Джил Брейди
Нощ на плажа в Малибу (1)

I

Морето блестеше на лунната светлина. Малки, къдрави вълнички галеха брега.

Джесика паркира червения си шевролет на алеята до плажа. Отвори прозореца и я обгърна ароматът на Пасифика. Въздухът бе влажен, свеж, но не и студен.

Наоколо не се мяркаше жива душа. Слезе от колата и обходи с поглед разкошните вили, които се намираха от другата страна на алеята, скрити от хорските погледи от палми и хибискуси. В далечината се очертаваха възвишенията Санта Моника. Нощният разкош на Лос Анжелис бе останал далеч зад гърба й.

Идваше от едно парти, на което ужасно бе скучала. Все същите хора, същите питиета и същите безсмислени разговори. Една приятелка я бе поканила и не бе намерила сили да й откаже. Но по някое време напусна шумната компания — сама, както и сама бе пристигнала.

Банският й костюм от сутринта бе в шевролета. Океанът силно я привличаше, не можеше да му устои. Отвори багажника. Долнището бе още влажно от сутрешната баня. При мисълта, че трябва да го облече, ледени тръпки полазиха по тялото й.

Пясъчната ивица беше съвсем пуста. Бризът развяваше гъстата й черна коса. Джесика я прибра и я вдигна на кок. Извади плажната кърпа от чантата и изхлузи късата си памучна рокля. После свали и белите си копринени бикини. Сложи дрехите на задната седалка и тръгна към водата.

Нежният ветрец милваше голите й бедра. Чувстваше се свободна и щастлива. До ушите й достигаше шумът на вълните. Този успокояващ, тайнствен шум…

Морето я привличаше с магията си. Захвърли кърпата си на пясъка и се гмурна във водата. Плуваше с бързи движения. Преобърна се и се отпусна по гръб. Остави вълните да я носят и съзерцава небето, бялата кръгла луна…

Хладната вода я милваше и дори малко я възбуждаше. „Да се къпеш гол е несравнимо удоволствие!“ помисли си. Обърна се отново и заплува навътре в безкрайната шир. Усещаше някакво гъделичкане в стомаха при мисълта, че може да се появят акули. По крайбрежието на Мексико имаше опънати мрежи, в които веднъж бе видяла големи дупки и бе се запитала какъв смисъл има изобщо от тези предпазни средства.

Почувства се леко поизморена и бавно загреба към брега. Оставаха й още около петстотин метра до сушата, когато чу шум на двигател. Не можеше да повярва на очите си. Сякаш някаква невидима сила подкара шевролета й по алеята и скоро изчезна в тъмнината.

Беше потресена.

„Само това ми липсваше! Боже, какво да правя сега? Посред нощ на това място, съвсем гола, само с една кърпа, а до апартамента ми на «Шери авеню» има цели осем мили!“

Обикновено Джесика се справяше с всякаква ситуация, но сега стоеше безпомощна.

„Ясно, колата ми е открадната. Защо оставих ключа на таблото? Бях толкова сигурна, че наблизо няма никой! По дяволите!“

Механично се избърса и завърза кърпата около талията си. Оправи косата си. Изведнъж й стана студено.

„Не мога да стоя тук цяла вечност и да мисля. Трябва да направя нещо. Преди всичко трябва да се обадя в полицията. Имам само един изход — да се опитам да стигна до някоя от къщите. Много добро впечатление ще направя, като се появя в този вид! И то по това време!“

Тръгна. Вилите с пищните градини не бяха далеко. Вървеше боса по асфалта. Ходилата я заболяха. Беше сърдита на целия свят, на Господ и най-вече на себе си.

„Как може да съм толкова глупава! Да оставя ключа в колата!“

Когато наближи първата къща, някакво куче се разлая. Сърцето и заби силно.

„Да отида ли в друга? Но може би и тук ще има някой. Някой, който да се грижи за това псе!“

Решително пристъпи към вратата и позвъни. Отново чу кучешки лай — по-силен, по-агресивен, по-близък. Зад капаците на прозорците светна лампа. Веднага след това вратата се отвори. На верандата също лумна светлина.

Един мъж около трийсетте, облечен в тъмносиви къси панталони и бяла фланелка, стоеше срещу нея и задържаше с единия си крак черно къдраво куче.

— Тихо, Чарли! Долу!

Чарли явно не беше съвсем сигурен, дали да се подчини на заповедта. Още веднъж излая сърдито, но после послушно седна. Не изпускаше Джесика от очи. Тя се усмихна колебливо.

— Толкова ме беше страх! Слава Богу, оказа се, че не е кръвожаден вълк.

Мъжът също се усмихна.

— Но затова пък е много верен.

— Извинете ме, че се появявам в този вид — Джесика чак сега се сети за неглижето си и малко се смути. — Докато се къпех в морето, ми откраднаха колата. Трябва веднага да се обадя в полицията.

— Много приятна изненада! — отвърна непознатият. — Винаги съм мечтал за подобна среща! Мислех, че такива неща се случват само в света на филмите.

— Може ли да вляза?

— Естествено! А ти, Чарли, и звук да не си посмял да издадеш!

Мъжът покани с жест Джесика и затвори вратата след нея. Чарли изръмжа, но после като че ли разбра, че тази жена няма да направи нищо лошо на стопанина му и започна да души босите й крака.

Джесика стоеше на едно място и не смееше да се мръдне. Беше й изключително неловко.

„Как ме гледа само!“

— Телефонът е във всекидневната. Между другото, казвам се Лари.

— Можете да ме наричате Джесика.

— Много се радвам да се запознаем.

Тя стискаше здраво кърпата на гърдите си.

— Страшно съм ядосана на този гангстер…

Лари я въведе във всекидневната. Чарли разтърси къдравата си козина и съвсем внимателно проследи Джесика с поглед. Изведнъж скочи и дръпна кърпата й.

— Така ли сте го възпитали?

Лари се засмя.

— Не беше лоша идеята му! — погледът му беше толкова проницателен, че хавлията й се струваше съвсем прозрачна. — Как изобщо се случи всичко? — попита той. — Би трябвало да са разбили колата ви. Поседнете първо. Ще ви налея едно питие. Мисля, че в момента това ви е най-необходимо.

Джесика се отпусна в испанско кресло, тапицирано с кожа. Чарли побърза да се настани до нея.

— Е, как се случи? — повтори Лари въпроса си, отивайки към бара, който се намираше точно срещу прозореца.

Наля бренди в две чаши и й поднесе едната. Тя го изчака да отпие и едва тогава си позволи малка глътка.

— Бях оставила ключа на таблото.

Лари едва не се задави. Покашля се.

— Застрахователното дружество ще се „зарадва“ на този факт.

— Да, знам, че направих голяма грешка. Но ядовете няма да ми помогнат. Така или иначе, колата ми вече я няма.

— Но вие сте тук, при мен. Всяко зло за добро!

— Не намирам нищо добро в това. Мисля, че трябва да позвъня на полицията.

— Оставете на мен. Ще им обясня всичко. Точно на плажа ли се случи?

— Да. Имах късмет, че все още сте буден. Дано не съм ви измъкнала от леглото?

— За такова хубаво момиче бих станал по всяко време. Но в интерес на истината, все още работех.

— Толкова до късно? — учуди се Джесика.

— Пиша сценарии. През нощта ми идват най-добрите идеи и е най-спокойно. Никакви посетители, никакви телефонни обаждания. Разбирате, какво имам предвид.

— Много филми ли сте направили? Възможно ли е да съм гледала някой?

— „Подпалвачът от Лос Анжелис“ е най-добрият ми засега.

— Аха, значи вие правите такива филми.

— Пиша това, което хората искат да гледат. Най-важното е, че печеля пари.

Но изказването му не прозвуча толкова нехайно, колкото той искаше. Джесика почувства, че е разчовъркала стара рана. Реши да поправи грешката си.

— Трябва да ви призная, че рядко ходя на кино.

— Имам някои добри идеи, но никой не иска да ги филмира.

Тя го погледна изпитателно. Забеляза малки бръчки около устата му. Въпреки това го намираше за симпатичен със страстните му кафяви очи и рошавата тъмноруса коса. Беше снажен и в жестовете му имаше нещо момчешко.

— Нека първо да се свържем с полицията — той посегна към телефона. — После ще ви дам да си облечете някоя дреха. Ще направите „добро“ впечатление на полицаите, ако ви заварят в такъв вид.

— Много мило от ваша страна.

Отново го наблюдаваше. Лари вдигна слушалката и набра някакъв номер. Чарли сънливо се протегна.

„Как може мъж като него да си избере такова куче? По-скоро би му отивал дог или поне сетер.“

Приключи разговора си с полицейския участък.

— Ще дойдат веднага, за да направят протокола. Елате да ви покажа банята и да ви дам да си облечете нещо.

— Не съм претенциозна към дрехите — отвърна тя и стана.

Банята беше също толкова луксозно обзаведена, както и всекидневната. Кафявите каменинови плочи блестяха на меката светлина от аплиците. Пухкави кърпи висяха, грижливо подредени на закачалката. Във въздуха се носеше лек аромат на фин мъжки лосион. Джесика погледна в огледалото все още влажната си коса. Лари влезе и й подаде тясна права рокля с цвят на аметист.

— Облечете това. Ще ви чакам във всекидневната.

Тя свали хавлията, облече роклята и бавно вдигна ципа. Платът беше висококачествен, а кройката екстравагантна. Почувства се по-добре, но веднага неволно си зададе въпроса, защо Лари държи такива дрехи в дома си.

Излезе от банята и за малко не прегази Чарли, който стоеше като цербер пред вратата. Той отскочи настрана и тихо изръмжа, но после покорно тръгна подире й.

— Фантастично! Изглеждате прекрасно! — възкликна Лари, щом я видя.

— Моля ви, без комплименти. Иска ми се вече всичко да е свършило.

— Естествено, че ви се иска. Полицията ще дойде всеки момент. Но не си мислете, че след като процедурата приключи, ще ви пусна да си отидете. Трябва да ви опозная по-отблизо, иначе не мога да пиша за вас.

— Да не сте побъркан! Не правете история от това!

Лари небрежно се облегна на масата. Втренчи се в нея. Видя му се дяволски красива. Винаги бе имал предпочитания към чернокосите.

— От всички свои срещи ли правите истории?

— В повечето случаи ми стига само фантазията. Но понякога черпя сюжети от живота. Както сега. Невероятно ме вдъхновявате!

Джесика забеляза пронизващия му поглед, който малко я смущаваше и я правеше неспокойна. Почувства се някак странно. Установи, че й харесва, че й е симпатичен.

Изведнъж нощната тишина бе нарушена от шум на приближаваща се кола. После се чу тракване на врати и не след дълго се позвъни. Беше полицията. Чарли лаеше толкова силно, като че ли ставаше въпрос за живота му. Лари отиде да отвори и се върна с двама млади полицаи.

Докато съставяха протокола, Чарли заспа. Беше се настанил удобно в креслото до Лари и ту тихичко пуфтеше, ту въздишаше дълбоко, сякаш носеше най-големия товар на света. Когато Лари изпрати полицейските служители, минаваше един часа.

— Трябва да си тръгвам. Ще си взема такси — заяви Джесика.

Той се бе облегнал на вратата и лекичко се подсмихваше. Тя се сети, че е съвсем гола под роклята. Това я караше да изпитва едно съвсем непознато еротично чувство, а погледите на мъжа срещу нея не й бяха безразлични.

— В момента съм сам. Цялата къща е празна. Защо не останете да пренощувате? Запознахме се при толкова необикновени обстоятелства, че не бих искал да ви изпусна. Освен това, дълго ще трябва да чакате, докато някое такси се завърти наоколо.

— Значи просто да остана?

Лари се приближи до креслото й.

— Да, просто да останете. Не бива да се страхувате, че ще ви досаждам. Ще ви настаня в една от стаите за гости. Никой няма да ви смущава. Утре ще ви потърся хубава рокля и ще ви откарам у вас. Съгласна ли сте?

— Не знам…

— Страх ли ви е?

Срещна веселите му очи. Не, не се боеше. Лари не беше от този тип мъже, които се нахвърлят върху беззащитни жени.

— Жадна съм.

— Нощта е прекалено хубава, за да заспиваме. Да изпием по чашка и да си поприказваме. Сега гледам на вас като на муза за новия си филм.

Отиде до бара.

— Моля ви, не ми наливайте повече бренди.

— Какво желаете? Мога да ви предложа всичко.

— Една бира.

Лари отвори вратата на вградения хладилник и извади две кутийки бира. Донесе две чаши.

— Колата ми е загубена. Никога вече няма да я видя.

Джесика жадно отпи. Изведнъж направи ужасена гримаса.

— Какво има?! Какво ви стана?

Тя се хвана за челото.

— Актовете! Божичко, актовете бяха в шевролета!

Лари се намръщи. Нищо не разбираше.

— Не искате ли да ми обясните, какво се е случило?

— Работя като секретарка при един адвокат. Утре след обяд той има важна среща. Рано сутринта трябваше да му занеса книжата, защото няма възможност да дойде до офиса. Такава беше уговорката ни. Боже Господи, какво ще правя сега?!

— Важното е, да не губите самообладание. Не можем да променим това, което се е случило. Но този, който е задигнал колата ви, едва ли се интересува от документите.

— Ако това може да бъде успокоение…

— Нямате ли копия?

— Те също са в колата. Господин Рийд искаше да ги даде на клиентите си, като се срещне с тях. До края на работното си време не съм ставала от машината.

— Все някога ще намерят колата ви — опитваше се Лари да я окуражи.

— Или никога. Какво ще обяснявам на господин Рийд?!

Той ще се побърка.

— Не мислете сега за това. И да се притеснявате, и да не се притеснявате, нищо няма да промените. Отпуснете се. Разкажете ми нещо повече за работата си при този адвокат. С удоволствие ли изпълнявате задълженията си?

Джесика кимна смутено.

— Досега нямам причини да се оплаквам. Оливър Рийд е коректен шеф. Никога не е изисквал прекалено много от мен.

— Никога ли не се е интересувал лично от чаровната си секретарка?

— Не така, както вие си мислите! Казах ви, че винаги е бил коректен и внимателен.

— Но вие имате идеална фигура.

Погледът му се плъзна по тялото й.

— Как да си обясня факта, че господин Рийд е запазил самообладание при ежедневните си срещи с вас?

— Други неща са в главата му. Освен това, бракът му е щастлив. А как е при вас? Чия е роклята, която съм облякла?

Лари поглади разрошената си коса.

— Все още съм женен, но от една година с Дъсти живеем разделени. Тя е актриса и непрекъснато снима филми. През по-голямата част от годината живее в Ню Йорк. Изобщо често пътува. Може би това е и една от причините всичко между нас да свърши бързо.

— Дъсти? — повтори Джесика замислено.

— Дъсти Фийлд. Сигурно сте я гледали. Играе главната роля в сериала „Висше общество“.

— Естествено, че съм я гледала — въодушеви се Джесика. Значи тя е вашата съпруга?

— Нека я наречем формално съпруга. Отдавна не ми е такава. Вече се е „преориентирала“, ако ме разбирате, какво искам да кажа. Хората от този бранш имат много и разнообразни връзки. И при нея е така.

Джесика отново забеляза бръчките около устата му. Чувстваше, че някак си го е засегнала и внезапно й се прииска да бъде мила с него. Изглеждаше й пренебрегнат и отчаян.

— А как е при вас положението? Кой е мъжът на вашите мечти?

— Никой. В момента не съм обременена от никакви чувства.

— Щастлива случайност!

Тя избегна погледа му, но някакво силно чувство завладяваше сърцето й.

„Какво ли ще стане, ако се любя с него? Дойдох в къщата му през нощта почти гола…“

— Хубаво е, че сте тук — усмихна й се Лари. — Днес се чувствах ужасно самотен. И изведнъж се появи някой, с когото да поговоря. Не е ли късмет?

Чарли наостри уши. Прозина се, протегна се, скочи и се отърси. Лениво вдигна очи към Джесика, отиде до прозореца и отново се изтегна.

— Щом си помисля за утре, косата ми настръхва. Най-добре ще е да си лягам. Господин Рийд ще се побърка, като научи за случилото се.

— До утре има много време. Ще изпием ли по още една бира?

— Но само по още една. После наистина трябва да си лягам. Утрешният ден ще е прекалено тежък.

— Добре, но ще ми разкажете още за себе си. Искам да знам всичко. Завладяла сте съзнанието ми.

 

 

Джесика вдигна клепки. Един слънчев лъч надничаше иззад завесата и нежно милваше лицето й. Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае къде се намира. Стана.

Беше почти три, когато си легна. Разговорът, който проведоха с Лари, беше приятелски и увлекателен. По някакъв странен начин интересите им се преплитаха, вътрешните им светове се привличаха и ги сближаваха. Но нищо друго не се бе случило. Едва когато Лари я изпрати до стаята, се осмели да се сбогува с нея с една плаха целувка. Но лекият допир на устните му бе събудил у Джесика страстни тръпки. Тя се бе влюбила в този мъж, макар че не й се беше случвало досега да се влюбва толкова бързо.

В къщата бе съвсем тихо. Гола прибягна до банята. Искаше да си вземе душ и да си измие зъбите. „После ще облека роклята, която принадлежи на известната Дъсти Фийлд, и ще чакам Лари да се появи.“

Водата обля тялото й и Джесика се почувства освежена. „Днес съзнанието ми трябва да бъде съвсем ясно, за да не загубя самообладание и да изпусна положението.“ Страхуваше се от предстоящия разговор с шефа си, но се опита да потисне това чувство. Разреса косата си, която придоби чудесен блясък. Изведнъж вратата се отвори и Лари се появи в светлосиня хавлия.

— Извинете, беше толкова тихо. Мислех, че…

Замълча. Очите му жадно поглъщаха голото й тяло. Погледът му се плъзна по пълните й, стегнати гърди, по заоблените й задни полукълба.

„Как ме възбужда този поглед!“ Зърната й настръхнаха. Не направи нищо, за да се противопостави на огромното желание, което обхващаше цялото й същество.

— Джеси… — промълви тихо той. — Сладката ми, прекрасна Джесика!

Бавно се приближи към нея. Тя механично остави четката за коса настрани. После почувства ласкавите му длани върху раменете си. Притегли я към себе си и устните им се сляха в плаха целувка. Но с всеки нов допир нерешителността им се стопяваше, възбудата им нарастваше и, когато езиците им се намериха, огънят на страстта лумна.

— Обичам те, Джеси! Луд съм по теб!…

Гласът му звучеше едновременно властен и нежен. Ръцете му ту я стискаха здраво, ту я галеха, стремейки се да докоснат всяка частица от тялото й. Топли, жадни и силни бяха тези ръце. Събуждаха у нея някакво зашеметяващо чувство, което трудно можеше да се опише. Усети ловките му пръсти по вътрешната страна на бедрата си, лекото им плъзване по-нагоре — уж неволно докоснаха клитора й — после пак надолу и всичко отново и отново. Това я подлудяваше. Струваше й се, че няма да издържи дълго. Тихо простена:

— Лари!…

Езикът му се разхождаше зад ухото й, по нежната, бяла кожа на шията й, завираше се зад ухото й, после бързо слизаше към гърдите й. Направи няколко кръга около зърната им, които от неимоверната възбуда бяха станали големи и твърди. Джесика започна неудържимо да трепери. Никога досега не се беше възбуждала толкова взривно.

— Искаш ли да го направим, скъпа?… — изхриптя той.

Повече от ясно беше, че въпросът му е излишен. Джесика трескаво обхвана члена му и започна да го притиска под корема си.

— Направи го, Лари! Направи го тук и сега! Желая те!…

— Кажи ми, че не можеш да чакаш повече!

— Но аз наистина не мога да чакам. Не издържам! Хайде, Лари, моля те!

Развърза колана на хавлията му и тя се свлече на пода. Повалиха се на меката златистокафява постелка, която беше точно пред ваната. При допира на коравия му топъл член Джесика щедро разтвори крака. Но Лари продължаваше любовната игра, без да бърза.

— Колко си хубава! Обичам чернокоси жени с големи гърди. Обичам те, Джеси!

Неуморимият му език отново започна да обхожда тялото й. Докосна всяка гънчица от ухото й, проследи извивката на врата, гърдите й, закръжи около зърната им, навлажни ги леко и се плъзна надолу по плоския й корем, по бедрото, после от вътрешната му страна — нагоре към венериния хълм. Когато в унес се заигра с клитора й, Джесика имаше чувството, че ще експлодира. Вече не мислеше, не виждаше, не чуваше.

Извиваше се като змиорка. Стенеше безпаметно. Ноктите й се забиваха в гърба му. Привлече го към себе си и в следващия момент усети, как той потъна в нея. Тласъците му бяха дълбоки и диви. Когато едновременно достигнаха до оргазъм, викът замръзна на устните й, дишането й секна. Просто не съществуваше. Беше се сляла с него.

След няколко секунди задъхани и морни се откъснаха един от друг. Втренчено се гледаха, осъзнавайки, че между тях се бе случило нещо прекрасно — нещо, което принадлежеше само на тях двамата, и което никой не можеше да им отнеме — върховно щастие и наслада…

— Обичам те! — промълви Лари и погали гърдите й.

— Боже Господи! Ние съвсем сме превъртели, но и аз те обичам!

Целунаха се с тази нова доверчивост, с това ново разбирателство, което изпитваха взаимно. Джесика си помисли, че никога досега не бе толкова щастлива. Притисна се към мускулестото му тяло, мечтаейки завинаги да остане така.

Изведнъж чуха драскане по вратата на банята и лая на Чарли. Спогледаха се и се разсмяха.

Лари стана.

— Съвсем забравих за този приятел. Сигурно иска да излезе, за да уреди „работите“ си.

Джесика също се надигна. Коленете й все още трепереха, но се чувстваше лекокрила и доволна. Искаше й се да прегърне целия свят.

— Веднага се връщам — провикна се Лари.

Чарли ситнеше подире му.

— Ела тук, стари вагабонтино! — погали го той. — Ще те пусна в градината. Крайно време беше.

Когато мина през всекидневната, за да излезе на терасата, шумът от душа му подсказа, че Джесика се къпе. Запали си цигара.

„Боже, та аз съм влюбен! Влюбен съм в това момиче, което така внезапно се появи на вратата ми. Отново ще я видя, отново ще я прегръщам, в това съм абсолютно сигурен. Това, което се случи между нас, не е някакъв флирт, някаква мимолетна среща. Джесика не е жена за една нощ…“

Джесика излезе от банята, отиде в стаята си и облече роклята. После влезе при него в хола. Той я прегърна, погали косата й и я целуна.

— Ще прекараме прекрасни мигове, Джеси! Ти и аз!

— Възможно ли е човек да се влюби толкова бързо?!

— Всичко е съдба! Аз и ти сме създадени един за друг.

— Изглежда наистина е така.

Лари изгаси цигарата си в пепелника и се усмихна.

— А сега аз ще се ориентирам към банята. Ще можеш ли да се лишиш за няколко минути от присъствието ми?

— Ще се опитам. Но съм сигурна, че няма да ми е лесно.

Още една гореща, страстна целувка и той изчезна.

Джесика отиде до прозореца и погледна навън. Чарли ровеше нещо в храсталака. „Колко красиво бе това утро! Как прекрасно се чувствам!“ После се сети за Оливър Рийд и въздъхна.

Трябваше да отиде в офиса и да му обясни всичко. Но сега бе в състояние да мисли единствено за Лари и за вълшебните минути с него в банята.