Тери Пратчет
Пощенски гамбит (1)

Преди 9000 години

Мъртвите флотилии плаваха около света по подводните реки.

Почти никой не знаеше за тях, но не беше никак трудно да се обясни.

Морето в крайна сметка е просто по-влажен вариант на въздуха. А въздухът, както е известно, е толкова по-плътен, колкото по-ниско слизаш и, колкото по-високо се изкачваш, толкова повече се разрежда. Ето защо един кораб, подхвърлян нагоре-надолу от бурята, рано или късно достига дълбочина, където водата е достатъчно плътна, та да му попречи да потъне по-надолу.

Накратко, корабът вече не потъва, а вместо това се носи по подводната повърхност, изплъзнал се от бурята, но недостигнал морското дъно.

Там цари спокойствие. Мъртво спокойствие.

По някои от потъналите кораби се вижда такелаж, други имат и платна. Мнозина все още имат дори екипаж, оплетен в такелажа или привързан към руля.

Тяхното плаване никога не спира. Без цел, без пристан на хоризонта, мъртвите кораби и техните призрачни екипажи плават около света над потънали градове и между подводни планини, докато изгният, бъдат проядени от червеи и се разпаднат.

Понякога, някоя откъснала се котва пропада в тъмната студена бездна и нарушава вековното спокойствие, като вдига от дъното облак прах.

Една от тях едва не удари Ангамарад, докато той си седеше и наблюдаваше корабите високо горе.

Той го запомни, защото това беше единственото вълнуващо събитие за девет хиляди години.

Преди месец

То беше нещо като… заболяване, което покосяваше служителите на семафорните кули. Подобно на морската треска, която обзема моряците, след като седмици наред са били изложени на безмилостното слънце и внезапно решат, че корабът е заобиколен от зелени поля, сред които спокойно могат да се поразходят.

Понякога служителите на семафорните кули решаваха, че могат да летят.

Големите семафорни кули бяха отдалечени на около осем мили една от друга и върховете им се извисяваха на около петдесет метра над земята. Говореше се, че ако човек се задържи там горе достатъчно дълго без шапка, кулата внезапно почваше да му се струва много по-висока и много по-близо до останалите кули и може би на човек му хрумваше, че е възможно просто да прескача от кула на кула или да се носи по невидимите съобщения, сипещи се между тях, или пък човек решаваше, че самият той е съобщението. Според някои това беше чисто и просто умствено увреждане, причинено от твърде силния вятър продухващ мозъка там горе. Никой не знаеше със сигурност. Хората, които решат да излязат на въздух петдесет метра над земята, рядко се оказват охотни събеседници след това.

Кулата леко потрепери от вятъра, но това беше нормално. Проектирана беше по нов модел. Тя използваше вятъра да задвижва механизмите й, той я извиваше вместо да я пречупва и така кулата напомняше повече на дърво, отколкото на крепост. По-голямата част от конструкцията можеше да се сглоби на земята и да се издигне на място в рамките на един час. Беше красива и елегантна. И изпращаше съобщения до четири пъти по-бързо от старите кули, благодарение на новата си система от клапи и цветните светлини.

Или поне щеше да ги изпраща, само веднъж да се справеха с няколко упорити проблема…

Младият мъж се изкачи чевръсто до самия връх на кулата. През почти целия път нагоре той беше заобиколен от лепкава сива утринна мъгла, а после се намери сред ярката слънчева светлина, докато мъглата се простираше под него, като море до хоризонта.

Той не обърна внимание на гледката. На него никога не му беше хрумвало че може да лети. В мечтите му се въртяха само механизми и идеи, които да накарат нещата да работят по-добре от всякога.

Точно сега той искаше да открие защо редицата нови клапи отново заяжда. Той смаза плъзгачите, провери колко са обтегнати жиците и после се залюля във въздуха, за да провери самите клапи. Това не беше препоръчително, но всеки служител по линията знаеше, че само така можеше да се свърши работата. А и си беше напълно безопасно, стига да…

Нещо издрънча. Той погледна назад и видя закопчалката на осигурителното си въже да лежи на пътеката, видя сянката, почувства ужасна болка в пръстите си, чу писъка и падна…

… като котва.