Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (58)

Мартенските Иди и Клеопатра

На 15 април 44 година Цицерон пише в писмо до своя приятел Атик: „Бягството на царицата не ми е неприятно“. А малко по-късно на 11 май същата година го пита:

„Бих искал да узная нещо повече за царицата, както и за този Цезарчо“.

Междувременно, Клеопатра, заедно с този Цезарчо, т.е. със своя син, вече беше в Египет. Защото край Тибър, където живяха почти две години, нямаше вече място за тях. Оставането в Рим можеше да се окаже опасно, понеже го нямаше силният им покровител. Бъдещият господар на световната монархия, бъдещият съпруг и партньор във властта на Клеопатра, падна мъртъв на пода в заседателната зала на Сената, на 15 март. Камите на заговорниците му нанесоха двадесет и три рани. Убийците бяха приятели на диктатора, предвождани от Марк Брут и Гай Касий. Те убиха Цезар, за да спасят Републиката, т.е. досегашния строй. Сред причините, които караха заговорниците да бързат, важно място заемаше въпросът за Клеопатра: чувствата на Цезар към нея, както и опасенията — да не стане владетелка на Империята, чиято столица ще бъде Александрия. И така, мартенските Иди убиха голямата мечта на Клеопатра!

За царицата на Египет смъртта на Цезар означаваше не само край на всички планове, привидно така фантастични, а в действителност вече готови за реализация. Сега ставаше дума за спасяване на притежаваното имущество, а дори и на живота. Клеопатра знаеше, че в Рим има много врагове, особено сред сенаторите. Колцина от тях тя беше засегнала с горделивото си държание! Цицерон не беше изключение. А в собствената си страна — в Александрия — трябваше също да се съобразява с неприязнено настроеното население. Там имаше и три римски легиона: дали ще й бъдат защита, както по време на Цезар или ще послужат за изпълнение на заповед, която всеки момент можеше да пристигне от Рим: да се отстрани царицата, а страната да се включи в Републиката, като нова провинция? Враговете на Клеопатра биха могли да прокарат лесно закон, във връзка с проектите, обсъждани още по време на нейния баща.

Само един факт можеше да успокои Клеопатра: в самия Рим ситуацията не беше ясна. На заговорниците им се струваше, че е достатъчно само ликвидирането на диктатора (наричаха го „тиранин“), за да се върне всичко на мястото си. Онова, което искаха беше пълна свобода. Междувременно, оказа се, че съществуват верни хора на убития, а самият Сенат не знае добре, какво да прави. На погребението на Цезар — на 20 март — се стигна до безредици. В опасност попаднаха убийците на диктатора; скоро след това те бяха принудени да напуснат Италия.

Пребиваващият по това време извън Рим, Цицерон узнава за бягството на Клеопатра чак в средата на април; оттук следва, че царицата е заминала от града веднага след мартенските Иди (15 март). Ясно е прочее, че независимо от всякакви заплахи, тя е останала още известно време, за да наблюдава развитието на събитията. Обаче, погребалните тържества й поднесоха неприятна изненада. Антоний прочете пред форума завещанието на починалия. Цезар определяше за наследник и признаваше за син Гай Октавий — внука на своята сестра, който беше деветнадесетгодишен. Докато действителният син на диктатора, тригодишният тогава Птолемей-Цезар, не беше изобщо споменат!

Това пренебрегване — за което Клеопатра не знаеше и навярно не би разбрала — произтичаше от простия факт, че Цезар — римлянин и диктатор — в римското си завещание изобщо не можеше да посочи лица, принадлежащи от правна гледна точка на чужд свят; не можеше да стори това по политически съображения. Затова плановете, свързани с царицата и нейния син — своя единствен син! — Цезар възнамеряваше да реализира по съвършено различен начин и на друга основа, заобикаляйки римското държавно и правно устройство.

С всеки изминат ден ставаше очевидно, че в Републиката ще пламне гражданска война — война за наследството на Цезар. Вече можеха да бъдат посочени главните сили, които ще се противопоставят една на друга. Преди всичко, имаше привърженици на Сената и убийци на Цезар. Имаше и такива, които запазваха привидна вярност към стария строй, но сами биха се радвали да заемат мястото на диктатора. Съществуваше, накрая, и малкият му осиновен син — Гай Октавий, наричан занапред Октавин. Макар първоначално подценяван от всички, той гледаше сериозно на своето наследство. Клеопатра веднага трябваше да се върне в Египет и там да изчака бурята да премине.