Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Will You Wait?, 1959 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Коста Сивов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Продължават да пишат тези старомодни истории за сделки с Дявола. Нали знаете… сяра, заклинания и пентаграми, трикове, уловки и заблуди. Не знаят за какво говорят. През двадесети век, диаболизмът[1] е нещо изкусно и модерно като джубокса и автоматичните асансьори и телевизията и всички онези съвременни произведения, които ви карат да се чувствате некомпетентен и разгневен.
Преди година бях уволнен от агенцията, в която работех — трето уволнение за последните десет месеца. Трябваше да се примиря с факта, че бях неудачник. Също така бях и разорен. Реших да продам душата си на Дявола, но проблемът беше, че не знаех как да го намеря. Отидох в читалнята на библиотеката и изчетох всичко свързано с демонологията. Както казах, това бяха само празни приказки. Все пак, ако можех да се сдобия с необходимите съставки за призоваване на Дявола, които бяха доста скъпи, нямаше да ви разказвам това.
Бях затруднен, така че направих очевидното; обадих се на Селебрити сървис[2]. Отговори ми изтънчен млад мъж.
— Можете ли да ми кажете къде е Дявола? — попитах аз.
— Абонат ли сте на Селебрити сървис?
— Не.
— Тогава не мога да ви дам тази информация.
— Мога да ви платя малка сума за услугата.
— Желаете ограничено обслужване?
— Да.
— Знаменитост, моля?
— Дявола.
— Кой?
— Дявола… Сатаната, Луцифер, Рогатия, Стария Ник[3]… Дявола.
— Един момент, моля.
След пет минути младежът ми отговори, изключително ядосан:
— Много съжалявам. Дявола вече не е знаменитост.
Затвори ми.
Направих логичното — зарових се в телефонния указател. На страница с реклама на ресторант „Сарди“ открих „Сатана, Шейтан, Касапница и Баал[4]“, 477 Мадисън Авеню, Джъдсън 3–1900. Обадих им се. Отговори ми весела млада жена:
— „С, Ш, К и Б“. Добро утро.
— Мога ли да разговарям с господин Сатана, моля?
— Линиите са претоварени. Ще почакате ли?
Почаках и изхабих оставащото ми време. Скарах се с оператора и изгубих още една монета, но ми обещаха, че ще бъда компенсиран с пощенски марки. Обадих се отново на „Сатана, Шейтан, Касапница и Баал“.
— „С, Ш, К и Б“. Добро утро.
— Мога ли да разговарям с господин Сатана, моля? И ако обичате, не ме карайте да изчакам. Обаждам се от…
Централата прекъсна връзката и чух жужене в слушалката. Зачаках. Телефонният автомат изщрака заплашително. Най-накрая някой се обади:
— Офисът на госпожица Хоган.
— Мога ли да разговарям с господин Сатана?
— Кой се обажда?
— Той не ме познава. Става въпрос за нещо лично.
— Съжалявам, но господин Сатана не работи вече в нашата организация.
— Бихте ли ми казали къде мога да го намеря?
Последва тиха дискусия в бруклински акцент и след малко госпожица Хоган отговори в секретарски маниер:
— Господин Сатана сега работи за „Велзевул, Белиал, Дявол и Разгул“.
Потърсих ги в телефонния указател. 383 Мадисън Авеню, Плаца 6–1900. Набрах. Телефонът звънна веднъж и замлъкна. Металически глас произнесе монотонно:
— Номерът, който се опитвате да наберете не е валиден. Моля, проверете в указателя. Това е записано съобщение.
Проверих в указателя. Беше си Плаца 6–1900. Набрах отново и попаднах на същото записано съобщение.
Накрая се добрах до оператор, увещавайки го да ми даде новия номер на „Велзевул[5], Белиал[6], Дявол и Разгул“. Обадих им се. Отговори ми весела млада жена:
— „В, Б, Д и Р“. Добро утро.
— Мога ли да разговарям с господин Сатана, моля?
— Кой?
— Господин Сатана.
— Съжалявам, но такова лице не работи в нашата организация.
— Тогава ме свържете с Велзевул или с Дявол.
— Един момент, моля.
Зачаках. На интервали от по половин минута, жената изпъшкваше в слушалката: „Все още се опитвам да се свържа с Дяв…“ и прекъсваше без да имам възможност да отвърна. Накрая весела млада дама заговори:
— Офисът на господин Дявол.
— Мога ли да разговарям с него?
— Кой се обажда?
Казах й.
— Разговаря на другата линия. Ще почакате ли?
Почаках. Монетите ми започнаха да се топят. След двадесет минути, веселата млада жена се включи отново:
— Беше повикан спешно на среща. Може ли да ви звънне?
— Не, ще опитам по-късно.
Девет дни по-късно успях да се свържа с него.
— Да, сър? Какво мога да направя за вас?
Поех си дъх.
— Искам да продам душата си.
— Имате ли необходимите документи?
— Как ви документи?
— За собствеността, моето момче. За продажбата. Не можеш да очакваш „В, Б, Д и Р“ да купи прасе в торба[7]. Може да използваме картонени чаши тук, но сосът трябва да е първокласен. Донеси ми презентация. Моето момиче ще ти запази час.
Приготвих презентация за моята душа. След това се обадих на неговото момиче.
— Съжалявам, но той е на почивка. Обадете се след две седмици.
Пет седмици по-късно тя ми запази час. Отидох там, седнах в чакалнята на „В, Б, Д и Р“ и два часа чаках с презентацията на коленете ми. Накрая бях заведен в офис, с тапети в блестящ неон. Дявола се беше опънал в своя стол и диктуваше на една Желязна девица[8]. Той беше висок мъж, притежаващ увещаващия глас на брокер; като тези, които говорят на висок тон в асансьорите. Чистосърдечно се ръкува с мен и без да губи време прегледа презентацията ми.
— Не е лоша — каза. — Никак даже. Мисля, че можем да правим бизнес. Така, какво имаш впредвид? Обичайното?
— Пари, успех, щастие.
Той кимна.
— Значи обичайното. Това се нарича честна сделка. „В, Б, Д и Р“ не е някаква си празна работа. Ние гарантираме пари, успех и щастие.
— За колко време?
— Нормална продължителност на живота. Без номера, моето момче. Черпим информацията си от застрахователните полици. Но и така мога да ти кажа, че ще живееш още четиридесет-четиридесет и пет години. Ще уточним това по-късно в договора.
— Без номера?
Той зажестикулира нетърпеливо.
— Не обръщай внимание на лошата реклама. Обещавам ти, без номера.
— Със сигурност?
— Не само, че ти гарантирам добро обслужване; ние държим на доброто обслужване. „В, Б, Д и Р“ не иска недоволни клиенти, поддаващи жалби в Агенцията за защита на потребителя. Ще трябва да ползваш услугите ни поне два пъти годишно, иначе договорът ще бъде анулиран.
— Какви услуги?
Той сви раменете си.
— Всякакви. Да ти лъснем обувките; да ти почистим пепелниците; да ти осигурим танцьорки. Ще ги уточним по-късно. Единственото ни изискване е да ни ползваш поне два пъти годишно. Ще ти дадем quid за твоето quo. Quid pro quo[9]. Чатна ли?
— Но без номера?
— Без номера. Нашият правен отдел ще подготви договора. Кой те представлява?
— Имаш предвид агент ли? Нямам такъв.
Той се изуми.
— Нямаш агент? Моето момче, живееш опасно. Току-виж, жив сме те одрали. Намери си агент и му кажи да ми се обади.
— Да, сър. М-мога ли… Може ли да ви задам един въпрос?
— Давай. При нас няма скрито-покрито.
— Какво ще се случи с мен… к-когато договора бъде прекратен?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Да.
— Не ти препоръчвам това.
— Искам да знам.
Той ми показа. Беше като отвратителен сеанс при психоаналитик, безкрайно… вечно, агонизиращо самонаказание. Ад. Бях потресен.
— Предпочитам да ме измъчват жестоки демони — казах аз.
Той се засмя.
— Те не могат да се сравняват с човешката нечовечност. Така… промени ли си решението или имаме сделка?
— Имаме сделка.
Ръкувахме се и той ме поведе към вратата.
— Не забравяй — предупреди ме той, — защити себе си. Намери си агент. Потърси най-добрия.
Наех „Сибил[10] и Сфинкс[11]“. Тове се случи на 3 март.
Обадих се в „С и С“ на 15 март. Госпожа Сфинкс каза:
— О, да, има спънка. Госпожица Сибил се занимаваше с преговорите с „В, Б, Д и Р“, но трябваше да лети за Шеол[12]. В момента аз я замествам.
Обадих се на 1 април. Госпожица Сибил каза:
— О, да, има малко забавяне. Госпожа Сфинкс трябваше да отиде в Салем[13] за репетиция. Горене на вещици. Ще се върне следващата седмица.
Обадих се на 15 април. Госпожица Сибил, веселата млада секретарка, ми каза, че имало някакво забавяне покрай печатането на договора. Явно „В, Б, Д и Р“ преустройваха правния си отдел.
На 1 май, „Сибил и Сфинкс“ ми се обадиха с новините, че договорът е прис тигнал и техния правен отдел го проверява.
През юни трябваше да си намеря работа, за да мога да задържа тялото и душата си заедно. Започнах в илюстраторския отдел на една мрежа[14]. Поне веднъж седмично излизаха статии за сделки с Дявола — подписани, подпечатани и представени; точно под рекламите. Пуках се от смях. След четири месеца преговори, все още бях беден.
Видях Дявола веднъж в суматохата на Парк Авеню. Той бързаше за конференция и беше зает да се прави на весел и сърдечен пред електората. Поздравяваше всеки полицай и портиер по малко име. Когато го заговорих, той се поуплаши; помисли ме за комунист, че дори и по-зле. Въобще не ме помнеше.
През юли всички преговори бяха прекратени; всички бяха във ваканция. Август пък отидоха отвъд океана на някакъв фестивал Черна меса[15]. Септември „Сибил и Сфинкс“ ме повикаха в офиса си, за да подпиша договора. Той представляваше тридесет и седем страници, изпълнени с петна от корекции и добавки. Имаше половин дузина малки кутийки в края на всяка страница.
— Ако само знаеше колко много работа имахме по този договор — със задоволство ми споделиха от „Сибил и Сфинкс“.
— Понеже е дълъг, така ли?
— Не, всъщност късите договори са проблемни. Попълни всяка кутийка и се подпиши на последната страница. Във всичките шест копия.
Попълних ги и ги подписах. След като приключих, не се почувствах по-различно. Бях очаквал, че ще почна да се пълня с пари, успех и щастие.
— Имаме ли сделка сега? — попитах.
— Не и преди той да я подпише.
— Не мога да издържа повече.
— Ще ти изпратим договора по куриер.
Изчаках седмица и им се обадих.
— Забравил си да попълниш една от кутийките — казаха ми.
Отидох до офиса им и ги попълних. След още една седмица им се обадих.
— Той е забравил да попълни една от кутийките — казаха ми този път.
На 1 октомври получих специална пратка. Също така и препоръчано писмо. Пакетът съдържаше подписан, подпечатан и представен договорът между мен и Дявола. Най-накрая щях да съм богат, преуспял и щастлив. Препоръчаното писмо беше от „В, Б, Д и Р“ и в него ме уведомяваха, че съобразно провала ми в изпълнението на клауза 27-А от договора, той е прекратен и аз подлежа на събиране в удобно за тях време. Втурнах се към „Сибил и Сфинкс“.
— Каква е тази клауза 27-А? — попитаха те.
Проверихме. Това беше условието, което ме задължаваше да използвам услугите на Дявола поне веднъж на шест месеца.
— Каква е датата на договора? — попитаха „Сибил и Сфинкс“.
Проверихме. Договорът беше с дата първи март, денят, в който за пръв път говорих с Дявола в неговия офис.
— Март, април, май… — госпожица Сибил започна да брои на пръсти. — Прави са. Седем месеца са изминали. Сигурен ли си, че не си поискал някаква услуга?
— Как бих могъл? Та аз нямах договор.
— Ще я видим тази работа — сурово каза госпожа Сфинкс. Обади се във „В, Б, Д и Р“ и проведе въодушевен спор с Дявола и неговия правен отдел. След това затвори.
— Твърди, че сте си стиснали ръцете на първи март — съобщи тя. — Той е бил готов да изпълни своята част от сделката.
— Как бих могъл да знам? Та аз нямах договор.
— Не си ли поискал нещо?
— Не. Чаках си договора.
„Сибил и Сфинкс“ се обадиха в техния правен отдел и представиха случая.
— Ще трябва да обжалвате — съобщиха от правния отдел и обясниха, че агентите имат забрана да действат като адвокати.
Наех правната фирма на „Чародей, Вълшебник, Вуду, Даузър[16] и Вещица“ (99 Ват Стрийт, Ексчейндж 3–1900) да ме представляват пред Арбитражната комисия (479 Мадисън Авеню, Лексингтън 5–1900). Поискаха 200 долара хонорар и двадесет процента от евентуалните приходи от договора. Бях успял да спестя тридесет и четири долара докато работих в илюстраторския отдел. Фирмата се отказа от хонорара и продължи предварителните преговори с комисията.
На 15 ноември мрежата ме понижи до пощальон и аз сериозно започнах да мисля за самоубийство. Единствено факта, че душата ми участваше в арбитраж, ме спря.
Делото беше на 12 декември. Бе проведено пред трима независими арбитъра и отне цял ден.
Казаха ми, че са изпратили по пощата решението си. Изчаках седмица и се обадих на „Чародей, Вълшебник, Вуду, Даузър и Вещица“.
— Във ваканция са за коледните празници — ми беше съобщено.
Обадих се на 2 януари.
— Един от тях е извън града.
Обадих се на 10 януари.
— Той се върна, но другите двама са извън града.
— Кога ще получа решението?
— Може да минат месеци.
— Имам ли някакъв шанс?
— Е, никога не сме губили арбитраж.
— Това звучи доста обнадеждаващо.
— Но винаги има първи път.
Това прозвуча доста необнадеждаващо. Уплаших се и реших да подсиля шансовете си. Направих логичното и се залових с телефонния указател, докато намерих „Серафим, Херувим и Ангел“, 666 Пето Авеню, Темпълтън 6–1900. Обадих им се. Отговори ми весела млада жена:
— „Серафим, Херувим и Ангел“. Добро утро.
— Мога ли да разговарям с господин Ангел, моля?
— Разговаря на другата линия. Ще почакате ли?
Все още чакам.