Мари Ферарела
Лунна страст (3)

Глава 3

Син-Джин вдигна ръце: първо — докато пръстите му се изравниха с раменете, а после ги изпъна до тавана. Дамата очевидно се изплаши. У нея пролича желанието наистина да използва мускета. Син-Джин погледна дулото внимателно.

— Вие не бихте използвали това — думите му прозвучаха с много по-голяма убедителност, отколкото усещаше в момента.

Този мръсник наистина вярваше, че може така да я омая, та да свали мускета, помисли си Рейчъл. Искаше й се той да си отиде, преди да разбере, че оръжието не е смазано и заредено. Съжали, че не е успяла да направи нито едното, нито другото.

— Ако ви стига куражът да научите отговора на въпроса си, той едва ли би ви харесал.

Беше вече забелязал блясъка в очите й и нямаше намерение да я предизвиква повече. Винаги проявяваше здравомислие и уважение към женските настроения и към това, което една жена бе в състояние да направи, като побеснее.

— Защо се страхувате от мен? — попита той тихо и внимателно вдигна поглед от мускета към нея. — Не съм ви направил нищо лошо.

Не й беше направил нищо лошо, защото беше въоръжена. Рейчъл въобще не се съмняваше в това. Тя леко наведе мускета, за да може да го разгледа по-добре.

— Това е положението, Червен мундир! — тя пак вдигна мускета. Дулото сочеше гърдите му. — Сега ще си тръгнеш ли? Или може би ти се ще да се порадваш на чисто нова дупка в тялото си?

„Боже мой! Тя ще го направи, ако й се отдаде тази възможност!“

— Доста добре умеете да убеждавате — той тръгна към вратата, но след няколко крачки се обърна: — Все пак един съвет, преди да си тръгна…

Кой по дяволите си мислеше, че е той, да й казва какво да прави!

— Не приемам съвети от такива като теб.

Очите му се плъзнаха по нея и тя потрепери. Наистина почувства как я гали с бавния си поглед. Пръстите й неволно стиснаха мускета.

Син-Джин се усмихна:

— Все пак ще ви го дам: не се разхождайте по нощница пред камината — той кимна към нея. — Тукашните мъже нямат такава силна воля като мен.

Тя широко разтвори очи и погледна надолу към нощницата си. Брадичката й се опря на гърдите. Прилоша й от срам, като си помисли, че пронизващите сини очи на този безбожник са я видели цялата. Тя вдигна глава. В погледа й пролича желанието да го убие.

— Ах ти, копеле…

Той си помисли, че разгневена му харесваше още повече. Бузите й бяха пламнали и изглеждаха като две алени рози. Син-Джин свали дясната си ръка и докосна с нея периферията на шапката си:

— Грешите, мадам, явявам се втори син в семейството — в очите му проблеснаха весели пламъчета. Рядката хубост на тази жена бе успяла да развълнува кръвта му. — Но на ваше място бих загасил огъня или наметнал нещо, ако не желаех да излагам тялото си на показ. Иначе…

Той чу как спусъкът изтрака и започна да действа по инстинкт. Ръката му се изстреля напред и блъсна пушката. Дулото й се насочи към тавана, за да се забие куршумът в него, ако гръмне. Но когато това не стана, той грабна мускета и го хвърли настрани.

Рейчъл остана беззащитна и побесня:

— Ах ти, мародерстващо копеле! Псе такова! Ах ти…

Тя продължи на ирландски, обсипвайки го с градушка от ругатни, от които всичките му деди биха се обърнали в гроба. Рейчъл вдигна коляно да го ритне. Той отскочи и тя не успя да уцели. Върху него се стовари още една ругатня, която изпрати целия му род в пламъците на ада. Син-Джин я хвана за раменете. Дощя му се така да я разтресе, че да млъкне. Но вместо това той я изправи до стената и я затисна с тялото си. Допирът до нея възбуди желанието му, като стръвта у куче, чуло ловджийски рог. Дивият й поглед го предизвика още повече и подгони кръвта във вените му.

— Ако ще ме проклинаш, би трябвало най-напред да го заслужа.

Тя усети как шепотът му се плъзна по устните й, усети вкуса на думите му, в гърлото й нахлу дъхът му. Опита се да се измъкне, но успя само да го довъзбуди. Рейчъл усети това и у нея също като че ли се събуди нещо. Очите й се приковаха в неговите. Започна да я обзема ужас и още едно смътно и много силно чувство.

— Ти няма да посмееш… — още преди да завърши, тя разбра грешката си. Беше го предизвикала. Беше го предизвикала и нямаше къде да избяга.

Устните му докоснаха нейните. Искаше само леко да опита вкуса им. Нямаше навик да се натрапва на жени, още повече когато беше пил. Освен това, още като видя мускета изтрезня незабавно, така че нямаше защо да обвинява алкохола, а единствено себе си. И нея. Искаше да й плати за това, че го бе изплашила с оръжието си и може би да я накаже малко, че не бе оценила доброто му дело. Но не би си позволил при каквито и да е обстоятелства да удължи целувката си. Обаче тя се оказа по-дълга. Много по-дълга, отколкото бе възнамерявал. Устните й бяха сочни като току-що откъснати зрели ягоди. Свежи и сладки, но опияняваха като чудесно отлежало вино. Главата му, която и без това бе замаяна от ейла на Сам, сега така се завъртя, че земята се изплъзна под нозете му. Той още по-здраво я хвана за раменете, за да не падне, а и за да не й позволи да се изплъзне. И въпреки че добре съзнаваше грешката си, той продължаваше да се опива от вкуса й, да целува устните й все по-жадно, да иска още; а усещаше, че ако продължава, не би могъл дълго да остане прав.

Страхът й се удави в стихията на страстта. Трябваше да се бори, да вика, да го отблъсква, а се отдаде на целувката, която би могла да я погуби, да я погълне, без да остави и следа от нея. Едва си поемаше дъх. Бореше се за всяка глътка въздух. Не знаеше какво точно ставаше с нея, но усещаше как постепенно остава бездиханна, как силите й изтичат, погълнати от пламъка на лумналата страст. Това едва ли беше само една обикновена целувка. Едва ли бе само сливане на две усти, плът, докоснала се до друга плът. Усещането, което я изгаряше, бе греховно хубаво. Бе зашеметена и объркана. Едно напълно непознато, изпепеляващо чувство бе завладяло всички фибри на тялото й. Настойчиво, като жужаща вече пълна с мед пчела, която ненаситно иска още. Ясно съзнаваше всичко, което ставаше в нея — ударите на сърцето, бученето в ушите, напористият натиск на устните му, които вземаха от нея неща, за чието съществуване досега не бе подозирала. Присъствието му изпълваше цялото й съзнание и в момента нищо друго не съществуваше за нея.

Целувка след целувка, устните му непрекъснато намираха нейните. Всяко следващо усещане бе по-силно от предишното. Трябваше да спре. Той знаеше, че ако не го направи, щеше да се стигне до край, който тя нямаше да му прости, когато здравият разум отново надделее у нея.

Той с мъка откъсна устата си от нейната.

— Иначе — каза той, завършвайки изречението, което бе започнал преди цяла вечност — някой ще постъпи с вас така.

Ръцете му се спуснаха към кръста й, преди да намери сили да я пусне.

— Ще те застрелям!

Нещо пошепна на Син-Джин, че тя вече го бе направила с амуниции, много по-унищожителни от каквито и да са куршуми или барутни смеси, които човечеството бе успяло да изобрети. Устните му се извиха в усмивка. Той погледна оръжието в краката й. Не беше гръмнало, когато натисна спусъка.

— Но не и с този мускет!

Тя затвори очи, за да се предпази от въздействието на усмивката му. Усети прилив на сили и се опита да вземе мускета, но Син-Джин я изпревари и го вдигна високо, така че да не може да го стигне. Рейчъл чу похъркването на брат си. Да ослепее дано! Защо спеше точно сега, когато имаше нужда от него. Тя възмутено повдигна брадичката си:

— Дайте ми го!

Син-Джин беше деветдесет на сто сигурен, че оръжието е празно, но реши да не накърнява достойнството й и каза престорено:

— И да стана на решето? О, не!

Тя се повдигна на пръсти и се опита да вземе мускета.

Той само го вдигна по-високо. Рейчъл отново безпомощно стъпи на цяло стъпало. Това съвсем я вбеси; скръсти ръце на гърдите си и се приготви да плюе отрова:

— Крадец такъв!

Той не се опита да скрие усмивката си и това я ядоса още повече.

— Значи крадец е по-лошо от убиец? Или както е във вашия случай — убийца? — поправи се той, като не сваляше очи от лицето й. Не забеляза угризение, а само яд и смущение.

— Крадец! И още по-лошо!

Тя още веднъж се опита да стигне стария мускет, който използваха с Райли за лов на дребен дивеч. Никога до тази вечер не го бе насочвала срещу човек. Син-Джин продължаваше да го държи високо над главата си и да я дразни.

— Не съм убийца. Аз само защитавам дома и честта си.

Син-Джин потисна желанието си отново да я целуне. Знаеше, че това щеше да я накара само още повече да побеснее. И вместо да излекува болката, която бе започнала да я измъчва, щеше да я усили.

— Езикът ви е достатъчно сериозно оръжие, мадам.

Той благоразумно не се разсмя, когато забеляза как очите й го пронизаха като кинжали. Започна да отстъпва към вратата, като се държеше на безопасно разстояние.

Рейчъл се успокои като видя, че смята да си ходи. Преди малко се бе изплашила, че ще я насили, и което беше още по-лошо, прости й Господи, не би имала нищо против. Но у него имаше нещо нейно и тя нямаше намерение да му го остави.

— Мускетът ми! — каза настойчиво тя и протегна ръка.

Тя беше или много смела, или много глупава. Но и в двата случая нямаше намерение да й отстъпва. Оръжието си остана в ръката му. Той стисна пръстите си около него и се усмихна:

— Ще го оставя, след се кача на… коня си — не се сдържа да уточни той.

Очите на Рейчъл толкова се свиха, че заприличаха на горещи зелени въглени, светнали между черните й ресници. Мъже! Всички са едни и същи. Умовете им са пълни с мръсни помисли, както и душите им!

Тя сви юмруци.

— Ще ми платиш за тази обида! Запомни думите ми — ще ми платиш за това!

Той си пое въздух, за да успокои дишането си. Сърцето му все още биеше по-силно, отколкото му бе разрешено. Само заради една невинна целувка! Е, може би не беше толкова невинна. Син-Джин отвори вратата, все още застанал с гръб към нея.

— Не се съмнявам в това. Никак не се съмнявам — той леко наклони глава и замечта за следващата среща. — Лека нощ.

С мисълта да си вземе мускета, Рейчъл направи една стъпка към него, но той поклати глава, за да я предупреди. Ако тя още веднъж се приближеше до него, ако още веднъж го докоснеше, не беше сигурен, че за втори път би могъл да устои на изкушението. Очите му се заковаха в нея.

— На ваше място бих останал където съм, освен ако не ви се ще да се споразумяваме още веднъж.

Той блъфираше като картоиграч, който държи в ръцете си само непечеливши карти. Тя знаеше това със сигурност, или почти със сигурност, но краката й не се помръднаха от мястото на което стоеше. Тя изгледа мускета. Безсилието, като придошъл в ранното пролетно утро поток, нахлу в душата й. И тъй като ядът й се самоподхранваше, единственото й желание в момента бе да го накара да й плати за злоупотребата. Гняв и жажда за мъст разтърсваха душата й като биещи криле на орел, полетял срещу силен северозападен вятър. Но инстинктът й за самосъхранение, който винаги я напътстваше, я бе приковал и не й позволяваше да се помръдне. Като че ли краят на нощницата й бе закован за дървения под, специално сложен от Райли да й достави радост. Тя си позволи само още една атака. Не би могла да продължи да живее, ако не му го кажеше:

— Вие не сте джентълмен.

„Тя наистина нищо не бе разбрала от това, което току-що се случи — помисли си Син-Джин, — или по-точно, което не се случи.“

Очите му се спряха на нейните и й казаха това, което той не би й казал с думи.

— Напротив, мадам. Надявам се ще разберете, че съм се държал по-джентълменски, отколкото вие сте имали право да очаквате.

Безсрамно псе. Сега си придаваше важност. Мислеше, че е нещо повече от другите колонисти. Тя предизвикателно вдигна глава:

— Защото може би сте сред щастливите избраници на Нейно величество?

Той понесе намека й невъзмутимо. Имаше право да забие още една последна стрела:

— Защото въпреки острия си език, вие сте красива и сладка, но само докато мълчите и сте готова да откликнете на мъжките желания.

За миг онемя. Той се възползва от този шанс да се измъкне и затвори вратата зад себе си.

Син-Джин силно въздъхна, изтича към коня си и бързо започна да развързва юздите му. Знаеше, че тя няма и миг да се забави да се появи на двора. Въпреки че мисълта да се сборичка още веднъж с нея и да усети физическата й близост много му харесваше, той я отхвърли като неразумна.

Бе се държал почтено с нея. Моралните задръжки действаха дотогава, докато над тях не вземе надмощие нещо или по-висше, или по-низше. Много време бе изминало, откакто за последен път бе изпитал такова силно желание, каквото допирът на нейното младо и нежно тяло бе предизвикал в душата му.

Син-Джин се метна на седлото, после предпазливо се наведе и внимателно остави мускета до един кол откъм вътрешната страна на оградата. Представи си, че чува шума от стъпките на босите й крака, докато тя тичаше за мускета. Трябваше миг по-скоро да излезе от обсега му. Никога не бе рискувал и не му се щеше да рискува и сега, излагайки се на чувствата й и на точността на прицела й. Мислеше, че мускетът не е зареден, но нямаше намерение да залага живота си, за да провери предположението си.

Син-Джин смуши с острите си шпори хълбоците на коня и го подкара с всички сили към сенките на дърветата. В далечината чу, че мускетът гръмна. Той притаи дъх, но не усети болезнено забиване на куршум в тялото си. Обърна се и я видя на лунната светлина. Бе преметнала през рамо нещо като барутен рог. Очевидно бързо бе успяла да зареди оръжието.

По дяволите, светкавично действаше, проклетницата, помисли си той.

Нощният въздух довя до нея ехото на смеха му и тя го изруга ядно. После събра цялото си достойнство, обърна се и влезе в къщата. Беше бясна, че мишената й е изчезнала в мрака.