Мари Ферарела
Лунна страст (27)

Глава 27

Понякога добродетелността му се струваше като яка на риза, предназначена за много по-дребен човек — непрекъснато го дращеше и стягаше.

Никога не бе допускал да го обхванат чувства, които не може да овладее. Син-Джин смяташе, че да спи с жена е огромно удоволствие, на което трябва да се наслаждава бавно и докрай, като че ли пие хубаво старо вино. Такова удоволствие обаче в никакъв случай не означава, че трябва да забравиш всичко останало, особено пък когато става дума за реалната възможност да бъдеш отхвърлен заради една криворазбрана добродетелност или пък просто от безсмислена упоритост.

Въпреки всичко той изгаряше от желание да я има.

С всеки изминат ден желанието му набъбваше, нарастваше и го изпълваше целия така, както от малкия жълъд израства могъщ дъб, сякаш по силата на някаква магия. Всеки миг, прекаран заедно с нея, наливаше масло в огъня и малко по малко изгаряше душата му. Копнежът му по нея се бе превърнал в маниакално желание, и въпреки това, като джентълмен, той бе безсилен да направи каквото и да било.

Беше му много тежко да я гледа как се смее и разговаря с Франклин, докато двамата се разхождаха по палубата. Беше почти непоносимо болезнено да говори с нея и да гледа как в очите й трепкат светлинки, да усеща уханието на косите й, които безсърдечният бриз довяваше до ноздрите му. Да понася всичко това и да не може да я има…

Но най-тежко му беше нощем. Син-Джин трябваше да лежи на онази малка койка с паравана помежду им само на сантиметри от нея. Само да протегне ръка и ще усети под пръстите си копринената й кожа. Беше съвсем близо до полудяване.

 

 

Син-Джин не можеше да спи и сериозно се съмняваше, че изобщо някога ще може да потъне в блажения покой на съня. Искаше я отчаяно. Господи, как я искаше! Да лежи до нея така, изтръпнал от желание и болка, беше равносилно на изкупление за всичките му грехове — тези, които е извършил досега и които щеше да извърши до края на живота си.

Беше подпрял глава на дългите си изящни пръсти и се опитваше да предаде на възглавницата от гъши пух всичката мъка на болезнените си размисли. Едно остро перце бе пробило плата и дразнеше ръката му, но той не си даде труд да се надигне и да го махне оттам — това не беше нищо в сравнение с острите нокти, впити в сърцето му.

Сам пожела да бъде така, напомни си той. Сигурно само един смахнат можеше да пожелае доброволно цялата тази инквизиция. Беше дал честната си дума и я изплащаше с невероятно жестоки лихви.

Рейчъл искаше само един фенер в каютата и сега светлината му потрепваше в ритъм с могъщото дихание на океана. Бяха на кораба едва от седем дни, а му се струваше, че са тук цяла вечност. Страхуваше се, че няма да дочака края на пътуването и ще полудее.

Рейчъл изстена насън, после тихо изскимтя като уплашено дете. Той скочи и се взря в лицето й — момичето спеше, а окъпаното й в кехлибарена светлина лице сякаш плуваше в златистата свила на разпилените й коси. Кръвта му заблъска оглушително във вените и той почувства, че е много близо до припадък.

Син-Джин протегна ръце и хвърли сянка върху заспалото момиче. Искаше само да я докосне, съвсем леко, да усети с пръстите кожата на бузите й. Не посмя, и ръцете му виснаха като отсечени. Ако я докоснеше сега, щеше да престане да се владее. Беше сигурен в това. Никога не бе имал жена въпреки волята й и сега също нямаше да го направи, макар че кръвта му бушуваше като ураган в измъченото му тяло.

Тя отново изстена и този път звукът беше по-висок и още по-уплашен. Син-Джин се запита дали да не я събуди, но бе сигурен, че Рейчъл няма да си спомни за кошмара и отново ще го обвини, че иска да я прелъсти. Никога нямаше да може да излезе наглава с нея.

Момичето изпищя уплашено и наклони везните в полза на събуждането.

Син-Джин внимателно я докосна по рамото и тя престана да скимти. Сигурно е било нещо повече от кошмар, защото му се стори, че продължава и сега, докато се събуждаше. Тя помнеше нещо от съня си и то беше ужасно. Момичето горко се разплака и риданията й напомняха плача на дете, което е загубило всяка надежда за защита и обич.

— Не, моля ви, недейте! Не! — тя потрепери и размаха длани, сякаш се мъчеше да прогони нещо от себе си.

По дяволите всяко благоприличие! Син-Джин дръпна дъската и сграбчи отчаяно гърчещите се длани в своите, после ги залюля бавно и нежно, сякаш ръцете й бяха разплакано бебе и имаха нужда от утехата на нечия топлина. Той целуна едва доловимо косата й и усети, че е леко овлажняла от потта на страха.

— Няма нищо, Рейчъл, няма нищо. Всичко е наред — той погали косата й. — Това е само сън.

— Не, не!

Тя отново изпищя и направи отчаян опит да освободи ръцете си. Най-после отвори очи и все още ужасена и замаяна, не успя да види Син-Джин — виждаше само мъжа от кошмара. После ужасът в очите й бавно се стопи и погледът й стана смислен. Въздъхна тежко и дъхът излезе от устните й на пресекулки.

— Ти… — прошепна тя с облекчение и се отпусна в ръцете му.

Той я подържа малко по-дълго от допустимото, макар и да бе сигурен, че тя дори не разбра това. Единственото, което занимаваше мислите й в момента, бе стремежът да се отърси по-скоро от кошмарното преживяване на съня. Син-Джин я галеше нежно по косата.

— Това е просто кошмарен сън — тихо каза той и усети как момичето мълчаливо кимна, а главата й докосна гърдите му. Син-Джин усети по гърдите си влага и уплашено се взря в нея — тя плачеше.

— Разкажи ми какво стана — тихичко й каза той, като желаеше да я успокои по някакъв начин.

Тя толкова дълго бе държала ужасната тайна заключена в сърцето си и сега й се стори, че ще й олекне, ако я излее в думи — те ще отмият страданието и отровата на страшния спомен, а тя ще се отърве завинаги от непосилната тежест на болката и срама. Рейчъл притисна буза до гърдите му, сякаш търсеше успокоение и защита в ритъма на сърцето му.

— Сънувах мама — прошепна тя. — Видях как господарят се опитва да я… да я… — момичето понечи да излъже, после потрепери и замълча.

Син-Джин нямаше нужда от повече обяснения — самият той си бе имал достатъчно вземане-даване с разни земевладелци в Англия и знаеше, че само някои от тях бяха честни хора. Повечето бяха в състояние да вилнеят като зли духове из земите си и да вземат всичко, което смятаха за свое, включително и това, от което се нуждаеха слабините им. Райли му бе казал достатъчно и Син-Джин не искаше да й причинява болка, като я кара отново да преживее кошмара на миналото.

Той притисна главата й до гърдите си и каза тихо:

— Не говори, не е нужно, всичко е наред.

Рейчъл се отдръпна от него и поклати глава. По бузите й безутешно се стичаха сълзи, а гласът й задавено се мъчеше да си пробие път през подутите устни. Толкова дълго бе държала този кошмар в душата си, че бе достатъчно само да затвори очи, за да види всичко отново. Този път споменът беше още по-страшен и жив, почти реален, увиснал като тежък черен дим в сумрака на каютата.

— Не, не е наред. Тогава поне никак не беше — тя стисна устни, за да не даде воля на истерията, която я раздираше отвътре като костилка на праскова. Момичето отчаяно се опита да я преглътне, за да може най-после да диша и да говори.

— Не съм го казвала на никого досега — гласът й премина в задавен шепот. — Нито на татко, нито пък на Райли. Стигнах там прекалено късно — думите й прозвучаха като смъртна присъда.

Той не разбра и попита:

— Прекалено късно за какво?

— За да я спася — гласът й потрепери и тя вдигна очи към него. — Когато изтичах в стаята, Ланкастър вече бе успял да я насили и мама лежеше на земята с разкъсани дрехи и обляна в кръв, а той беше в нея и се движеше напред-назад. Грухтеше като доволно прасе. Беше вече в нея — тя избърса буза с опакото на ръката си. — Като усети, че влизам, само се обърна и се захили гадно, без да й обръща внимание. Продължаваше да се движи в нея и ми говореше, че трябва да стоя там, да гледам и да се уча, защото след малко щял да дойде и моят ред — тя млъкна, за да сподави едно стенание. Син-Джин понечи да вземе ръцете й в своите, но Рейчъл махна с ръка, решена да продължи докрай. — Точно тогава го прободох с ръжена. Ланкастър побягна с писъци, а кръвта му течеше като на заклано прасе — тя се взираше с празни очи в нищото, а гласът й внезапно занемя. След малко се овладя и продължи: — Тогава се погрижих за мама както можах, а когато тате си дойде, му казах, че съм влязла тъкмо навреме, за да успея да я спася — дори и сега я болеше от лъжата и това се виждаше от мъката в очите й.

Момичето го погледна и видя, че той я разбира.

— Исках да й спестя срама — Рейчъл безпомощно стисна юмруци. — Просто не успях да отида навреме, разбираш ли, беше вече прекалено късно.

Само да се бе върнала малко по-рано! Ако не беше оставила майка си сама този ден! Само ако…

Тези думи я преследваха в продължение на повече от десет години.

Син-Джин отново я притисна до гърдите си. Рейчъл продължаваше тихо да плаче, а той усещаше как сърцето му се къса от жал и омраза към човека, когото никога не бе виждал, но възненавидя силно още в този момент.

— Направила си каквото си могла, Рейчъл. Никой не би могъл да те вини за това, че не си успяла да я спасиш.

Как може да е толкова сляп, нима не разбира, че това, което направи тя тогава, изобщо не беше достатъчно! Рейчъл вдигна глава — сега лицата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго.

— Но той… той…

— Шшт, замълчи…

Син-Джин се наведе и съвсем несъзнателно заглуши с устни назряващия протест. Изобщо не бе искал да направи нещо друго — просто една лека целувка, която да я утеши и успокои, за да почувства, че не е сама в страшната бездна на мъката и отчаянието. Да я убеди, че той ще бъде до нея, ще я пази и обича — толкова дълго, колкото иска тя. Ала Син-Джин бе забравил за терзанията на собствената си плът, както и за нейните — те шумяха във вените й като буен порой от разпенена дъждовна вода и чакаха само едно леко докосване, за да се разбунят и избият навън. Той я докосна и двамата изведнъж забравиха всичко, освен самите себе си.

Целувката сякаш нямаше край — пламъкът на устните ги изгаряше нетърпимо и запали див трепет в кръвта и на двамата; пулсираше във всяка клетка като крила на събудена птица.

Момичето съзнаваше, че това е истинска лудост, но просто не можеше да спре. Имаше нужда от нещо разтърсващо, за да забрави болката и вината, надвиснали над нея като гнетяща смърт; имаше нужда от този горещ и силен импулс в себе си, който я караше да се чувства толкова жива! Искаше да усеща прегръдката на силните му ръце, които й предлагаха опора и сигурност, жадуваше за допира на пламналите му длани, които я изгаряха през тънкия плат на нощницата. Те прогонваха болката…

Момичето изстена тихо, когато устните на мъжа преминаха надолу към брадичката и челюстта й. Докосваха я леко, едва доловимо, и бавно изследваха нежната кожа на шията. Момичето отметна глава, а когато трепетът в нея стана нетърпим, тя протегна ръце и впи пръсти в раменете му. В тялото й звъннаха непознати импулси, дошли сякаш от най-съкровените кътчета на душата й; те се превръщаха в движения, които пламенно откликваха на всяка негова милувка. Като че ли някога — може би насън — бе научила стъпките на странен танц и сега тялото й знаеше съвсем точно как да реагира и какво да направи. Сега то живееше някакъв свой живот, отдадено изцяло на собствената си чувственост. Мощни инстинкти я завладяха и я поведоха към непознати простори, но необяснимо как и защо тя си ги представяше като отдавна познати и обичани от нея места, към които бе вървяла през целия си живот.

Син-Джин се бе любил с жена за първи път в живота си още на петнадесет години. Това стана в купа сено с една прекалено развита за възрастта си слугиня, която се интересуваше много повече от голото тяло на господарския син, отколкото от миенето на чинии. Момата се оказа много похотлива и способна учителка, а той — нетърпелив и жаден за знания ученик. Всеки път, когато се любеха, тя му казваше точно какво да направи, за да възбуди до крайност, а после и да задоволи напълно една жена. След нея се изредиха много жени — те просто идваха и си отиваха от живота му съвсем навреме.

Сега, когато държеше в ръцете си това тръпнещо девствено момиче, Син-Джин се почувства, като че ли прави любов за първи път. Страхуваше се, че може да я нарани, и в желанието си да прояви търпение и нежност, се почувства тромав и непохватен, както никога преди. Момичето му поднасяше в дар нещо много свидно и той бе изпълнен е благоговение.

Мъжът прочете в очите й желание и готовност да стигне до края на пътя; разбра с неумолима яснота, че и за двамата вече нямаше връщане назад. Притисна отново устни към изящната й шия и усети бесния ритъм на уплашеното й сърце — то биеше отчаяно и силно като на новородено котенце. Наистина ли се страхуваше от него?

— О, Рейчъл, Рейчъл — дъхът му опари кожата й, — не се страхувай, няма да те нараня…

Тя се отпусна доверчиво в ръцете му. Въпреки предубеждението си към всички англичани, знаеше, че може да му има доверие.

— Знам — простичко каза тя.

Тя отново потръпна, когато мъжът полека издърпа нощницата над главата й и частица по частица пред очите му се разкри белоснежната коприна на прекрасното й тяло; той пусна дрехата от домашнотъкано платно на пода до леглото, а ръцете му се плъзнаха нежно по изящните й форми, сякаш ги боготворяха. Бяха като ръце на скулптор от Ренесанса, който с благоговение докосва съвършенството, създадено от собствения му гений.

Под нежността на неговите ласки желанието избухна в нея като пожар. Момичето нетърпеливо сграбчи ръката му и я сложи върху гърдите си, за да може и той да усети бесния ритъм на кръвта й, да бъде до нея в този огнен капан на страстта, да се почувства така, както се чувстваше тя. Беше прекалено хубаво, за да не бъде споделено.

Мъжът я взе на ръце и нежно я остави легнала по гръб на леглото. Погледите им потънаха един друг в продължение на един безкраен миг; после той бавно се наведе и покри тялото й със завивка от целувки, която я сгря много повече от всички завивки на света. Рейчъл се задъха, когато усети езикът му да обхожда гърдите й, после, изпаднала в екстаза на забравата, се изви като дъга, за да му предложи още повече от себе си.

Мъжът трябваше да извика на помощ цялата си воля, за да обуздае собственото си желание. Езикът, ръцете, цялото му тяло събуждаха в нея непознати досега усещания, от които дъхът й секваше. Бе на ръба на сладостен припадък. И през цялото време, докато я попиваше и тя чезнеше в ласките на силното му тяло, някъде дълбоко в себе си, в недрата на най-съкровените кътчета от своето тяло момичето усещаше дивия, настойчив, нетърпелив и бесен ритъм на пламналата си кръв.

Слабините й бяха изтръпнали от желание и може би трябваше да се срамува от това, но Рейчъл не изпитваше никакъв срам, за него просто нямаше място в кипежа на този нов свят от чувствена наслада, който мъжът бе открил за нея.

Опиянен, той би могъл да й се наслаждава вечно — тя бе една нова вселена от сладостни ухания, мекота и трепет, които поддаваха с копнеж и лекота под силните му ръце на ваятел. Но девствената й невинност бе за него капан, много по-опасен и от най-похотливите капризи на всички зрели жени, които бе имал досега. Тялото й откликваше на ласките му с готовност и желание, а той жадно и с благодарност попиваше всяка нейна въздишка и вик.

Тя се извиваше под него в екстаза на неутолим копнеж и Син-Джин усети, че вече не е в състояние да овладее мощния зов на собственото си тяло, което просто стенеше от болка и желание за облекчение. Въпреки това продължаваше да я гали, а близването, лекото смучене и игра на езика му с плътта й удължаваха агонията на изтръпналото му тяло. Докато най-после дойде неизбежният миг, когато мъжът просто не може вече да обуздае силата на собствената си страст.

Изгарящ от болка, той се изви като дъга над нея.

Очите й припламнаха изумено и светнаха като маргаритки, обърнали главички към слънцето; в тях той съзря едновременно страх и доверие, които го изпълниха с топлота, обич и жал.

Син-Джин нежно обхвана лицето й в ръцете си и каза тихо, почти шепнешком:

— Първия път винаги боли и аз съжалявам за това; искам да ти е добре и да го запомниш като нещо прекрасно.

Очите й не се откъсваха от неговите.

— Наистина е прекрасно.

Тя обви ръце около врата му, а мъжът повдигна леко главата й и впи устни в нейните. Той изстена, усетил как се разкъсва и последната нишка на преградата, която му пречеше да проникне в жената докрай. Тогава се вряза стремително в нея и почувства как тя се изви срещу него, потрепери и после се отдръпна, а от устата й се откъсна сподавен вик.

Най-после започна да се отпуска, усетила как болката заглъхва и на нейно място изригва вулкан от сладостни усещания. Тя впи пръсти в раменете му — изумена, изпълнена с наслада и смущение от това, че хълбоците й неволно следват ритъма на всеки негов тласък. Постепенно тласъците започнаха да се усилват и да стават все по-бързи и по-бързи, а тялото й несъзнателно откликваше на всяко негово движение.

Господи, какво беше това? Е, ако трябва, нека после бъде прокълната завинаги, но добрият Бог не би могъл да сътвори толкова прекрасни усещания и да ги забрани на своите чеда. Рейчъл тихо стенеше, докато мъжът я посвещаваше в тайнството на дълбоко споделения екстаз; после изведнъж се задъха, когато мъжът в нея съвсем подивя. Нека това никога не свършва, господи, нека никога не свършва, молеше се тя, макар и да знаеше, че ще умре, ако мъжът продължи така още само един миг. Ще умре — от толкова много щастие.

Двамата стигнаха заедно до върха на екстаза. Син-Джин трябваше да е сигурен в това, защото не искаше още първия път Рейчъл да се окаже там сама.