Даниел Стийл
Вината на Рафаела (20)

XX

— Напълно ли си загубил ума си, идиот такъв? — Кей бе връхлетяла в кантората му само миг след като той самият бе дошъл.

— О, боже, колко чаровни сме тая сутрин! — той нямаше настроение за сестра си и особено за спектакъла, разиграван от другата страна на бюрото му. — Може ли да попитам за какво става дума?

— Омъжената жена, с която си се забъркал, Алекс. За това става дума.

— Бих могъл да кажа, че правиш две доста самонадеяни предположения. Нали? — той изглеждаше спокоен, но сърдит, като седеше и я гледаше да вилнее из стаята, докато накрая спря и обърна лице към него през бюрото.

— Така ли? Можеш ли да ми кажеш, че снощи не се срещнах с госпожа Джон Хенри Филипс? И че ти нямаш връзка с нея?

— Не съм длъжен да ти казвам нищо — но той бе удивен от точната информация на сестра си.

— Не си ли? А не си ли длъжен да казваш и на съпруга й?

— Нито съпругът й, нито тя, нито аз, нищо не е твоя работа, дявол да те вземе, Кей. Единственото нещо тук, което е твоя работа, е дъщеря ти, и толкоз! — той се изправи и застана лице в лице с нея. Знаеше, че тя има още за какво да се бори с него. Беше привлякъл дъщеря й към себе си, навярно завинаги, и беше заплашил да я изложи за недостатъците й публично. С това нямаше да си спечели приятелството й. Но той не даваше и пет пари. Приятелството й не му трябваше. Искаше обаче да научи какво знае тя за Рафаела и как го е открила. — Какво точно имаш предвид с всичко това?

— Имам предвид факта, че моята дъщеря ми съобщава, че в живота ти има жена, която „струва десет пъти колкото мене“, както тя се изрази, а аз откривам, че е съпруга на другиго. Имам право да знам, в чия компания е дъщеря ми, Алекс. Майка съм й, независимо от това какво ти мислиш за мене. И Джордж няма да се примири ти да я задържиш завинаги, особено ако твоята малка връзка продължава. Тя е и негова дъщеря.

— Ще се учудя, ако ми кажат, че той си спомня за това.

— О, млъкни, за бога. Ти и твоите хлапашки поучителни натяквания! Лесно ти е да дойдеш и да събереш натрошеното. Не ти си се грижил за нея седемнайсет години.

— Нито пък ти.

— Говедо! Въпросът, Алекс, е кого държиш при нея в момента. Това беше едно от нещата, които исках да разбера, идвайки тук.

— И откри, че госпожа Филипс е неподходяща? — той почти се изсмя в лицето на сестра си.

— Това също не е въпросът. Въпросът, мили мой, е, че ти, изглежда си живееш с жената на един от най-влиятелните хора в страната. И ако някой го открие, аз ще бъда политически труп. Не заради нещо, което аз съм направила, а заради тебе и твоя отвратителен скандал. Нямам никакво намерение да ти позволя да ме съсипеш политически заради един скапан задник.

Но тя бе казала прекалено много за Алекс. Без да мисли, той се наведе през бюрото и сграбчи ръката й.

— Слушай сега, гадна политическа мръснице. Тази жена струва не десет пъти колкото тебе, а десет хиляди пъти. Тя е дама от главата до петите и моята връзка с нея не ти влиза в работата. Що се отнася до дъщеря ти, за нея тя е просто прекрасна, а колкото до мене, ще правя каквото си искам, по дяволите. Това не ти влиза в пустата работа. Пет пари не давам за твоята политическа кариера и никога не съм давал. На тебе би ти харесало сто пъти повече да бях останал женен за Рейчъл, та да имаш полза и ти. Е, гадна, мръсна, голяма сестро, нахакана мръснице! Не останах женен за нея и никога няма да се съберем отново, тъй като тя е почти такава кучка, каквато си и ти, мила моя. Но жената, с която в момента имам връзка, е необикновено създание и се е случило да е женена за залежал се старец, който е почти на осемдесет години. Той всеки момент ще умре и аз ще се оженя за жената, с която се срещнахте вчера, и ако това не ти харесва, момичето ми, можеш спокойно да се разкараш.

— Колко прелестно, Алекс, и колко красноречиво — тя се опита да освободи ръката си, но той не я пускаше. Само я стисна още по-силно, а очите му станаха по-сурови.

— Фактът миличък е, че старецът още не е умрял, а ако някой открие какви си ги забъркал — това ще бъде най-големият скандал в страната.

— Съмнявам се. А всъщност не се и интересувам Кей, от нищо, освен от Рафаела.

— Тогава по-добре да започнеш да мислиш! — очите й злобно просветнаха. — Може би мога да се оправя с въпроса вместо тебе.

— И да се самоубиеш политически? — той се засмя горчиво и пусна ръката й, за да заобиколи бюрото и да я достигне. — За това не се тревожа.

— А може би трябва, Алекс. Може би именно аз трябва да поема това задължение и сама да кажа на стареца.

— Не можеш и да припариш до него.

— Не бъди толкова сигурен! Ако поискам, ще го видя. Или пък нея — тя стоеше и следеше реакциите на брат си, а той се бореше с желанието да я зашлеви по лицето.

— Махай се от кабинета ми!

— С удоволствие — тя тръгна към вратата. — Но ако бях на твое място, два пъти бих премислила какво върша. Голяма игра играеш, с висок залог, и няма да я спечелиш Алекс. Не, каквото и да ми струва. Твърде много залагам на тези избори, за да ти разреша да си играеш с динамит заради някаква малка френска курва!

— Махай се от кабинета ми! — този път Алекс й изрева и тя потрепери, а той, като я сграбчи пак за ръката, я завлече до вратата, която отвори широко. — И не се връщай! Не се доближавай до никого от нас, проклета да си! Не си нищо повече от обикновен боклук.

— Довиждане, Алекс — тя го погледна право в очите, докато стоеше на вратата. — И помни какво ти казах. Ще стигна до него, ако ми се наложи. Помни това.

— Махай се! — този път той снижи гласа си, тя се завъртя на пета и тръгна. А когато седна на бюрото си, той откри, че целият трепери. За първи път в живота си бе поискал наистина да убие някого. Беше изпитал желанието да я удуши за всяка от гнусните думи, които бе изрекла. Гадеше му се от мисълта, че му е сестра. И докато седеше, потресен, започна да се тревожи за Аманда, като си мислеше, че може би Кей ще се опита да я принуди да се върнат заедно в Ню Йорк. След около час усилен размисъл каза на секретарката си, че няма да се връща повече до края на деня. Тъкмо когато той напускаше кантората, Рафаела вдигаше слушалката у дома си. Беше сестрата на Алекс. Рафаела се намръщи, като чу гласа й.

— Не, всичко е наред. Мислех си, че може да се срещнем на кафе. Може ли да се отбия при вас, когато отивам да видя Манди?

Рафаела пребледня.

— Боя се, че не… — едва не й каза, че мъжът й е болен. — Майка ми не е добре. В момента е при мене.

А как бе намерила телефона й? От Алекс? От Манди? От Шарлот? Рафаела се намръщи още повече.

— Ясно. Тогава да се видим някъде навън.

Рафаела предложи бара на „Феърмънт“ и се срещна там с Кей малко преди обед. Поръчаха си по нещо за пиене, но Кей не изчака поръчката, за да обясни целта на срещата си с Рафаела. Каза й без заобикалки защо е дошла.

— Искам повече да не се виждате с брат ми, госпожо Филипс.

Рафаела изглеждаше смаяна от явната дързост на тази жена.

— Може ли да попитам защо?

— Нужно ли е наистина? Вие сте омъжена за бога, и то за много важен човек. Ако връзката ви с Алекс стане известна, ще бъде скандално за всички ни, нали?

Рафаела за първи път усещаше истински злобата, бликаща от очите на тази жена — омразата стигаше до дъното на душата й.

— Навярно това би било доста голям скандал за вас. За това става дума, нали? — тя говореше учтиво и с любезна усмивка.

Но когато й отговори, и Кей се усмихваше.

— Според мене най-голям ще е скандалът за вас. Не бих могла да си представя, че съпругът ви или семейството ви в Европа ще се зарадват много на новината.

Рафаела замълча за миг, като се опитваше да успокои дишането си, а в това време поръчката им пристигна и сервитьорът отново изчезна.

— Не, това не би ми било приятно, госпожо Уилард — очите й сега потърсиха погледа на Кей, както жените често контактуват една с друга. — Аз не се впуснах във всичко това безразсъдно. Не исках да се обвързвам с Алекс — както заради него, така и заради себе си. Толкова малко е това, което мога да му дам. Животът ми изцяло принадлежи на съпруга ми, а той е много болен — гласът й бе пропит с мъка, докато говореха, а в очите й имаше сълзи. — Но аз обичам брат ви. Обичам го много. Обичам също и мъжа си, но… — тя въздъхна и видът й стана подчертано европейски, бе по-прекрасна от всякога — силна и същевременно много крехка. Кей мразеше всичко у нея. Защото тя бе онова, което Кей никога нямаше да бъде. — Не мога да, обясня какво ни се случи с Алекс, нито защо. Просто се случи. А ние се стараем всичко да върви по най-добрия начин. Мога да ви уверя, госпожо Уилард, че преди всичко сме дискретни. Никой никога няма да узнае.

— Това са глупости. Майка ми знае. Манди знае. И други хора знаят и ще узнаят. Това не може да се контролира. Вие не си играете с огъня. Играете си с атомната бомба. Поне доколкото се отнася до мене.

— И очаквате от нас да сложим край на всичко? — Рафаела изглеждаше уморена и отегчена. Каква ужасна самовлюбена жена! Аманда имаше право. Тя мислеше само за себе си.

— Да, така е. А ако на него не му стигат силите, направете го вие. Но трябва да се сложи край. Не само заради мене, и заради вас също. Не можете да си позволите да ви разкрият, а ако ми се наложи, аз ще кажа на мъжа ви.

Рафаела я погледна стъписана.

— Луда ли сте? Той е парализиран, прикован в леглото и гледан от медицински сестри, а вие ще му кажете такова нещо. Така ще го убиете! — тя бе вбесена, че Кей си позволява подобна заплаха, а изглеждаше такъв тип жена, която би я изпълнила.

— Тогава по-добре мислете. Ако това ще го убие, той ще умре фактически от вашата ръка. Във ваша власт е да спрете сега, преди някой да е открил. Освен това помислете си какво причинявате на брат ми. Той иска деца, трябва му съпруга, самотен е. Какво можете да му дадете вие? Няколко часа от време на време. Креватна гимнастика. По дяволите, госпожо, мъжът ви може да живее още десет или петнайсет години! Това ли предлагате на Алекс? Незаконна връзка за следващите десет години? А твърдите, че го обичате? Ако го обичахте, щяхте да го освободите. Нямате право да му висите на врата и да му съсипвате живота.

Това, което й говореше, нараняваше Рафаела дълбоко. В този момент не можа да й дойде наум, че Кей Уилард не се интересуваше от живота на Алекс, а от нейния собствен.

— Не знам какво да ви кажа, госпожо Уилард. Никога не съм смятала, че наранявам брат ви.

— Тогава недейте.

Рафаела кимна безмълвно, а Кей се протегна за сметката, подписа се, добави номера на стаята си и стана.

— Струва ми се, че казахме каквото имахме да си казваме. Не мислите ли?

Рафаела отново кимна и забърза покрай портиера с облени в сълзи очи.

По-късно Кей отиде да види Манди. Алекс вече се бе върнал от кантората и заедно с Манди седяха кротко в кабинета му, когато тя пристигна. Нямаше как сега да вземе момичето със себе си. Интересът към дъщеря й беше вече поизбледнял. Бе решила, че трябва да се върне във Вашингтон. Напомни й да си мисли за март, каза сухо „довиждане“ на Алекс и уговори с майка си да се видят в Ню Йорк. Шарлот тръгваше следобед на другия ден.

Чувството на облекчение в къщата бе очевидно, след като наетата лимузина на Кей се отдалечи. Едва когато Алекс осъзна, че Рафаела не се бе обаждала цял следобед, облекчението започна да изчезва. И тогава той изведнъж разбра какво се бе случило и сам звънна у тях.

— Аз… съжалявам бях заета не можах да дойда… аз… — от тона на гласа й той вече се убеди напълно.

— Трябва да те видя веднага.

— Боя се, че… — сълзите се стичаха по бузите й, докато се мъчеше да запази гласа си нормален.

— Съжалявам, Рафаела. Трябва да те видя… За Манди е…

— Боже мой… какво е станало?

— Не мога да ти обясня, докато не те видя.

Тя дойде след двайсет минути и той й се извини дълбоко за измамата, но още тогава му бе станало ясно, че трябва да се добере до нея веднага, преди тя да скъса онова, което бе така нужно и за двамата. Разказа й честно какво се бе случило със сестра му и изтръгна от нея описание на прекарания с Кей час в бара на „Феърмънт“.

— И ти й вярваш? Наистина ли мислиш, че ме лишаваш от нещо? По дяволите, скъпа, аз не съм бил така щастлив от години и всъщност — през целия си живот.

— Но мислиш ли, че би могла? — тя още се безпокоеше за заплахите спрямо Джон Хенри.

— Не, не мисля. Тя е кучка, но не е напълно луда. Няма начин да се добере до него.

— Би могла впрочем. Не мога да контролирам пощата му например. Секретарките му я донесат вкъщи и му я дават направо.

— Тя няма да сложи такова нещо в писмо, за бога. Премного се страхува за собствената си глава.

— Навярно е така — въздъхна Рафаела и си позволи да се стопи в ръцете му. — Боже, каква невероятна жена е.

— Не — каза той нежно, — каква невероятна жена си ти! — той отново я погледна внимателно. — Нека забравим всичко, което се случи през последните два дни.

— И аз бих искала, Алекс. Но трябва ли? Знаем ли дали всичките й заплахи са голословни?

— Сестра ми се интересува само от едно нещо, Рафаела, и това е кариерата й. В последна сметка само тя има значение за нея, а за да се нахвърли върху нас, би трябвало да я рискува, което няма да направи. Вярвай ми, скъпа. Знам, че няма.

Но Рафаела не бе така убедена. Тя, Алекс и Аманда продължаваха живота си, но заканите на Кей Уилард, като че ли звъняха като ехо в ушите на Рафаела месеци наред. Тя се надяваше единствено, че Алекс бе прав в убеждението си, че заплахите на Кей са голословни.