— Мислех, че ще поговорим. Нали затова отидохме във вилата. Разчитах, че ще ми бъде позволено да обясня нещата веднъж завинаги — без да го поглежда, каза тя.

— Всичко се промени, след като ми съобщи, че си бременна — с крайчеца на окото си видя как ръцете му стиснаха кормилото, така че кокалчетата му побеляха. Но Джуд продължи с равен тон: — След като Фентън изчезна от сцената, мислех, че можем да съберем парчетата, да направим нещо за нашия брак — колкото и изкуствено да бъде то. Всеки път като погледна детето ти, ще се питам дали е мое, или негово. С такава лъжа не мога да живея.

— С Фентън никога не сме били любовници! — Клио изрече много бързо тези думи, за да не я прекъсне отново, макар да знаеше, че всичко е свършено.

— Не ме лъжи! Няма смисъл — уморено се отпусна Джуд.

Тя също се чувстваше уморена — уморена и съсипана. Бавно слезе от колата. Краката й я отнесоха към кухнята, където Торнууд чистеше сребърните прибори, а Мег режеше зеленчуци за супата.

— О, мадам! Не ви очаквахме днес! — тя притисна ръце до гърдите си. — Какво става, изглеждате като призрак! Добре ли сте, мадам? Много сте бледа.

— Добре съм — автоматично се усмихна Клио. — Исках да ви се обадя, че сме отново вкъщи.

Опита се да се държи сякаш все още бяха едно цяло. Но този път всичко бе свършило. Дори когато се отнасяше с нея презрително и с омраза, пак в отношението му имаше дълбоко болезнено чувство. Сега нямаше нищо. Абсолютно нищо.

Торнууд предложи да направи кафе.

— Не, благодаря. Няма да пия. Но може би господин Мескал би желал.

Тя тихо напусна стаята. Семейство Торнууд бяха женени отдавна. Бяха израснали заедно. Не можеше да си представи единия без другия. Биха ли разбрали те трагедията на този кратък брак? За тях любовта и женитбата бяха удобно, спокойно и лесно нещо.

Разбира се, няма да накара Мег да премества вещите му. Сама ще свърши тази работа като някаква форма на самоизтезание. По странна ирония на съдбата сега се случи това, което тя искаше. Само преди няколко дни Клио бе пожелала да спи отделно — поне докато се съгласи да я изслуша. Тогава обаче за нея имаше надежда, че в един момент безпочвените подозрения ще отпаднат и отношенията им ще бъдат възстановени. Днес тази надежда угасна и това прехвърляне на костюмите и ризите му в другия гардероб беше краят на тяхната връзка.

Нямаше сили дори да се разплаче. Последната й воля за борба я напусна вчера вечерта. Джуд я предупреди да опакова веднага багажа си, защото потеглят обратно много рано на другия ден. После стана и напусна вилата.

Не се прибра цяла нощ. Тя се сви на кълбо в леглото и не мигна до сутринта. На разсъмване го чу да влиза и се смъкна по стълбите, като влачеше куфара си. Той й хвърли празен поглед, дълбоки бръчки се бяха врязали около устата му. Изглеждаше остарял. Дълбока тревога трепна отново в душата й.

— Джуд, седни. Нека ти направя закуска, и нека, за Бога, нека поговорим. Нещата не са такива, каквито ги мислиш…

— Остави това — той се дръпна настрана. — Не искам закуска. Нищо не може да се промени.

Оттогава мълчеше, сякаш тя не съществуваше повече за него. Вероятно беше така, мислеше Клио, като прехвърляше последните ризи в чекмеджето на дрешника в стаята за гости. Никога не се беше преструвал, че я обича. Сигурно сега горчиво съжаляваше за сторената грешка с тази женитба. Не му оставаше нищо друго, освен да я прогони от своя живот.

— Това ли е всичко? — беше влязъл тихо в стаята. — Щях да ти помогна, ако знаех, че няма да повикаш Мег.

Клио вдигна мълчаливо рамене. Не знаеше какво може да му каже. И какво ли би могла в тази ситуация? Няма да коленичи и да го моли да я изслуша. Поне гордост й беше останала, ако не друго.

Той започна да съблича ризата си. Тя се отправи към вратата.

— Ще взема душ и ще се преоблека. Няма да се върна за вечеря, така че не ме чакай. Би ли предала и на Мег?

Тя се отправи към своята стая. Ще поспи, а утре ще помисли какво да прави — да постъпи като него или да продължи безсмислените усилия за съвместен живот.

Но нито съня, нито работата на другия ден не й помогнаха да намери решение за бъдещето. Дните й така се завъртяха, че нямаше сили и воля нещо да промени.

Всяка сутрин, след самотна закуска, Торнууд я откарваше в офиса и я прибираше в шест. Вечер работеше вкъщи, разтворила документацията на голямата маса в дневната. После отново самотна вечеря, която се насилваше да изяде, заради детето. Понякога Джуд идваше на вечеря, а после се затваряше в кабинета си цялата вечер. По-често обаче напускаше дома. Не казваше къде отива или какво прави.

Клио не го питаше.

В края на краищата вече не я интересуваше.

Помежду им не съществуваше никаква връзка, нито дори гняв. В очите на Мег се появяваха въпроси. Един ден щеше да се наложи да им отговори. Икономката обичаше и двамата, особено Джуд. Дори и да не бе усетила ледената атмосфера, а тя не бе сляпа, знаеше много добре, че спят в отделни стаи, че Джуд напуска къщата сутрин преди осем и рядко се връща преди полунощ.

И какво щеше да й отговори? Немислимо бе да й обяснява цялата безумна история и това, че според Джуд, детето не е негово!

Мисълта за детето най-накрая събуди у нея притъпените й сетива и волята й за промяна. Беше се надявала да направи брака си щастлив, да го накара да я обикне. Но тази надежда вече не съществуваше и би било много глупаво да мисли, че отново някога ще я възроди. Сега трябваше да мисли за детето. То не можеше да расте в къща, където родителите не се поглеждат, рядко се срещат и разменят по една-две думи на седмица. Трябва да се разведат или поне да се разделят. Ако той не се съгласи, тя сама ще се премести.

Реши да го изчака тази вечер. Очевидно беше казал на Мег, че ще отсъства за вечеря. Доколкото разбра, беше се връщал и излязъл отново.

Някъде около два през нощта външната врата се хлопна. Клио чу тежки стъпки, сякаш беше много уморен или пиян.

Само преди един ден би посрещнала всичко това с уморено безразличие. Сега обаче чувстваше сили да се пребори още веднъж, този път за спокойствието на детето си. През всичките часове докато го чакаше, лицето му, сурово, недоверчиво и непроницаемо, беше преминавало през съзнанието й. Но щом го видя да влиза в антрето, откри, че въпреки всичко отчаяно обича това лице. Любовта й просто не можеше да умре.

С несигурни стъпки Клио пристъпи към него и уморено прокара ръка през косата си.

— Трябва да говоря с теб.

— Сега? — видя тъмните кръгове под очите му, бръчките около устата, брадата, набола по бузите.

— Да. Не мога да чакам.

Обърна се и се върна обратно в дневната. Очакваше да откаже разговора и да се качи в стаята си. Изглеждаше много изтощен. Но той тръгна след нея като развързваше вратовръзката си. Отиде до барчето и си наля бренди. За пръв път Клио си зададе въпроса къде ли прекарваше вечерите си и с кого. Предпочиташе да не се пита. В главата й се въртяха образи, за които не искаше да мисли. Чувството на ревност добавяше още една мъчителна болка към цялото й нещастие.

— Е? — зададе й въпроса равнодушно, сякаш беше най-незначителното нещо, с което се срещаше.

После бързо изпразни чашата си.

— Трябва ли да пиеш толкова много?

Джуд леко вдигна вежди, като че току-що я бе забелязал. Обърна се и отново си сипа.

— Започваш да се интересуваш какво е полезно за мен?

— Не! — отговори му на един дъх. — Не се интересувам! Не вече. Но се интересувам ето от какво… — пое дълбоко въздух и се овладя. Безсмислено беше да влага каквито и да било емоции. Не искаше той да разбере как отново започваше да я боли за всичко, което се случи между тях. — Повече не можем да продължаваме така. Този брак няма никаква стойност. В къщата цари мълчание, ти рядко говориш. Почти не се връщаш вкъщи. Не казваш къде ходиш. Това не е атмосфера, в която може да се отглежда дете.

Тя седна, безсилна да стои повече на крака, и го погледна с безкрайно уморени очи.

— Ах, да, детето — Джуд леко плъзна поглед по нея, сякаш да се увери, че го носи в себе си. — Да не забравяме детето.

Той отиде до камината. В гърлото й се стегна топка, като чу студените му горчиви думи:

— Ще приема детето. То ще носи моето име, независимо от това дали е на Фентън, или мое. Но в замяна, ще се откажеш от развод за няколко години. Ще можем отново да обсъдим това след време.

Клио замръзна на мястото си. Струваше й се, че направо ще се разпадне на парчета. Искаше да остане негова жена още няколко години, за да запази благоприличие. А как ще се чувства тя, уловена в капана на този ужасен брак?

Джуд продължи, сякаш бе обмислял дълго нещата:

— По-разумно би било да живеем съвсем отделени. Ако не се виждаме често, няма да има напрежение и това ще бъде по-добре за детето. Естествено, ще плъзнат слухове. Но бихме могли да обясним решението си така — според нас по-добре е детето да се отглежда в провинцията. — Джуд продължи с назидателен глас: — Ако оставиш всичко в мои ръце, мога да уредя нещата. Фиона спомена, че на около миля от нейната вила се продава някакво имение. Ще проверя какви са възможностите да го купим.

Тя имаше чувството, че се задушава. Сякаш току-що бе получила смъртната си присъда.

— Направи го — макар че не можеше да живее с него, животът й беше немислим без него.

Сълзи напираха в очите й. Но не искаше да ги пролива пред студеното отчуждено същество, в което се бе превърнал мъжът й. Изправи се и с несигурна походка се отправи към вратата. Килимът й се струваше безкрайно дълъг, а стаята — отчайващо далече.

Той й отвори вратата и проговори:

— Ще уредя нещата, колкото се може по-бързо. Разбира се, ще те уведомя, за да можеш да огледаш имота, който намеря за подходящ.

Думите, които изричаше, звучаха повече като словесно мъчение, отколкото като разумно решение на този труден проблем. Тя впи изтерзаните си очи в красивото му лице и изведнъж някаква изгаряща омраза я обзе. Джуд продължаваше:

— След като се установиш, ще се постарая да идвам от време на време.

Тя изправи рамене и изсъска като разярена котка:

— Няма нужда да си губиш времето! Не бих те пуснала и до вратата! — мина бързо покрай него с изправена глава и пламтящо от обида лице.

Това въобще не приличаше на цивилизована раздяла! Свършено е! Няма да има повече скръб и съжаления. Докато говореха Клио долови лека екзотична миризма на фин дамски парфюм по дрехите му и това направо я вбеси. Затова избухна толкова остро и реши да сложи точка.

Той така и няма да разбере каква страхотна ревност събуди у нея към жената, чиито прегръдки беше напуснал само за да дойде и да й каже, че смята да намери някаква дупка, за да я погребе жива. Значи затова не желаеше да чуе никакви обяснения. Всичко беше един коварен план, за да се отърве от нея като й прехвърли вината. Нищо чудно, че не искаше развод — с една съпруга зад гърба си, ще може да въздържа любовницата си от прекалено големи искания!

В яростта си изтича енергично по стълбите и захлопна вратата на стаята си. Няма да позволи да я запраща в провинцията само за да може да върти любовните си истории с разни красавици тук!

— А, ето те и теб! Мег каза, че правиш слънчеви бани.

Клио отвори очи и видя Фиона да се приближава през безупречно поддържаната тревна площ откъм задната страна на къщата. Градината беше гордост на Торнууд. Всяко растение той отглеждаше с любов като родно дете и беше успял да сътвори истинско райско кътче тук, в сърцето на големия град.

— Не, не ставай — махна й Фиона и поседна на тревата до шезлонга на Клио. — Настанила си се удобно. Поздравления за голямата новина! Как се чувстваш? — големите й сини очи, същите като на Джуд, се спряха на фигурата й. — Малкото май те мъчи, а?

— Ах! — вероятно Джуд й беше съобщил, че е бременна. Дали й е разказал и за Фентън? Като се проклинаше, задето се изчерви на последната мисъл, Клио си даде вид на разсеяно отпусната. — Да, малко.

Това изобщо не беше истина. Детето на Джуд не й създаваше проблеми, а дори и да беше така, тя не би се оплаквала. Та нали само то й бе останало! Детето значеше за нея повече от работата й, повече даже от Джуд. При мисълта за мъжа си Клио стисна устни. Вече го беше извадила от живота си. Той бе зъл и жесток и по-добре, че всичко свърши.

— Как мина пътуването до Париж? — опита се внимателно да смени темата, но Фиона очевидно не искаше.

— Добре. Но не си жертвах свободния ден, за да говорим за това — тя смъкна жакета на сивия си памучен костюм и топлото слънце погали голите й ръце. — Джуд ми каза, че работиш прекалено много. Радвам се, че поне днес почиваш.

Думите на Фиона я изненадаха: не мислеше, че той въобще забелязва какво прави.

— Днес не ми се работи. Може би ще свърша нещо у дома следобед.

Това беше истина. Едва ли би могла да издържи компанията на Люк в офиса тази сутрин.

Ревността я мъчи цяла нощ, а на разсъмване най-сетне реши, че е крайно време да постъпи като него — да скъса всички връзки и да поеме сама своя път.

— Съобщи ми, че търсиш някаква къща в провинцията — удобно място за отглеждане на детето — бавно произнесе Фиона.

Клио я попита с пресъхнали устни:

— Кога го видя?

Дали й е казал, че бракът им е мъртъв? Двамата бяха много близки.

— Снощи. Дойде във вилата, където отдъхвам от лудницата по парижките модни къщи. И резултатът беше, че никога в живота си не съм била по-натоварена — погледна я открито с проницателните си очи. — Слушай, имам да ти казвам много неща. Страшно съм жадна. Да поръчам ли на Мег да ни направи по едно студено питие?

— Извинявай… Сега ще…

— Аз ще направя. Седи и почивай! Това е заповед! — снаха й я спря да не скочи да приготвя напитките.

Клио се намръщи и погледна объркано Фиона.

— Този парфюм… Снощи от него ли си беше сложила?

— Разбира се — Фиона я изгледа подозрително, сякаш не беше в ред. Сетне очарователно се усмихна. — Това е единственият парфюм, който използвам. Правят ми го специално в Париж. Харесва ли ти? Има едно място, където комбинират аромати по индивидуални поръчки. Струва маса пари, но си заслужава!

Тя изтича по стъпалата към терасата и изчезна в къщата през отворените остъклени врати на кабинета на Джуд.

Клио седна на тревата, подпряла глава на коленете си. Изпита безкрайно голямо и много глупаво облекчение, което я остави буквално без сили.

Джуд не е бил при жена миналата нощ. Парфюмът, който усети по дрехите му, беше същият, на който днес ухаеше сестра му. Всичко това едва ли вече имаше значение. Но странно, тя се чувстваше по-добре. Същевременно отпадаше причината да бъде зле настроена срещу него и отново болката и мъката по загубата ставаше непоносима.

— Ето напитките — Фиона се появи с две високи чаши в ръце. — Пресен лимонов сок с лед — подаде й едната чаша и седна до нея. Жадно изпи сока си и едва когато свърши, остави чашата и я погледна сериозно. — Смятам да се намеся, при това, без да се извинявам. Има нещо страшно нередно между теб и Джуд, и — недей да избухваш, защото от това по-добре няма да стане — искам да разбера истината.

Клио едва не разплиска чашата си. После бавно я остави и погледна Фиона право в очите.

— Какво точно ти каза той?

Стомахът й се сви на топка. Фиона беше добре настроена, но без да иска бъркаше в отворена рана. Никакво вмесване от нейна страна не може да промени каквото и да било!

— Нищо. Но не беше нужно да ми казва. Пристигна във вилата около девет часа и изглеждаше ужасно. Остана кажи-речи до един, макар да му намеквах, че ми се спи. И някъде към края на доста скучния разговор, изведнъж съобщи, че търси някакъв имот в провинцията за теб. Искала си, щом се роди детето, да му дадеш възможност да играе и тича на воля по поляните. Споменах му за Дийн Плейс, един имот недалеч от вилата ми, който в момента се продава. Джуд сметна, че това е добра възможност — ще мога да ти правя компания през уикендите. Клио, аз не съм глупачка. Още когато ми каза за бебето, нещо ми подсказа, че нещата не са наред. Съобщи ми новината без никакъв ентусиазъм — нямаше гордост, въодушевление, нищо. Каза го като че ли си поръчала нови тигани за кухнята. А що се отнася до селската къща, където да се усамотиш с детето — това е направо безсмислено. Даже аз, дето нищо не разбирам от бебета, знам, че трябва да минат години, преди на детето да му е нужно да тича по ливадите, да се катери по дървета и да лови риба в потока. Къща в провинцията е нещо много хубаво за края на седмицата и за ваканциите, но за бременна жена, а после и за млада майка с дете на ръце — не! Нищо не успях да разбера от брат си — мълчеше като риба. Затова дойдох при теб. Това, което виждам, не е много утешително. Клио, кажи ми какво става?

Но Клио не можа да й отговори. Думите не излизаха от устата й. Много й се искаше да се усмихне и да й каже нещо успокоително. Че съвсем разумно двамата с Джуд са решили да направят покупката и че между тях нищо лошо не се е случило. Но не успя. Освен всичко друго, любовта й — дълбока и силна — не й позволяваше да гледа равнодушно. Много я болеше. През целия си живот беше получила малко нежност и привързаност. Сега, когато за пръв път срещна истинска обич, не можеше да я заменя с лъжи.

— Много държа на Джуд — тихо каза Фиона и съчувствено погледна тъмните кръгове под очите й. — Когато за пръв път ви видях заедно, разбрах, че сте родени един за друг. Знаех, че много рядко жена ще може да покори сърцето му. Радвах се, че най-накрая я е намерил.

Думите на Фиона я покъртиха. Никога не бе покорявала сърцето му. Само привлече интереса му с акциите в компанията си и с това, че не се интересуваше от парите му. Той искаше наследник и точно тогава дойде нейното предложение.

Клио избухна в неудържим плач. Фиона обгърна с ръце слабите й рамене. Като хлипаше и цялата се тресеше от болезнено ридание, тя успя да й разкаже ужасната трагична история на краткия им, бурен и несполучлив брак.

— Значи този подлец те е изнудвал, а този твърдоглав глупак, брат ми, не е искал да те изслуша? — Фиона махна кичур коса от зачервеното й лице. — Горкото момиче!

— Моля те, обещай ми да не казваш нищо на Джуд!

— Някой трябва да го накара да изслуша истината! — стисна устни тя. — И двамата сте възпитани, умни хора, но що се отнася до чувствата, и у двамата няма капка здрав разум да направите решителната крачка!

— Моля те, Фиона! — Клио сграбчи отчаяно ръката й. — Не разбираш ли, дори и да му кажеш истината сега, това нищо няма да промени. Права си, можехме да започнем добре, надявах се, че с времето ще се привърже към мен… Той никога не ме е обичал, това просто беше един брак по разум. Нещата тръгнаха лошо, още преди някакво чувство към мен да се появи. Започна да ме презира за това, което мислеше, че става между мен и Фентън. Разбираемо е от негова страна. Не ме е обичал и не е виждал причина да се усъмни в очевидното. И аз имам гордост — не можех да стоя, да плача пред него и да го карам насила да ме изслуша. Може да ти се стори странно, но имах чувството, че той би трябвало да ме попита какво се е случило, или най-малкото да покаже желание да чуе това, което исках да му кажа — тя вдигна уморено рамене. — Смятах, че ако поне малко съм започнала да знача нещо за него, той би трябвало да иска да разбере случилото се. Но Джуд не пожела това — той само ме намрази още повече. Беше направил грешка с тази женитба и сега просто иска да ме махне от живота си. Ако погледнеш от негова страна, ще разбереш, че няма път назад. Времето, когато е мислил, че мога да бъда майка на децата му, вече е отминало. Той иска да скъса с всичко това. Обещай ми, Фиона — стисна по-силно ръката й, — обещай, че няма да кажеш и дума! Може да се почувства неудобно от истината — и каква полза от това? Дотук имаше твърде много недоверие и омраза в този брак. Не би могъл да започне отново. Ако Джуд поне малко ме обичаше, може би щеше да има някаква надежда. Но не е така. И за двама ни е по-добре да се разделим. Нали обещаваш, няма да му говориш…

Фиона се изправи с изопнато лице.

— Ако точно това искаш да чуеш, и то ще те успокои, тогава добре, скъпа. Обещавам.

Към следващата част или към съдържанието

Даяна Хамилтън Откраднати мигове (11)

Метаданни

Данни

Откраднати мигове

Информация

История

Сваляне / Връзки

Единадесета глава

Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (11)