Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (7)

Седма глава

Кухненските съдове и керамиката бяха опаковани и Клио започна да прибира някои вещи със сантиментално значение за нея. Повечето бяха подаръци за къщата, които състудентите й бяха правили, когато се премести да живее тук. Те, заедно с мебелите, щяха да отидат на склад — така предложи Джуд — докато купят вила в провинцията.

Изправи се и реши да си направи кафе, за да се освежи. Робърт Фентън щеше да мине около обяд, за да си получи парите. Тя напъха ризата си в тесните зелени джинси и сложи чайника на печката. Веднъж да свърши този ужасен ден!

Сложи лъжичка кафе и сухо мляко и зачака водата. В началото идеята да го покани тук й се струваше добра — не искаше да го вижда в дома им. Сега обаче започна да се тревожи. Трябваше да избере някакво неутрално място — някоя спирка на метро или нещо подобно. Нямаше опит с изнудвания и не можеше да разсъждава рационално вчера, когато му позвъни.

Вчерашният й разговор с Джуд само потвърди това, което вече знаеше. Истинската причина за неговата женитба бяха акциите в компанията Слейд и желанието му да остави наследници. Нищо още не беше се променило в отношението му към нея. Но не губеше надежда.

При мисълта за Джуд по лицето й се плъзна усмивка. Наля си чаша кафе и се облегна на кухненската маса.

— Ще се заемеш ли с документацията на „Слейд Секюрити“? — попита Джуд тази сутрин на закуска.

Клио поклати глава. Предстоеше й отвратителната среща с Фентън и стомахът й се свиваше в нервен спазъм.

— Ще позвъня на Люк да ми изпрати нещата с такси следобед. Не мога да работя спокойно като знам, че ще стои зад гърба ми.

— Добре. И не му давай възможност да те унижава — усмихна й се весело. — Имай предвид, че чичо ти е изцяло на твоя страна, а ако се нуждаеш от помощ или съвет, винаги можеш да разчиташ на мен.

Джуд свърши със закуската и се приготви за работа. Клио се опита да погледне на деня откъм добрата страна. Скоро кошмарът с Фентън щеше да свърши.

— Приятен ден — изпрати го до вратата.

— Ще ми липсваш в офиса. Искаш ли да обядваме заедно?

— Днес не — отговори му бързо, може би прекалено бързо, защото видя как той учудено вдигна вежди. Почувства се крайно неудобно и бързо обясни: — Мисля да отида до старото жилище тази сутрин да опаковам вещите си. Агентите по продажбата ще дойдат другата седмица.

Макар че му каза половината истина, всичко звучеше като лъжа. На агентите щеше да звъни едва след като Фентън си отиде. Преди това не беше в състояние да направи каквото и да било.

Сега стоеше с чаша кафе в ръка и нервно чакаше Фентън да си вземе парите.

Когато звънна звънецът на вратата, тя подскочи и изпусна купа с книги, който пренасяше от спалнята. Ядосано прескочи разпилените книги, пое въздух и отвори. Фентън се беше облегнал ухилен на вратата. Клио отстъпи назад и той нахално се вмъкна, сякаш беше в свой дом. Небрежно облечен — в протрити кафяви кожени панталони и кафява риза, разкопчана почти до долу. Дрехи на позьор, какъвто всъщност беше.

Без да каже дума, тя се отправи към дневната, пълна с разхвърляни пакети и вещи. Зад една от картините имаше малък сейф. Извади оттам пакета с парите. Когато се обърна, Фентън се беше изтегнал на канапето с крака върху зеленикавата дамаска и похотливо следеше движенията й. Протегна ръце към парите.

— Първо хотелската бележка!

Той извади смачкана хартийка от джоба си и я пусна, така че листчето падна на пода.

— Ами ако съм направил фотокопие?

— Най-вероятно. Но те съветвам да не опитваш да ме изнудваш още веднъж. Плащай си дълговете и стой по-настрана от мен! — тя му подхвърли пакета с отвращение. — А сега се махай!

Той се обърна към нея с изпънато лице.

— Невинаги си искала толкова бързо да ми видиш гърба.

— Тогава не знаех какво влечуго си! — не можеше да си прости, че някога го беше намирала за привлекателен.

Лицето му стана злобно.

— Но аз знаех каква досада беше ти! О, Боже, като си помисля само — всички тези ужасни пикници в провинцията, манджите, които ми готвеше, и задължителното „Махни си ръцете“ винаги, когато се опитвах да направя нещо повече от целувка! Скука!

Той свали краката си от канапето и започна да брои парите.

— Мисля, че ми ги дължиш. Не можеш да си представиш колко се забавлявах като се преструвах, че се интересувам от скапаните ти изпити и драгоценната ти кариера! Ще ги преброя, ако нямаш нищо против. Нямам доверие на никого, дори на такава надута горделивка като теб.

Клио изскърца със зъби, но нищо не отговори, за да не губи време в излишни разговори.

Броеше банкнотите, като ги трупаше на купчинки върху дивана.

— Трябваше да ти искам двойно.

— Вземай ги и си върви — процеди през зъби Клио, като едва сдържаше гласа си. Идеше й да му изкрещи.

Той откъсна поглед от малкото богатство на дивана и я изгледа от глава до пети. Нещо недобро се четеше в погледа му.

— Винаги си била фригидна кучка — приближи се към нея и й препречи пътя към вратата. — Но сега си омъжена и може би Мескал те е научил как стават тези работи.

Фентън започна да пристъпва към нея и Клио със закъснение разбра, че я е притиснал в ъгъла. Не можеше да се измъкне оттам.

— Не смей да се приближаваш! — смес от ужас и гняв се изписа на лицето й.

— Защо не? Ще ти покажа какво изпусна онази нощ в хотела!

С едно бързо движение той се опита да я хване, но успя да стигне само до ризата й. Копчетата се разхвърчаха, когато Клио се отскубна от ръцете му. Опита се да стигне до вратата, но Фентън беше по-бърз — сграбчи я и я повали на земята.

Клио се извиваше и бореше в ръцете му, но той я хвана за косата и с все сила я дръпна. Тя започна да пищи, но той притисна устата й със своята. Кръвта нахлу в главата й и лудо заблъска в слепоочията.

— Какво, по дяволите, става тук? — чу се яростен глас в стаята.

Настъпи мъртва тишина. Фентън замря върху нея, с уста върху нейните устни.

След това настана невъобразима бъркотия. Джуд хвана Фентън за ризата и го изблъска до стената. За миг хвърли поглед към проснатото й тяло, разголените й гърди и разрошената коса. Очите му потъмняха. Нещо студено и злобно се появи в погледа му.

Клио отвори очи. Облекчението, че Джуд пристигна навреме се смеси с паника и ужас. Изправи се с треперещи крака и се опита да му каже какво всъщност се случи. Но явно Джуд сметна, че е станал свидетел на любовна сцена. На лицето му се изписа отвращение. Стисна юмруци и извика към Фентън:

— Махай се оттук, преди да съм те смачкал!

Онзи оправи с треперещи ръце ризата си и не без известна наглост започна да събира парите от канапето.

Лицето на Джуд беше потъмняло, мускулите играеха по скулите му. Всяка част на тялото му трепереше в заплаха.

— По-кротко, мой човек. Тръгвам си, само да си взема малкия подарък. Иначе ще обидя дамата.

— Ти ли му ги даде? — Джуд я изгледа мрачно, после отново се обърна към Фентън.

Кръвта застина в жилите й.

— Да.

Нямаше смисъл да го лъже. Гадеше й се, стаята се въртеше пред очите й. По-добре да беше припаднала, отколкото да обяснява всичко това. Затвори очи и не видя какво правят, само чу гласа на Джуд.

— Махай се, защото ще те размажа!

Погледна и видя Фентън да се изнизва бързо, като разпиля парите.

— Събирай ги! — изкрещя й Джуд. Гледаше я с омраза и отвращение.

Клио се разтрепери. Очите й се разшириха от уплаха. Съпругът й беше станал свидетел на красноречива сцена. Това, че парите бяха приготвени за Фентън, усложняваше нещата. Трябваше да му каже за изнудването.

— Нека да ти обясня — с треперещ глас пристъпи към него, простряла ръце.

— Прави каквото ти казвам! И нито дума, иначе ще забравя, че си жена.

Клио се довлече до канапето, коленичи и започна да събира парите. Каквото и да му кажеше, нямаше да й повярва.

Джуд мина през стаята, наведе се и вдигна парче хартия от пода, после презрително я смачка и я хвърли отново.

— Малък сувенир, предполагам. Спомняш си старите времена? Сигурно има нещо, щом историята продължава толкова дълго — тъжно изкриви устни. — Защо не се омъжи за него и не изсипа парите си върху му? Не, не се тревожи да ми отговаряш. Аз ще ти кажа: защото настойниците ти нямаше да одобрят този брак. Така че не можеше да си вземеш парите! А той явно обича да харчи! — жестоки нотки се появиха в гласа му. — Сигурно е бил нетърпелив, заплашвал те е, че ще те изостави. И ти реши да се омъжиш за някой, когото настойниците ти ще одобрят. Затова, когато го покани в къщата ми два дни след сватбата, го чух да казва, че си се омъжила за едно богатство, за да сложиш ръце върху своето! Омъжила си се за моето! Драга моя, наистина ли мислиш, че ще ти позволя да го засипваш с моите пари?

Нещата вървяха от зле към по-зле. Той просто не й даваше възможност да се защити. А дори и да му разкажеше, как щеше да й повярва, като не я обичаше. Днешната сцена връщаше отношенията им със сто години назад.

Изправи се на крака и напъха парите обратно в плика. Джуд протегна ръка пренебрежително, без дори да я погледне.

— Не е това, което си мислиш — започна тихо Клио, но той я сряза:

— Не си прави труда да ми обясняваш! Видях достатъчно. Хотелската разписка говори, че нямаш намерение да се откажеш от любовника си. Вероятно е страхотен в леглото — толкова неотразим, че не можеш да издържаш без него. Затова ме накара да те любя на острова. Малко пристанище в бурята, така ли?

— Не!

Затвори с ръка устата си, за да не изпусне думите си. Поиска любовта му, защото осъзна, че го обича. Но той не би й повярвал, най-малкото сега!

— Не? — вдигна недоверчиво вежди. — Не виждам друга причина. Нямам намерение да слушам никаква фантастична приказка, която ще се опиташ да измислиш — подхвърли пакета в ръцете си. — Ще внеса обратно това на твоята сметка. Свободна си да правиш каквото искаш с парите си, но не и да даваш огромни суми на любовника си. Може и да не ти харесва, но си моя жена и ще спазваш някакви норми на поведение! А сега си вземи палтото. Ще те откарам вкъщи. И не се опитвай повече да се срещаш с този тип, защото ще те поставя под ключ!

Клио погледна решително приведената му глава и изведнъж избухна:

— Кой, по дяволите, си въобразяваш, че си? Някакъв бог? Може и много да ти харесва ролята на върховен съдия, но май този стол е прекалено тесен за огромното ти самомнение и тщеславие!

Не очакваше отговор и нямаше да му даде никакво обяснение! Да стои тук и да я обвинява, без дори да чуе нейната страна! Да й говори отвратителни, ужасни неща — тя също има своята гордост: няма да коленичи и да го моли!

Ядът й се изпари и избухна в сълзи, като видя един кашон, оставен на масата до вратата. Явно Джуд го беше оставил, когато на влизане в къщата бе видял жена си просната на пода с някакъв мъж върху нея. На кашона имаше надписи на известен деликатесен магазин, а вътре се виждаше бутилка скъпо вино. Той бе решил все пак да обядват заедно и беше донесъл храната тук, вместо да отиде сам в луксозен китайски ресторант в града. Ако не беше заварил Фентън тук, Клио щеше да бъде най-щастливата жена на света. Защото това вече беше знак, че тя има някакво значение за него, че предпочита компанията й.

Но сега Джуд я смяташе за долнопробна мръсница и всичките й надежди за щастие бяха изпепелени.