Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (78)

Къде е легалното правителство?

На първи януари 32 година, консули на Рим станаха Гай Созий и Гней Домиций; и двамата, както беше вече казано, спадаха към приятелите на Антоний. Домиций — човек опитен и внимателен по природа, не разкриваше много явно своите намерения и възгледи. Гай Созий обаче, по-млад и по-пламенен, още в първия ден на управлението си, изнесе голяма програмна реч в Сената. Хвалеше с всички сили Антоний, а страстно обвиняваше Октавиан. Настроенията в Сената бяха благоприятни за предложенията на консулите — лесно и бързо да се ликвидира Октавиан. Самият той не взе участие в това заседание. Защото предвиди как ще се държат консулите, а не искаше веднага да им отговаря; това би довело до усложняване на положението, в момента неблагоприятно за конфронтация на силите.

Затова си измисли претекст за отсъствие от Рим. Обаче в Сената имаше група хора, а сред тях народния трибун Коний. Той майсторски парализираше смелите предложения на Созий, защото като трибун имаше право на вето при всички решения.

Скоро след това Октавиан се завърна в столицата. Свика заседание на Сената — незаконно, тъй като вече не изпълняваше никаква власт. Все пак, сановниците се явиха послушно. Втори незаконен ход на Октавиан беше влизането му в заседателната зала на Сената заобиколен от приятели и войници, които имаха скрити кинжали. И третото погазване на закона — Октавиан седна между двамата консули. Произнесе дълга реч. Опроверга обвиненията отправени от Антоний и Созий. Бранеше всички свои политически ходове като извършени само за благото на Републиката. Обвиняваше противниците си в своеволие. Никой от присъстващите не се осмели да отговори, дори консулите. Тогава, след продължително мълчание, взе отново думата. Обяви, че в най-близко време ще свика отново Сената; ще представи писмото от Антоний, укриван от консулите, доказващо колко пагубни за отечеството са плановете на неговия автор.

Наистина, консулите притежаваха такова писмо, но не искаха да го прочетат публично. Познавайки настроенията в Рим, те си даваха сметка, че то може да навреди на Антоний и да послужи на антиегипетската пропаганда, развивана от Октавиан; защото с това писмо триумвирът искаше ратифициране на подаръците, които беше направил на Клеопатра и нейните деца.

Нападението на консулите срещу Октавиан беше, разбира се, опит за държавен преврат. Опитът не успя главно поради страха на сенаторите и енергичните действия на Октавиан. При това положение, консулите не виждаха нито възможност, нито необходимост от подкрепа. Сметнаха за най-правилно спешно да напуснат Рим и да отидат на Изток при Антоний. Така и сториха. Заедно с тях или малко по-късно заминаха от Рим около четиристотин сенатора, т.е. почти половината от Сената. И така правителството на държавата се озова на Изток, както преди седемдесет години, когато Помпей и Сенатът бяха принудени да бягат от Италия, преследвани от войските на Цезар.

Всичко това изненада Октавиан и го постави в много трудно положение. За да покаже привидно, че всичко е наред, той обяви:

— Консулите напуснаха Рим с мое съгласие и знание. Всеки желаещ може свободно да ги последва, без опасения за живота и имуществото си.

От този момент Империята имаше две правителства, еднакво легални, или — нелегални: половината от Сената и двамата консули заседаваха в Ефес, а втората половина и мнозина висши чиновници — в Рим.