седеше отпуснат на канапето.

Изглеждаше й чудовищно нагъл.

— Нямаше нужда да идваш тук. Можеше да се обадиш по телефона.

— Така ли? Интересно ще ми бъде да разбера как щеше да изпратиш двадесет и пет хиляди по телефона.

— Нямам ги още — сви юмруци. — Омъжена съм от два дни. Нещата не се движат толкова бързо. Веднага щом получа парите, ще ти ги дам. И аз не искам тази отвратителна история да ми виси на главата.

— Кога? Следващата седмица?

— Не, по-следващата. Утре заминаваме на меден месец — едва цедеше думите през устата си. — Остави ми някакъв телефон. Ще ти се обадя, когато получа парите.

— Гледай да го направиш — стана и се приближи към нея. — Освен за горкия чичо Джон, сега имаш да мислиш за още един човек, нали, любов моя? — вдигна злобно и подигравателно вежди. — Това, което имам намерение да изнеса във вестниците, ще направи твоя нов съпруг за посмешище в цялото Сити, нали? А и той не би бил очарован, какво ще кажеш?

Нямаше какво да му отговори. Идеше й да го удари, да го изрита направо през вратата. Но Фентън продължи:

— Да, трябва да се съобразим с чувствата на съпруга ти, нали, скъпа моя, моя умна любима. А ти си умна, дяволски умна! Затова ти се възхищавам! За да сложиш малките си хубави ръчички върху голямото богатство, ти се омъжваш за още по-голямо! Правилно мислиш! Продължавай нагоре, направо към върха!

В този момент, с глас, който можеше да замрази кипяща лава, зад тях се обади Джуд:

— Скъпа, няма ли да ме запознаеш с приятеля си?

Паникьосана, Клио видя как Робърт Фентън й намигна злобно и похотливо над ръба на чашата, която тутакси вдигна към устните си.