Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (9)

Девета глава

Докато пътуваше с ескалатора надолу, Клио се опита да се съсредоточи. Отстъпи назад и хвана по-здраво куфарчето си. Метрото в този час пик беше направо ад. Не само то беше кошмарно през тези дни.

Прекара отвратителен следобед с Люк в офиса му.

— „Жената чудо“ идва да ни спасява! — изкоментира братовчед й, като хвърли поглед върху проектите.

Изчете ги и накрая рече:

— Предполагам, че Джуд е одобрил това. Или всичко е негово дело?

Подигравателният му поглед й подсказа, че няма да й повярва, ако му каже, че Джуд не е работил по тях. За Люк само мъж можеше успешно да се справи с финансови дела.

Тя не се консултира с Джуд относно заключенията си след упоритата работа по документите на „Слейд Секюрити“, макар че бе поискал заедно да обсъдят мерките за спасяването на компанията заради акциите, които контролираше във финансовата къща. Стабилизирането на фирмата трябваше да бъде нейно дело. Дължеше го на чичо си Джон, не на Джуд. И как би могла да работи за него, след като продължаваше да я третира като нищожество?

— Клио? — някой я докосна по рамото и тя нервно подскочи. Обърна се рязко и видя Дона.

— Помислих, че си ти, но не бях напълно сигурна. Изглеждаш ужасно. Отслабнала си.

Секретарката на Джуд се приготви да я укорява, без да обръща внимание на блъсканицата в метрото.

— Работих страшно много тези дни — Клио се усмихна по-ведро и сви рамене, за да покаже безгрижност. — Знаеш как е, човек няма време да диша. Как се справя новата, асистентка на моето място? — Дона не беше глупава жена и не й се искаше в службата да плъзнат слухове за отношенията им с Джуд.

— Горе-долу. В началото не можех да я понасям. Тя е способна, но има отвратителен характер. Държеше се, сякаш трябва да се хвърлям по очи пред нея, щом влезе в стаята — Дона се усмихна тъжно. — Но като че ли започнахме да се разбираме малко, откакто вчера мъжът ти направо я доведе до плач! Представям си как се е чувствала. Жалко, че ти напусна. Беше единственият човек, който можеше да се справя с него. Само ти можеш да го накараш да се държи човешки. През последната седмица бе по-лош отвсякога. Ако не смени тона със служителите си, ще трябва да си потърся друга работа — на лицето й се появи боязлив израз. Изплаши се, че е казала твърде много. — Все още мисля за теб повече като за негова служителка, отколкото като за съпруга. Извинявай, че си позволявам много, но може би трябва да му поговориш.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Клио.

Дона й беше симпатична, но Джуд не би я послушал, каквото и да му кажеше. Тъжно си спомни времето, когато обръщаше внимание на всяка нейна дума. Тогава уважаваше интелигентността и бързия й ум. Сега не я уважаваше. Самата тя не уважаваше себе си. Въздъхна с болка. После бързо се извини:

— Трябва да вървя, Дона. Съжалявам, но закъснявам. Дръж високо главата си — нали знаеш поговорката: куче, което лае, не хапе.

Клио не желаеше служителите да напускат Джуд. Все още го обичаше и я интересуваха проблемите му.

Историята с Фентън унищожи всеки шанс за брака им. Самият Робърт изчезна, откакто Джуд го изхвърли от дома й и оттогава не се чу нищо за него.

 

 

Клио едва се влачеше като излезе от метрото и продължи пеша. Валеше и черният й копринен костюм целият прогизна. Не й се прибираше у дома при Джуд. Обикаляше опустелите улици. Накрая една луксозна кола профуча бързо край нея и изсипа пръски кална вода върху й. Чувстваше се омърсена, ненужна, изоставена.

Докато безуспешно се опитваше да изчисти петната от дрехите си, в душата й бавно започна да се надига възмущение. Омръзна й, до смърт й бе опротивяло чувството за безпомощност. Ускори крачки и изправи рамене. Макар че обичаше Джуд, нямаше да допусне да я кара да се чувства изхабена и победена. Ще възвърне себеуважението си.

Любовта, която прави с нея, нямаше нищо общо с онова споделено чувство от първите дни на техния брак. Може би имаше еротика, но той я използваше, за да упражнява властта си над нея, да унижава гордостта й, да я кара да се срамува от неконтролираните си реакции.

Не повече. Бракът им ще може да просъществува само ако оправят някак отношенията си. Ще спи в стаята за гости, или ще се премести да живее на друго място. По дяволите с неговите забрани!

Дъждът я беше намокрил до кости, когато изкачи четирите стъпала на дома им. Затърси в чантата си ключа, но вратата се отвори и Джуд извика:

— Къде беше?

Тя сви устни и без да го погледне, мина покрай него. Нека беснее — този път ще му покаже, че е самостоятелна личност и че не може да я третира като боклук. Тя отново беше старата Клио — с висок дух и самочувствие.

— Да обсъдя с Люк бъдещето на „Слейд Секюрити“ — отвърна му остро и продължи: — Извини ме, трябва да сваля тези мокри дрехи.

Той я сграбчи и я завъртя край себе си. Беше груб — пръстите му болезнено стиснаха крехките й ръце.

— Люк? А не беше ли с Фентън? — присви злобно очи той.

Тя уморено въздъхна.

— С Люк бях — потрепери от болката, която й причиняваха ръцете му. — И ако не ми вярваш…

— Защо да ти вярвам? Вече имах възможност да се натъкна на истина, която обърна всичко, което казваш и правиш в лъжа! И ако си била наистина с Люк, защо не се обади на Торнууд да те прибере? — той я пусна, сякаш не можеше да я понася близо до себе си, и продължи: — Не си му се обадила, защото не си искала да разбере къде ще прекараш следобеда. Защото той би могъл да те издаде. Предпочете да бъдеш по-предпазлива и сама да си дойдеш, независимо от това какво ще си помисля аз като те видя такава измокрена! Или може би пресмяташе да се прибереш преди мен?

— Махай се! Ти си болен! — тихо и яростно му върна удара Клио. Сетне бутна към него мокрото куфарче. — Ще видиш заключенията ми там. Люк ги одобри, защото смяташе, че всичко си измислил ти!

Забърза нагоре по стълбите.

Докато вземаше душ, гневът й постепенно започна да се стопява. Можеше да очаква такива подозрения. Поведението му беше като на параноик. Нищо не бе в състояние да го убеди, че не е била любовница на Фентън. Червеят ядеше душата му и той ставаше неузнаваем.

Тъжно отвори гардероба, за да избере някаква дреха. Нещо сдържано и затворено. След вечеря щеше да му постави ултиматум. Той трябва да я остави физически. Да й позволи да спи в стаята за гости или да се премести, докато бъде готов да изслуша обяснението за отношенията им с Робърт Фентън. След това, ако продължава да не й вярва, може да провери при Люк. Братовчед й знае за изнудването.

Избра сива вълнена пола и подходяща жилетка. Сложи тъмнозелена блуза. Така изглеждаше сериозна и резервирана. Строгият си вид подчерта със съвсем малко грим и прибрана назад коса. Забави се доста в стаята, така че когато слезе долу, Мег вече сервираше. По този начин си спести необходимостта да споделя питието преди вечерята с човек, който я смяташе за лъжкиня и я презираше.

— Нещо мирише много вкусно — любезно се усмихна на Мег. Яденето никога не я интересуваше особено, но икономката много се стараеше и заслужаваше да оцени труда й.

Мег й се усмихна сърдечно.

— Агнешка яхния и шоколадов сладкиш за десерт. Имате ли нещо против, мадам, ако ви оставя сама да сервирате?

Тя побутна количката до малката маса в нишата на дневната, където се хранеха, когато нямаха гости.

Клио тъжно забеляза, че масата беше подредена изрядно — две покривки, свещи, сребърни прибори и кристали — всичко за една романтична вечеря за двама. В този брак обаче нямаше нищо романтично — една страшна агония.

Джуд остави настрана вестниците, които четеше, и стана с чаша уиски в ръка. Студени, напрегнати очи.

— Мислех, че пак си решила да излизаш — хапливо се обади той.

Мег явно не беше наясно със скритата неприязън между тях. Не разбрала към кого се обърна Джуд, тя започна да се извинява:

— Има филм по телевизията и двамата с мъжа ми искаме да го гледаме. Но веднага щом свърши, ще дойда да прибера.

— Добре, Мег — усмихна се Клио и взе затоплените чинии от количката. — Бягай да не изпуснеш началото. Аз ще сервирам.

Тя сипа ароматното ястие в чиниите и се опита да се отпусне. Джуд се приближи, зае мястото си срещу нея и разтвори салфетката си. Клио седна пред чинията, но знаеше, че няма да може да хапне нищо.

— Прегледах заключенията ти — студено проговори той, като си взе допълнително картофи. — Определено си спомням, че ти казах да се консултираш с мен, преди да представиш нещо на Люк.

— Може би си казал.

— Знаеш много добре, че го казах — говореше тихо, равно, почти меко и това беше още по-изнервящо, отколкото ако беше остър. С този опасен тон се обръщаше към някой от низшите служители, ако нещастникът бе имал лошия шанс да го ядоса.

Клио леко потрепери и изглежда той забеляза това, защото очите му просветнаха враждебно. Джуд й наля чаша бургундско вино, което тя отказа. Отговори му със същия равен и отчужден глас:

— Вече не работя за теб. Ти ме уволни и предложи да се преместя в „Слейд“, ако си спомняш — побутна храната с вилицата си само за да има къде да държи ръцете си. — На този етап не съм задължена да се консултирам с теб. Предпочитам сама да свърша работата.

— Идеята беше да работим заедно, за да изправим компанията на крака. Или си забравила?

Искаше й се да избяга от унищожителния му поглед, но сдържа страха си. Облегна леко ръката си на стола и пренебрежително отговори:

— Идеята беше твоя, а не моя. И в двата случая не виждам как можем да постигнем съгласие — нещо, което напълно отсъства в нашите отношения. Ще работя сама, или изобщо няма да работя. А що се отнася до съжителството ни… — тя пропъди още една плаха мисъл за бягство и дори успя да сложи в устата си хапка. — Настоявам да спим отделно. Не искам да имам нищо общо с теб, докато…

— Защо не? — прекъсна я иронично той. — Толкова ти харесва. Възбуждаш се, още щом те докосна.

Клио почервеня цялата. Точно защото толкова лесно можеше да я накара да го пожелае, да копнее за него, да пренебрегне скрупулите си, точно затова искаше да спят отделно!

— Или може би отново се виждаш с Фентън и от него получаваш удоволствия? Нимфоманка! — язвително добави Джуд, като я гледаше свирепо.

Клио преглътна сълзите си. Болеше я заради отношението му. Изправи се и се приготви да напусне стаята. Не можеше повече да издържа! Не се и опита да се сдържа повече и изкрещя:

— Искам развод!

Безсмислено бе да се надява на подобряване на отношенията им. Той никога нямаше да се вслуша в думите й. Значи всичко бе свършено. Защо да продължава тази агония — агонията да обича един мъж, който я мрази и който я наказва за престъпление, което не е извършила?

— Очаквах тези думи! — тя почти виждаше яростта, която изригна от цялото му същество. Присвил очи, той не сваляше поглед от пламтящото й лице и блесналите от сълзи очи. — Чудех се кога ли ще го кажеш.

При злобните му думи гневът я напусна. Облегна се безсилно на стола. Сигурно бе очаквал тя да постави въпроса за развод след този брак, оказал се непоносим и за двамата. Като че ли се бе надявала, че противно на здравия човешки разум, той все още желаеше да остане в живота му. Може би все пак имаше нужда от нея? Пребледня като платно, чула следващите му думи:

— Да се разведем, за да можеш да се омъжиш за Фентън, така ли? Заедно с милионите си? Няма да стане! — той бутна назад стола си и се изправи в целия си ръст. Устата му се изкриви в злобна гримаса: — Ти ме използва, за да се докопаш до парите си и да заситиш любовника си. Но дотук беше! Няма начин да получиш свободата си! Ти си моя жена и ще живееш с мен! Ще споделяш моя покрив и моето легло!

Не знаеше вече дали го обича, или го мрази. По-унизителни думи едва ли можеха да се изрекат. Чувствата й се сливаха в едно — нещастие и срам!

— Нищо не може да ме спре да си отида оттук и да отида при него! — изрече дръзко и предизвикателно, без да се замисля над думите си. Беше обезумяла от обидните му думи и искаше да го нарани.

Странно, след като изрече това се почувства по-спокойна. Възвърна самообладанието си. Гласът й само леко потрепери, когато подигравателно се обърна към него:

— Според мнението ти за мен, не съм жена, която ще се спре пред нещо. Спокойно бих напуснала съпруга си, за да отида при любовник.

Настъпи пълна тишина. Клио почувства, че този път е взела надмощие. Джуд проговори с леден тон:

— Само направи това и ще те довлека обратно. Можеш да риташ, да пищиш. Обещавам ти го! Където и да отидеш, ще те намеря и ще си платиш! За всичко ще си платиш!