Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat(2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria(2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. —Добавяне

Филипи

Независимо от опустошенията, нанесени на страната, от глада и болестите, Клеопатра успя през лятото на 42 година да изведе силна военна флота. Самата тя пое командването. Отплува, за да се притече на помощ на Антоний и Октавиан. Техните кораби вече пресичаха Адриатика и се придвижваха на изток към крайбрежието на Македония; от страна на Мала Азия в същото време, към същото място, се насочваха войските на Брут и Касий.

Щом Клеопатра прави толкова големи военни усилия, то навярно е имала сериозни причини за това. Наистина, тя бе в такова състояние, че трябваше искрено да желае победата на триумвирите — въпреки неприязненото си отношение към Октавиан. Пък и какъв друг изход имаше тя? Навлече си омразата на Касий, отказвайки да му се притече на помощ.

Знаеше прекрасно, че той готви поход срещу Египет, от който го бе отклонило само спешното повикване от Брут. В Александрия пристигнаха известия за това, колко жестоко Касий е наказал онези градове и народи, който в сегашния конфликт са застанали на противниковата страна или поне заели изчакваща позиция. Колко ли по-сурови удари биха се стоварили върху страната на Клеопатра при евентуална победа на убийците на Цезар!

Брут и Касий бяха, разбира се, прекрасно информирани за всички действия на царицата. Опасяваха се от това да не произлезнат големи трудности. Затова бяха отделили шестдесет кораба, най-добрия легион и една стрелкова част. Тези сили заеха южния нос на Пелопонес — Тенар. Там изчакаха появяването на египетската флота, за да я разбият преди тя да се присъедини към триумвирите, но след известно време стана ясно, че:

Египтяните отплували от Александрия, но още край бреговете на Африка се развихрила страшна буря. Много кораби потънали, а останалите се завърнали в родното пристанище. Клеопатра била сериозно болна. Изчакването, очевидно, ставаше излишно, флотата от Тенар беше изпратена в друг театър на военните действия.

И така, бурята и болестта не позволиха на Клеопатра да вземе активно участие в сраженията на триумвирите срещу убийците на Цезар, продължили няколко месеца. Решителната битка се състоя край Филипи — на южното крайбрежие на Македония. След период на продължително изчакване и много тактически маневри, битката се състоя през месец октомври 42 година. По същество това са две битки. Първата остана всъщност нерешена, но при сраженията Касий загуби ориентация; убеден, че поражението е пълно, той се самоуби. Известно време след това — на 23 октомври — се осъществи второто сражение. То завърши с разгромяването на легионите на Брут, който — бягайки — се бе самоубил върху меча си.

И така, господари на Империята сега бяха триумвирите. Възникваше въпросът: как ще се отнесат те към царицата, която не успя — или не пожела — да се притече на помощ на никоя от борещите се страни?