Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (35)

Спомените на Цезар

Съобразно толкова често срещания в древността маниер, Цезар говори в дневника си за своите действия и съдба само в трето лице. Това би трябвало да придава на разказа обективност. Но този стилистичен похват е по-скоро повърхностен. И двата разказа, както първият за войната срещу галите, така и вторият за гражданската война, са много лични и пристрастни. Най-добре ще илюстрираме и същевременно ще приближим до нас онези събития, ако перифразираме съответните откъси от Цезаровия разказ в първо лице. Ето какво говори той в края на трета книга от „Спомени за гражданската война“:

В Азия спрях само за няколко дена. Щом чух, че Помпей бил видян на остров Кипър, веднага реших, че ще поема за Египет, тъй като с тамошния цар го свързваха тесни връзки, а страната можеше да послужи като източник на продоволствие. Затова и аз побързах за Александрия. Имах при мен: един легион, който ме придружаваше още от Тесалия, втори — извикан от Гърция; осемстотин ездачи; десет родоски кораби и няколко азиатски. В двата легиона имаше общо три хиляди и двеста войници. Останалите бойци не бяха успели още да пристигнат навреме. Те бяха изнурени от рани, труд и дълъг път. Аз обаче имах доверие в славата на миналите подвизи и не се поколебах да тръгна на поход независимо от малкото налични сили. Смятах, че всяко място за мен ще бъде еднакво опасно.

За смъртта на Помпей узнах още в Александрия. Там, щом слезнах от кораба, чух силните викове на египетските войници, оставени от царя в града като гарнизон. Около мен пък се образува веднага опасно обкръжение, понеже бях заповядал да носят отпред ликторските снопове. Тълпата викаше, че това е обида за величието на владетеля. След успокояването на тези размирици, през следващите дни имаше брожения при всяко събиране на тълпата; а много от нашите войници бяха убити по улиците в различни квартали на града.

Когато ми съобщиха за тези събития, веднага издадох заповед да бъдат докарани два легиона от Азия; те бяха предварително сформирани от бивши войници на Помпей. Аз самият бях принуден да остана в Александрия. Защото ме задържаха насрещните ветрове, духащи от северозапад; това са ветрове, които пречат всекиму, който желае да отплува от Александрия.

Междувременно се заех да изгладя спора между царя и царицата. Смятах това за свое задължение, още повече че през моето консулство беше сключен съюз с Птолемей-баща. Затова обявих в Александрия моята воля: царят и неговата сестра да разпуснат войските си, а споровете да решават не с оръжие, а по закон, пред мен.

Поради младежката възраст на царя, държавните въпроси се ръководеха от неговия възпитател — евнуха Потин. Той най-първо се оплакваше, че чужденец вика царя да се яви на съдебно дело. После намери в свитата на монарха хора, които охотно помогнаха за изпълнението на неговия план. Тайно извика войска от Пелузия в Александрия, а за главнокомандуващ всички въоръжени сили назначи Ахил. Подстрекаваше го с обещания, а и царят правеше същото. С писма и устно учеха Ахил как да постъпва.

В завещанието си Птолемей-баща определяше за наследници по-големия си син и по-голямата си дъщеря. В същото завещание владетелят заклинаше римския народ в името на всички богове и всички договори, сключени с нас, волята му да бъде изпълнена. Единият екземпляр от завещанието беше изпратен в Рим, за да бъде запазен в архива; обаче поради струпване на много държавни дела, това не беше извършено формално, затова екземплярът остана в дома на Помпей. Вторият текст, подпечатан, се пазеше в Александрия.

При срещите аз полагах всички усилия, в качеството си на общ приятел и арбитър, да накарам царската двойка да се помири. Неочаквано дойде вест, че цялата египетска войска се придвижва в посока Александрия.

Моите сили бяха толкова малко, че при никакви условия не можех да влезна в сражение с тях извън градските стени. Оставаше ми само един изход: длъжен бях да остана в заетата от нас част на града и внимателно да следя, какви са намеренията на Ахил. Издадох заповед всички войници да чакат в бойна готовност. На царя пък подсказах да изпрати при Ахил най-отговорни хора от своите приближени за да предадат волята му. Царят изпрати Диоскорид и Серапий. Преди това са били посланици в Рим и са имали голям авторитет пред Птолемей-баща. Само щом пратениците се явили пред Ахил, той веднага заповядал да ги вържат и убият. Не искал дори и да чуе и да знае, по какви въпроси са пристигнали. Единият от пратениците, ранен, бил взет от своите за мъртъв и така се спасил. Вторият станал жертва.

След този случай положих старания да задържа царя в свои ръце, тъй като името на монарха се посрещаше много сериозно от поданиците му. Желаех също така тази война да изглежда дело на шепа престъпници, а не на царя.

Силите на Ахил не биваше да се подценяват — нито по броя на хората, нито по рода на войските, нито по владеенето на бойното изкуство. Той разполагаше с двадесет хиляди бойци. Те бяха предимно габиняни, възприели вече александрийският начин на живот и разпуснатост, а забравили за дисциплината и дори името на римския народ; бяха се изпоженили, повечето имаха деца. Към тях имаше присъединена сбирщина ренегати и пирати от Сирия, Киликия и граничните райони.

Не липсваха и осъдени на смърт и изгнание.