Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (5)

Пета глава

— Тръгваш, без да си вземем довиждане! — Клио завързваше колана на фината си виолетова роба на вратата на кухнята.

Джуд отмести поглед от вестника и й се усмихна.

— Не още. Щях да те събудя, преди да тръгна. Да позвъня ли на Мег да ти донесе закуската?

— Не, благодаря — тя прокара ръка през разрешената си коса и седна срещу него.

Взе парченце бекон от чинията му. Не искаше дори Мег да ги безпокои. Струваше й се, че никога няма да се насити на близостта му. Единственото нещо, за което съжаляваше, бе, че не можеше да му го каже. Не знаеше всъщност защо той се беше оженил за нея. Вероятно един брак по разум, нищо повече. Това, че и двамата си допаднаха сексуално беше добре дошло. Но вероятно би се объркал, ако започне да демонстрира любовта си към него. Едва ли би пожелал да поеме такава отговорност.

Изглеждаше много добре тази сутрин. Тъмната му коса още блестеше от сутрешния душ. Тенът на кожата му великолепно контрастираше със снежнобялата риза. Искаше й се да го докосне.

Днес беше първият им ден в Лондон. Останаха на острова по-дълго, след като една сутрин с глухо проклятие: „О, по дяволите!“, Джуд позвъня в „Мескал и Слейд“ и информира Дона, че вземат още една седмица ваканция.

Щастлива, че го вижда преди тръгване Клио посегна към чашката му с кафе и отпи от нея. Той довърши бекона с яйца и я попита:

— Какво ще правиш днес? — Джуд настоя тя да остане вкъщи още една седмица.

Вдигна неопределено рамене.

— Да отида на пазар? Бих могла да си купя нова рокля.

Предпочиташе да се върне в офиса с него, но той бе категоричен за оставането й вкъщи и тя не оспори решението му.

Чувстваше любовна еуфория и изпитваше желание за безкраен празник. Искаше да си купи нещо ново, да изглежда по-красива отвсякога. За него обаче намери по-приемливо обяснение:

— Поканили сме семейство Блеър в четвъртък, така че трябва да обиколя магазините.

Сър Джефри Блеър беше председател на една бързо разрастваща се компания и Джуд желаеше да поддържат контакти с тях. Затова ги поканиха на вечеря. Той се облегна на стола, взе чашката от ръцете й и изръмжа:

— Цялата ли закуска ще ми изядеш? — допи остатъка от кафето си, наля още веднъж в чашата и й я подаде: — Така, вече съм под чехъл. Знаеш ли, че изглеждаш много секси? Направо не може да ти се устои — огледа разбърканата й коса, розовите й страни, нежната извивка на раменете, закръглените гърди. Прозрачната роба не скриваше прелестните форми на тялото й. — Достатъчно секси, за да те грабна обратно в леглото и да оставя „Мескал и Слейд“ да се грижи сама за себе си.

Пулсът й заби учестено. Погледнаха се в очите. Споделената взаимност направо шокираше и двамата. За миг Клио си помисли, че наистина ще го направи. Но после лицето му се промени, делова припряност замести желанието и за нея стана ясно, че в неговия живот работата винаги ще бъде на първо място. Всъщност затова го уважаваше. Най-многото, на което можеше да се надява, бе, че един ден той ще има от нея такава нужда, каквато тя от него сега.

Имаше основание да храни надежда. Едно малко светло пламъче стопляше отношенията им и тя гледаше оптимистично на бъдещето. Харесваше я и я уважаваше, тялото й му доставяше наслада и това бе добра основа за начало на щастлив семеен живот. Смяташе тухла след тухла търпеливо да гради това семейство, да крие от него собствената си любов, докато и той не бъде готов да я приеме.

Джуд взе куфарчето си и я целуна бързо за довиждане. Задържа за момент погледа си и тъжно й се усмихна. Клио едва се сдържа да не се хвърли отново на врата му и да обсипе лицето му с целувки. Този странен, но красив брак беше нещо деликатно. Връзката им бе още много крехка, за да я обременява с невъздържани емоции. Джуд би могъл да се стресне от последствията. Трябваше да мине време, взаимното харесване да прерасне в обич и от негова страна. Той погали лицето й нежно и каза:

— Ще те заведа на обяд в „Глейдс“. В един часа.

 

 

Клио слизаше по стълбите, когато Мег я догони от кухнята.

— Търсят ви на телефона, мадам. Люк Слейд.

— Благодаря, Мег. Ще говоря от кабинета — тя се усмихна на икономката.

Защо ли й звънеше? Със сигурност не, за да се интересува от здравето й.

— Клио? — гласът му звучеше грубо. — Слава Богу, върна се. Опасявах се, че с Джуд ще откарате още една седмица. След колко време можеш да дойдеш тук?

— Какво има? Нещо с чичо Джон?

Люк троснато отвърна:

— Той е добре. Ела тук веднага! Фентън идва, предявява много неприятни искания. Не можем да говорим по телефона.

Пристигна в офиса на „Слейд Секюрити“ почти в състояние на шок, но когато освободи Торнууд и ролс-ройса мислите й започнаха да се избистрят. Щастлива с новата си любов и радостта от прекараните прелестни дни и нощи на острова, съвсем беше забравила за него. Забавиха се с една седмица и алчността го беше отвела при Люк.

Секретарката й каза да влезе направо, усетила, че нещо не е наред. Братовчед й крачеше из стаята и щом я видя, тръшна вратата след нея.

— В каква каша си ни забъркала, по дяволите? — дребното му лице беше зачервено, а ръката му трепереше, докато си наливаше уиски. — Той дойде тук в четвъртък с гадните си заплахи и оттогава не мога място да си намеря! Каза, че си му обещала двадесет и пет хиляди миналата седмица, за да не разпространи някаква информация. Мисли, че си го излъгала.

— Съжалявам, че те е въвлякъл в тази история — тя се смъкна на един стол. — Забравих. Върнахме се в Лондон едва вчера следобед.

— Съжаляваш? — Люк се ухили в жестока гримаса. — И как можеш да забравиш такова нещо? Или толкова много те изнудват, че това просто ти изчезна от ума? Всъщност, не се учудвам. Винаги си изглеждала прекалено добродетелна. Знаех си, че нещо прикриваш — добави подигравателно той.

— Дотук ли стигна? Опита се само да вземе парите от теб?

— Има късмет! — изкриви устни Люк. — А това не е ли достатъчно? Представяш ли си как ще навредят на компанията историите, които има намерение да публикува. Не мога да допусна това! В положението, в което сме, това ще ни довърши. Ако не получи парите до утре, иска да отиде при татко. Ако и там не успее, хванал е някакъв мошеник вестникар. Щях да го изритам веднага, но явно казва истината, щом си се съгласила да му платиш.

— Той ти е казал всичко? — на Клио почти й прилоша и беше готова да поиска нещо за пиене, когато Люк наля още уиски за себе си. Но трябваше да бъде с ясно съзнание за всичко, което щеше да последва.

Люк седна и с отвращение я погледна.

— За вашата история, за дълговете, които е направил в желанието си да ти угоди, за това, че си обещала да се омъжиш за него, за нощта, която сте прекарали заедно в някакъв крайпътен хотел, точно преди да го изриташ.

Тя уморено въздъхна.

— Не беше точно така. Наистина се срещахме, но между нас нямаше нищо сериозно и много скоро разбрах, че той се интересува само от парите ми.

— Тогава защо се съгласи да му платиш? Ако връзката ви е била толкова невинна, нямаше да може да те изнудва. Сигурно си виновна. Не че ме интересува особено — добави злобно. — Все ми е едно дали ще му плащаш, за да си държи езика зад зъбите. Но не мога да понасям да бъда заплашван от нищожество като Фентън — очите му светнаха. — А между другото, ако отношенията ви са били толкова чисти, какво ще кажеш за нощта, която сте прекарали заедно в онзи хотел? Той може да докаже, че сте споделяли обща стая.

— Да. Пътувахме извън града. Той ми предложи да се омъжа за него, тайно. Отказах му, защото вече бях разбрала, че е алчен. Изглеждаше, сякаш е приел разумно отказа ми, предложи ми да си останем приятели. Господи, бях толкова наивна! — Клио смръщи вежди. — Бях разбрала, че е мошеник, но не допусках, че е злодей. Не знам защо ти обяснявам това. Той устрои целия цирк с хотела. Регистрира ни като господин и госпожа Фентън, а когато разбрах, нищо вече не можеше да се направи. Прекарах нощта в едно кресло. Никога не сме били любовници.

— И все пак искаш да му платиш парите!

Клио забеляза подигравателния му поглед и ядосано каза:

— Не мога да докажа, че не сме били. Той притежава разписка от хотела. Не мога да опровергая и останалите му лъжи. Открих, че хората предпочитат да вярват на лошото — погледна го с укор Клио. Люк ни най-малко не се смути и тя продължи: — Ако бях единственият човек, засегнат в тази история, отдавна щях да го пратя по дяволите. Сигурна съм, че ще публикува лъжите си в някой долнопробен вестник. Това не е добре за кариерата ми, но щях да го преживея. Но баща ти не би могъл. Той е възрастен и болен, и това би го довършило. Няма да го понесе, а и защо да го понася, след като мога да го предотвратя? Чичо винаги е бил добър с мен, показвал е много повече привързаност и разбиране, отколкото ти и майка ти — тя взе чантата си. — Ще му платя, защото дължа това на баща ти. Това е единствената причина.

— Омъжи се за Джуд, за да получиш парите, така ли? Знаех си, че има нещо.

— Омъжих се за него, защото го обичам! — това беше самата истина. Но толкова години любовта й бе липсвала, че не можа да я разпознае веднага. Това не беше работа на братовчед й.

— Значи ще се свържеш с Фентън? — Люк вървеше подире й. — Ако тази мръсотия не вредеше на компанията, с удоволствие бих му платил, за да я разпространи — изсъска злобно накрая той.

— Какво? — Клио се вкамени. — Не мога да повярвам! Но защо?

Люк винаги я беше мразил. Едва сега го разбра.

— Вдигнахте много шум, когато се случи онази дреболия с мен. Казахте, че едва ли не това е причината за сърдечния му удар. Ще ми се да знае, че „Момичето чудо“ не е чак толкова добродетелно. Това ще ти натрие носа.

Клио гледаше братовчед си с широко отворени очи. Значи изобщо не го познаваше. Зад пренебрежението му се е криела злоба и дълбока омраза.

— Би желал това, въпреки че знаеш как ще се отрази на баща ти? Той почти не умря, когато разбра за сбиването ти. Ти изобщо не мислиш за него!

Клио излезе вбесена. Успя да се обади на Фентън и да се свърже с банката си. Все още трепереше, когато седна в ресторанта, където Джуд беше резервирал маса.

 

 

— Изглеждаш уморена — каза той, след като поръчаха. Гледаше я загрижено. — Лош пазарен ден? Или срещата с Люк те разстрои?

Тя едва се усмихна. Лоша сутрин, и още каква, но не биваше да му разказва, затова само сви рамене.

— Горе-долу. Но как разбра, че съм ходила при Люк?

— Телефонирах вкъщи. Мег ми каза, че Торнууд те е закарал там. Просто заключение — беше весел и я погали по лицето. — Хубава, хубава и нежна…

Сърцето й трепна от любов. Когато пръстите му минаха леко по устните й, тя ги целуна, но отдръпна зачервеното си лице. Никога, никога в живота си не би повярвала, че тя и изпълнителният директор на „Мескал и Слейд“ ще си позволят такава интимност на публично място!

— Защо си ме търсил?

Опита се да премине на по-неутрална тема, защото той буквално я поглъщаше с очи. Ако продължаваха така, щеше да покаже още по-дълбоките си чувства. След тази ужасна сутрин имаше отчаяна нужда от него.

— Нищо специално. Исках да чуя гласа ти — стана й изключително приятно. Почувства се по-спокойна след сутрешните неприятности.

После, без да знае защо, може би защото никога не бяха разговаряли за обстоятелствата около женитбата им, Клио попита:

— Защо се съгласи да се ожениш за мен, Джуд?

— Защото, както ти самата каза, винаги ще знам, че не си се омъжила заради парите ми. Може и да ме наречеш циник, но аз никога не съм могъл да различа хората, които ме харесват заради самия мен, от тези, които обичат богатството ми.

Даде й уклончив отговор, но бе ясно, че днес едва ли я обича повече, отколкото преди. Беше достатъчно тактичен да не спомене за дяловете й, макар че може би и това е влизало в сметките му.

Не искаше да знае, че женитбата им е само едно търговско споразумение.

Всъщност какъв отговор очакваше от него? Не се надяваше, да й каже, че в тези две седмици е осъзнал колко лудо е влюбен. Не вярваше в чудеса и ако очаква от него любов, би трябвало да мине време. И все пак й стана тъжно.

Той й се усмихна безгрижно, сякаш разговаряха за времето. Вдигна бутилката и й предложи:

— Да ти налея малко вино. Мисля, че ще ти хареса.

— Благодаря — този път й беше много трудно да се усмихне.

Изглежда техният брак по разум щеше да остане още дълго време такъв за него. Клио вдигна чашата си и го погледна с блестящи очи. О, ще го накара да се влюби, ще се бори за тази любов! Иначе животът й би станал непоносим.