Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (12)

Дванадесета глава

— Подробните данни за имението са вътре — той й подаде голям плик и закопча колана на седалката. — Ако искаш, погледни ги, докато пътуваме.

— Благодаря — едва чуто произнесе Клио.

Колата потегли по тихите улици на Лондон в ранната утрин. Пръстите й конвулсивно стискаха плика. Какво значение имаше къщата, която щяха да купуват? Не я интересуваха никакви данни.

Денят се очертаваше хубав. Слънцето вече напичаше през прозореца от нейната страна. Джуд беше сложил сиви джинси и черна блуза. Беше напрегнат. Не по-спокойна беше и самата тя. Нервите й бяха изопнати до краен предел, сетивата й регистрираха всяко негово движение, всяко вдишване.

До миналата нощ не бяха се виждали. Бе отсъствал от къщи няколко дни. Не знаеше дали е в командировка, пък и не го попита. Едва вчера вечерта се приближи до нейната врата и учтиво почука. Тя седеше в леглото си и гледаше с невиждащ поглед пред себе си. За кой ли път се опитваше да обмисли бъдещето — къде да отиде и кога да го направи.

— Взех ключовете от Дийн Плейс — каза й с равен чужд глас. Беше отслабнал. — Утре ще те закарам да го видиш. Можем да тръгнем рано сутринта. В осем часа? — с тези думи затвори тихо вратата след себе си, така както беше затворил живота си за нея.

Само преди три дни би му изкрещяла да върви по дяволите, че тя сама може да намери своето място, че няма нужда от неговата помощ. Но след мъчителния разговор с Фиона беше размислила. Безсмислено беше да се бори. Връзката им бе приключила. Това беше краят на един епизод от живота й. Трябваше да приеме нещата такива каквито са, колкото и тежки да са. Нямаше защо да усложнява положението.

Що се отнася до Дийн Плейс — е, добре — ако е достатъчно усамотено, то тя и детето можеха да живеят там, както и на всяко друго място. Поне Фиона ще им прави компания през уикендите. Инстинктивно харесваше сестрата на Джуд, а и тя знаеше всичко за този съсипан брак. Няма да се налага да се преструва пред нея. Тя беше на нейна страна и това бе малка утеха.

Клио въздъхна тежко, унесена в тъжните си мисли.

— Скоро ще свърши всичко това, Клио — долови въздишката й той.

Тя бързо го погледна. За какво говореше? За пътуването или за болезнения фарс, в който се превърна семейния им живот? Не го попита, само затвори очи и ги отвори едва, когато колата спря и моторът изгасна.

Пред тях стоеше желязна порта, окачена на солидни каменни пилони.

— Ще отворя вратата — обади се Джуд.

Клио се измъкна от колата и затвори вратата след себе си.

— Искам да повървя — мина покрай него, без да го поглежда.

Желязната порта се отвори с тежко скърцане.

Да, ще огледа къщата и ако й хареса, ще я купи. Бързо ще се премести тук, ще инсталира компютърна връзка с офиса на „Слейд Секюрити“ и ще работи оттук. И двамата не желаеха развод точно сега. Едва ли ще се омъжи повторно, а колкото до това да бъде свободна — никога няма да бъде, защото винаги ще го обича. Да обичаш, да мразиш — беше все едно и също. Като свърши този ден, вероятно повече няма да го види, или поне няма да се срещат толкова често. Едва ли би поддържал редовна връзка с нея, след като искаше да се освободи, колкото се може по-скоро.

Дийн Плейс беше неголяма солидна къща. Градините изглеждаха запустели и обрасли, но сградата беше здраво строена. Прашният под глухо отекваше като във всички празни къщи. От първия етаж се откриваше приятна селска гледка — ливади, дървета, ниски хълмове. Тук можеше да се чувства спокойна.

— Какво мислиш? — Джуд беше влязъл след нея.

Тя се изпъна. Повече нищо не можа да види. Обърна се към него, на устните й се появи вяла усмивка.

Той се оказа по-близо, отколкото очакваше. Ръката й неволно докосна неговата и от шока, тя се спъна. Той я подкрепи, но Клио бързо се отскубна. И най-лекото му докосване я напрягаше, срещу това не можеше нищо да направи.

— Харесва ми. Ще уредя всичко. Няма нужда повече да си правиш труда.

Искаше да свърши с формалностите още сега. Това място щеше да бъде убежище, където да ближе раните си.

— Не е ли прекалено изолирано за теб?

Хвърли му тежък поглед. Всичко у нея плачеше. Джуд изглеждаше уморен, отслабнал. Тя сви устни.

— Не се тревожи за това — нямаше да бъде самотна: имаше своята работа, а по-късно и детето.

Бързо се отправи към вратата, но гласът му я спря:

— Мразиш ме, нали?

— Да!

Произнесе го светкавично и яростно. После прехапа устни. Този човек объркваше чувствата й — мразеше го и го обичаше едновременно. Повече не можеше да издържа страшното напрежение. Трябва да се махне оттук, да подиша малко свеж въздух!

Изтича през стаята и почти се спъна по стълбите към градината. Той извика нещо след нея и само с два скока я настигна, като я сграбчи за раменете.

— Малка глупачка! Можеш да паднеш, да се пребиеш, да убиеш детето!

Цялата разтреперана, тя му върна гневния поглед, като рязко се дръпна назад и се освободи от ръцете му.

— И това ще те устрои най-добре! Два омразни товара изчезват изведнъж! Точно което искаш! Какво те е грижа?

— По дяволите, грижа ме е! — отново я сграбчи той. — Страшно ме е грижа какво ще стане с теб и детето ми!

Стъписана, Клио примигна срещу него. Или бе чула това, което на нея й се искаше да чуе, или той самият в гнева си бе направил грешката. Ръцете му още я държаха, усещаше изгарящата им топлина. Беше много близо до нея — толкова мъжествен, толкова любим!

— Наистина ли чух това, което ми се стори, че чувам? — язвително го попита. — Наистина ли приемаш детето за свое?

— Да! — твърдо отговори той.

Тя го изгледа недоверчиво. Дали най-накрая е решил, че може да й вярва? Наистина ли е държал на нея и й е простил? Надеждата, която смяташе, че е угаснала, започна бавно да се възражда. Трябва да е страшна глупачка, за да го иска отново. Беше й причинил непоносима болка. С любовта човек не може да си играе.

— Не те осъждам, че ме мразиш.

Лицето му беше побеляло, хапеше долната си устна. Протегна умолително ръце към нея — нещо, на което не вярваше, че е способен. После се отстрани и се загледа през вратата към осветената от слънцето поляна.

— Нямам право да очаквам от теб да приемеш извиненията ми. Искам само да ми повярваш, че страшно съжалявам — за всичко — Джуд я погледна с измъчени очи. — При тези обстоятелства, ще ти дам развода. Това е най-малкото, което мога да направя — един мускул нервно играеше на челюстта му. Той се отправи към вратата. — Ако искаш да огледаш наоколо, ще те чакам ей там.

Умът й не можеше да проумее думите му. Джуд говореше безсмислици! Решил е най-сетне, че греши за нея и че детето е негово — даже се извинява! И въпреки това иска да се разведе?! Преди няколко дни, когато я мразеше и презираше, не даваше да се говори за развод през следващите години!

Той се отправи към малката каменна пейка в градината. Тя изтича след него, краката й се заплитаха в бурените по пътеката. Джуд чу стъпките й и се обърна към нея объркано.

— Не оставяй всичко така! — Клио не можеше да разбере нарочно ли се правеше, че не я разбира.

— Не се тревожи. Според търговските агенти къщата е солидна. При всички случаи ще прегледаме документацията. Градината не ме интересува, затова ще почакам тук — той седна и затвори очи.

— Не говорех за къщата, по дяволите!

Той бързо я погледна.

— Клио, ако имаш нещо да кажеш, кажи го.

— Говорех за развода.

Седна до него с разтуптяно сърце. Знаеше, че няма на какво да се надява, и все пак… Каза, че се интересува от нея и детето…

— Ще отнеме време, но ще се заема с нещата още от утре — говореше й кротко като на нетърпеливо дете.

Тя тръсна глава. Явно изопачаваше всяка нейна дума.

— Искам да кажа, че не е нужно да има развод, нали?

— Каква си ти? Мазохистка? — той подскочи от мястото си, тялото му бе изпълнено с напрежение, което не можеше да си обясни. — Това е единственото нещо, което може да се направи. Фиона ми каза как Фентън се е опитвал да те изнудва. Каза ми какво действително се е случило… — той удари с юмрук по ръката си. — О, Боже! Ако го видя, ще го убия!

— Фиона ти е казала? Тя ми обеща…

Неспазеното обещание нямаше вече никакво значение. Тя бе помислила, че най-накрая е решил да й повярва, защото значеше нещо за него.

— Да, знам. Наистина ми каза. Ти не я познаваш добре. Тя винаги мисли самостоятелно и би нарушила обещание много лесно, ако е убедена, че е за добро. Защо не ми каза какво в действителност се беше случило между теб и Фентън?

— О, Господи! — Клио зарови лице в ръцете си, на границата между плача и истеричния смях. — Защото не искаше да слушаш! — изгледа го яростно. — Фентън се опитваше да ме изнасили, когато ти влезе. А ти започна с гадни, обидни обвинения!

— Съжалявам! — той се стовари тежко до нея.

С крайчеца на окото си видя, че ръцете му трепереха. Но бързо се овладя, наведе се напред и се облегна на коленете си, почти успокоен.

— Както ти казах, всякакви извинения от моя страна са неподходящи. Единственото нещо — след като направих живота ти непоносим — е да се съглася с желанието ти за развод.

Клио го гледаше в лицето и й се искаше да го разтърси с все сила. Тя поиска развод в момент на отчаяние, като изход от ужаса, в който живееше. Нима не разбираше, че разводът е последното нещо, което желае на света! Та тя го обича, носи в себе си детето му, той е неин съпруг, за Бога!

Не можеше да му каже всичко това. А и дали след толкова страдания ще живеят добре? Не знаеше, но много искаше да опитат. В този случай гордостта просто нямаше място! Мислите несвързано се въртяха в главата й, когато чу хладните му думи:

— Ще искам да се виждам с детето, разбира се, при определен режим. Нали няма да създаваш трудности в това отношение?

Изведнъж тя разбра. Истината направо я потресе. Скочи бързо на крака.

— Не, няма! — изправи се гордо и го изгледа със замръзнало лице. — Вече имаш всичко, което искаше, нали? Дете за наследник, акциите — защо ти е повече съпруга? — завъртя се бързо и тръгна: — Ще огледам градините наоколо. Докато седиш тук и пресмяташ печалбите си!

Значи това беше! Всичко стана отвратително ясно. Вече е мислел за деца, когато му направи предложението. Не защото особено обичаше децата, а защото имаше нужда от наследник. И ето тя идва — представителна, интелигентна и като добавка му носи акции на „Слейд“. Те са били решаващи в случая. Вече ги има, наследникът се очаква, тогава каква полза би имал от съпругата си?

Сълзите се стичаха по страните й, заслепяваха я. Вървеше и се спъваше между храстите, без да знае къде отива и какво прави. Чу гласа му зад себе си.

— Клио! — една ръка я хвана за рамото, другата я обърна към него. Той обхвана с длани лицето й и започна да трие сълзите й. — Толкова ли много значи това за теб?

— Кое? — двамата бяха майстори на взаимното неразбиране.

— Разводът. В края на краищата, ти го искаше. Аз ти дължа поне това.

Тя ядосано се дръпна, очите й шареха наоколо за бягство. Само че той беше блокирал единствения път за излизане от храсталаците.

— Ти го искаш! Имаш вече всичко, каквото искаш — наследник, който ще се появи, дялове…

— Пак тези глупави дялове! По дяволите дяловете! Вече съм направил необходимото да ти ги върна обратно. Имам достатъчно свои, за да не се налага да се съобразявам с така наречения борд на директорите. А Люк! Господи, пази ме от Люк! Само ти и детето ме интересувате! Исках само да ти помогна да се оправиш с онази бъркотия там. Мислех, че може би ще имаш нужда от мен.

Клио го гледаше неразбиращо и потрепери, когато чу горчивите му думи:

— Но ти никога не си имала нужда от мен, нали? Интересувах те само като име в документа за женитба! Не те обвинявам за това, беше достатъчно честна да ми кажеш защо се омъжваш за мен. Аз правех грешки през цялото време — сви устни в знак на презрение към самия себе си. — Страхувах се да те питам защо ти трябват парите. Прекалено сляп бях, за да видя отвъд онова, което се изпречи пред очите ми. А в началото, прекалено самоуверен за глупавия ми план за компанията!

— Какъв план? — тя пристъпи към него, но той се дръпна и нервно погледна часовника си.

— Вече няма значение. Повярвай, Клио, нищо повече не можем да си кажем, нищо полезно! Време е да тръгваме, ако си огледала всичко.

Джуд се отдалечи през обраслата с бурени ливада, а тя продължи да гледа след него. Много от това, което й каза, нямаше никакъв смисъл. Можеше да решава доста сложни финансови задачи, но не разбираше какво става в душата на този човек! Разбра, че ако не го спре сега, той никога вече няма да се обърне назад. Щеше да се затвори в себе си и тя никога нямаше да разбере загадката, която представляваше нейният съпруг.

— Джуд! — изтича след него и го настигна пред колата.

— Готова ли си?

— Не! — хвана ръката му и почти изхлипа от напрежението, преминало през сетивата й при физическия допир.

Той я погледна леко учуден, погледът му премина по лицето й и потъмня.

— Искам да говоря с теб — гласът й издаваше дълбоко вълнение.

Той отмести ръката си. Но Клио бе решила този път да не се доверява на своите догадки за неговите чувства и мотиви. Затова започна по-спокойно и разумно:

— Нашите пътища се пресякоха…

Искаше да остане спокойна, да не влага прекалено много емоции. Пренебрегна смръщените му вежди и нетърпение.

— Каза ми, че нямаш интерес към дяловете на „Слейд“, освен заради мен. И двамата знаем, че се ожени, защото искаш деца. И все пак… — тя пое дълбоко въздух, като се опитваше да намери подходящи думи. — И въпреки, че разбра, че не съм те лъгала с Фентън, и нашето дете ще се роди след седем месеца, настояваш за развод. Толкова отвратителна ли съм ти станала? Помогни ми да разбера!

— Защо не оставиш всичко това? — извика грубо той. — Защо въртиш с нож в раната ми?

Дишаше тежко. Лицето му стана заплашително и Клио инстинктивно отстъпи назад. Искаше да облекчи болката му, но не знаеше как, защото не проумяваше причината.

— Какво искаш? Да полудея ли? Ожених се за теб, защото те обичах! Влюбих се в първия миг, когато те видях!

Думите се откъснаха от него с такава тъга, че сърцето й замря. Искаше да отиде при него, да го прегърне, но разбра, че само ако го докосне ще избухне, ще я отблъсне заради болката и гнева, които го измъчваха. Остана на мястото си да изчака, докато излее всичко, което таеше в душата си.

— И тогава замислих моите хитри планове. Интимна връзка между ръководител и подчинен не е желателна, а аз исках такава. Затова пуснах слух, че „Мескал и Слейд“ има интереси да погълне „Слейд Секюрити“. Много умно! — Джуд изкриви устни в злобно самосъжаление. — Виждах нещата така: ти ще чуеш слуха и ще дойдеш при мен за подробности. Тогава аз ще ти предложа да направиш това, което правиш в момента — да се преместиш в семейната си фирма, за да ги измъкнеш. Дотук, добре. Те наистина бяха в упадък, а ти очевидно си единственият човек, който може да свърши работата, при това добре. Но освен това, имаше нещо друго, по-важно. След като вече не работиш при мен, аз се надявах да започна да те ухажвам, да се срещам с теб и така постепенно да те накарам да се влюбиш. След това щях да ти предложа да се омъжиш за мен. Всичко бях обмислил… Но преди още слухът да беше стигнал до теб, ти дойде с твоето предложение.

Той пъхна ръце в джобовете си и се обърна настрана. Клио не помръдна, не каза нито дума. Джуд разкриваше пред нея скрити черти от характера си, споделяше най-съкровени тайни и всеки неин жест би го спрял. Беше уязвим и неуверен. Толкова по-скъп й ставаше с това.

— Твоето предложение направо ме изуми — продължи тихо той. — Предложи ми точно това, на което се надявах, за което бях мечтал! Ти — моя жена! Приех, без да се осмеля да попитам за какво точно ти трябват парите. Аз се хванах за надеждата! Надеждата — промълви горчиво, — че един ден ще ме обикнеш. За мен нямаше значение защо се омъжваш за мен, важното бе, че го направи. Разбираш ли това, Клио?

— Разбира се! — очите й бяха пълни със сълзи на щастие. Той беше вече по-спокоен, след горчивата си мъчителна изповед. — Джуд… — приближи се до него, но той се отдръпна.

— Не търся съжалението ти. Вината е изцяло моя. Получих това, което най-много желаех на този свят, и всичко провалих. Толкова те обичах, че само като мислех за теб, душата ми се изпълваше с музика. Когато вече мислех, че си ме обикнала поне малко, всичко угасна след онази случка. Заварих те с Фентън и истината, каквато я виждах тогава, блесна пред очите ми. Не знаех защо се омъжи за мен и ето те — с онзи мъж, с парите. За него не можеше да се омъжиш заради настойниците ти… Ако ми беше казала веднага след като се бяхме оженили защо ти трябваха парите, щях да направя така, че да забрави пътя до теб. Нямаше да се отнеса с теб толкова жестоко и да убия всяка надежда, че един ден ще ме обикнеш.

— Щях да го направя.

Тя се доближи до него. Съжаляваше, горчиво съжаляваше за сторената грешка. Можеше да спаси и двамата от толкова страдания. Но той я обичаше, винаги я бе обичал и това беше най-чудесното, най-невероятното нещо на света! Джуд нежно я прегърна, а тя тихо проговори:

— Може би щях да ти кажа всичко, но бях много изплашена — не толкова заради мен, колкото заради чичо Джон. Срамувах се от себе си, задето се бях въвлякла в такава долна история. Не исках никой да разбере, най-малкото ти. Исках да се отърва от всичко това!

— Знам. Моля те, не се разстройвай повече. Но как се е сдобил той с бележката от хотела. Не ми казвай, ако не искаш — не е моя работа, дори и да сте били любовници — това също не ме интересува.

— Никога не сме били. Той поиска да се оженим тайно, но аз отказах. Вече бях наясно с чувствата си към него — едно моментно повърхностно увлечение. Тогава вече и не го харесвах. Както и да е…

Историята й се струваше толкова далечна и маловажна. Всичко друго изглеждаше маловажно, след като разбра, че мъжът, когото отчаяно обичаше, също я обича. Клио притисна глава към гърдите му и усети неговата топлина…

— Както и да е — продължи бързо, притеснена да не остане и сянка от съмнение относно отношенията й с Фентън. — Изглеждаше, че е приел отказа ми. Каза, че можем да останем приятели и други подобни неща. Предложи ми да излезем малко извън града — и друг път го бяхме правили, когато имах свободно време. Излязохме с моята кола, той шофираше. Обядвахме навън сред природата, разгледахме някакъв полуразрушен замък. На връщане той като че ли изгуби пътя. Приближавахме някакво село — беше рано вечерта. Пред нас се изпречи мост. Не знам как стана, но той изгуби контрол над колата. Инцидентът беше малък, отървах се само с натъртени ребра.

Клио потрепери при спомена — вече знаеше, че всичко е било планирано предварително. После продължи:

— Междувременно Фентън отиде до селото и намери гараж, от който се съгласиха да изтеглят колата на буксир за преглед. Беше станало късно. Не можехме да продължим пътя си. Чувствах се уморена и зашеметена от удара. Седях във фоайето на хотела, докато той ни регистрираше за нощуване. Едва когато ме заведе до стаята разбрах, че ни е записал като съпруг и съпруга. Каза ми, че няма други свободни стаи и аз му повярвах. Много бях изтощена, за да ходя да търся собствениците. Но не съм спала с него. Прекарах нощта на едно кресло. На другата сутрин, вероятно от удара не можах да стана рано. Спала съм до единадесет часа, когато той ме събуди и ми каза, че от управата чукат на вратата, понеже е време да освобождаваме стаята. Това е всичко.

Ръцете му здраво я обгърнаха. Джуд тихо изруга, а после прошепна:

— Всичко е свършило. Повече няма да се страхуваш от него. Ще се погрижа за това — после я пусна и леко я отстрани от себе си. — Добре ли си?

Изглеждаше загрижен. Сърцето й се изпълни с щастие и любов. Кимна усмихната.

— И когато ти казах за детето, ти помисли, че…

— Недей! Бях полудял от ревност. Сега разбираш защо искам да ти дам развод. Отнесох се с теб непростимо зле и разводът е единственото нещо, с което мога да изкупя вината си — леко вдигна рамене. — Трябва да тръгваме. Казах ти всичко. Повече отколкото съм желал. Да ровя из душите на хората, не ми подхожда.

Този тъжен опит да внесе малко хумор в разговора я изпълни с нежност. На устните й се появи лека усмивка и тя произнесе много ясно, така че да я разбере правилно:

— Не искам развод. Никога не съм искала. Обичам те, имам нужда от теб и ако не ми вярваш… — извиси треперещ глас почти до плач — … и ако още веднъж ми обърнеш гръб, аз ще… — думите заглъхнаха в гърлото й, без да може да произнесе заплахата си. Смях и сълзи я задушаваха. Едно голямо облекчение и радост постепенно започнаха да изместват всичко друго в сърцето й.

— Истина ли е това? — Джуд изглеждаше като окаменял. Гледаше я втренчено, без да помръдне.

Клио се сгуши в ръцете му. Прегръщаше го, сълзи и смях й пречеха да произнесе и дума. Неговите галещи ръце казваха повече отколкото думите. После тихо, като едва шепнеше, му разказа кога и как за пръв път се бе влюбила, колко го обича и досега и как винаги ще го обича.

Слънцето вече преваляше, когато двамата, прегърнати, се отправиха към колата.

Късно вечерта, хванати за ръка, се прибраха вкъщи. Бяха сами, защото днес семейство Торнууд имаха свободен ден. Джуд я обърна към себе си и нежно я прегърна. Тя измърка в ръцете му:

— Знаеш ли, гладна съм. Нека взема един душ и ще направя нещо за вечеря.

— Не, докато се изкъпеш, аз ще я приготвя и ще я донеса в спалнята.

Клио вече се беше облегнала на възглавницата, когато той внесе лека закуска, шампанско и две чаши.

— Чудесно! Толкова съм гладна!

В очите му видя обожание и желание. Джуд съблече ризата си и каза:

— Влизам за две минути под душа. Докато налееш шампанското, ще бъда готов.

— Ще купим Дийн Плейс, нали? Много ми хареса. Там наистина те открих — чу гласа му вече в банята.

Не му отговори, нямаше да я чуе от шума на водата. Но те искаха едни и същи неща, и винаги щяха да ги искат оттук нататък.

Когато Джуд се появи, бронзовото му тяло бе покрито с дребни сребристи капчици. Тя се развълнува, сякаш го виждаше за първи път, сякаш за първи път щяха да се любят… Усети желанието да плъзва по цялото й тяло и притвори очи.

— Фиона каза, че нямаме достатъчно разум, ако не направим крачка напред в чувствата си.

— Мисля, че е права — тихо каза Клио, когато почувства Джуд до себе си в леглото.

— И аз.

Този път чу гласа му съвсем наблизо, дъхът му погали кожата й, а ръцете му започнаха трескаво да махат копринените прегради помежду им.

— Това е въпрос, върху който можем да разсъждаваме безкрай. Отсега нататък ще правим всяка крачка заедно — и ще отидем много, много далече. Ти и аз, любов моя, сме великолепен екип!