Андре Нортън
Магьоснически свят (8)

VIII

Ясно беше, че смелостта далеч не е единствената добродетел на Черните качулки. Отчитайки съкрушителния провал на атаката по реката, те не подновиха опитите си. Вече се смрачаваше и Крейк наблюдаваше унилото им оттегляне. Възторгът на Джорик също бе спаднал.

— Положително ще опитат нещо друго. Разбраха, че няма да се дадем лесно, и ще измислят нещо по-сериозно. Никак не обичам да се бия на тъмно.

— Няма да е тъмно — отвърна Такия.

Тя посочи един от ъглите на терасата и в спускащия се мрак блесна ярък сноп лъчи. Една подир друга грейнаха факли по покрива на кулата на отсрещния бряг, по издигащата се над реката арка, по парапета на стената — и стана толкова светло, че нищо не можеше да помръдне и да остане незабелязано.

— Така! — щракна тя с пръсти и факлите изчезнаха. — Когато потрябват, ще ги запалим.

— Всичко е много хубаво, господарке — мигаше опулено Джорик. — Но и честния огън си го бива, защото, освен да ти свети, може да ти сгрее и сърцето.

— Наклади си огън, пълководецо — усмихна му се тя майчински. — Има кой да ни извести, щом тръгнат насам.

И тя извика. Изпляскаха криле и след малко белият бухал кацна върху протегнатата й ръка. Огледа ги с умните си очи и изщрака зловещо с клюн. Тя го погледна, а той разпери криле и отлетя.

— От нас могат да скрият мислите и действията си. Но не могат да изгонят от небето неговите обитатели. Бъди сигурен, че само една крачка да направят — и ние ще знаем.

Все пак не напуснаха позициите си. А Закут занарежда около себе си големи камъни с надеждата и с тях да бъде точен като при първото си попадение.

На всички с изключение на Такия нощта се стори безкрайно дълга. Крейк отново и отново правеше опити да изпрати сонда в тъмнината, но всеки път срещаше една и съща преграда, която скриваше плановете на Черните качулки.

Джорик отмерваше разстоянието от единия до другия край на терасата — пет крачки в едната посока и шест в обратната — и при всяко обръщане лъкът му изчаткваше в камъните.

— Мътят някаква пакост, както бухалът мъти яйце, но каква ли е?

Крейк се бе научил да изглежда външно спокоен.

— Ще трябва да почакаме, за да разберем. Но защо се бавят?…

Защо се бавеха? Колкото по-неспокойни ставаха той и шепата защитници, в толкова по-лесна плячка се превръщаха. А и беше сигурен, че Черните качулки умееха да изненадват противниците си. Макар че, ако съдеше по думите на Такия и Джорик, те не бяха свикнали с подобно непоколебимо и изобретателно противопоставяне на тяхната воля. Такава съпротива само щеше да усили решимостта им да унищожат бунтовниците.

— Идват.

Огньовете на Такия лумнаха по местата си. Тя прекоси бързо терасата и застана до Джорик и Крейк, които се бяха изправили до парапета.

— Това е най-лошият час на нощта, когато кръвта тече най-бавно и съпротивата е най-слаба. Затова идват сега…

Джорик дръпна тетивата на лъка и острият звук изпълни нощната тишина. Такия поклати глава.

— Идват само Черните качулки, добре бронирани. Вижте!

Тя подскочи към парапета и плесна с ръце. Магическата светлина огря четири изправени сред трънака фигури, които гледаха нагоре към тях изпод сенките на качулките си. Изсъска стрела, но не достигна целта си, а падна на земята на няколко крачки от гърдите на водача им.

 

 

Но Джорик не прие поражението. Опъна докрай тетивата с цялата си сила и изпрати втора стрела. Тя обаче също тупна в краката на безмълвната четворка. Крейк сграбчи Такия, но тя се изплъзна, бързо изтича напред и викна надолу:

— Какво искате, всемогъщи мъже — примирие ли?

— Дъще на злото, ти не си сама. Искаме да говорим с твоя повелител.

Тя се изсмя злорадо и разлюля косата си, прокарвайки пръсти през нея.

— Нима мислите, че наистина имам повелител, всемогъщи? Такия все още разчита само на себе си. Не се залъгвайте с подобна надежда. Отново ви питам за какво сте дошли — за примирие ли?

— Изпрати своя повелител, за да се разберем.

Тя рязко отметна косите си.

— Нямам никакъв повелител и аз и силата ми сме непокътнати. Опитай и ще се убедиш, Тусут. Да, аз те познавам — ти си Тусут, господарят, а тези са Салсбал, Булан и Илай — сочеше ги с пръст тя един по един като дете, което си играе.

Джорик се размърда и пое дълбоко въздух, а онези отдолу се преместиха. Крейк засече мислите им — да споменеш мъжко име в присъствието на противник наистина изискваше смелост.

— Такия! — звучеше като съскане на влечуго.

Тя отново се разсмя.

— О, аз първа казах името ти, Тусут. Наистина ли ме смяташ за толкова слаба и беззащитна, че да ти се подчиня безропотно? Не го направих, когато ми постави рогата, защо ли да го правя сега, когато не съм ти подвластна? Преди ти разполагаше с Такий, за да ме хванеш. Но Такий потъна в безкрайния мрак и вече не можеш да ме уловиш в мрежата си! А и тук до мен има един…

Тя хвана Крейк за ръката и го избута напред. Той ги погледна право в очите и вдигна ръка, както тя бе направила преди малко:

— Тусут, майстор на капани за жени, и Салсбал, Булан и Илай, негови верни кучета. Ето ме, какво искате от мен?

Те не отговориха, но той усети как се опитват да проникнат в мислите му, да пробият защитата му. И накрая разбраха, че е като тях — есперианец.

— Какво искате? — повтори Крейк по-високо. — Ако не желаете да преговаряме, нека не безпокоим нощната тишина и да се отдадем на заслужена почивка.

— Отстъпник! — избълва Тусут.

Сега посочи с пръст напред, изричайки някакви фрази под одобрителните погледи на свитата си.

Крейк бързо си припомни сцената пред вратите на Сампур и се зае да направи нещо невероятно. Съсредоточи вниманието си върху човека, когато Такия нарече Илай. С черния плащ и черната качулка сянката му върху близката скала напомняше лешояд. Лешояд… лешояд!

Не осъзнаваше, че е насочил пръст към избраната жертва, нито че повтаря на висок глас думата с интонацията на Тусут:

— Лешояд!

Една хладна ръка обхвана китката на другата му ръка и преля силата си в неговата. Енергията се сгъсти и излетя…

 

 

— Лешояд!

Една черна птица плесна с криле, изкряска и полетя срещу него с изпружена кървавочервена глава и зейнал клюн. Звънна тетива. Чу се отчаян предсмъртен вик и мъжът в черния плащ се сгърчи на склона край гъстия храсталак.

— Добре! — извика Такия. — Отлично се справи, Ка-рак! Но втори път не можеш да използваш същото оръжие.

Обхванат от безумно въодушевление, той изобщо не я чу. Пръстът му вече сочеше Булан и той отпяваше:

— Куче…

Напразно. Черната качулка не падна на четири крака, а си остана човешко същество. Крейк млъкна. Такия бързо му прошепна:

— Те вече са предупредени — никога не можеш да ги атакуваш два пъти по един и същи начин. Първия път успя само защото не бяха подготвени. Хей, Тусут — подвикна тя, — убеди ли се, че сме добре въоръжени? Бъди честен и кажи какво искаш от нас.

— Да — прогърмя гласът на Джорик, — не можеш да ни сториш нищо, всемогъщи. Върви си по пътя и ни остави на мира…

— На една земя не могат да властват две сили и ти го знаеш, Джорик от Кулата на орлите, защото веднъж вече се опита да го докажеш и пострада. Тук трябва да има победител, а за победените — смърт!

Това се стори логично на Крейк. Но господарят продължаваше:

— Колкото до това, какво искаме — то е ясно. Противопостави ни равностойна на нашата сила, отстъпнико. Използвай силата и на вещицата, ако щеш. Накрая ще разбереш, че сте безпомощни.

— Тук и сега ли? — попита Крейк.

— Вече зазорява и идва нов ден. На слънце или на сянка, за нас е все едно, защото победата ще бъде наша.

Въодушевлението от първия му светкавичен успех се бе изпарило. Крейк опипа лъка, който все още не бе използвал. Нещо го притесняваше, не беше сигурен в силите си. Такия отново хвана ръката му. Гласът й пак прозвуча подигравателно, дразнеше го, предизвикваше го:

— Покажи им какво можеш, владетелю Ка-рак, ти, който си майстор на илюзиите.

Той я погледна и отрязаният кичур на слепоочието й възвърна предишната му увереност. Тя също не бе чак толкова всемогъща, колкото се опитваше да му внуши.

— Приемам предизвикателството ти — викна той. — Нека бъде тук и сега.

— Ние приемаме твоето предизвикателство! — Раздразнението и светкавичната й поправка му доставиха удоволствие.

Думите още не бяха заглъхнали и тя нанесе първия удар.

Пламъците обхванаха в кръг тримата, плъзвайки по мъртвото тяло на Илай. Заподскачаха около краката им, а край главите им се замятаха сенките на бухали и на всевъзможни нощни хищни птици.

Чу се зловещо съскане и склонът се покри с пълзящи към тях влечуги. Привидения? Всички — или повечето от тях. Крейк разбра, че предназначението им бе да отклонят вниманието на противника. Той също се включи — фигурата на вълк се промъкна откъм сянката и скочи, но щом лапите му докоснаха магическия огън, изчезна.

Отговорът на Черните качулки бе не по-малко светкавичен от атаката на Такия. Някаква тежест надвисна над главите на защитниците и започна да ги притиска толкова осезаемо, че Крейк погледна нагоре да не би планината да се е срутила отгоре им. Чу тревожен вик. Черен облак като гигантска преса падаше все по-ниско и по-ниско.

Снопове светлина избълваха няколко огнени топки срещу хората при парапета. Една се метна право към лицето на Крейк и опърли кожата му с огнения си дъх.

— Глупак! — шибна го мисълта на Такия. — Те са истински само за наивниците, които им вярват.

Прогони внушението и магическото кълбо се стопи. Но все още беше като замаян. Случващото се нямаше нищо общо с есперианското му обучение, дори напротив — бяха го предпазвали от това. Почувства се муден, несъобразителен и засрамен, че сега цялата тежест на защитата им се стоварва върху Такия.

Върху нея — Крейк присви очи. Намали връзката си с момичето, като се опита то да усети. Имаше твърде голяма вероятност да се окаже, че сам се е предал. Намерението му бе доста налудничаво, но Черните качулки им бяха дали да разберат, че могат да бъдат притиснати само с изненада.

Нова огнена топка се понесе към него и той скочи на терасата. Остра болка прониза ранения му крак. Другият Крейк остана до парапета рамо до рамо с Такия. Костваше му доста усилия да задържи там собственото си привидение и незабелязано да се отдалечи от кулата.

Досега бе успял да материализира охраната, вълка и останалите видения, но те бяха съвсем мимолетни и се бе справил сравнително лесно. Да създаде собствения си образ и подобие бе, от една страна, по-лесно, а от друга — по-трудно. По-лесно, защото човек най-добре познава себе си, а по-трудно, защото трябваше да заблуди майстори на илюзията.

Стигна до стъпалата, които водеха към скалата на даровете. Тук не беше толкова светло и издатината пред него потъваше в сумрак. Запромъква се надолу, здраво стиснал стрела в ръката си.

Тук натискът бе стократно по-силен и той запълзя, проправяйки си слепешката път към реката.

Захапа стрелата и зъбите му оставиха белези върху нея. Нож би свършил много по-добра работа, но нямаше време да го поиска от Джорик. Плъзна се във водата, потрепервайки от хладния й допир. И заплува под арката.

Не беше трудно да стигне до мястото, където се бе преобърнала лодката на Черните качулки. Докато се измъкваше на брега, напипа някакви просмукани с вода дрехи и разбра, че е мъртвец. Все така стиснал стрелата между зъбите си, Крейк се заизкачва зад гърба на Качулките.