Джил Брейди
Нощ на плажа в Малибу (6)

VI

Лари чакаше вече половин час в ресторанта на булевард „Вашингтон“. Имаше среща с Дъсти. Изгаси поредната си цигара и отпи от чашата бърбън пред себе си. Сервитьорът приближи.

— Ще желаете ли нещо, сър?

— За момента не — измърмори той.

Вече започваше да се изнервя. В този момент Дъсти влезе в ресторанта. Носеше големи слънчеви очила и червена перука. Бежовият костюм й стоеше отлично.

Тя се огледа, забеляза Лари и се запъти към него. Свали чантата от рамото си и седна.

— Съжалявам, че закъснях, но записите за рекламата продължиха твърде дълго. Ще ми поръчаш ли един бърбън?

— Разбира се — Лари махна на сервитьора.

— Къде беше вчера? Няколко пъти те търсих по телефона. И в студиото не те били виждали.

— Не се ли досети? Търсих Джесика и я намерих. А за да бъда по-точен, бях в Далас.

Дъсти въртеше нервно очилата си.

— Е, и?

— Мисля, че и двамата не желаем сцени, Дъсти. Нека уредим всичко по приятелски. Възнамерявам да се оженя за Джесика, но естествено първо трябва да се разведем, при това веднага. И за твое сведение, следобед имам среща с адвоката си.

Дъсти барабанеше с лакираните си нокти по масата.

— Не, Лари, не желая да се развеждам. Точно сега не ми е до развод.

— Не става въпрос за това, до какво ти е в момента. Защитавам собствените си интереси: искам Джесика, искам развод.

Келнерът донесе уискито, погледна въпросително Лари за нова поръчка, но тъй като не получи такава, се отдалечи отново.

— За развод е необходимо съгласието и на двамата — каза Дъсти.

— Невинаги. Адвокатът ми разясни някои положения. Ако непременно държиш да излязат наяве кирливите ти ризи, каквито знаеш, че имаш, нямам нищо против. Но мисля, че това няма да бъде от полза за прекрасната ти кариера.

Дъсти се изсмя злъчно.

— Не мислиш ли, че в момента ти ме изнудваш? Имаш намерение да ме провалиш, като направиш публично достояние личния ми живот? Няма да успееш, напротив! Хората знаят, че деветдесет процента от написаното по вестниците е лъжа. А и както винаги, ще бъде реклама за мен, а не за теб. Досега имам безупречна репутация. Ако разкажеш публично тайните ми от спалнята, това само ще придаде пикантен вкус на историята. Щом си решил, Лари, действай!

— Защо отказваш, Дъсти? Защо се опитваш да задържиш нещо, което отдавна не съществува? Нека говорим като разумни хора.

Тя взе чашата си и отпи:

— Искам да те имам, не разбираш ли? Когато се оженихме, бях сигурна, че никога няма да се разведем. Няма да те оставя да ме напуснеш.

— Но това е абсурдно! Защо трябва да продължаваме да живеем като чужди? Имам право на щастие, което няма да позволя да ми отнемеш.

— Пази се, Лари. Веднъж вече те предупредих. Ако започнеш делото, ще те съсипя, бъди сигурен. Защо да се развеждаме? Всичко вървеше отлично. Добре, може би не трябваше да изхвърлям Джесика. Но какво се е променило? Представи си, че може и да изпитвам ревност? Освен това, не ми се нрави двамата да се настаните в нашата къща…

— Къща, в която ти от дълго време не живееш.

— Пак започваш. Не разбирам, защо се нервираш. След десет дни отново ще съм в Ню Йорк. Тогава всичко може да продължи, както досега. Няма да идвам при теб и да ти преча.

— Не става въпрос за това, че ми пречиш. Искам да сме наясно. Необходим ми е развод, за да се оженя за Джесика.

Дъсти си запали цигара.

— Нека забравим този разговор — упорстваше тя. — Щом настояваш, ще изнеса багажа си и ще остана в Ню Йорк. Можеш да правиш тук, каквото си щеш заедно с твоята Джесика. Няма да се меся в отношенията ви. Само едно не искай от мен — развод.

— В три часа ще съм при адвоката си. Надявам се, да се споразумеем.

Дъсти се облегна назад.

— Какво ще правиш, когато вече никой не купува работите ти? Мислил ли си по този въпрос? Не се шегувам, повярвай ми. Наумя ли си нещо, върша го с цената на всичко. А смятам, че предложението ми е изгодно. Ще ви предоставя къщата и ще ви оставя на мира. Живей си така с тази Джесика, защо трябва да се жениш? Това е старомодно. Днес почти всички живеят заедно без брак.

— Няма да се откажа от намеренията си. Джесика и аз ще живеем, както се полага. Виждаш, че първият ми неуспешен опит в брака не ме е разочаровал дотолкова, че да не опитам отново. Няма никаква друга алтернатива. Не можеш да ме съблазниш с предложението си. Помолих те съвсем човешки да уточним условията на развода.

Дъсти загаси цигарата си.

— Ако това е всичко, което имаш да ми съобщиш, значи съм дошла напразно. Казах последната си дума и няма да я променя. Щом държиш за развод, ще си носиш последствията.

— Няма да ме уплашиш.

Дъсти се засмя и взе чантата си.

— Ще съжаляваш, обещавам ти.

— Каквото и да предприемеш, ще се справя.

Тя свали очилата си и го изгледа презрително с прозрачните си сини очи. Устните й се разтеглиха в цинична усмивка.

— Свършено е с теб, Лари. Не забравяй това. Помисли, преди да отидеш при адвоката си. Направих ти предложение и разполагаш с още няколко часа да решиш. Ако все пак подадеш молба за развод, ще си най-големият идиот, когото съм срещала.

— В три часа!

Дъсти сложи очилата си, врътна се и тръгна към вратата. Лари я проследи с поглед, след което изпи на един дъх уискито си.

 

 

— Вчерашните снимки трябва да се повторят, Дъсти. Съжалявам!

Ричард Чандлър влезе в гримьорната и се облегна на тоалетката.

— Защо? — попита тя, грижливо нанасяйки туш по миглите си. Защо го казваш на мен, а не на режисьора?

— Мисля, че и аз имам нещо общо с тази работа — отвърна Ричард и се засмя. — В крайна сметка, аз съм продуцентът.

— И защо се налага да снимаме отново?

— Защото многоуважаемият ти партньор Джон Бърнс смята, че в карирания си жакет изглеждал като средно голям слон. Снощи видял някои от снимките и е страшно недоволен.

Дъсти удари с длан по масата.

— Как може да е толкова суетен! Не се издържа вече! Това означава, че трябва още най-малко два дни да снимаме, а следователно и да кисна в тази проклета Калифорния.

— Хей, малката, какво ти става? Не съм те виждал такава. Напълно си излязла из релси. Толкова ли ти липсва Ню Йорк?

Дъсти смачка ядосано хартиената носна кърпичка, която извади от кутията пред себе си.

— И пет пари не давам за Лос Анжелис.

— Въпреки това, ще трябва да останеш. Ще снимаме утре сутринта от осем часа. Бъди готова.

— Осем часа! — изфуча тя. — Господи, толкова рано! Защо винаги снимате така? Това означава, че в шест часа трябва да съм в студиото. Знаеш процедурите — прически, гримове… Но това не е новост за теб, Ричард.

— Благодари на Джон. Честно казано, Дъсти, той има право. На кого всъщност му хрумна идеята да бъде с този смахнат жакет? Напоследък има проблеми с фигурата си и с тези големи карета… Разбирам го.

— А аз как съм? Не съм се гледала.

Дъсти се облегна и кръстоса красивите си крака така, че белият й халат се разтвори доста над коленете й.

Ричард загледа босите й крака, лакираните й нокти, показващи се от сребристите сандали. Ако халатът й се отвореше още малко, може би щяха да се видят и бикините й, ако изобщо имаше такива. Помисли си, че Дъсти навярно имаше склонност към нимфомания. Изглежда слуховете, които се носеха за нея и многобройните й любовници, не бяха съвсем измислени. В някои от тях имаше голяма доза истина. Тя му се усмихваше прелъстително.

— Е, как бях? — повтори. — Добре ли съм излязла?

— Разбира се. Ти винаги изглеждаш добре, Дъсти. Чудесна си и много фотогенична.

— И въпреки това, ще трябва да снимаме отново. Ах, този Джон Бърнс!

— Мисля, че двамата си подхождате, а и той е влюбен в теб, нали?

Дъсти сви рамене.

— Възможно е, но ми е напълно безразличен.

Ричард се засмя.

— Любовните ви сцени са като истински.

— Глупаво е, Ричард. Та аз съм артистка. Би било по-хубаво, ако не участвам в такива сцени.

— Окей! Това си е твоя работа и изобщо не ме засяга. Вече ти казах, защо съм дошъл. Утре точно в осем — завърши той и напусна гримьорната.

Посещението му бе причина Дъсти отново да се разгневи. Възнамеряваше да вземе следобедния самолет за Ню Йорк, беше си резервирала и билет. А сега се объркваха всичките й планове и трябваше да се върне в тази проклета къща в Санта Моника, където вероятно щеше да се срещне с Лари. Надяваше се да е отишъл отново в Далас. Не й се искаше пак да се карат. „Дали говореше истината в ресторанта? Дали ще заведе дело за развод? Може би ще получа известие от адвоката му… Но ако това се случи поемам инициативата в свои ръце. Ричард ще бъде първият, с когото ще разговарям. Той ще е на моя страна. Имам зад гърба си толкова филми. Аз съм суперзвезда в бранша и мога да поставям условия.“

Тъкмо се канеше да се преоблича, когато вратата се отвори и отново се появи Ричард.

— Исках да ти напомня, за партито следващата седмица у господин Уорнър. Трябва на всяка цена да отидеш, Дъсти. Уорнър те очаква. Знаеш, че има слабост към теб. Вземи и Лари.

— Дума да не става! — отвърна му рязко. — Вече нямам нищо общо с него и ако дойда на това скучно парти, ще бъда сама.

Ричард вдигна учудено вежди.

— Война на всички фронтове?

— Приключила съм с него и мисля, че и ти трябва да направиш същото. Сценариите му не са нещо особено, знаеш го. Във всеки случай, аз няма да се снимам повече в негови филми. Категорично го заявявам. Наситих се на блудкавите му истории, а той никога няма да измисли нещо разумно. Дойде време да слезе на земята.

Ричард скръсти ръце.

— Това ултиматум ли е?

Дъсти отново „извади“ прелъстителната си усмивка.

— Давам ти сигнал за старт. Засега е само предупреждение.

— Добре, скъпа, знаеш, че за теб съм готов на всичко.

— Това и очаквам, Ричард.

— Петък вечерта в осем. Не забравяй, ще те чакаме. Ела и достави радост на стария.

— Разчитай на мен. Но очаквам подобен жест и от твоя страна.

Ричард излезе.

Дъсти облече светлосинята си рокля. На вратата се почука и влезе партньорът й Джон Бърнс. Беше едър, представителен мъж около трийсетте, който се опитваше да скрие по изпъкналия си корем със свободно падащ сив блузон.

Тя го изгледа студено.

— Заради теб ще трябва да удължа престоя си тук.

— Съжалявам, мила, но ако снощи бе видяла снимките, щеше да ме разбереш. Просто не мога да разочаровам така почитателите си.

— Почитателите ти! — Дъсти отметна назад светлорусата си коса. — Тримата или четирима, които все още имаш, и без това няма да отидат на кино. Ще стоят пред телевизора и ще гледат „Висше общество“, а в него ти не участваш.

— Защо си толкова злобна, скъпа? Знам, че не мога да се меря с теб по брой на фенове. Ти дори си имаш и секретарка в Ню Йорк, която обработва писмата, получени от тях.

— Точно така. Но защо дойде, Джон? Каниш се нещо специално ли да ми съобщиш?

— Исках да те поканя на вечеря. Мислех си, че може би скучаеш в Лос Анжелис, където си принудена да останеш още един-два дни.

Дъсти оправи пред огледалото широкополата си бяла шапка, която засенчваше половината от лицето й и му придаваше загадъчен вид.

— Можем да отидем в „Романов“ — предложи Джон.

Тя се намръщи.

— Не и там. Пълно е с разни познати. Не обичам тези известни ресторанти.

— Това означава ли, че по принцип не отхвърляш предложението ми?

— Точно така — отвърна Дъсти.

Изведнъж й хрумна идея.

— Вечерята можем винаги да я обсъдим, но какво ще кажеш да пийнем по нещо вкъщи?

— В Санта Моника ли?

— Да. Барът ни винаги е добре зареден.

— А Лари?

— Не ставай глупав, Джон. Знаеш, как стоят нещата между нас. Освен това, предполагам, че ще го няма. Е?

Джон прокара пръсти през гъстата си черна коса.

— Щом настояваш… Бих отишъл и в ада, ако съм сигурен, че ще те срещна там.

Дъсти се изсмя иронично.

— Не мога да искам чак толкова от теб.

Той я прегърна през раменете, възнамерявайки да я целуне, но Дъсти се извърна.

— Какво означава това? — попита го с леден глас.

— Луд съм по теб. Ти си най-възбуждащата жена, която съм срещал. Можеш да не бъдеш толкова студена, колкото изглеждаш.

— Свали си ръцете!

Джон въздъхна, бръкна в джоба си и извади цигари. Нервно запали една.

— Опасявам се, че си играеш с мен, Дъсти. Любовната ни сцена вчера…

Тя отново се засмя, прибирайки косата си под шапката.

— Колко дълго си в бранша?

— Вчера беше нещо различно.

— Не си въобразявай, Джон. Играх добре, това е всичко.

Дъсти посегна към ръкавиците и чантата си. Джон не я изпускаше от очи.

— Имам нужда от теб — промълви той нерешително. — Не виждаш ли, че се побърквам от страст и копнеж?

Дъсти го изгледа продължително.

— Нещастната любов изтерзава, а това ще се отрази добре на фигурата ти.

— Жестока си — измърмори Джон. — Един ден някой ще те убие, защото ще е загубил разсъдъка си по теб. Ако не беше дяволски красива и съблазнителна…

Тя затвори вратата на гардероба.

— До довечера.

И излезе.

Джон остана още малко в гримьорната. Загаси цигарата си в пепелника. Забеляза халата й, хвърлен небрежно на един стол. Взе го и вдъхна с копнеж парфюма й.