Кандейси Скулър
Опасна игра (13)

Епилог

— Къде си въобразяваш, че си тръгнала? — попита Лукас съпругата си.

Натали се престори, че не е чула и бутна двойните остъклени врати на огромната сграда на офиса. На стъклото с големи златни букви бе изписано:

„Галаксиз Видео“, Детективско бюро „Стриктли Конфиденшъл“ и „Синклер Секюрити Системс“

— Натали? — Лукас се пресегна и я хвана за рамото. — Попитах те къде ще ходиш!

Тя се обърна и го изгледа.

— Мисля, че тази сутрин вече разговаряхме по този въпрос — изразът й ясно показваше колко е отегчена от темата.

— И решихме, че няма да излизаш.

— Не. Ти реши така. Аз просто не си направих труда да ти противореча. А сега, ще ме извиниш ли? — изразително изгледа ръката му, все още стиснала рамото й. — Трябва да разследвам един случай на умишлен палеж.

— Забранявам ти!

— Забраняваш ли ми? — повтори тя с присвити очи.

— О, по дяволите! — Лукас отпусна ръката си и без особен успех опита да си придаде глупав и безобиден вид. — Но това е за твое добро! — погледна безпомощно към жената в син костюм, застанала пред вратата на кабинета, в който се помещаваше електронната картотека. — Кажи й, че е за нейно добро!

Шери Пейтън леко се засмя и поклати червенокосата си глава.

— Не ме намесвай във вашите спорове, Лукас. Аз изучавам търговска администрация, а не семейни отношения — тя затвори с бедрото си едно чекмедже на шкафа. — Оправяй се сам, я виж какъв едър мъжага си.

Лукас отново се обърна към съпругата си:

— По дяволите, Натали, не си в състояние да препускаш от врата на врата и да задаваш нахални въпроси за изгорялата къща на някакъв нещастник! Знаеш колко лесно се изморяваш напоследък.

Гневът й се превърна в нежност при вида на искрената загриженост в очите на съпруга й.

— Ако се изморя, ще си почина. Обещавам.

Лукас упорито я изгледа. Очевидно не беше убеден, че спази обещанието си.

— Лукас, аз съм само бременна, а не болна — въздъхна Натали. — Всичко ще бъде наред.

— Ами ако получиш контракции или… нещо друго?

— В седмия месец?

— Случва се.

— Да, но на жени с проблематична бременност. А ако си спомняш какво каза лекарят последния път, когато беше пощурял от безпокойство, това не се отнася за мен. Здрава съм като камък.

— Да, но можеш да се спънеш — възрази той, като посочи яркочервените й обувки, твърде неудобни за бременна жена. — Или да си изкълчиш глезена.

— Малко е вероятно — отвърна тя и с отвращение погледна обувките с ниски токове, които бе принудена да носи. — А ако се случи, ще извикам за помощ. В края на краищата не отивам в джунглата!

Той я прегърна през талията.

— Все пак не одобрявам това.

— Зная, че не го одобряваш — утешително каза тя.

— Но въпреки всичко настояваш да бъдеш неразумна!

— Аз не съм неразумна, Лукас, а ти… Уф, няма значение — Натали поклати глава. — Добре, чуй ме, Синклер. Ще ти предложа сделка.

— Слушам те.

— Бих могла да ти обещая да изляза за два пъти по-кратко време, отколкото възнамерявах. Да речем, за три часа. След това ще се върна право вкъщи и ще си почивам през целия ден.

— А какво ще поискаш в замяна? — в продължение на двегодишния им брак Лукас бе открил, че съпругата му за нищо на света не бе склонна да направи компромис с влудяващото си чувство за независимост.

— В замяна на това утре вечер ще ме заведеш на коктейла, организиран от майка ти.

— О, не! Вече говорихме за това. Ние с майка ми нито сме имали, нито имаме, нито пък в бъдеще ще имаме какво да си кажем…

— Очевидно тя не смята така — Натали сложи ръка на лакътя на съпруга си. — Това е третият й опит да се срещне с теб, Лукас. А и както ти неведнъж си казвал, може би я съдиш по-строго, отколкото заслужава. Навярно и тя изпитва същите чувства към теб. Като бъдеща майка зная, че е така — тя постави другата ръка на корема си. — Мисля, че Барбара иска да й дадеш още един шанс. И според мен не бива да се отдръпваш.

Лукас погледна ръката й, положена на корема, и се пресегна да я покрие със своята.

— Не играеш честно — кобрата, увита около китката му, изглеждаше странно, и все пак някак на място върху изпъкналия й корем.

— Значи, ще го направиш? — усмихна се Натали.

Лукас се предаде с въздишка.

— Само ако се съгласиш да сведеш работното си време до един час!

— До два часа — възрази тя.

— Добре — Лукас отвори вратата, пропусна я да мине и излезе след нея. — Два часа, обаче аз ще дойда с теб.

— Нямам нужда от телохранител, Лукас.

— Или ще дойда, или няма да те пусна.

— Ти си най-твърдоглавият, упорит… — вратата се затвори зад тях.

Продължиха да спорят и да си разменят всевъзможни заплахи и обвинения. Но ръцете им бяха здраво сплетени и Лукас се наведе, за да целуне нежно жена си, преди да я настани в черния джип…