Кандейси Скулър
Опасна игра (10)

Десета глава

Жадно се устремиха един към друг. Ръцете на Лукас се обвиха около талията й. Той сведе глава. Дланите й се плъзнаха под тъмносиния му костюм. Устните, жадуващи сладката влага, се разтвориха. Езиците се докосваха, отдръпваха се и отново се търсеха, вкусващи неповторимия мечтан аромат.

Беше прекрасно, но не бе достатъчно.

Натали се повдигна на пръсти, изви глава, за да бъде още по-близо до устните му, и притисна гърдите си към неговите. Ръката й се плъзна по гърба, а после по кръста му, сетне още по-надолу. Жадуваше да усети твърдата му изпъкнала мъжественост.

Но все още не бе достатъчно.

Вдигна коляното си толкова високо, колкото позволяваше тясната й рокля, и го плъзна по външната част на бедрото му. Така е по-добре, помисли си тя, опиянена от опитните му, замъгляващи разсъдъка целувки.

Ала и това не бе достатъчно.

Дори когато ръцете му се плъзнаха надолу, обхванаха ханша й и я повдигнаха. Тя изстена и с копнеж промълви името му.

— Зная, бебчо — дрезгаво промълви той. — Не е достатъчно.

Той я постави на земята, плъзна ръце по гърба и раменете й и ги пъхна под реверите на нейното сако. Тя остави дрехата да се свлече по раменете й, сетне вдигна ръце зад тила си и затърси ципа на роклята. Усети във врата си горещия му дъх, докато двамата едновременно се опитваха да се преборят с ципа. След миг роклята се свлече на пода и Лукас се пресегна към закопчалката на сутиена й. Трескаво, копнееща да докосне кожата му, както той докосваше нейната, Натали посегна към копчетата на ризата му. Но се спря, тръпнеща от страст, когато ръцете му обхванаха голите й гърди. И двамата простенаха при усещането на горещите му длани, сключени около щедрата мека пълнота на гръдта й. Той подразни зърната й между палците и показалците си. Тя отново потръпна и вдигна ръце, за да ги обвие около врата му и да сведе главата му към болезнено втвърдените връхчета. Лукас я спря, като положи длани на китките й, и разпери ръцете й, за да може да я огледа.

Натали излъчваше възхитителна женственост. Тялото й тръпнеше от отчаян копнеж по него. Той бавно плъзна поглед по нея, като се наслаждаваше на горящите й, опиянени от страстта, очи, на зачервените бузи и влажните коралови устни, полуразтворени от дъха. Гърдите й бяха увенчани с малки прасковенорозови зърна. Нежната й кожа бе с цвят на слонова кост, а силното й тяло бе изкусително гъвкаво.

Нежно изви ръцете й назад, прихвана ги зад гърба й със своята длан и леко огъна тялото й назад. Сетне бавно прокара другата си ръка с разтворени пръсти от малката трапчинка на шията към гърдите й така, че палецът и кутрето му докоснаха зърната им. Натали потрепери и извика. Сетне застина неподвижно, сякаш хипнотизирана от страстния плам в очите му и от еротичния танц на кобрата върху неговата китка, която се спускаше надолу по тялото й. Пръстите му проследиха дантелата по края на бикините с цвят на слонова кост, сетне се плъзнаха по извивката на стомаха към полускрития триъгълник в основата на бедрата й. Обърна дланта си нагоре и я плъзна между краката й. Усети тялото й през дантелената тъкан, по-горещо, отколкото си бе представял, че може да бъде тялото на жена.

Коленете й се подкосиха и се облегна на него. Устните й слепешком затърсиха неговата плът. Китките й се извиха в усилие да се освободи от хватката му, за да го докосне.

— Лукас! — тя отново вдигна коляно нагоре и обви крака си около неговия, за да се открие още повече за докосването му. — О, Лукас, моля те!

Той провря ръка под бикините и отново я плъзна по стомаха, докато достигна до най-чувствителното кътче на нейната женственост. Усети я невероятно мека и топла под дланта си, трепереща от копнеж и възбуда. Бедрата й се раздвижиха, сякаш копнееше за по-плътно удовлетворяващо докосване. Тръпнещ от все по-силно пламтяща страст, Лукас изпълни безмълвната й молба, и като плъзна устни по нейните, нежно пъхна пръсти между бедрата й. Натали незабавно достигна върха на възбудата и почти изпищя, извивайки тялото си нагоре. Вдигна и другия си крак и едва не се покатери върху Лукас в желанието си да се притисне по-близо към него. Той пусна китките й и постави другата си ръка под ханша й, за да я задържи. Сетне притисна здраво към себе си тялото й, разтърсвано от вълните на екстаза.

— Отново — промълви Лукас в шията й, когато тя спря да трепери. — Искам да направиш това отново — леко захапа рамото й, като едва не предизвика нова трескава конвулсия. — Но този път искам да бъда дълбоко в теб. Искам да усетиш не само пръстите ми.

— Да — задъхано пошепна Натали. — О, да, и аз искам да те усетя в себе си! — разплете глезените си и се спусна на пода. — Съблечи се — хвана го за ръка и го поведе по тъмния коридор към спалнята си. — Не мърдай — каза тя, когато спряха до леглото и пусна ръката му. Запали малка нощна лампа с розов абажур. Сетне отметна завивките, под които се показаха чаршафи на цветя. Свали очилата си. След това изрита обувките си, пъхна палци под ластика на бикините и ги плъзна надолу. Възхитително разголена, отново се обърна към него: — Сега е твой ред — гласът й трепереше от нетърпение. Ръцете й посегнаха към ризата му. — Искам да се съблечеш като мен.

Разкопча копчетата му, с трескава бързина измъкна ризата от панталоните, разголи гърдите и докосна с влажни устни топлата кожа. Омаяна, копнееща да вкуси всяка частица от него, го остави сам да съблече ризата и насочи вниманието си към колана му. Дочу се тихият шепот от триенето на кожа в кожа, звукът от смъкването на ципа, дрезгав стон, последван от възбуден мъжки смях…

— Натали! — хвана палавите й малки ръце. — Скъпа, нима искаш да ме оставиш само по обувки и чорапи, със смъкнати панталони и насочено към теб копие? — опита да се усмихне, ала усмивката му се превърна в гримаса, когато тя освободи ръцете си и нежно го погали през слиповете. — Казвали са ми, че това е доста комична гледка — задъхано завърши той. — А самочувствието ми няма да понесе да ми се смееш тъкмо сега. Остави ме да се съблека…

Внезапно тя се отпусна на колене и плъзна ръце по задната част на бедрата му.

— Вдигни си крака — нареди тя. Лукас мълчаливо се подчини, смаян и леко смутен при вида на Натали, коленичила в краката му. Бившата му съпруга по-скоро би си отсякла ръцете, отколкото да застане пред него в такава поза. Но Натали явно не виждаше нищо унизително в това да коленичи и да свали обувките му.

Тя се пресегна, хвана панталоните и слиповете му и ги смъкна надолу.

— Гледката не е чак толкова комична — тихо каза Натали, поглеждайки нагоре. Големите й кафяви очи излъчваха възхищение. — Всъщност погледнато от този ъгъл, е доста… впечатляващо — добави тя, с което поласка мъжкото му самочувствие. Погали с върха на пръстите си доказателството за огромната му възбуда, сетне се засмя. — Не че мога да видя кой знае какво без очила.

Лукас също се засмя, изправи я на крака и я прегърна. После я положи на леглото, тръшна се край нея и изрита панталоните си. Двамата се затъркаляха по чаршафите като палави деца, заливаха се от смях, докато останаха без дъх. Сетне изведнъж, все още задъхани, но вече съвсем сериозни, се вгледаха един в друг.

— Ти си невероятна жена, Натали Бишоп — прошепна Лукас, като покри устата й със своята.

Целувката им бе жадна, влажна и ненаситна, придружена от въздишки и стонове, леки ухапвания, котешки близвания и страстни движения. Тя се разпростираше по устните, бузите, извитите шии, широките му яки рамене и крехките й ключици, деликатните връхчета на едрите й гърди, твърдите малки мъжки зърна… Двамата изследваха извивките и тайните на копнеещите за удовлетворение тела. Топлите му устни се плъзгаха по копринената кожа на потръпващия й стомах. Красивите й устни се плъзнаха по бедрото му… Когато и двамата не можеха да издържат повече на взаимните си ласки, Натали привлече Лукас към себе си и разтвори бедра, за да го приеме.

Отначало се движеха бавно и отмерено, сдържайки страстта си. Телата им се извиваха почти лениво, дишането им бе дълбоко и равно, докато си разменяха опияняващи целувки. Постепенно движенията им ставаха все по-устремни и шеметни, докато накрая запрепускаха лудешки, притиснали тела, борещи се за всяка глътка въздух, понесени към върховната наслада…

Натали достигна върха само миг преди него. Пронизителният й вик и тръпнещото тяло подсказаха на Лукас, че и за него е време да изпита насладата. Той изстена и замръзна, навлязъл дълбоко в нея, от огромното задоволство. За момент му се прииска да отметне глава назад и да нададе триумфален рев, за да извести за своето завоевание на всички, които можеха да го чуят. Възпря го единствено мисълта как би реагирала на тази демонстрация на мъжко превъзходство жената в неговите обятия.

Приведе се над нея, като внимателно пренесе тежестта върху ръцете си, за да не я смачка тежестта му. Преди минута не бе помислил за това — всъщност тогава не мислеше за нищо, с изключение на неудържимата нужда да задоволи своята и нейната страст. Тя не бе издала и звук от момента на върховния екстаз. Лежеше под него неподвижно, със затворени очи, а ръцете й бяха отпуснати на раменете му. Той нежно я погали по бузата.

— Натали? Добре ли си?

Устните й се извиха в широка усмивка.

— Прекрасно — замечтано промълви тя, без да отваря очи. — Невероятно.

— Обзалагам се, че е така, малко момиченце — засмя се Лукас.

 

 

Един час по-късно двамата вечеряха в кухнята.

— Ти наистина можеш да готвиш — възхитена отбеляза Натали, като погледна към двете половинки на чудесно препечения сандвич със сирене, който Лукас бе поставил пред нея. Сандвичът бе придружен от изсъхнала туршия с копър и чипс с почти изтекъл срок на годност — всичко, което бе успял да намери в полупразните й кухненски шкафове.

— Още не си го опитала.

— Мога да преценя само по вида му. Сестра ми Андреа казва, че половината от тайната на готварското изкуство се състои в добрия вид на ястието. А сандвичът изглежда чудесно — внимателно отхапа. — О, и на вкус е страхотен. Можеш да идваш да ми готвиш, когато пожелаеш — тя дяволито го изгледа над очилата си. — Много жалко, че не съществува изпитан метод да задържиш мъжете в кухнята. За съжаление те не могат да забременяват.

— Да забременяват ли? — гласът му прозвуча напрегнато. Озадачена от странното му изражение, Натали застина, както поднасяше сандвича към устата си.

— Какво има?

— Ами, аз не използвах никакви предпазни средства — поясни той. — Изобщо не се сетих! — как бе допуснал такава небрежност!

— О, това ли било? — Натали погълна голяма хапка. — Не се притеснявай.

— Да не се притеснявам ли? Но, Натали, бебетата се правят точно така, както преди малко… правехме с теб!

— И може би след малко пак ще го направим — закачливо добави тя и му отправи съблазнителна усмивка.

— Не се шегувай с това — строго каза той.

— Прав си, не биваше да се шегувам. Съжалявам. Но няма за какво да се притесняваш. Ти може да не си се сетил — пъхна парченце чипс в устата си. — Аз обаче съм помислила за това.

— Така ли?

— Разбира се! — с досада го изгледа Натали. — Не мога да оставя на някой друг грижата за такова важно нещо, нали?

— Не, но…

— Нали не си от онези мъже, които мислят предвидливите жени за леконравни? — изразът в очите й подсказваше, че ще е по-добре да не мисли така.

— Разбира се, че не — отвърна той, засегнат от предположението й.

— Тогава какъв е проблемът?

— Просто опитът ми с… хм… повечето жени показва, че обикновено те очакват от мъжа да се погрижи за предпазните мерки.

— Аз не съм като повечето жени — отсече Натали. Запита се с колко момичета ли е спал Лукас в лудешкото си минало. Тази мисъл не й хареса.

— Не, не си. Но все пак не смяташ ли, че трябваше да ми кажеш?

— Да ти кажа, че съм със спирала? — изгледа го с присвити очи. — Ти не ме попита.

— А трябваше.

— Да, точно така, трябваше!

За момент се изгледаха обвинително. Накрая Лукас въздъхна:

— Е какво, да не би да се караме?

— Така изглежда. Почти — сви устни Натали.

— И за какво?

— Не зная — засмя се тя.

Няколко минути продължиха да дъвчат мълчаливо.

— Това означава ли, че ако не спорим за нещо, нямаме какво да си кажем? — попита накрая Лукас.

— А защо не ми разкажеш какво е имало в онзи заличен абзац от военното ти досие? — предложи тя. — Може би няма да спорим, ако говорим за това.

— Напротив, ще спорим — захили се Лукас. — Когато ти кажа, че е строго поверително.

— Не можеш ли поне да ми загатнеш?

— Вече ти казах. Бях криптограф.

— Да, да! Сигурно си научил онези саблени удари и каратистки стойки, които демонстрира в бара, от уроците по криптография?

— Ти май си решила да ме изкараш свръхсекретен шпионин от контраразузнаването, внедрен в КГБ, а? — той поклати глава. — Няма нищо такова. Работата ми беше твърде обикновена и отегчителна, макар че правителството си има причини да я пази в тайна.

— Така твърдиш ти — промърмори Натали. Не желаеше да се откаже така лесно от фантазиите си. Замислено го изгледа, като се питаше дали наистина бе вършил само това. Сетне сви рамене, примирена с факта, че никога няма да узнае със сигурност, и отново взе сандвича си. — Добре, разкажи ми какво стана у Шери.

— Кога?

— Следобедът, след като се върнахме от стрелбището. Нали си спомняш, тя беше разстроена, защото Добс й беше позвънил…

— Не е бил Добс. Поне аз не мисля, че е бил той.

— Тогава кой?

— От онова, което ти ми каза, мога да предположа, че е просто някой от кредиторите на Рик.

— А казал ли й е името си?

— Не зная — Лукас схруска парченце чипс. — Шери беше твърде разстроена, за да си спомни.

— Обзалагам се, че Кофи е бесен. Той мрази да го разкарват за нищо.

— Всъщност не беше чак толкова бесен. Той и колегата му пристигнаха малко след мен. Когато се изясни, че Шери не знае нищо с положителност, учтиво й благодариха, че им е позвънила, и отпратиха нанякъде така светкавично, сякаш някой се беше опитал да им предложи подкуп.

— Кофи се бои от истеричните жени. Татко твърди, че по-скоро би се изправил срещу някоя ракета Ем-16. Предполагам, че Шери е изпаднала в истерия, нали? — попита по-злорадо, отколкото възнамеряваше.

— Не. Обаче беше много разстроена — изгледа я с укор. — Можеш ли обаче да я обвиняваш за това? Не само е изгубила съпруга си, а и е останала с камара дългове. Предполагам, че тепърва ще я безпокоят още много хора.

— Не съм изненадана — отвърна Натали. — Банковата сметка е на името на Рик. Според счетоводните бележки той й е давал ежемесечен чек за „домакински разходи“ — тонът й издаваше ясно какво мисли по въпроса. — Предполагам, че е използвала кредитни карти за всичко останало, което е купувала, или е молила любящия си съпруг за пари.

— Доколкото разбирам, не одобряваш това, а?

— А ти одобряваш ли го? Честно!

— Честно ли? Ами… — всъщност той никога не се бе замислял над този въпрос. Все пак смяташе, че такъв вариант определено е за предпочитане пред ужасното споразумение, което неговата съпруга бе наложила в брака им. По настояване на Мадлен имаха отделни банкови сметки и отделно имущество. Всичко бе разделено. Всеки от двамата плащаше процент за жизнените разходи според размера на доходите си, сякаш бракът им бе просто сделка.

— Моля те, не ми го казвай! — продължи Натали. — Божичко, нима наистина го одобряваш?

— А нима е толкова ужасно?

— Толкова ужасно ли? Лукас, помисли малко! — възмутено възкликна тя. — Постави се на мястото на съпругата. Всички твои пари са на името на мъжа ти. Нямаш представа какво притежаваш и какво дължиш, сякаш си дете под опека. И трябва да молиш, ако искаш да си купиш нова рокля или дори бикини! Как би се чувствал в такова положение? — усещаше, че се увлича в назидателна тирада, но не можеше да се спре. Това бе болната й тема. Дори нещо повече — направо я изкарваше от кожата й. — Даже да ти дават всичко, за което помолиш? И какво ще стане, ако съпругът ти умре, като Рик? Ти току-що каза, че Шери няма представа в какво финансово затруднение е изпаднала. Това честно ли е? Обзалагам се, че дори не знае на колко възлиза ипотеката на баровското им имение!

— Да не би и с теб да се е случвало нещо подобно? — тихо попита Лукас. Натали говореше твърде разпалено, за да изразява просто принципните си схващания по отношение на дискриминираните жени.

— С мен не, но с Андреа се случи — призна Натали.

— Сестра ти?

— Тя беше отличничка в училище. След завършването получи предложения от два колежа да продължи образованието си. Ала две седмици след абитуриентския бал се омъжи за своята голяма любов от гимназията, и то с пълното одобрение на баща ми. Бе решена да се посвети на семейството си и да бъде идеалната съпруга. По време на следването на мъжа си му пишеше рефератите. Организираше изискани събирания, за да подпомага напредъка му в кариерата. Ходеше на опера вместо на кино, защото той предпочиташе операта. Обличаше се според неговия вкус, мислеше, както той желаеше тя да мисли, и дори раждаше децата си, когато той искаше. Никога не превишаваше семейния бюджет, който той определяше. Докато накрая — горчиво продължи тя, — три години след раждането на Емили той каза, че го била „ограничавала“ и избяга в Калифорния с някаква празноглава певица, два пъти по-млада от него.

— А какво стана с Андреа?

— Загуби всичко — въздъхна Натали. — Съпруг, дом, жизнен стандарт, положение в обществото, самоуважението си…

— Съжалявам.

— Но сега е сравнително добре. Пренесоха се с децата при татко. Той с години беше живял самичък — майка ми почина малко след като Андреа се омъжи. А аз и Даниел живеем отделно. Така е най-добре за всички. Андреа работи на половин ден и учи задочно. Иска да стане водопроводчик.

— Водопроводчик ли? — невярващо повтори Лукас. Беше видял сестрата на Натали, когато бе дошла да прибере децата си от „Галаксиз“. Видът й съвсем не отговаряше на представата му за водопроводчик.

— Заплащането и допълнителните предимства са отлични — осведоми го Натали. — Много по-добри, отколкото ако работи като секретарка. Когато завърши, ще заживее чудесно, особено ако започне собствен бизнес. Но щеше да е много по-хубаво, ако изобщо не беше изпадала в това положение.

— Да, много добре те разбирам. И за да отговоря на въпроса, който ми зададе преди малко — не, не одобрявам единствено мъжете да имат думата по финансовите въпроси и да поставят съпругите си в положението на деца. Но нима разрешението е всичко да се дели, сякаш съпрузите са съквартиранти?

— Знаеш, че съществуват общи банкови сметки. Освен това двама души биха могли да решат заедно какво да правят със своите пари. В днешно време повечето домакинства разчитат на две заплати. Но дори, ако само мъжът печели, а жената стои вкъщи и се грижи за децата, това не означава, че той трябва да взима сам всички решения. Необходимо е и двамата да имат думата. Освен това…

— Добре, добре — Лукас вдигна ръце в знак, че се предава. — Убеди ме напълно.

— Нали не го казваш само за да ме накараш да млъкна?

— Не. Стопроцентово съм съгласен с теб — самият той бе невероятно изумен от този факт.

— Добре, радвам се. Защото е важно за мен. Все пак мисля… — млъкна и се засмя, когато той направи гримаса и запуши ушите си. — Добре де, няма да държа повече речи — отмести празната чиния и му отправи прелъстителна усмивка, готова да забрави за темата, която така я вълнуваше. — Поне не тази вечер.

— Чудесно. Защото имам по-добър план, който не изисква много приказки — Лукас облегна лакти на масата. — Освен ако не искаш да ми говориш по-възбуждащи неща — в погледа му проблесна предизвикателство.

Натали стана от стола, наведе се през масата и го помами с пръст да се приближи. Сетне сложи устни на ухото му.

— Добре, Лукас, скъпи мой… — последвалите думи, прошепнати в ухото му, накараха усмивката да изчезне от суровото му красиво лице, заличена от пламъка на страстта. — Но само ако успееш да ме хванеш! — завърши тя и лудешки се втурна към кухненската врата.

Лукас с рев скочи от стола и сграбчи края на пеньоара й. Натали изпищя, дръпна хлабаво завързания колан и се изплъзна, като остави в ръцете му яркосинята копринена дреха. Лукас изруга, захвърли пеньоара и се втурна след нея.

Тя изтича през спалнята в банята. Грабна от закачалката една кърпа, за да се покрие. Сетне връхлетя в свързаната с банята втора спалня, която използваше за кабинет, и оттам пак изтича в коридора. По този начин направи пълен кръг и насмалко не се блъсна в гърба на Лукас. Отново изпищя пронизително, светкавично се обърна и се втурна назад, като затръшваше вратите след себе си, за да го забави. Два пъти профучаха от спалнята през банята към кабинета, по коридора и обратно. Блъскането на вратите бе съпроводено от викове, задъхан смях и заплахите на Лукас какво ще й се случи, когато я хване.

Изведнъж настъпи мъртва тишина. Натали за момент се спря в банята с разтуптяно сърце, като се стараеше да диша тихо, и се ослуша да чуе откъде ще се появи Лукас.

Не долови нито стъпки, нито тежко дишане. Никакъв звук. Тя обаче усещаше, че той приближава крадешком към нея. Ала откъм коя врата щеше да се появи? Очите й се стрелкаха насам-натам. Изведнъж зърна леко потрепваща сянка. Бързо се шмугна зад вратата, през която щеше да влезе той, и със стаен дъх зачака подходящия момент да избяга. Вратата така рязко се разтвори, че щеше да я прикове към стената, ако не беше пуснала кърпата и не бе вдигнала ръце нагоре.

— Аха! Хванах… — гласът му заглъхна, когато видя, че банята е празна.

Натали се насили да стои неподвижно и да чака. Накрая, като избра най-подходящия момент, излезе на пръсти иззад вратата и се прокрадна в спалнята. Сетне се запъти по коридора към вратата на кабинета. Силно затръшна вратата, като се надяваше да го заблуди, че е влязла вътре. После се втурна по коридора към тъмната гостна. Тихо се шмугна зад облегалката на дивана, претърколи се на пода и се озова под масичката за кафе. Там легна по корем, като се стараеше да успокои дишането и да заглуши напрегнатия си кикот. Знаеше, че Лукас все някога ще я открие. Но щеше да му отнеме доста време да се сети къде е изчезнала.

Само че го чу да се промъква по коридора по-скоро, отколкото очакваше.

— О, На-та-ли…

Чу стъпките му в кухнята и шума при отварянето на шкафовете. Сякаш би могла да се скрие под мивката!

— На-та-ли! — той застана на прага между гостната и трапезарията. — Скъпа, ще бъде много по-добре за теб, ако се предадеш.

Тя затаи дъх, съзряла босите му крака, които приближаваха скривалището й. Не може да ме види, каза си тя, докато Лукас спираше пред масичката. Не може да…

— Хванах те!

Натали извика от изненада и възбуда, когато ръката му сграбчи глезена й и я измъкна изпод ниската масичка.

— Щеше да бъде много, много по-добре, ако беше излязла доброволно — заяви той и я преобърна по гръб. — А сега ще трябва да си платиш — в издигнатата му ръка проблесна нож. Натали пое дълбоко дъх и нададе смразяващ кръвта писък. Лукас хвърли оръжието и запуши устата й.

— Божичко, Натали, та това беше само нож за масло!

Тя се бе втренчила в него с разширени от ужас зеници.

— Не исках да те изплаша така, бебчо! — бавно отдръпна ръката си от устата й, сякаш се боеше да не запищи отново. — Добре ли си?

Изплашените й очи внезапно се присвиха.

— Ама здравата те изплаших, нали?

— Може би си изплашила и доста от съседите — с облекчение се засмя той. — Няма да се изненадам, ако позвънят в полицията и съобщят, че у вас е извършено убийство.

— Мислиш ли, че е възможно? — опита да се освободи от прегръдката му и седна.

Той обаче не я пускаше. Изведнъж Натали стана сериозна. Последното, което желаеше, бе да й се наложи да обяснява на някой от приятелите на баща си как се е озовала чисто гола на пода на гостната си, възседната от някакъв маниак, размахващ нож за масло.

— Пусни ме, Лукас!

Той поклати глава отрицателно.

— Ти ми обеща нещо — отново я бутна на пода. — Даже много неща — свали очилата й и ги постави на масичката за кафе — в случай, че те хвана. Е — обхвана гърдите й с ръце и прокара палци по зърната им, — сега няма да ти позволя да се измъкнеш, преди да си изпълнила обещанието си.

— Винаги изпълнявам обещанията си — промълви Натали, напълно забравила за съседите, полицията и всичко останало на света, освен мъжа, със страстно пламтящите красиви зелени очи надвесен над нея. Пресегна се и за втори път тази вечер свали ципа на панталона му. Сетне го побутна и той послушно се претърколи по гръб. Дори не се опита да протестира, когато тя коленичи до него и с котешка грациозност започна да го милва с език.

Започна от ушите, като бавно проследи извивките им и меките възглавнички. Сетне устните й се плъзнаха по пулсиращата лудо вена на шията надолу към трапчинката в основата й. Езикът й премина по гърдите му, а когато устата й се откъсна от малките им зърна, втвърдени от чувствените й ласки, Лукас се задъха. Тя вкуси тръпнещата плът на плоския му стомах и вдлъбнатината на пъпа му и Лукас изстена. Когато накрая го избави от мъчителното напрежение и го пое в меката влага на устата си, той извика. Никога никоя жена не го бе любила така всеотдайно, ентусиазирано и нежно. Осъзна, че всъщност през целия си живот не бе преживял истинска любов. Не знаеше дали ще издържи още дълго на влудяващите й милувки.

— Натали… — докосна с треперещи пръсти копринената й коса. — Натали… — не можеше да промълви нищо повече, дори не можеше да си спомни друга дума, освен името й. — Натали!

Накрая тя вдигна глава, погледна го и му отправи усмивка на сирена, осъзнала женствената си сила. Сетне се изправи, прехвърли единия си крак над бедрата му и се отпусна надолу, като прие в тялото си твърдата му мъжественост. Отметнала глава назад, за момент се наслади на усещането, изпълнило я докрай, на накъсаните стонове и конвулсивния дъх на любимия мъж, който се мъчеше да се овладее. Но не му позволи да го направи. Вместо това се раздвижи възхитително бавно, издигаше се и се спускаше, докато накрая собствените й сетива се замъглиха от наслада. Двамата заедно се понесоха отвъд пределите на разума, понесени към екстаза…