Андре Нортън
Магьоснически свят (9)

IX

Трънакът покриваше възвишението пред него. Той съсредоточи енергията си върху разрушаването на тази илюзия и се запровира, необезпокояван от осеяните с шипове клони, които се разтваряха и се отдръпваха пред него. Доближи се до изправените пред него Черни качулки. На стената се мержелееше чернобялата фигура на Такия, а до нея — видението Крейк.

Сега!

Видението леко увеличи размери, а създателят му събра крака, готов за атака. И изведнъж онзи Крейк на стената започна да се променя — трябваше да отклони вниманието на Тусут за няколко съдбовни секунди. Човешката фигура заприлича на някакво чудовище с криле, рога, стърчащи във всички посоки странно закривени бивни и всичко, което можеше да роди въображението му. От кулата се разнесоха викове.

Сграбчи стрелата като нож и скочи. Погледът и вниманието му в този момент бяха насочени към една-единствена точка на гърба на Тусут.

Острието проникваше все по-навътре и по-навътре, а свлеклият се на колене Тусут бе притиснал ръце към гърдите си, задавен от кашлица. С неподозирана от самия себе си жестокост Крейк натисна с цялата си сила, за да вкара стрелата по-дълбоко.

Нечии пръсти се вкопчиха в гърлото на Крейк, пречеха му да диша и го теглеха назад. Отдръпнаха го от Тусут и той най-после пусна стрелата, за да сграбчи лишилите го от дъх ръце. Всичко потъна в червена мъгла, която дори магическите светлини не можеха да пробият, и болезненият шум, нахлул в главата му, заглуши крясъците откъм кулата.

Усети, че се е изпружил в цял ръст на земята и помръдва едва-едва. Но ръцете вече не стискаха гърлото му и той вдиша дълбоко. Наоколо му се завъртяха и замятаха огнени топки и Крейк притвори очи, заслепен от блясъка им.

— Владетелю… Владетелю!

Виковете идеха от много далеч. Нечии ръце го разтърсиха и той се опита да се освободи. Щом отвори очи, видя матовото лице на Джорик. Но нали Джорик беше на кулата — как Крейк се е върнал там? Нали наистина бе нападнал Тусут? Или и това беше илюзия?

— Жив е.

Не разбра дали говорят на него. Усети пръстите си върху гърлото и потрепера от собственото си докосване. Нечия ръка се мушна под рамото му, повдигна го и след още няколко мига най-после отново всичко застана на мястото си.

Видя пред себе си Такия, по-нататък Никус и Закут тичаха нагоре-надолу на фона на облечените с черни кожени елеци гвардейци, които мрачно гледаха към нея над телата на мъртъвците. Защото те бяха мъртви — Черните качулки. Там беше и Тусут, заровил глава в пясъка. И другарите му, сгърчени зад него.

Магьосницата си тананикаше, опънала котешка люлка от черни нишки между пръстите си. Воините на Тусут не помръдваха и Крейк видя страха, надвиснал като облак над главите им. Подпря се на Джорик, изправи се и се опита да заговори момичето, но от измъченото му гърло не се отрони нито звук. Хвърли се към нея с изпъната като меч ръка и замахна. Ударът попадна точно върху мрежичката, която бе изплела от косите си, и я разкъса. Той стисна китката й.

— Престани! — гласеше безмълвната му заповед към нея.

Тя се сви като котка, която се готви за скок, изфуча и се втренчи в него с обхванатите си от безумни пламъци зелени очи. Но в тях блещукаха и искриците на страха и той сграбчи косата й и я усука около китката си.

— Те са хора — рязко дръпна черните кичури той, за да подчертае думите си, — които изпълняваха чужди заповеди. Нашият спор е с техните господари, а не с тях!

— Но преследваха други хора и сега ще бъдат преследвани!

— И мен са ме преследвали като тебе, магьоснице. Докато съм жив, не искам да участвам в повече ловувания — нито като хрътка, нито като жертва.

— Докато си жив… — не закъсня със заплахата тя. Опитът му да се засмее прозвуча като дрезгаво ръмжене.

— Ти сама сложи тази стрела в тетивата, Такия!

Все така хванал с една ръка косата й, Крейк измъкна с другата от колана й ножа, който тя бе взела от Никус и бе забравила да му го върне. Такия изпищя, заблъска го с юмруци и се помъчи да го ухапе. Без да изпуска черната коприна, той замахна няколко пъти с добре наточеното острие и направи онова, което не се бе удало и на Черните качулки. Черните кичури останаха в ръката му.

— Оставям те без оръжието ти, Такия. Ти няма да властваш над тези земи, както го бе намислила. За известно време ти отнемам красивите нокти, за да не можеш да драскаш!

Въодушевлението, което бе изпитал след първата си победа над Черните качулки, се връщаше стократно по-силно. Запита се колко ли време ще мине, докато косата й порасне отново. При всички положения щяха да имат време да си отдъхнат, преди да възвърне силите си.

— Кажи им да си вървят — погледна към воините Крейк — и да вземат мъртвите със себе си.

— Вървете и ги вземете със себе си — каза високо тя с каменно изражение.

Един мъж, който стоеше близо до тялото на Тусут, се смъкна на колене и викна към Крейк:

— Ние сме твоите хрътки, господарю.

— Вие не сте ничии хрътки — успя да изрече най-после на глас Крейк, — защото сте хора. Вървете в Сампур и кажете на всички, че отсега нататък силата няма да превърне никого нито в сърна, нито в хрътка. А ако има такива, които биха искали да споделят съдбата на Тусут, надявам се, че като го видят как изглежда, пак ще си помислят.

— Владетелю, няма ли да дойдеш да управляваш Сампур? — попита боязливо мъжът.

— Не преди да укрепя властта си на едно друго място — засмя се Крейк. — Вървете в Сампур и не ни притеснявайте повече.

Обърна им гръб и без да сваля ръка от рамото на безмълвната Такия, закрачи с нея към кулата. Стрелците останаха зад тях и Крейк и момичето се озоваха сами в стаята. Той спря и погледна неподвижното й, безизразно лице.

— Какво да те правя сега?

— Ти ме унижи и отне силата ми. Какво прави един воин с една робиня?

И както го бе замерила с камъка на платото, така го замери и сега с възникналата в съзнанието й представа.

Огорчен от подигравката й, той я шибна през лицето със собствените й коси, които носеше в лявата си ръка.

— Никога не съм имал робиня, нито съм се отнасял така с жена, и никога няма да го направя. Върви си по пътя, Такия, и ако искаш, пак ще премерим силите си, когато порасне косата ти.

Тя го изгледа с нескрито изумление. След това се засмя, издърпа косите си от ръката му и ги мушна в пазвата си.

— Така да бъде, Ка-рак. Ние сме във война. Но ще остана тук още известно време.

И тя тръгна. Той чуваше босите й крака да припкат нагоре по стъпалата към стаята й в кулата.

— Те си тръгнаха, владетелю. Сигурен съм, че няма дори да погледнат назад — пристъпи към него Джорик и протегна уморено ръце. — Не са ми по вкуса такива битки. Честният бой е за предпочитане пред всички тези вълшебства, колкото и да са мощни.

Крейк седна до огъня. Никога не се бе съгласявал по-искрено с някоя мисъл. Сега, когато всичко бе свършило, той се почувства безкрайно изтощен.

— Не вярвам да се върнат — изхриптя Крийк и усети силна болка в гърлото си.

Никус се изкиска, а смехът на Закут прозвуча като лай.

— Те видяха как постъпи с дамата, владетелю — продължи Джорик, — и съм сигурен, че единственото им желание е да са колкото може по-далеч от теб, и то колкото е възможно по-скоро. Когато в Сампур видят какво са помъкнали със себе си, мисля, че никой няма да посмее да тръгне с изваден меч срещу нас. А сега — тупна се той по корема — бих похапнал малко месо, а и на теб, владетелю, ти трябва добра храна след всичко, което направи.

Никой не спомена името на Такия и никой не я повика, когато изпекоха месото. Крейк остана доволен, защото се чувстваше прекалено уморен за нови геройства.

Никус затананика тихичко, докато изтриваше лъка си, разпуснат от речната влага. Крейк усещаше от време на време как младежът го поглежда крадешком, когато смяташе, че вниманието на есперианеца е насочено другаде. Джорик се усмихваше на някакви свои мисли и почукваше с пръст в такт с мелодията на Никус. Крейк се размърда от неудобство. Чувстваше се като актьор, забравил репликите си и принуден да направи ритуален жест, който не разбира. Не можеше да проумее какво очакват от него, тъй като бе прекалено уморен, за да надникне в мислите им. Искаше само да заспи и точно това реши да направи, след като преглътна последната болезнена хапка. В полуунес дочу учуденото възклицание на Никус:

— Ама той наистина ли няма да отиде при нея… да я вземе!

В отговора на Джорик прозвуча разбиране:

— За да се наложи над човек като господарката Такия, той трябва да разполага с всичките си сили. Няма защо да бърза да се радва на победата, преди прахът да е покрил останките от битката. Той я острига и тя е негова, но пък не е някоя кротка овчица, с която един мъж може да прави каквото си поиска.

Такия не се появи нито на следващия, нито на по-следващия ден. Крейк също не се качи горе при нея. Другите не забелязваха отсъствието й, заети да поправят кулата, като поставяха камъните на местата им, и от време на време да улавят по някоя сърна, за да опушат месото й.

— Задава се сезонът на студа — повтаряше Джорик. — Преди да е настъпил, трябва да оправим бърлогата и да се запасим с достатъчно храна. — За момент млъкна и замислено се загледа надолу. — Точно сега селяните откарват стоката си да я продадат на пазара. В Сампур е пълно с търговци. Срещу сол и жито можем да им предложим кожи, нищо че току-що сме ги одрали. А също и един лък. Този Калуф няма ли да даде добра цена за един лък?

— В Сампур ли? Не вярвам някой в Сампур да ни се зарадва — вдигна вежди Крейк.

— Срещу теб и господарката Такия може и да вдигнат оръжие от страх, владетелю. Но ако Закут и аз отидем като скитащи ловци — при това Закут е от Децата на Ной, — ще можем да продадем това-онова. Трябват ни запаси, владетелю, преди да е дошъл студът. Не си заслужава да изоставяме такава удобна крепост.

И така, решиха Джорик и Закут да опитат късмета си като търговци. Никус тръгна да ловува, сеейки смърт сред ятата отлитащи птици, а Крейк остана да пази кулата сам.

След като се сбогува с тях, той видя бухала да излита от горния прозорец и гробовният му крясък изпълни тишината. Нещо го накара да изкачи стъпалата. Стига се е сърдила. Той изпрати тази мисъл пред себе си като заповед. Тя не отговори. Пулсът му се ускори. Да не би… да си е тръгнала? Може би се е спуснала по външната стена?

Изкачи последните стъпала на един дъх и се втурна в стаята. Седеше, високо вдигнала остриганата си глава, сякаш не той, а тя беше победителят. Щом я видя, Крейк се закова на място. След това трескаво я приближи, защото обичаите в този свят за миг му се изясниха и той разбра какво трябва и какво иска да направи. Беше му все едно дали и тя няма пръст в неочаквано зародилото се желание.

После го събуди копринена милувка по тялото му и той усети хладните й пръсти, с които по-рано бе изтеглила отровата от раните му. Увиваше около кръста му черен колан от кичури, бързо преплиташе плитка след плитка, които сякаш нямаха край и начало, и тихо си шепнеше.

— Заключих те във веригите си, всемогъщи — сведе тя поглед към него.

Той зарови ръце в късо подстриганата й коса, от която бе отделил тези кичури, и привлече главата й към себе си, за да я целуне.

— Заключих те в целувките си, вещице.

— Това, което Тосут искаше да направи, го постигна ти.

Когато Крейк я освободи от прегръдките си, тя го загледа втренчено.

— Отсега нататък само чрез теб мога да използвам силата си.

— Което сигурно е добре за тази земя и за хората, които живеят тук — засмя се той. — Сега сме съединени завинаги, господарке на речните кули.

Тя седна и прокара пръсти през късата си коса — в това движение имаше нещо от предишната жена.

— Пак ще порасне — утеши я Крейк.

— Но само за да радва суетата ми. Да, ние сме съединени. Но ти нали не съжаляваш, Ка-рак…

— Ти също, вещице. — Вече никаква преграда не разделяше нито съзнанията, нито телата им. — И каква съдба кроиш за нас двамата?

— Велика. Тусут усещаше силата, която расте в мен. Но аз едва сега я осъзнавам — вирна брадичка тя. — И ти ще си с мен, Ка-рак. С помощта на това — и тя докосна увития около кръста му колан.

— Сигурно си намислила да станем господари на Сампур? — попита лениво той.

— Сампур! — намуси се тя. — Този свят е много голям… — и ръцете й направиха широк кръг, сякаш искаше да обхване всичко, което лежи извън стените на кулата.

Крейк я придърпа ревниво към себе си.

— Имаме предостатъчно време за това. Сега часовете принадлежат само на нас двамата — дори в този магьоснически свят.