Джил Брейди
Нощ на плажа в Малибу (5)

V

Джесика бе телефонирала на брат си и той я чакаше на летището. Беше приятно изненадан от нейното посещение.

Човек можеше да разпознае фермера Майк Колман от десет мили разстояние — дънки, карирана риза, кожени ботуши. Беше среден на ръст, със спортна фигура, загоряло лице и късо подстригана коса. Излъчваше жизненост и необикновена сила.

На път за фермата Джесика му разказа необикновеното си приключение и той веднага усети огорчението и разочарованието й.

— Само ако не го обичах… Толкова съм объркана, че имам нужда от уравновесеността ти, Майк. Затова реших да дойда.

— Много правилно — отвърна брат й. — Тук можеш да си починеш. Лорийн толкова ще се зарадва, като те види. Ще ти намерим и работа.

Джесика гледаше през страничното стъкло на колата.

— За работата не се притеснявам, но как да забравя Лари?

— В събота съм организирал парти с някои приятели.

— Няма да помогне, Майк. Така няма да престана да мисля за него. Аз го обичам, не разбираш ли! Звучи странно, но той сякаш е част от мен.

— Горката ми сестричка. Тогава наистина здравата си загазила.

— И аз така мисля.

Съпругата на Майк, Лорийн — елегантна блондинка — прегърна сърдечно зълва си. Радваше се да я види. Гостенката щеше да разнообрази сивото й ежедневие тук във фермата, далеч от шума на многолюдния Далас.

Племенникът на Джесика, петгодишният Дийн, се затича нетърпеливо към леля си, веднага щом я забеляза. Но остана разочарован, защото тя не го взе на ръце. Джесика бе толкова умислена, че забрави да го стори. За да изкупи „прегрешението“ си, обеща да му купи, каквото поиска, веднага щом се върне в града.

След обяда Майк тръгна с още няколко мъже из ранчото, чиято ограда трябваше да се поправи. Дийн заспа след дълги уговорки, а Джесика остана със зълва си на терасата на голямата къща.

Дълго време не бе валяло. Посевите бяха прегорели, духаше горещ, сух вятър.

Лорийн бе разбрала причината за неочакваното гостуване на Джесика, но не можеше да й даде никакъв съвет. Съчувстваше й с цялото си сърце и с удоволствие би й помогнала, ако знаеше как. Но положението на снаха й бе доста объркано. Явно бе, че не й върви в любовта — нещо, което твърде много учудваше Лорийн, като наблюдаваше красивото момиче пред себе си. Бе забелязала, как въздейства на мъжете. Те просто си счупваха вратовете да се заглеждат подире й.

Джесика седеше мрачна и рееше поглед из безкрайната степ. Кафето й бе изстинало. Моби Дик, голямото бяло куче, приличащо на мечок, се приближи тромаво към нея и легна в краката й. Почувства топлината му върху глезените си. Толкова потисната отдавна не бе се чувствала. Потисната и отчаяна.

Късният следобед прекара с Дийн, който донякъде успя да отклони мислите й от Лари. А вечерта поседя с Майк и Лорийн на бутилка чудесно калифорнийско бяло вино.

После дойде нощта, самотна нощ в красивата стая за гости. Сухият, топъл въздух, който нахлуваше през прозореца, й пречеше да заспи. Лежеше гола под завивките от сатен и непрекъснато се въртеше. Лари ужасно й липсваше. Мислеше си за нощите с него, когато усещаше тялото му до своето, за нежните му прегръдки, последвани от дива страст… После изведнъж се сети за Дъсти и отново я обхвана гняв.

Едва призори, когато малко захладня, успя да заспи.

 

 

— Добро утро, сестричке. Ще пояздиш ли с мен до пасището? — попита я Майк, когато слезе в голямата светла кухня.

Той държеше чаша силно кафе, а Лорийн шеташе около печката, приготвяйки палачинки. Сиропът бе вече на масата и Джесика за миг се върна в детството си.

— Защо не отидеш с брат си? — обади се Лорийн. — Винаги си била истинска амазонка.

Джесика седна до масата.

— Всъщност защо не?

— Чудесно! — усмихна се Майк доволно. — Ще ти се отрази добре свежият въздух.

Лорийн поднесе готовите палачинки и подкани Джесика да ги опита. Тя нямаше апетит, но не искаше да я обиди.

Слънчевите лъчи вече нахлуваха през прозореца.

— Прекрасно време! — отбеляза Майк. — Лятото не си отива бързо, но ужасно се нуждаем от дъжд.

— Ако искаш, утре може и да отидем до Далас. Трябва да напазарувам някои неща — Лорийн отметна кичур коса от челото си.

— Добре — отвърна й кратко Джесика.

Тя се усмихна.

— Май не си във възторг от предложението ми.

— Остави я, Лори, знаеш, че в момента не е във форма. Но всичко ще се оправи. Имаш нужда от почивка няколко седмици, миличка — Майк погали сестра си по косата. — Тогава светът отново ще ти изглежда розов.

Джесика не изглеждаше никак окуражена.

Дийн влезе шумно и се затича към майка си.

— О, палачинки ли ще ядем?

— Досега игра с Моби Дик. Иди и си измий ръцете.

— Ах, пак ли трябва да си мия ръцете! — въздъхна палавникът.

Майк се засмя.

— Синът ни явно не е голям чистофайник.

— Но той е дете, с възрастта си ще се оправи.

— Страхувам се, че при него ще бъде дълъг процес.

Джесика изяде палачинката и допи кафето си. Погледна брат си и съпругата му. Между тях имаше нещо, което ги свързваше здраво и с годините укрепваше семейството им. За миг изпита завист, но същевременно се радваше на щастието им. Усмихна се.

— За какво мислиш? — полюбопитства Майк.

— Хубаво е при вас.

— О, мисля, че си възвръщаш формата — той остави чашата си. — Тръгваме ли?

— Готова съм.

Джесика стана. Беше в джинси и червена тениска. Черната си коса бе прибрала на кок. Изглеждаше силна и решителна, когато не бе тъжна.

— Най-добре е да вземеш кобилката Беси — предложи й Майк, докато излизаха от кухнята. — Тя е добре обяздена и ще се справиш лесно с нея.

— Отдавна не съм яздила.

— Това не се забравя.

Влязоха в обора и минути по-късно галопираха през пожълтялата трева.

 

 

Моби Дик залая, когато таксито спря пред къщата. И лаеше толкова силно, че Лорийн бе принудена да надзърне от прозореца на спалнята, където тъкмо застилаше леглата. Видя едър, тъмнорус мъж да слиза от колата и черно, с къдрава козина куче, което веднага се нахвърли върху тяхното. Побърза да слезе.

Дийн седеше на стъпалата пред къщата и, забелязвайки новопристигналите хукна към тях. Вдигна глава към мъжа, който приятелски му се усмихна.

— Ако търсите татко, той не е тук.

— Всъщност търся Джесика. Познаваш ли Джесика Колман?

— Ами да, тя ми е леля. Това нейното куче ли е?

— Вече да… Това е Чарли.

— Колко е сладък. Мога ли да го погаля?

— Не хапе.

Докато Дийн го галеше, Моби Дик тихо ръмжеше. Лорийн се появи на прага.

— Добър ден, госпожо! — поздрави гостът учтиво. — Казвам се Лари Фийлд и търся Джесика.

Тя го погледна изненадана, после се усмихна.

— Заповядайте, Лари — подаде му ръка. — Аз съм Лорийн, зълвата на Джесика.

— Къде е тя? Толкова е важно да говоря с нея.

Лорийн го покани с жест да влезе.

— Ще трябва да почакате малко — каза му, докато го въвеждаше в хола. — Джесика и Майк отидоха на пасището и преди обяд няма да се върнат. Мога ли да ви предложа нещо? Горещо кафе?

— Много мило, но не искам да ви затруднявам.

— Току-що го сварих. Аз съм страстна любителка на кафето и сутрин пия по няколко чаши. Всеки си има своя недостатък. Ще дойдете ли с мен в кухнята?

— С удоволствие.

Лари установи, че зълвата на Джесика е симпатична, мила жена. Без да се притеснява, я последва и седна. Тя веднага му сервира кафето.

— Джесика вече ни разказа за вас — поде Лорийн. — И мисля, че сте постъпил правилно, като дойдохте. — Напълни отново чашата си. — Сигурна съм, че ужасно й липсвате.

— Всичко се дължи на едно недоразумение. Знаете ли, аз обичам Джесика и точно затова съм тук.

— Разбирам. Тази сутрин Джесика беше много разстроена и ще бъде щастлива да ви види.

— И аз чакам този миг с нетърпение.

Дийн се появи на вратата заедно с Чарли.

— Той е жаден, мамо.

— Тогава ще му дадем вода.

Лорийн стана, напълни една купичка и я сложи пред кучето, което веднага залочи.

— Чарли е супер! — отбеляза хлапето и го погали.

— Взел сте го със себе си? — усмихна се Лорийн.

Лари си запали цигара.

— Не исках да го оставям с прислужницата. Ужасно е привързан към мен.

— Много е хубаво, че е тук — обади се Дийн. — Сега имаме две кучета. Световно!

Чарли бе уталожил жаждата си и гледаше Лари в очакване.

— Тичай навън, Чарли. Ще изкараш чудесна сутрин.

— Хайде ела! — Дийн му отвори вратата.

— Джесика е много особено момиче — продължи веднага темата Лорийн — и е много чувствителна.

— Знам — отвърна Лари. — Никога повече няма да я изоставя.

— Тя навярно може да се утеши, но когато човек обича някого и е останал разочарован, това е доста трудно.

— Не съм искал да я разочаровам. Желая я от все сърце и завинаги.

— Чудесно! Тя е много мила, Лари.

Лари се усмихна.

— Само най-после да се върне!

Лорийн погледна големия стенен часовник над печката.

— Скоро ще бъдат тук. Яздят вече цели три часа. Но ние обядваме по-късно. Да ви предложа ли нещо? Има палачинки от закуската и…

Той махна с ръка.

— Хапнах в самолета. Беше достатъчно.

Лорийн се засмя.

— Не беше ли вкусно?

— Може и така да се каже.

Тя напълни за пореден път чашата си и Лари пак се върна на мисълта, колко приятна е тази жена. Сега вече разбираше, защо Джесика е дошла именно тук.

— Мога ли да ви помогна с нещо, докато чакаме? — попита я, след като изпиха кафето си.

— О, в никакъв случай! — Лорийн стана. — Ето новите вестници. Ако искате, ще ви заведа на терасата. Ще се чувствате удобно там. Както ви казах, предполагам, че няма да се забавят още много.

Лари взе вестниците и я последва. Беше нервен и поглеждаше нетърпеливо в далечината, очаквайки да зърне стройната фигура на Джесика.

 

 

— Изглеждаш великолепно — каза Майк, докато яздеха обратно към фермата.

Беше почти един и половина.

— Лицето ти вече има излъчване на човек, който се чувства добре. Прав ли съм?

— Да — отвърна Джесика. — Ездата ми се отрази наистина добре. Тя трепна, като видя рошавото черно куче да тича насреща. Не можа да повярва на очите си и дръпна рязко юздите на коня.

— Какво става? — попита брат й. — Какво търси чуждо куче тук?

— Но това е Чарли! — възкликна. — Господи, наистина е той!

Скочи от коня, грабна го и го притисна към себе си. Чарли скимтеше и я ближеше по бузата, въртейки опашка от радост.

— Няма ли най-после да ми обясниш, какво става? — нетърпеливо повтори Майк.

Джесика остави Чарли на земята и той заскача покрай нея.

— Откога имаш куче, Джеси?

Тя буквално сияеше.

— Но това е кучето на Лари. Господи, и може да означава само едно!

Погледна към къщата.

— Ясно, дошъл е — Майк потърка замислено брадата си.

— Така мисля и аз — Джесика отново се качи на коня. — Трябва да побързам. Още не мога да повярвам, че наистина е дошъл.

Чарли изтичваше напред, после се връщаше, сякаш за да се убеди, че ездачите го следват. Стигнаха конюшнята. Майк слезе пръв и подаде ръка на Джесика.

Идвам веднага — каза той. — Само да се погрижа за конете.

Но сестра му почти не го чу. Вече тичаше към къщата с Чарли. Лари дочу лая му и стана. Видя Джесика и се втурна към нея.

— О, Лари! — тя се хвърли в прегръдките му.

— Моята Джеси! — Лари я стискаше здраво и я целуваше.

— Как се озова тук? Господи, толкова съм развълнувана! Ти дойде!

Той я прегърна през раменете и й предаде разговора си с портиера, след което й разказа и за разправията си с Дъсти.

Лорийн излезе на терасата, забеляза двамата влюбени и се прибра отново. Не искаше да им пречи точно сега. Малко по-късно Майк влезе в кухнята и тя го информира за посещението на Лари.

— Двамата трябва да си поговорят. Да ги оставим малко на спокойствие.

— Изглежда порядъчно момче — отбеляза Майк.

— Обича Джесика, това вече е ясно. Наистина се интересува от нея и няма да се учудя, ако тази история завърши пред олтара.

Майк извади каната с мляко от хладилника и си наля една чаша. Изгълта я жадно.

— Но първо господин Фийлд трябва да се разведе.

Лорийн се засмя.

— Няма да се забави много, струва ми се. Щом и двамата го искат, не е проблем.

— Щом го искат и двамата… — повтори той. — Но какво ще обядваме, скъпа?

 

 

— Дъсти сигурно е полудяла! — гневеше се Лари. Но ако си въобразява, че може да ни раздели, се лъже. Вече й разясних това — той стисна ръката на Джесика. — Какво ще кажеш да се оженим?

Тя се ококори изненадана.

— Аз й поисках развод, и то колкото се може по-бързо. Нека се върнем в Лос Анжелис, за да уредя нещата.

— Какво ще правя в Лос Анжелис? — проговори най-сетне Джесика. — За бракоразводния процес не съм необходима. Дъсти само ще се вбеси, като ме види. Няма смисъл.

— Значи трябва сам да се оправям.

— Не бих могла да ти помогна, разбери ме, Лари. Докато всичко се уреди, ще остана тук, при Майк и Лорийн. Мисля, че ще е по-добре.

— Значи трябва да се върна сам?

— Повярвай ми, така е по-добре — повтори тя.

Лари въздъхна.

— Във всеки случай, първо искам да говоря с теб. Мислех, че ще откача, когато разбрах, какво се е случило. Ах, тази Дъсти! Каква мръсница е само! И не съм наясно, защо е постъпила така. Да се говори за ревност е просто смешно. Била се почувствала измамена. Точно тя, която от самото начало флиртуваше с други мъже. Дявол знае, какво я е накарало да те изгони. Страшно съжалявам, Джеси!

— Нали вече всичко е минало и ти отново си при мен. Не мисли повече за това.

— Но аз бих се побъркал без теб.

Майк се появи на терасата и Джесика представи брат си на Лари. Двамата мъже си стиснаха сърдечно ръцете.

— Надявам се, че ще ни погостувате няколко дни — рече Майк. — Добре дошъл в нашия дом!

— Благодаря много. Но утре трябва да се връщам. Имам неотложна работа.

Майк се засмя.

— По гласа ви личи, че наистина е неотложна.

— Той ще се разведе и после ще се оженим — поясни му Джесика сияеща.

— Страхотна идея! — Майк потупа Лари по рамото. — Но мисля, че все пак трябва да похапнем преди стекът напълно да изстине. Тримата влязоха в трапезарията.

Масата бе красиво подредена. Дийн седеше на мястото си и гледаше любопитно Джесика и Лари. Вече втори гост пристигаше у тях, който също не го бе взел на ръце. Помисли си, че вече не разбира този свят на възрастните. Но все пак се утешаваше с присъствието на Чарли.

Джесика помогна на Лорийн да поднесе обяда. Майк разказваше за работите си във фермата, а съпругата му любопитстваше, какво се случва на една снимачна площадка. Лари с удоволствие й обясняваше.

Беше почти четири часа, когато станаха от масата. Лорийн заяви, че отива да приготви за Лари втората стая за гости. Той имаше възражения, но не се осмели да ги изрече гласно.

„Но защо му е друга стая? — мислеше си и Джесика. — Нима и тази нощ ще прекарам без Лари?“. Струваше й се, че седмици наред са били разделени.

В късния следобед двамата дълго се разхождаха. Моби Дик и Чарли ги следваха. В началото те не бяха дружелюбно настроени един към друг. Постепенно Чарли се предаде, показвайки, че Моби Дик има думата на своята територия и се сприятелиха.

— А ако Дъсти ти създаде проблеми? — попита Джесика. — Ако наистина те компрометира пред продуцентите.

— Може да се очаква от нея. Но мисля, че ще справя. Познавам един-двама, които, надявам се, няма да се повлияят от нея или от баща й. За начало това стига, после ще се оправям сам.

— Не ми е необходим лукс.

Лари я притисна към себе си.

— Но няма да живеем и като несретници.

— Аз ще работя отново за теб, без да ми плащаш. Нали всичко ще бъде за нас двамата.

— Винаги съм знаел, че си прекрасно момиче — той я целуна нежно по челото.

— Ще успеем.

— Защо не те познавах преди пет години?

— Съдба… — Джесика се усмихна.

— Само да успея да се разведа.

— Ще можеш ли, ако Дъсти откаже да ти даде развод?

— Познавам един добър адвокат.

— Да не би случайно да е Оливър Рийд?

Лари се засмя.

— Да не съм луд. Не знам нищо за професионалните му качества, но като човек не ми е симпатичен. Как ще отида при адвокат, който те е изгонил от работа?!

След вечеря Лари и Джесика излязоха заедно от трапезарията. Майк стрелна с многозначителен поглед съпругата си. И двамата знаеха, че тази нощ само едната стая за гости ще бъде използвана.

 

 

Леглото бе тясно и трябваше да легнат плътно един до друг. С такова нетърпение бяха очаквали този момент…

Джесика погали силното му, мускулесто тяло. Веднага я побиха тръпки — както винаги, когато го докосваше. Устните му жадно търсеха нейните, а ръцете му галеха бедрата и гърдите й. Не бързаха. Искаха да се насладят на нежностите при любовната игра. Лари целуваше цялото й тяло. Започна от пръстите на ръцете, после се зае с раменете, шията й, гърдите, корема. Спусна се по бедрото до пръстите на краката. Джесика тръпнеше като наелектризирана, усещайки разгарящия се огън на страстта. Той се заизкачва с устни нагоре, като отново подмина венериния й хълм, заставяйки я да се задъхва от желание. Най-после го докосна с език и Джесика разтвори бедра, за да го приеме.

Проникваше съвсем бавно, в топлата й, влажна утроба. Едновременно вопъл на облекчение се изтръгна от гърлата им. Обляха ги мощни вълни на наслада. Отдаваха се изцяло на желанието си. Джесика усети пожара, който постепенно обземаше цялото й същество.

Почувствал наближаващата й кулминация, Лари ускори тласъците си и я догони в мига на върховно блаженство. Джесика сподави вика, който напираше у нея и само изстена протяжно.

— Моето красиво, единствено, чудесно момиче! — прошепна й той минута по-късно и отново впи устни в нейните.

— Ти ме влудяваш — отвърна му. — Просто не знам, какво става с мен…

— Искам да те любя цяла нощ, да те чувствам винаги при себе си.

— О, Лари, нека да го направим още веднъж! Струва ми се, че не съм получила достатъчно от теб.

Лари се засмя.

— Ще трябва да потърпиш малко, скъпа. Но ти обещавам тази нощ да те направя много щастлива.

Горещите му устни намериха пресъхналата й от страст уста, а ръцете му загалиха стегнатите й гърди. Новата вълна на възбуда не закъсня…

 

 

— Дълго ще помня тази нощ — въздъхна Джесика доволно, излизайки от банята. — Знаеш ли, че си фантастичен любовник?

Лари натисна малкото й чипо носле.

Надявам се. И мисля, че никога не съм бил по-добър.

— А на мен никога не ми е било по-хубаво.

— Е, всичко зависи от леглото — пошегува се той.

Джесика се сгуши в постелята до него.

— Ако можехме да опитаме и на друго място…

— Нали вече се любихме в лодката?

— Като се оженим ще имаме най-голямата спалня в света.

Лари притисна към себе си голото й тяло.

— О, съвсем нямаме нужда от толкова място.

— Ще имаме и огромна вана — тя го целуна по леко окосмените гърди. — Ще се къпем заедно.

— И ще стоим голи под душа — допълни Лари.

— Но първото си дете ще направим в леглото, както е редно, нали?

— Първото ни дете… — повтори той нежно. — Какво предпочиташ — момче или момиче?

— Какво можеш да правиш по-добре?

Лари се засмя.

— Не знам, още не съм опитвал. Ще бъде изненада.

— Нямам претенции.

И двамата замълчаха. Нощният, хладен въздух нахлуваше през отворения прозорец. Чуваше се далечният лай на куче. Плътно притиснати бавно се унесоха в сън.

Когато се събудиха слънцето отдавна бе изгряло.