Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleopatra, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод отполски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петър К.
- Корекция
- mat(2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Alegria(2012)
Издание:
Александър Кравчук. Дните на Клеопатра
Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев
Редактор: Ваня Антонова
Консултант: Любомир Павлов
Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Магдалина Георгиева
Худ. редактор: М. Узунов
Тех. редактор: Б. Стефанов
Поредица „Романи и повести“
Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41
Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“
При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.
История
- —Добавяне
Въжделенията на Клеопатра
Както често се случва у Плутарх, пресъздадената от него картина на събитията съдържа сериозна хронологическа грешка. Става дума за смъртта на Потин. Несъмнено това изглежда много драматично: По време на тържествения пир, в чест на помирената царска двойка Цезар, почти в последния момент, узнава за опасен заговор; легионерите веднага изваждат мечове и заобикалят масите; предателят Потин, смъртно ранен, рухва на мраморния под, облян в кръв; само Ахил се откъсва от железния пръстен на стражата, благодарение на яростната си храброст. В действителност обаче, както потвърждава сам Цезар, Ахил изобщо не е бил в двореца, защото от самото начало чакал край Пелузия, а Потин контактувал с него само чрез пратеници. Действително, римският вожд заповядал да убият Потин, когато разбрал, че той заговорничи; не е изключено в това дело някаква роля да е изиграл бръснарят на Цезар; възможно е да са го унищожили по време на пира — всичко това е станало обаче малко по-късно, когато войната била вече в разгара си.
Заслужава доверие разказа на Плутарх за срещата на Цезар и Клеопатра, тъй като той се потвърждава от описанията на Дион. Наистина има известно дребно разминаване между двете версии: според Дион инициативата идва от Клеопатра, докато Плутарх твърди, че именно диктаторът е повикал царицата. Но този въпрос не е най-съществен за факта, който трябва да приемем за напълно сигурен: Клеопатра показва тогава изумителна смелост. Осмелява се почти съвсем сама да пристигне в града и да влезе в двореца, нали ако я бяха открили на пристанището или стражите в двореца, тя щеше да бъде ликвидирана набързо и тихомълком — и никой никога не би могъл да разбере какво е станало с нея.
Ако царицата — Клеопатра — реши да извърши тази почти безумна постъпка, то е поради това, че тя беше в неизгодна позиция. Явно Цезар клонеше решително към страната на Птолемей и неговите съветници. Защото какъв смисъл има да постъпва по друг начин? Той не познаваше Клеопатра и тя му беше напълно безразлична. Докато Птолемей и хората му бяха заслужили, вече бяха демонстрирали добра воля! Цезар може официално да е твърдял нещо друго, но е факт, че смъртта на Помпей представляваше за него прекрасен, направо съдбоносен подарък. Всичко това Клеопатра виждаше напълно ясно. Затова тя съзираше единствен изход в личния си разговор с диктатора. Решавайки се на това, тя доказва същевременно, че цени властта повече от живота си.
Именно това смело пътешествие до Александрийският дворец е ключа за изясняване действията на Клеопатра и в много други, преломни моменти от живота й. Царицата се ръководеше винаги от личните си амбиции и жаждата за власт и ги поставяше над всичко; затова именно когато накрая загуби, единствен изход беше самоубийството.