Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (6)

Шеста глава

— Значи ще купуваш цял моден магазин след обяд, щом си ходила при Люк сутринта? — Джуд я държеше под ръка на излизане от ресторанта.

— Не, само рокля — усмихна се Клио. Беше забравила за пазара.

— Позвъни на Торнууд щом свършиш, за да те вземе. За това му плащам — гледаше я топло, докато отваряше вратата на таксито за нея. — Не искам изморена жена в леглото си довечера.

Вече нямаше желание да пазарува. Мислите й се въртяха около разговора с Люк. Може би подсъзнателно през всичките тези години бе разбирала, че освен злоба и раздразнение, братовчед й е хранел към нея дълбока омраза. Затова и не потърси съвета му в историята с Фентън. Гледаше с невиждащи очи витрините, докато най-накрая осъзна, че не бива да остава в такова настроение. Никога леля й и братовчед й не са я приемали като член от семейството. За щастие, имаше чичо си Джон и Джуд.

Час по-късно тя излезе от един бутик с пакет в ръце. Роклята й се оказа по-скъпа и по-смела, отколкото обикновено си позволяваше. Бледосиня, с широка дълга пола, с много дълбоко деколте, без гръб. Как ли ще реагира Джуд като я види облечена в нея?

— Пак си си купила нещо супер — чу глас зад гърба си.

Клио се обърна. Срещу нея стоеше Поли Мастърс. Поли работеше в „Мескал и Слейд“.

— Свободен ден ли имаш?

— Аха. Всъщност два дни — погледът й се спря на лъскавата опаковка в ръцете на Клио. — Искам да си купя летен костюм, но не мога да си позволя да пазарувам от този магазин. Изглеждаш великолепно, тенът ти отива. Из цялата служба още се шуми за това как се издигна и се омъжи за „Замразения авоар“. Ох-ох, пак много се разприказвах! — Поли закри устата си с ръка.

— Мисля, че малко успях да го размразя — усмихна се щастливо Клио.

— Браво на теб! И никой да не разбере, че под носа ни се върти голяма любов! Защо не изпием по кафе, нямаш нищо против, нали? Събирахме пари за сватбен подарък за теб и Джуд — искам да кажа, господин Мескал. — Той каза, че ще наминеш някой ден следващата седмица, щял да уговори кога точно. Тогава ще можем да ви го поднесем. Напускаш ли работа? — тя кимна разбиращо. — Бих искала и аз да напусна. Мечтая си да остана домакиня.

— Нищо подобно! — Поли беше дребна служителка в банката, но имаше голяма уста и Клио много искаше да разсее слуховете за оттеглянето си. — Добре, да изпием по кафе.

В малкото ресторантче наблизо Поли взе менюто.

— Не съм обядвала и ще поръчам нещо за хапване.

— Добре, аз ще пия само кафе — каза Клио.

— Браво, че няма да безделничиш вкъщи. Чу се нещо такова и когато Шейла Бейтс от отдела „Изкупуване и сливания“ разбра, щеше да подскочи. Въобразява си, че може да заеме мястото ти! Като личен асистент на мъжа ти ще бъде направо непоносима.

— И дума не е ставало да се оттеглям — тревогата й растеше.

Джуд настоя да остане у дома и според нея това беше свързано с домашната работа. Трябваше да разчисти къщата й, която щяха да продават. Но защо е казал, че само ще намине, за да приемат подаръка?

— Между другото… — Поли вдигна очи от салатата си. — Вчера звъня един клиент. Дочул, че правим оферта за изкупуване акциите на компанията на чичо ти, „Слейд Секюрити“. Искаше да разбере ще може ли да купува.

Клио подскочи. „Мескал и Слейд“ поглъщат семейната фирма на чичо й?! Това ще го убие! Всички тези години на напрегнат труд от негова страна и от страна на баща й да отидат на вятъра!

— Мисля, че е добре да знаеш какво се говори. Защо не хванеш някой от „Изкупуване и сливания“ и не разбереш какво става? Ясно ти е какво имам предвид — предложи Поли.

За никого не бе тайна, че баща й и чичото на Джуд, които бяха преки наследници на основателите на банката, Хари Слейд и Рубин Мескал, преди около петдесет години се бяха скарали. Баща й беше продал своите дялове на чичо му и беше основал нова банка „Слейд Секюрити“, съвместно с по-малкия си брат, чичо й Джон. След смъртта на родителите й преди десет години, чичо й беше останал единствен управляващ преуспяващата тогава банка. Сърдечният удар го накара да се оттегли и сега Люк движеше бизнеса. Щом „Мескал и Слейд“ правят оферта за изкупуване, значи нещата не са наред. Защо Джуд не й беше казал? Така или иначе, той имаше последната дума в такива случаи. Бордът на директорите беше послушна играчка в ръцете му…

— Хей! — Поли щракна пръсти пред носа й. — Къде си?

Клио машинално й се усмихна, допи бързо кафето си и се извини:

— Прощавай, тръгвам си — непременно трябваше да говори с Джуд.

— Няма нищо — вдигна рамене Поли.

 

 

— Съжалявам, Клио, съпругът ти е на заседание цял следобед — гласът на Дона прозвуча тържествено. — Съпругът ти! Направо щях да припадна като разбрах, че ти и господин Мескал се жените! Моите поздравления!

— Благодаря — постара се да отговори сърдечно, макар че тревогата й растеше. — Как се справяш?

— Много добре — засмя се секретарката. — Не мога да повярвам, но той даже ми се усмихна един-два пъти. Женитбата го направи човек.

— Казах ти, ще свикнеш с характера му.

— Всъщност, господин Мескал ми заръча да ти се обадя, че ще закъснее тази вечер. Нещо е изникнало и ще има работна вечеря с някои делови партньори от консорциума, които са подготвили оферта за верига американски хотели.

Последното я разтревожи още повече. Ако беше на работа, тя щеше да е тази, която урежда вечерята, щеше да седи до него, да поема цялата информация, за да я обсъдят внимателно по-късно. Щеше да споделя най-задълбочените му разсъждения по бъдещата сделка… Вместо това трябваше да вечеря сама, да гризе ноктите си и да чака.

Не можа да повярва, че мъжът й не й е казал за намерението си да погълне „Слейд Секюрити“. Едва сдържа желанието си да се обади веднага в „Изкупуване и сливания“ и да проучи какво става. Нямаше смисъл да предупреждава чичо Джон. Слуховете може да са лъжливи и не искаше да го тревожи излишно. Не искаше да разговаря и с Люк, не и след срещата им тази сутрин. В края на краищата реши да изчака Джуд.

 

 

Клио беше задрямала пред камината в дневната, но веднага подскочи, като чу шума от външната врата. Той не я забеляза в началото. Беше уморен. Бавно развърза възела на вратовръзката си и прокара ръка през косата си.

— Здравей, добре ли мина вечерта? — тя се изправи. Лицето му се озари от топла усмивка. — Не биваше да ме чакаш — притегли я към себе си, наведе глава и докосна с устни шията й. — Господи, колко приятно миришеш!

Клио опря ръце на гърдите му и леко го отблъсна.

— Да ти направя ли нещо за пиене? Изглеждаш уморен.

— Не искам нищо за пиене. Искам само теб.

— Трябва да те питам нещо — усмихна му се неуверено.

— Да? — Джуд се отпусна в един стол срещу нея и на лицето му отново се изписа умора.

— Вярно ли е, че „Мескал и Слейд“ обмислят да изкупят „Слейд Секюрити“? Дочух такъв слух.

— О, ще взема едно питие — тя проследи с поглед стъпките му до барчето и вече знаеше, че не става дума за празни приказки. На лицето му се бе появила маската на закоравял играч на покер. Джуд се изправи пред огъня с чаша в ръка. — Чула си за възможно поемане на контрол над компанията.

— Защо не ми каза? — Клио се опитваше да говори спокойно. Не й се искаше да изглежда пред него като хленчещо хлапе.

Той се усмихна студено.

— Знаеш, че не работим така. Ти си заинтересована страна.

Да, разбира се. Изгаряше я мъка. Явно тя не значеше нищо за него. Техният брак си оставаше една формалност и извън спалнята тя бе само някакъв служител от фирмата. Не би споделил нищо, което засяга личния му бизнес.

Прииска й се да пийне нещо. Изправи се вдървено и отиде до бара. С треперещи пръсти си наля водка с тоник. Джон Слейд ще бъде съкрушен. Джуд тихо каза:

— Има и още нещо. Ще се наложи да сменя личния си асистент.

Изведнъж в стаята стана много, много тихо. Ударите на часовника се чуваха силно и отчетливо, пукането на дървата в камината стана оглушително. Джуд искаше да я махне от работа. Не беше от онези старомодни мъже, които смятаха, че мястото на жената е вкъщи. Тогава защо го прави? Както и да е. Тя вдигна брадичка — имаше право да я уволни. Но не можеше да я спре да си потърси друга работа!

Върна се тихо на стола си. Почувствал изумлението и възмущението й, той кротко се обърна към нея:

— Ще ми липсваш. Ще ми липсва бързият ти ум, изключителната ти тактичност, тънкият ти хумор, когато искаш да ме поставиш на мястото ми.

Значи беше забелязал! През цялото време си беше въобразявала, че успява незабележимо да го манипулира като леко задава почти невъзможни изисквания към него и останалия персонал. Тогава защо я уволнява?

— Две са причините, заради които искам да се преместиш — отговори той на неизречения й въпрос. — Първо, не мисля, че е особено добра идеята съпрузи да работят заедно. Второ, в интерес на фирмата е, с оглед на възможно сливане, ти да преминеш на работа в „Слейд Секюрити“.

Най-сетне започна да разбира намеренията му.

— В лошо положение ли са?

Леля й Грейс беше споменавала за тревогите на чичо Джон. Очевидно има нещо и „Мескал и Слейд“ са започнали да проявяват интерес. Една разклатена финансова къща винаги би погледнала към техния солиден гръб. В противен случай ще се намерят мощни търговски банки, готови да я погълнат.

— Да, донякъде. След оттеглянето на Джон, Люк се опита да надскочи себе си. Както знаем, банковото дело е игра с големи капитали, но напоследък е поемал неоправдани рискове в посредническата дейност. Това вече е известно в Сити. Ако убедя борда на директорите да се оттеглим от купуване, повярвай ми, има едри риби, които веднага ще ги глътнат. Разбираш ме, нали?

Да, разбираше, но от това не й ставаше по-леко. Значи наистина беше приел предложението за нейния дял от акциите на „Слейд Секюрити“ и сега се готвеше да установи личен контрол над финансовата къща.

— Ако ти си там — продължи той, като се наведе напред и я загледа право в очите — с твоя ум, с усета ти за движението на капиталите в Сити, със здравия ти финансов разум, ще успееш да върнеш предишните стабилни позиции на „Слейд Секюрити“, преди да се разбере какво става. Разбираш ли?

Сърцето й се сви. Ако би могла да спаси семейната компания, но нямаше друг избор. На това разчиташе и Джуд. Той я манипулираше, така както манипулираше всички останали. Дяловете капитал, които тя носеше със себе си, имаха смисъл само ако бяха от солидна преуспяваща компания. Болеше я, че нищо в отношението му към нея не се беше променило.

— Когато ми каза, че ме уволняваш, помислих, че си от онези мъже, които държат жените си затворени вкъщи.

Никога нямаше да му разкрие, че и така се чувстваше излъгана. Явно Джуд й отреждаше ролята на послушна играчка в ръцете му, инструмент, чрез който да преуспява в бизнеса.

— Аз съм такъв, но не по начина, който си представяш. Когато дойдат децата, ще направим тук един офис за теб. Ще инсталираме компютърна връзка със „Слейд Секюрити“ и ще можеш да вършиш по-голямата част от работата у дома. Разбира се, ще имаме бавачка, но и двамата ще можем да отделяме време за семейството — затова ни трябва къща в провинцията. Място, където да прекарваме края на седмицата и почивките, нали?

Клио кимна. Да, той беше почтен и правеше всичко за брака им. Но тя беше прекалено влюбена и не можеше да му прости, че всичко, свързано с тяхното бъдеще, за него бяха сметки и разумни ходове. Чувстваше се самотна.

— Надявам се чичо Джон и Люк да одобрят намеренията ни.

— Вече се консултирах с тях.

Тя подскочи. Значи е била единствената глупачка, която последна научава какво ще се случи!

— Чичо ти твърдо поддържа идеята да се присъединиш към семейната компания. Също и Люк — но, трябва да те предупредя — само защото не вижда изход от глупостите, които е направил.

— Тогава няма повече какво да си кажем — отвърна му хладно тя.

— Често съм се чудил защо постъпи на работа при нас?

— Заради Люк. Не приех да се отнася към мен като към нищожен дребен чиновник. Освен, че е надут той е от хората, които смятат, че щом си мъж, автоматично стоиш по-високо от всяка жена — а освен това ме мрази, което значи, че работата с него ще бъде непоносима, каза си наум. — Сега нещата стоят по-различно. Ти вече притежаваш толкова дялове, колкото и той, освен това и баща му има част, така че това ме прави равна.

За нейна голяма изненада Джуд се обтегна на креслото и се изсмя:

— Ти имаш много по-точен ум и големи способности, и може да не споменаваме този пакет акции. Скоро нещастното момче ще трябва наистина да заеме много по-ниско положение.

— Ще си лягам. Чувствам се изморена — извини се Клио и бързо тръгна към вратата.

Последната му забележка й подсказа, че в нея той вижда само интелект, който може да му служи. Гласът му я спря:

— Дано нямаш нищо против. Може и да не изглежда така отстрани, но не бих искал да те карам да правиш неща, които не са ти по сърце.

— Разбира се, нямам. Всичко изглежда много разумно.

Не искаше да му обяснява колко пусто беше в душата й.

— Ти винаги правиш разумни неща, Клио.

Не можа да разбере дали това беше комплимент. Мотивите и чувствата му все още бяха загадка за нея.

За пръв път тази нощ Клио се направи на заспала, когато Джуд влезе в спалнята им.