Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat(2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria(2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. —Добавяне

Клеопатра и Венера

Официална цел на визитата на Клеопатра в Рим беше сключването на трактат за съюз между двете държави. Затова в столицата на Републиката царицата пристигна заедно с брат си Птолемей XIV, който беше неин съпруг и партньор във властта; тогава той беше дванадесетгодишен. Впрочем, тя би се побояла да го остави в Египет, макар там да стационираха римските легиони; нейните врагове можеха да откраднат момчето, да го обявят за единствен цар и отново да предизвикат война. Клеопатра се придружаваше и от едногодишния си син; никой не се съмняваше, че това дете е на Цезар, но официално се мълчеше по въпроса.

Царското семейство беше прието с полагащите се почести. Диктаторът даде на Клеопатра за резиденция вила, разположена в парка на десния бряг на река Тибър, т.е. малко извън града, на хълма Яникул.

Египетската царска двойка се появи в Рим през лятото на 46 година, след триумфалните тържества. Пристигането беше предварително така определено, че Клеопатра да не бъде длъжна да гледа тържествения марш, с който нейният господар и любим чествуваше победата си над Египет. Би видяла тогава сестра си Арсиное във вериги, което навярно много би я зарадвало; но поради очевидни политически и етични съображения искаха да спестят тази картина на царицата.

Самото появяване на Клеопатра в столицата на Републиката направи голямо впечатление и беше коментирано неохотно. Защото какво ли не се разказваше за александрийския роман на Цезар! Колко пресни бяха в народната памет войнишките шеги и песни! Затова пък тържеството на 26 септември същата година беше просто скандал. Цезар, който от редица години упражняваше функциите на върховен жрец, тогава освети храма на Венера, построен с негови пари. Според много древни легенди родът на Юлиите, т.е. на Цезар, произлизал именно от нея — богинята на любовта. Диктаторът беше дал обет на бойното поле във Фарсала, преди битката с войските на Помпей да построи храм. Един от по-късните историци разказва случая така:

„Принасяйки жертва в полунощ, той призова Марс и Венера — майката на неговия род — и даде обет, че ако му донесе победа и ако с нейна помощ постигне целите си, в знак на благодарност ще издигне храм в Рим. Когато падаща светкавица прекоси небето от страна на Цезаровия лагер и изгасна над лагера на Помпей, привържениците на Цезар твърдяха, че ще спечелят нещо красиво. Цезар обясни това така: с удара си светкавицата ще загаси славата на Помпей“.

Изпълнението на обета, впрочем, беше явно набожно, свято намерение в духа на традицията. Тогава какво предизвика възмущението? Ето какво — точно край статуята на самата богиня беше поставена красива златна статуя на Клеопатра. Значи владетелката на чужда държава, с която съвсем неотдавна бяхме във война, Цезар въздигаше почти до почетното звание богиня!

Защо диктаторът така смело манифестираше своите чувства? Нали е предвиждал какво възмущение ще предизвика апотеозът на жената, за която всички знаеха, че е негова любовница. Най-вероятно изглежда следното обяснение:

Клеопатра беше майка на неговия син. Тя, която в своята страна се отъждествяваше с Изида, в Рим трябваше да бъде почитана заедно с богиня Венера, тъй като също беше дала своя кръв на божествения род на Юлиите.

Приблизително два месеца след посещението в храма на Венера, късно през есента на 46 година, Цезар беше принуден да напусне Италия. Чакаше го нова военна кампания, този път в Испания.