Дебра Диър
Мечтание (16)

Глава шестнадесета

Кейт се протегна блажено в слънчевата лятна утрин. Ябълковата градина се простираше във всички посоки, плодовете бяха огромни, зрели, натежали по дебелите клони, които се бяха огънали така, като че всеки момент щяха да се счупят. Тя беше гладна, много гладна. Ябълките, наобиколили я от всички страни, й кимаха, мамеха я, опитваха се да я докоснат. Ароматът им като че се засилваше още повече от горещото лятно слънце.

Гладът отекваше вътре в нея, подобен на дълбокия зов на църковните камбани в неделно утро. А ябълките се полюляваха от лекия ветрец, истински, големи, блестящи, яркочервени топки. По езика й се разля вкусът на сидра. Гладът я изпълваше, разяждаше я. Когато се приближи, една от ябълките започна да слиза по-надолу — тъмночервена, сочна, зряла, открояваща се ясно между зелените листа. Тя се протегна, за да откъсне лъскавия плод. В мига, в който го докосна обаче, червеният цвят започна да се разтваря, да се размива, да се овлажнява, да капе по дланта й, да се стича по вдигнатата й нагоре ръка. Кръглият плод се обърна на клончето си и започна да се променя в дланта й, както го беше хванала, превръщайки се в глава на змия, от чиито бели зъби капеше кръв.

В този момент тя се стресна и се събуди, останала без дъх от ужаса, парализирал мускулите й и накарал сърцето й да се блъска лудо в гърдите й. Кейт полежа неподвижно известно време, докато дойде на себе си, като се опитваше да се отърси от ужаса си.

Това беше само сън. Сън, предизвикан от глада, страха и змията, която я беше ухапала. Не, било е лиана, така казва Остин. „И все още съм жива в потвърждение на думите му.“

Беше още тъмно. През входа на колибата можеше да види, че огънят все още гореше. Червено-златните пламъци се издигаха нагоре, към тъмното небе. Тя се протегна, за да напипа Девлин, но ръката й се плъзна по студените листа, които му бяха служили за постеля. Нямаше го.

Трябваше да го види. Трябваше да се увери, че не е сама. Опипом излезе от колибата и тръгна да го търси. Наоколо не се виждаше никой. Девлин никога не би я изоставил, мислеше тя, борейки се ужаса, който смразяваше кръвта й, подобно на декемврийски вятър над някое тресавище.

— Девлин, къде си? — прошепна тя, докато се приближаваше към благословената светлина на огъня. Непрестанно се оглеждаше наоколо, като че се опасяваше, че всеки момент отгоре й щеше да се нахвърли самият дявол.

Светлината на огъня стигаше само до първите дървета на гората, неспособна да пробие непрогледната тъмнина и да продължи нататък.

— Девлин!

Отново шепот. Защо шепнеше? Наоколо нямаше никой, когото да стресне, никакво зло, което да събуди, уверяваше сама себе си тя, като се оглеждаше. Въпреки това не смееше да повиши глас. Не искаше никой или нищо да я забележи.

Дрехите на Девлин лежаха на пясъка край реката. Ножът, поставен в калъфа, беше сложен най-отгоре върху купчинката. Кейт се спусна към потока. Нещо се движеше край водопада. Тя се отпусна на колене, приведе се, като се стараеше да стане колкото е възможно по-малка и незабележима, и се взря в мрака.

Девлин беше застанал под водопада, опрял длани в скалата, навел глава. Луната посребряваше падащата вода, светлинките играеха по раменете и по извивката на врата му, мятаха се в езерото, сияеха навсякъде около него, охотно се увиваха около бедрата му.

Младата жена се опита да си поеме въздух, но той като че заседна в гърлото й. Неподправената красота на природата подчертаваше още повече дивото съвършенство на формите на този мъж. Дъхът й секна. Гледката, от която не можеше да откъсне поглед, подпали силен огън в тялото й, огън, който прогони и последните остатъци от ледения ужас, сковавал я допреди малко.

Тя се приближи още и се скри зад група храсти, които растяха на самия бряг на реката. Трябваше да го остави, да му позволи да бъде малко сам със себе си. Не беше почтено да го шпионира така. Но при мисълта да се върне сама в студената колиба и да се лиши от красотата на този миг, Кейт реши, че всякакво чувство за собственост ставаше на пух и прах.

Девлин отметна назад глава и изложи ръцете си на струите на падаща от високо вода. Беше изпънал ръце, мускулите на раменете му видимо бяха напрегнати, притискаше длани в скалата. Като че ли нещо го измъчваше и му причиняваше силна болка. На Кейт й се струваше, че усеща страданието му със собствените си сетива. Обзе я непреодолимо желание да може да го утеши.

Тя се изправи. Точно тогава забеляза сянката, движеща се във водата право към Девлин. Лунната светлина освети ясно главата на анакондата и дългото й мускулесто тяло.

— Девлин! — извика тя, но беше твърде късно.

Младият мъж се обърна към нея, но в същия миг змията се уви около краката му. Кейт забеляза изненадата на лицето му и чу тихото изохкване. Змията го събори и двамата паднаха тежко във водата, вдигайки фонтан от сребърни пръски.

— Девлин!

Той изплува на повърхността, като се бореше, за да се освободи от смъртоносните обятия на анакондата. Обхвана с ръце огромната глава на влечугото, но въпреки това то успя да се увие около него още веднъж, този път около гръдния му кош. Ужасен вик — нейният собствен — разцепи въздуха.

Кейт се втурна към мястото, където Девлин беше оставил дрехите си. Сграбчи дръжката на ножа и го измъкна от калъфа му. Стоманеното острие проблесна на лунната светлина. Миг след това тя вече тичаше обратно и прецапа през водата, която я делеше от борещите се.

Стигна до тях, когато змията беше почти успяла да завлече Девлин под повърхността. Видя болката, изписана върху лицето му и чу въздуха, който излизаше със свистене от дробовете му.

— Не! — изкрещя младата жена и заби ножа в тялото на влечугото — веднъж, втори път.

Девлин протегна ръка към нея.

— Ножът — произнесе с усилие той, гласът му чезнеше заедно с излизащия от гърдите му въздух.

Кейт обърна тежкото острие и пъхна дръжката му в ръката на спътника си. Змията размята опашката си и я удари по гърдите. Прониза я силна болка, тя залитна назад и падна във водата, която изпълни ноздрите й и като че ли ги изгори с киселина. Показа глава на повърхността като кашляше. Край нея реката кипеше от ожесточената борба. Скоро водата почервеня.

Младата жена притисна длани от двете страни на главата си и започна да пищи, разтърсена от силна паника и отчаяние. Девлин се показа на повърхността на езерото. Змията се плъзна по тялото му и потъна, така както мракът се стопява и изчезва край изгряващото слънце. Дишаше тежко, извил напред рамене, гърдите му се движеха нагоре-надолу в усилие да си поеме въздух.

— Добре си, слава Богу.

Той размърда устни, но от тях не се чу нищо друго, освен ужасното, мъчително свистене на въздуха.

— Девлин? Добре си, нали?

Той изпъшка, коленете му се подкосиха. Кейт го подхвана с едната ръка здраво през кръста, а с другата обхвана рамото му.

— Не знам за какво си мислеше — рече тя.

Гласът й звучеше остро, разяждан от страха й за него. Преметна ръката му през раменете си.

— Да се къпеш сам посред нощ! Боже Господи, би трябвало да имаш малко повече разум.

Девлин отвърна единствено със заплашителното свистене на въздуха, който влизаше и излизаше от дробовете му. Счупени ребра ли имаше? Или перфориран бял дроб? Боже Господи, какво щеше да прави, ако беше опасно ранен?

Така стигнаха до огъня, където той се свлече на земята и повлече и нея върху килима от палмови листа.

— Девлин!

Тя сграбчи раменете му и се опита да го обърне по гръб. Ако имаше фрактура на ребрата, под влияние на собствената му тежест някое от счупените парчета можеше да се забие в дробовете или сърцето му.

Докато го местеше, от разтворените му устни се изтръгна дълбока дълга въздишка. Той се обърна тежко на гръб, като притисна с тялото си едната си ръка. Огънят осветяваше дългите червени белези по гърдите и кръста му.

Страхът стягаше като в клещи сърцето й. Тя започна да прокарва треперещите си пръсти подред върху всички ребра, опитвайки се така да разбере, дали някое от тях не беше счупено.

— Не можеш да умреш, Девлин Маккейн! Не можеш!

Постепенно силното пулсиране в слепоочията на младия мъж започна да се успокоява. Той идваше на себе си и вече усещаше нежния, внимателен допир на топлите пръсти по кожата си. Отвори очи. Малко по-малко зрението му се проясни и той видя надвесената над него Кейт.

Светлината на огъня играеше по лицето й, придаваше златист оттенък на кожата й с цвят на слонова кост. Изглеждаше загрижена и изпълнена с решимост, веждите й бяха сбърчени, пълните й устни — изпънати в права линия.

Гърдите й се очертаваха ясно под мократа й риза, настръхналите й розови връхчета се изписваха под тънкия бял памучен плат. Кожата й проблясваше на светлината на огъня. Очарователна гледка. Беше толкова близо, че ако вдигнеше глава, можеше да притисне лицето си към нежните й гърди. А наистина беше невероятно изкусителна. Той се опитваше да диша нормално, да поема дълбоко и бавно въздух, но дробовете му очевидно не се подчиняваха, все още бяха прекалено напрегнати.

Тя сведе очи, като че беше усетила погледа му върху себе си.

— Слава Богу — прошепна тя и взе лицето му в дланите си. — Добре ли си?

Гърдите й се докосваха до неговите, кожата му усещаше излъчващата се от тялото й топлина и това го възбуждаше. Опитваше се да не мисли за силното си желание да я има, за любовта, която изпитваше, за страстта си, която отново се събуждаше.

— Боли ли те нещо?

Боже, как само го болеше, но Девлин се съмняваше, че Кейт можеше да разбере страданията му.

— Добре съм. Онова влечуго просто ми изкара всичкия въздух.

— Сигурен ли си? Да не би някое от ребрата ти да е счупено?

Той прехапа долната си устна, когато младата жена отново прокара меката си длан по гърдите му.

— Не мисля, че имам нещо счупено.

— Когато видях онази змия… помислих си… не можеше ли да почакаш до сутринта, за да се изкъпеш?

Тя седна върху петите си.

— За какво мислеше?

— Май че забравих първото от правилата за оцеляване. Винаги бъди нащрек.

— Моля ти се, никога повече не прави това отново. Моля те, не рискувай живота си.

Кейт се наведе напред и мокрите й коси се посипаха по гърдите му.

— Обещай ми, че няма да рискуваш живота си. Обещай ми!

Девлин прокара пръсти по бузата й. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Обещавам.

Младата жена го прегърна и се притисна към него.

— Не знам какво щях да правя, ако нещо се беше случило с теб.

Той я държеше в обятията си, а сълзите й се стичаха по рамото му. Усещаше треперенето на тялото й. Изгарящото желание да я има го беше накарало да се потопи в студените води на реката и за малко не беше струвало живота и на двама им.

— Съжалявам, Кейт.

Той прокара пръсти през косите й, приглаждайки златните кичури.

— Аз също. Не исках да звуча толкова ядосано. Не искам да плача.

И тя пое нервно глътка въздух.

— Никога не плача. Струва ми се обаче, че не ми вярваш. Като че ли доста често се случва напоследък да плача на рамото ти.

— Нямам нищо против.

— Нямаш нищо против?

— Но все пак бих предпочел да те виждам да се усмихваш. Имаш хубава усмивка, професоре.

Устните допрени до рамото му, се размърдаха, и той се надяваше, че движението им е било причинено от усмивка.

— Никога не съм мислила, че съм страхливка, но въпреки това се чувствам страшно объркана, като че съм паднала в заешка дупка и съм се озовала в друг век. Май ще трябва да започна да обличам животински кожи и да нося тояга.

— Ти се държа чудесно, професоре. Няма от какво да се срамуваш.

Девлин я погали по рамото, наслаждавайки се на красивата му извивка и на деликатните кости, които усети под дланта си.

— Човек не би могъл да мечтае за по-приятен спътник.

— Наистина ли?

Преди младата жена отново да успее да зарови лице в рамото му, той успя да зърне усмивката й.

— Беше прав, когато говореше за това място.

Тя плъзна ръка по шията му.

— Премахва всичко излишно от човека и не му оставя друго, освен основните нужди. Кара те да мислиш за смъртта и за това колко ценен е всъщност животът. Кара ни да се замислим и за времето, което, кой знае защо, всички приемаме като нещо задължително, което трябва да ни се даде. Разбираш ли какво имам предвид? Вярваме, че винаги ще има утре, че винаги ще имаме достатъчно време да направим това, което искаме.

Той се осмели да я прегърне и притисна устни към слепоочието й. Едва доловимият аромат на рози подразни обонянието му. Винаги беше живял ден за ден, нещо нормално за човек без дом, който трябва непрекъснато да се бори за оцеляването си и да живее помощта на откъслечни спомени и мечти. И ето че сега държеше в обятията си най-скъпата си мечта и мислеше за утрешния ден, и за по-следващия ден, и за всеки бъдещ ден от живота си.

— Сигурен ли си, че си напълно добре?

Докато казваше това, тя отново прокара ръка по ребрата му, жест, от който кожата му пламна. А после пламъците обхванаха цялото му тяло.

Девлин затвори очи, борейки се с желанието, което го подлудяваше.

— До… добре съм.

— Девлин — прошепна тя, долепила устни до врата му.

Топлият й дъх проникна в кръвта му като огнена струя.

— Приятно ми е да усещам ръцете ти около тялото си. Чувствам се в безопасност, когато се намирам в обятията ти.

Младият мъж отново притвори очи. В безопасност. Би трябвало да й каже да се върне в колибата. Не би трябвало да я прегръща нито миг повече. Искаше му се да я предупреди. Той самият не беше безопасен, ни най-малко — прекалено силно беше изпълнен с желание, със страст.

— Не бих искала да умра, без да разбера какво би било да се любя с теб — прошепна, долепена до кожата му тя.

Изкусителни думи, които разпалиха още по-силно горящия в тялото му огън. Опасни думи.

Тя започна да го целува по шията, целувките й бяха влажни, нежни. Девлин не можеше да си поеме дъх, силните емоции го задушаваха. Кейт изучаваше тялото му, ръцете й започнаха да се спускат по гърдите му, да опипват всяка една извивка. Тялото му отвърна на ласките й само, мускулите му се свиваха навсякъде, където минаваха пръстите й, кръвта му започваше да кипи, огънят лумваше неудържимо, унищожавайки думите на отказ, които знаеше, че трябва да произнесе.

— Не е нужно да ме обичаш, Девлин. Не искам да ми обещаваш нищо, кълна се.

Тя притисна устни под ухото му и прекара върха на езика си по чувствителната му кожа. Цялото му рамо настръхна.

— Но аз искам да разбера. Необходимо ми е да разбера. Моля те, не ме оставяй да умра, без някога да съм разбрала тази мистерия.

— Недей.

Младият мъж сграбчи рамената й и седна, като я повлече със себе си. Тя не се възпротиви срещу прегръдката му. Седна до него, бедрото й се опираше в неговото, устните й бяха полуотворени, очите — потъмнели от желанието, което, той го чувстваше ясно, пулсираше бясно в тялото й.

— Трябва да престанеш с това.

— Разбирам.

Кейт затвори очи.

— Ти не ме желаеш.

— Боже мой, Кейт.

Ръцете му стиснаха още по-здраво раменете й.

— През целия си живот досега не съм желал нищо друго по-силно.

Тя го погледна, объркана от думите му.

— Тогава, защо не искаш да се любим?

— Не искам да направиш нещо, за което после ще съжаляваш. Но ако продължиш, не съм сигурен, че ще мога да се спра.

— Единственото, за което бих съжалявала, ще бъде ако ме отблъснеш.

Тя се усмихна, извивката на треперещите й устни беше едновременно срамежлива и изкусителна.

— Аз не съм дете, Девлин. Аз съм жена и искам да разбера как ще се чувствам, когато стана такава в пълния смисъл на думата. Покажи ми. Научи ме.

Той наблюдаваше как тя развързва с треперещи пръсти връзките на ризата си, как я съблича и открива пред погледа му вълнуващата гледка на гладката й кожа с цвят на слонова кост. Зад нея огънят припламваше и образуваше златен ореол около главата й, все едно че някой ангел му предлагаше да вкуси от небесните наслади.

Девлин отпусна ръце.

— Утре ще…

Кейт постави пръст на устните му.

— Да не говорим за утре. Само за днес. Само за този момент. Нека живеем ден за ден, Девлин. Нека се насладим на всеки момент, на всички мигове, които са ни отредени.

Ризата се свлече от раменете й. Мократа коприна на поизносената й камизолка очертаваше извивката на гърдите й, розовите им връхчета бяха силно настръхнали.

Младият мъж преглътна с усилие. Опитваше се да намери нужните думи, с които да я спре. Тя хвана долния край на камизолката си и я измъкна през главата си, като остави голите си гърди на показ, на светлината на огъня и на жадния му поглед. Те се движеха нагоре-надолу при дишането й, нежното розово на зърната се комбинираше чудесно с бялата й кожа. Огънят, пламтящ вътре в него, разтопи окончателно пръчките на клетката, в която стоеше затворен пробуденият звяр на собственото му желание.

— Толкова си красива.

Когато ръката й докосна леко бузата му, той вдигна поглед към усмихнатото й лице. В очите й прочете, че тя искаше същото като него — да бъде приета, да бъде обичана.

— Когато бях съвсем млада, мъжете ми казваха, че съм хубава и това ме плашеше. Но тази нощ, както и всяка друга нощ, откакто те познавам, аз бях ужасена, че може би не ти се струвам дори приятна, или че не бих могла да предизвикам дори слабо желание у теб.

Твърде дълго се беше пазил от изпълнената с болка наслада да я обича.

— Кейт — прошепна Девлин, прегърна я и я привлече в скута си.

Тя обхвана с едната си ръка гърба му, другата обви около врата му. Всеки допир на кадифената й кожа сякаш изгаряше гърдите му.

— Нека забравим за целия свят извън този див рай. Единствено ти съществуваш в моя свят, Девлин. Моля те, накарай ме да се почувствам красива, накарай ме да се почувствам желана. Дори да е само за тази нощ.

Младият мъж приглади назад с ръка косите от лицето й, прокара пръсти в гъстите златни къдрици зад ушите й и допря буза до влажната й кожа.

— Желая те от първия миг, в който нахлу в живота ми.

Тя се усмихна.

— Тогава вземи ме, Девлин. Вземи ме така, както един мъж взема жената, без която не може да живее. Накарай ме да повярвам в тази измислица.

„Измислица.“ Това ли му предлагаше тя? Една мечта, една илюзия вместо това, за което беше мечтал през целия си живот? Нима всичко това щеше да изчезне при първите слънчеви лъчи, да се разтопи на безмилостната дневна светлина?

— Девлин — прошепна Кейт и притисна с длан врата му, за да го накара да сведе глава до тръпнещите й в очакване устни. — Люби ме.

Измислица. Действителност. Това беше без значение. Той я обичаше и сега имаше възможност да й покаже какво означаваше тя за него и колко хубаво можеше да им бъде заедно. И той щеше да се възползва от тази възможност, макар и с риск да разбие сърцето си, щеше да я люби. Тя разтвори устни в очакване, леката й въздишка стопли бузата му. Девлин взе това, което му предлагаше Кейт, опивайки се от щастието, което поемаше от устните й, хранейки душата си с любовта си към нея.

— Дишай — прошепна той, като разбра, че Кейт сдържаше дъха си, откакто беше започнал да я целува. — Ще посинееш, ако не дишаш. А досега не съм виждал синя роза, ти виждала ли си?

Тя поклати глава, копринените къдрици погалиха ръката му.

— Сигурно си мислиш, че съм страшно наивна, но досега никога не съм се целувала така.

Невинността й прониза душата му много по-силно отколкото страстта й.

— Мисля, че си очарователна.

Младият мъж я целуна нежно по устата.

— Дишай. Не забравяй да дишаш.

— Дишай — повтори шепнешком тя и натисна отново врата му към себе си, за да може да притисне силно устни към неговите.

Той прокара език по извивката на устата й, запечатвайки завинаги в паметта си формата й. След това го промуши вътре, за да усети вкуса й, като отново складира в мозъка си всеки един детайл, като че никога повече нямаше да има възможността да я целува. Колкото и да не му се искаше, утрото непременно щеше да настъпи.

— Кожата ти — прошепна Кейт, като се отдръпна леко назад.

Погали бузата му, като че се учудваше на брадата му.

— Толкова е грапава.

Той изви глава и прокара устни по свитата й длан.

— Ще се обръсна.

— Не.

И той я вдигна леко, за да я отмести от скута си, но тя сграбчи ръката му.

— Харесва ми да я усещам, приятно ми е да усещам разликите между мъжа и жената. Грапав си там, където аз съм гладка. Твърд си там, където аз съм мека. Искам да усетя всичко това, Девлин.

Той затвори очи. Кейт видя как адамовата му ябълка заигра, докато преглъщаше с усилие. Усети допира на твърдия му член в долната част на гърба си. Искаше й се да го докосне и там, искаше й се да изучи всяка част от тялото му. Не би могла обаче да го помоли за това, не сега, не още.

— Все едно че гълтам огън, като те целувам.

Тя хлъзна ръка по гладката кожа на рамото му надолу към тъмното настръхнало връхче на гърдите му, скрито под черните къдрави косъмчета, които ги покриваха. Толкова много различия, всяка негова част беше истинско откритие за нея, истински празник на мъжествеността.

— Целуни ме, Девлин. Нека вкуся отново от твоя огън.

Целувката му беше ново откритие, там, където преди малко беше меко, сега беше твърдо. Тази целувка беше по-настойчива и настъпателна, устните му се обвиха около нейните и започнаха да ги смучат, езикът му се провираше навътре в устата й, като че искаше да я погълне, да я всмуче цялата в себе си. И тя отвръщаше на настойчивите му желания, пиеше от пламъка му, задоволяваше собствения си глад, глад, който караше сърцето й да бие лудо между ребрата й, глад, който растеше все повече и изместваше всичко друго, освен нуждата да има този мъж.

— Кейт, моя красива Кейт — прошепна Девлин и започна да прокарва устни надолу по шията й.

Той искаше да вкуси всичко от нея, всеки прекрасен сантиметър от нея. Гърдите й, пухкави и закръглени, като че се надигаха към лицето му, за да му предложат зрелия плод на зърната си. Светлината на огъня галеше тялото й. Той потърка буза в едното вирнато връхче, кожата около него почервеня от драскащата му брада. Тя изохка, отметна глава на една страна, сграбчи ръката му и пръстите й се плъзнаха по голата му плът.

Езикът му я опипваше, облизваше настръхналото зърно на едната й гърда, после на другата, след това младият мъж ги поемаше подред в устата си, докато тя започна да скимти, да се извива, без думи да моли за още.

Никога досега не беше изпитвал такъв глад, не беше искал с подобна сила да притежава напълно някоя жена. Никога през целия си живот не беше мечтал така да се отдаде, без остатък.

— По-кротко.

Девлин я погали по хълбока и усети как младата жена трепна при допира му. Бавно и красиво, като че всички следващи дни на този свят щяха да бъдат техни. Така искаше да я въведе в царството на удоволствията. Желаеше да й поднесе този дар в замяна на невинността, която тя му предлагаше.

— Я да видим какво криеш под този панталон — каза той, като разкопчаваше копчетата.

— Само една жена — прошепна тя, изкривила устни в срамежлива усмивка. — Подобна на всички други, които си познавал.

— Ни най-малко — съвсем различна си от тях.

Кейт въздъхна и протегна ръка към любимия си, който я постави върху постелката от меки бананови листа, от които се носеше силно ухание. Тя повдигна бедра и Девлин издърпа панталона й.

Беше събличал жени безброй пъти. Черна коприна, червен сатен, нищо не беше по-предизвикателно от тези бели памучни гащи с малки розови цветчета. През тънкия плат прозираше триъгълник от тъмнозлатисти къдрици, подобен на гнездо, което сякаш подканваше да бъде запълнено.

Младият мъж развърза светлосинята лента на кюлотите й. Никога не беше предполагал, че невинността може да бъде толкова изкусителна. Бавно започна да съблича мокрото памучно бельо и да го издърпва през бедрата й.

Притисна устни към вдлъбнатинката на пъпа й. Усети как гладката кожа на корема й настръхна под лъкатушното движение на езика му. Възбуждащите къдрици галеха бузата му. Тук той се позабави повечко. Пое дълбоко въздух, за да напълни дробовете си с излъчващата се от нея миризма на топъл мускус. Силна, сладка, изгаряща го възбуда, която пронизваше душата му.

— Целият треперя, Кейт, като някое момче.

Младата жена погали черните му коси, любопитна да го види как изглежда настанен между бедрата й. В никакъв случай не беше момче. Не и този мъж. Езически бог, мислеше си тя, безсмъртно същество, пожелало смъртна жена. Начинът обаче, по който я гледаше, я караше да се чувства богиня.

Тя наблюдаваше как Девлин бавно смъква надолу бельото й, как покрива с целувки вътрешната страна на бедрата й, как прокарва по тях горещото връхче на езика си. Без значение колко пъти вече беше усещала мократа му ласка, всеки път това я сварваше неподготвена и изпращаше нови остри тръпки по нервите й. А как само я галеше черната коприна на косите му.

И тогава той обърна глава и тя усети устните му по влажните къдрици, увенчаващи бедрата й и по самата плът, която се криеше под тях. Нямаше да крие нищо от него. Щеше да се възползва от всеки нюанс. Щеше да опита всичко, което щеше да й помогне да разкрие това тайнство. Тялото й се изопна, вибрирайки като струните на цигулка, на която свиреше истински майстор. Музиката, която я изпълваше, ставаше все по-силна, тя се откъсна от устните й като ниски, трептящи тонове.

„Ох, Девлин, колко добре се справяш с това.“

Тихото й охкане отекваше като музика в ушите на младия мъж. Тя се изпъваше под него, напрежението й нарастваше, докато той продължаваше да пие от росата, скрита в цвета на нейната женственост. Езикът му се спря на малкото възвишение, където знаеше, че усещанията щяха да експлодират с още по-голяма сила. Галеше с устни, зъби и език малката пъпка, като в същото време придържаше Кейт, която се опитваше да стане, като че ли изплашена от непрекъснато увеличаващата се възбуда в нея.

— Стой при мен, любов моя, имай ми доверие — прошепна той, без да отделя устни от златните къдрици. — Остави ме да ти покажа колко хубаво може да бъде.

— Покажи ми, Девлин, покажи ми всичко.

Доверие, пълно и безусловно. Абсолютното й отдаване го разтърси. Продължи, докато тя извика, докато усети как тялото й замря, а после потрепери и се изпълни с живот под въздействието на оргазма.

— Толкова дълго чаках.

Постави буза на корема й и започна да гали бедрата на младата жена.

— Струва ми се, че съм те желал през целия си живот.

— Още от първия път, когато те видях — прошепна тя, докато той се придвижваше нагоре, покривайки тялото й със своето, — започнах да си представям това.

Желанието беше образувало нещо като възел в слабините на Девлин, пулсираше и му причиняваше болка. С милувка прибра косите от лицето на Кейт. Бузите й горяха. Гъстите й мигли потрепваха, но тя не ги вдигаше, като че се срамуваше да го погледне.

— Погледни ме, любов моя.

Имаше нужда да види очите й, да погледне в душата й, за да разбере дали там имаше място за него.

Тя отвори очи, блестящата им синева беше изпълнена с учудване и объркване. Той погали корема й и от устните й се отрони въздишка. Постави ръка върху меките къдрици на триъгълника между бедрата й, търсейки с пръст отвора. Мократа гореща плът се затвори след него, когато достигна девствената ципа. Отново го проряза същата силна болка, гладният звяр, неумолимото му желание искаха да погълнат тази топла стегната плът.

— Кажи ми да спра, Кейт, кажи ми, ако си променила намерението си и аз ще те оставя.

„Дори ако след това звярът ме разкъса.“

— Не — каза тя и сграбчи ръката му. — Не ме оставяй.

Девлин вкара докрай пръста си в нея и усети слабата бариера на моминството й. Силният тласък повдигна по-нагоре бедрата й. Огънят край тях изпращя.

— Няма връщане назад, след като се направи веднъж.

Кейт прокара върха на езика по устните си, оставяйки по тях примамлива блестяща диря.

— Няма да съжалявам.

Наистина ли? Дали не трябваше да спре? Той обаче знаеше, че съдбите им бяха свързани.

— Кейт.

Дрезгавият му шепот проникна дълбоко в нея, името й звучеше като молитва в устата му. Целуваше я нежно, топлият му дъх милваше лицето й. Кейт притисна устни в неговите, вдишвайки дълбоко уханието на кожата му. Сол и мускус, интригуваща, неопределена миризма, точно като аромата на мъглата, увиснала над морето в Корнуъл, като наскоро засадени поля след пролетен дъжд. Мирисът му оставаше по кожата й. А нейният аромат — по неговата.

Разтърсващо.

Не беше усетила никакъв страх с него, само очакване, само невероятно удоволствие. Тялото му притискаше гърдите й, корема, бедрата, топлината му я сгряваше, пръстите му се плъзгаха вътре в нея, разтваряха я внимателно, за да може да го приеме, обучаваха я на ритъма на движенията, а тялото й се надигаше, за да се срещне с неговото.

— Справяш се добре с това — прошепна тя, без да се отделя от устните му. — Наистина се справяш много добре.

След това изчезна всякаква мисъл, останаха само усещанията, сърцето и душата й, и съединяването на един мъж и една жена. Той проникна в нея и я изпълни така, че накрая тя помисли, че ще се пръсне и ще умре.

И все пак не умря. Изпълни се с живот, стана по-жива отколкото е била някога, всеки неин нерв беше пробуден от огъня, който Девлин беше разпалил в нея. Кейт се притисна към тялото му и се присъедини към неговия ритъм. Огънят край тях лумна, така както се беше възпламенил огънят помежду им.

В момента на оргазма тя се изви, тялото й потрепери, стисна го с ръцете и краката си, с всеки свой мускул. Той отметна назад глава, светлината на огъня танцуваше по извитата му шия, по напрегнатите му изпъкнали мускули. На свой ред и той потрепери. От устните му се отрони едва доловимо стенание, когато той също капитулира пред пожара, който ги изгаряше.

Отпусна се до нея с дълбока въздишка. Притисна страстно устни до рамото й. Гърдите му се допираха в нейните, сърцето му биеше силно до нейното. Тя обгърна раменете му и се притисна към него.

След време — като че ли цяла вечност — сетивата й се проясниха и се изостриха, отделните части на съзнанието й бавно се сглобиха, за да станат отново едно цяло. Отново беше способна да мисли. Горещият дъх на Девлин като че изгаряше кожата на рамото й, гръдният му кош се движеше възбудено нагоре-надолу и като че увличаше със себе си и нейните гърди. Дълбоко в тялото си имаше усещането, че той все още я докосва. Че бяха все още съединени. Това беше нещо твърде необичайно за нея. Независещо от волята й. Плашеше я. Беше настръхнала от ужас.

Девлин се надигна, като се подпря на ръцете си, потърси погледа й. Очите му бяха потъмнели, цветът им беше станал сиво-син.

— Добре ли си?

Гърлото й се сви, задавено от думите, които трябваше да произнесе.

— Нима ти причиних болка? Трябваше…

Тя постави пръсти на устните му.

— Не си ми причинил болка. Просто не очаквах, че ще се почувствам толкова… — „… силно свързана с теб, като че ли душата ми се беше сляла с твоята, като че ли сърцето ми биеше в синхрон с твоето, докато накрая остана да тупти само едно сърце.“

Мили Боже, тя не искаше това, не и тази всепоглъщаща страст. Това изискваше прекалено много, струваше й се доста страшничко. Тази страст беше заплаха за цялото й бъдеще, за което тя имаше точно определени планове.

Внезапно Девлин, този гигант, който беше способен да се бори с голи ръце с дивата природа, й се стори много уязвим.

— Кейт, никога не съм се чувствал така с никоя жена. Никога не съм и предполагал, че…

— Не, моля ти се, не казвай нищо! — тя видя в очите му пълно отдаване, видя любов. — Моля те, не казвай нищо! Не искам думи.

„Не искам подобно пълно отдаване. Не искам да мисля за бъдещето, което ме чака, след като излезем от този див рай.“

Той се извъртя на една страна, като я отнесе със себе си, обхванал я в обятията си така, като че тя беше нещо много ценно за него. Край тях пламъците лакомо поглъщаха дървата в огъня, последните останки, от които горяха с пращене и стонове.

Небето започваше да се пробужда, да изсветлява, индигото избледняваше и се превръщаше в сребристосиньо. На Кейт обаче й се струваше, че слънчевите лъчи вече я къпеха в светлината си, че я обгръщаха в топлата си мантия. Не й се искаше никога да напусне това място.

Боже Господи, защо беше направила това? Защо се беше отворила напълно пред този човек?

— Прегърни ме.

Тя завря лице във врата му.

— Искам да спя в обятията ти.

Девлин притисна устни към косите й.

— Завинаги, любов моя.

Кейт прехапа долната си устна и се опита да не мисли, за каквото и да било извън този миг.