Лий Патисън
Открих те отново (5)

V

На следващата сутрин Мелиса се събуди много рано. Беше в радостна възбуда, но в първия момент не можа да разбере причината за това. Чак после се сети, че днес щеше да се върне Боб. Вероятно искаше следобед да си почине от изморителния полет, защото й беше обещал да мине при нея вечерта.

Скочи чевръсто от леглото с намерение да лъсне жилището си до блясък. Но жената, която идваше два пъти в седмицата да й чисти, бе привела всичко в образцов ред и към десет часа Мелиса установи, че нямаше какво друго да прави. Закрачи припряно насам-натам из стаите, питайки се как да запълни остатъка от деня. Направи си кафе и тъкмо отпи първата глътка, когато иззвъня телефонът. Сърцето й подскочи в гърдите и тя погледна към часовника. Не можеше да бъде Боб, беше прекалено рано.

— Бихте ли се съгласила да обядвате с мен и да поговорим за един нов договор? — гласът беше женски и в първия момент Мелиса не го разпозна, но бързо схвана за какво става дума.

— Виктория, вие ли сте? Не може да бъде!

— Напротив, одобриха вашето предложение — редакторката преливаше от радост, когато продължи да обяснява. — Възприеха целия пакет предложения, които ни предоставихте. Валиден ли е още задграничният ви паспорт?

Мелиса приседна на облегалката на канапето до телефона.

— Дайте ми малко време да го осъзная — помоли тя. — Толкова отдавна беше. Изгубила бях всяка надежда, че ще излезе нещо от това.

— Да се срещнем на обяд в хотел „Лондон“ и да обсъдим подробностите. В един часа удобно ли ви е?

Мелиса се сбогува с Виктория Блек, редакторката на списание „У нас и по света“ в приповдигнато настроение. Още не можеше да повярва, че в редакцията са одобрили направеното от нея преди месеци предложение. Ставаше дума за серия статии, посветени на живеещи в чужбина австралийски жени. В началото редакцията бе проявила умерен интерес и бе поискала по-подробна концепция на идеята й. Оттогава измина доста време и Мелиса почти беше забравила за това. Но ето че сега Виктория й съобщаваше, че предложението й е одобрено без всякакви промени! Мелиса нямаше търпение да я види, за да се увери още веднъж, че е истина.

Следващото телефонно обаждане беше от Боб.

— Току-що минах през митницата в Сидни. Днес имам още няколко съвещания и през целия ден ще бъда зает. Вероятно ще дойда при теб направо от летището. Къде ще отидем да вечеряме?

— Какво ще кажеш за най-добрия ресторант в града! — и тя назова собствения си адрес. — Главният готвач се посвещава изцяло тялом и духом на клиентите си.

— Откъде идва у теб това изключително добро настроение? — смеейки се, попита той. — Радваш се, защото се връщам ли, или има и друга причина? Някакъв празник?

— След около час ще обядвам с една редакторка в хотел „Лондон“. Боб, получих фантастична новина! — и Мелиса накратко му разказа за договора. — До довечера ще знам всичко в подробности — завърши тя.

— Значи тази поръчка е свързана с много пътувания. Изглежда, че през следващите няколко месеца няма да имаме щастието много често да сме в една и съща част на планетата.

Мелиса леко трепна, защото си спомни думите на Джейк: „Той организира всичко. Той ще организира и целия ти живот, ако му позволиш.“

Тя пропъди бързо тази мисъл от себе си.

— Е, и досега почти не се виждахме, а както знаеш, не беше по моя вина.

За един миг от другата страна се възцари мълчание.

— Чуй ме, Мелиса, това, което казах, не беше упрек. Наистина не беше. Тази поръчка е чудесен шанс за теб. Ти сигурно се радваш.

— Това е много меко казано — отвърна тя. — В момента аз съм поне на десет сантиметра над пода и не знам дали до довечера изобщо ще сляза на земята.

— Тогава ще имам грижата да те сваля — многозначително заяви Боб. — А може би ще бъде по-добре, ако и аз се озова там горе? Мисля, че веднъж бяхме заедно в същото състояние…

Мелиса усети да я обливат горещи вълни, когато си спомни как се бяха любили с Боб на плажа. След като затвори, тя се отпусна на канапето и затвори очи. Мислено си представи скалата, стоплена от горещото слънце, необятния океан…

Стреснато отвори очи и погледна към часовника. Трябваше да се погрижи за толкова много неща, ако искаше вечерята да бъде успешна. За щастие, близкият магазин за хранителни стоки предлагаше доставки по домовете, след като прегледа хладилника си, тя позвъни там и направи поръчка. После се изкъпа, облече се и потегли към хотел „Лондон“.

— Виктория, казахте, че редакцията е приела предложението ми във вида, в който го представих, но наистина ли ми се предоставя пълна свобода? Мога ли сама да определям темите си?

Събеседничката й се усмихна развеселена:

— Мелиса, ние познаваме работата ви. Не се интересуваме от ежедневни, повърхностни неща. Осланяме се на вашата интуиция. Имаме само едно изискване: всички жени, за които ще пишете, да бъдат родени в Австралия. Останалото решавате вие. Възрастта и професията не са от значение, както и това, дали са омъжени или самотни, дали имат деца, дали живеят временно или постоянно в чужбина, дали възнамеряват да се върнат в Австралия или не. Няма значение и за коя страна става дума. Това задоволява ли ви? Ще сключим договор при следните условия: три хиляди думи на статия, по една статия седмично в продължение на дванадесет седмици. Трябва да съберем обаче най-малко шест статии, преди да започнем отпечатването им.

Мелиса беше съгласна. Тя дълбоко си пое въздух и едва дочу онова, което Виктория допълни:

— Договорът се изготвя в момента, ще ви го изпратим допълнително. Известни са ви нашите обичайни изисквания по техническото оформление, както и размерът на хонорарите. Освен това, поемаме необходимите пътни и дневни разходи.

Такъв договор беше мечта за всеки журналист на свободна практика. Мелиса трескаво започна да обмисля откъде да започне. Беше извършила вече известна предварителна работа и бе издирила доста интересни жени, които се бяха съгласили да й дадат интервю. Първите седмици щяха да протекат безпроблемно, а тя се надяваше да получи от интервюираните и други подходящи адреси.

— Смятам да започна от Щатите, а после през Лондон в другите европейски страни.

Виктория се усмихна на нейния ентусиазъм.

— Можете сама да избирате маршрутите си. Остава само да уточним, кога можем да разчитаме на първата статия.

— А откога трябва да започна? — попита Мелиса.

— От утре — дойде незабавно отговорът. — Веднага щом ни посочите датите, ще можем да ви направим резервациите за отделните полети. А как ще решите въпроса с фотосите? Сама ли искате да ги правите, или да ви ангажираме фотографи?

— Ще ги направя сама — увери я Мелиса.

С характерното за нея усърдие тя бе изкарала курс по фотография в Мелбърнския технологичен университет, за да не бъде зависима от никого в работата си. Джейк също й беше дал множество полезни съвети.

Това беше ден, за който щеше да си спомня в продължение на години, в това беше сигурна. Двете жени се разделиха с най-добри чувства. Преди да се прибере вкъщи, Мелиса се отби в един деликатесен магазин, за да направи още някои покупки. Тази вечер всичко трябваше да бъде перфектно.

 

 

Мелиса отстъпи крачка назад и одобрително разгледа масата, покрита с блестящ кристал и сребро. Погледна часовника, приглади копринената си рокля и оправи тънките презрамки на голите й рамене.

На вратата се позвъни и тя отиде да отвори. Пред нея стоеше Боб с огромен букет рози в ръка. Когато той се наведе и я целуна по бузата, по гърба й преминаха леки тръпки. Мелиса едва забележимо поклати глава. Как беше възможно, едно тъй бегло докосване да предизвика такава силна реакция у нея?

Боб влезе във всекидневната и погледът му моментално се прикова на картината. Обърна се усмихнат към Мелиса:

— Мястото й е много подходящо. Това ще бъде нашата съкровена тайна — никой, освен нас не трябва да я научи.

След като се навечеряха, Мелиса доволно се отпусна на канапето, наслаждавайки се на приятната музика от касетофона. Чувстваше се истински щастлива. Откъм кухнята дочуваше тракането на съдове, прибори и чаши. Боб настоя да прибере масата, да измие съдовете, да ги изсуши и прибере.

— Естествено после цяла седмица няма да можеш да намираш това, което търсиш — бе казал в най-добро настроение той, — но тогава ще имам повод да дойда пак, за да ти помогна в търсенето.

Най-сетне се върна в стаята и седна на креслото срещу нея. Мълчаливо се наслаждаваха на музиката, докато касетата свърши.

Осветлението във всекидневната бе меко и приглушено, Мелиса погледна към Боб. Колко добре изглеждаше само! Никога досега не беше срещала толкова привлекателен мъж. Близостта му беше достатъчна, за да я възбуди и да предизвика в нея желание, каквото дори не си бе представяла, че може да съществува.

Той бавно се изправи, приближи се и я прегърна.

— Ах, Мелиса! Какво направи с мен, че така ме омагьоса?

Тя слабо се усмихна. Очевидно и Боб се чувстваше като нея. Той обхвана лицето й в дланите си. Мелиса тихо въздъхна. Показалецът на Боб очерта една линия от брадичката й надолу по шията до дълбокото деколте, а устните му нежно се плъзгаха по лицето й.

— Боб…

Той се притисна по-силно към нея и започна още по-страстно да я целува. Възбудата й растеше. Двете й ръце милваха раменете и плещите му. Целувките и докосванията му ставаха все по-настойчиви и Мелиса все по-трудно се сдържаше.

Като по даден знак в мълчаливо единомислие двамата се изправиха и тръгнаха към спалнята. Завесите не бяха спуснати и те не запалиха осветлението, защото имаше пълнолуние. През прозорците се виждаше ясно всяко кътче на градината отпред — дърветата и храстите блестяха като сребърни, облени от лунна светлина.

Боб отново я взе в обятията си и покри чувствителните места по шията й с безброй леки целувки. Внимателно свали тънките презрамки на роклята от раменете й и устните му се спуснаха по-надолу. Ръцете му затърсиха ципа и скоро го намериха. С леко шумолене копринената рокля се свлече на пода и Мелиса остана пред него само по един почти незабележим прозрачен слип, обута във високите си обувки.

Боб остро си пое дъх и без да я освобождава от прегръдката си, с една ръка отметна покривката на леглото. Нежно я положи върху него и мъчително бавно, помагайки си с устни, изхлузи слипа от краката й. Спря за момент неподвижен, разглеждайки с нямо възхищение прекрасно изваяното й тяло. После се съблече и легна до нея.

Мелиса тихо простена, когато пръстите и устните му възобновиха любовната си игра. Тя щедро му предостави всяко кътче от себе си, без да изпитва ни най-малко чувство на свян или неудобство. Беше прекрасно да усеща възторжените му ласки, всяка фибра от нея да бъде обгръщана с обич и нежност. Ако малкото часове, които бе прекарала с него в любовен захлас на Флиндърс Айлънд й се бяха стрували връх на телесното щастие, то сега трябваше да признае, че имаше и по-високи върхове. Цялото й същество се носеше на вълните на една разтърсваща сетивата й възбуда, разкъсвана между желанието той никога да не престане да я милва и целува и невъзможността да издържа повече на това сладко мъчение. Когато устните му продължително се задържаха върху втвърдените зърна на гърдите й, тя обхвана с две ръце главата му и я притегли към лицето си. Очите им се срещнаха и всеки прочете в погледа на другия неудържимо желание. Боб внимателно се претърколи върху нея. Тя разтвори бедра да го приеме и той нежно проникна в нея.

За част от секундата останаха неподвижни, без да откъсват очи един от друг. После той впи устни в нейните и тялото му се раздвижи в прастария вечен ритъм на любовта. Движенията им ставаха все по-бързи и по-бързи и всеки миг щяха да достигнат върховата наслада, когато изведнъж Боб спря, отпусна се встрани до нея и каза:

— Не, любима, не още… Искам по-дълго да те милвам, да те гледам, да съм част от теб…

Обзелото я за миг горчиво разочарование я остави без думи, но в следващия момент устните и езикът му отново бяха върху тръпнещото й тяло и този път вече тя беше сигурна, че никога не бе преживявала такава дълбока еуфория. Не усещаше нищо друго около себе си, освен изгарящия плътта й допир на тялото му и тя безпаметно се устреми отново към него. Неусетно се бе издигнала над него, ръката й потърси неспокойния му член и трескаво го насочи натам, където чувството й вече бе неудържимо. С ликуващ вик достигнаха едновременно до невероятно продължителен оргазъм. Тялото й, омекнало и безводно, се отпусна върху широките му гърди, тя скри глава в шията му и притисна. Измина цяла вечност, преди Боб да се раздвижи и да придърпа покривката на леглото върху сплетените им тела. В следващия миг Мелиса вече спеше.

През нощта се любиха още два пъти, откривайки все нови и нови възможности да си дарят взаимно наслада. Призори заспаха изтощени, но щастливи.

 

 

Никога досега в жилището й не беше оставал да пренощува мъж, затова на другата сутрин Мелиса се вгледа малко объркана в спящия Боб. Какво ли трябваше да направи сега тя?

Отиде в банята и взе горещ душ. Когато се върна, Боб вече бе станал и облечен само с панталон, изтича навън до колата, да вземе малката си пътна чанта. После влезе в банята. Мелиса реши през това време да приготви някаква закуска.

Отвори хладилника и се запита какво ли закусваше обикновено Боб. Имаше портокалов сок, грейпфрути, яйца и сухари. Тя се приближи до вратата на банята и го попита какво предпочита, но не можа да чуе отговора му, защото в същия момент иззвъня телефонът. Мелиса побърза да се обади и изпита неясно чувство на виновност, когато чу гласа на Джейк. Точно тогава Боб спря душа и високо повтори желанието си. Тя се изчерви до корена на косите си, когато Джейк раздразнено каза:

— За бога, намали този телевизор! Нищо не чувам от него!

Мелиса бързо закри с длан слушалката и облекчено въздъхна, защото Джейк не бе разпознал гласа на Боб. Изчака за момент, докато водата в банята плисна отново, и припряно каза:

— Джейк, сложила съм мляко на печката. Мога ли да ти звънна по-късно? Имам чудесни новини. Получих фантастична поръчка в чужбина.

Джейк се опита да изтръгне веднага подробности, но тя се сбогува набързо и затвори.

— Нещо важно ли беше? — Боб стоеше на вратата на банята с намотана около хълбоците си хавлия, а с друга подсушаваше мократа си коса. Видът на голото му тяло отново разбуди желанието в нея и Мелиса с мъка се удържа да не го примами в спалнята.

— Не, нищо важно. Един стар познат. Ще му се обадя по-късно. Не успях да чуя какво искаш за закуска…

— Ами, щом имам избор… — той закачливо пристъпи към нея.

Мелиса се засмя и отбягна ръцете му.

— Това, което си намислил, няма да стане. Гладна съм.

Малко по-късно седяха на масата и поглъщаха с апетит скромната закуска, разговаряйки весело. Толкова много топлота и интимност имаше в това просто човешко занимание, че Мелиса се запита, какво ли би било, ако се случваше всеки ден. Мисълта я смути.

— Какво има? Нещо сбърках ли? Да не би да съм разлял чая си? — Боб я гледаше недоумяващо.

Едва сега тя усети, че се е втренчила унесено в него и разтърси глава:

— Извини ме, бях се замислила.

— Сигурно мислено вече си в чужбина и правиш интервютата си — той отмести встрани чинията и се облегна назад. — Снощи нямахме възможност да говорим за това. Разкажи ми нещо повече за тази поръчка. Кога започваш?

Докато подробно му обясняваше, отново се сети за думите на Джейк. Наистина ли Боб щеше да се опита да направлява живота й? Засега нищо не говореше в полза на това предположение. Той спокойно прие съобщението й, че няколко седмици няма да бъде в страната, и това дори извика в нея известно чувство на разочарование.

— Естествено, всичко зависи от жените, които искам да интервюирам — продължи Мелиса. — Не мога да очаквам, че те ще се съобразяват с моите планове, затова може да се наложи да правя промени в движение.

Боб кимна с разбиране.

— И аз имам същите проблеми. Никога не знам предварително къде ще бъда следващата седмица. За щастие, секретарката ми успява майсторски да съчетава и координира безбройните срещи и съвещания, в които трябва да участвам. Ако ти си в състояние да я информираш къде ще се задържиш за по-дълго време, то много вероятно е тя да планира маршрутите ми така, че от време на време да се виждаме.

Мелиса не отговори и той въпросително повдигна вежди:

— Нали искаш и занапред да се виждаме?

Мелиса само кимна.

— Окей, значи се разбрахме. Ще ти дам името й и директния телефон — той извади от външния джоб на пътната си чанта лист хартия и написа на него едно име и телефонен номер.

— Изглежда секретарката ти е най-важната жена в твоя живот — подразни го тя, потискайки внезапно появилата се сянка на ревност.

Боб се ухили хлапашки:

— Да, тя е тази, която ме изпраща по всички точки на земното кълбо. Само да ми подсвирне и аз скачам. Сигурен съм, че знае наизуст разписанията на почти всички световни авиокомпании.

После стана сериозен и взе ръката й.

— Никъде не можеш да се скриеш от мен. Ще те открия, където и да си.

Погледна ръчния си часовник, смръщи чело и с неохота пусна ръката й. Изправи се и съжалително сви рамене:

— Много ми се иска да остана, но вече ми е време.

Мелиса знаеше, че Боб трябва да си тръгне днес, но не очакваше, че ще е толкова скоро. Опита се да прикрие разочарованието си, за да не прави раздялата още по-тежка, и каза привидно спокойно:

— Добре, и без това имам да извърша още някои покупки и да се приготвя за пътуването. Трябва веднага да се залавям за работа.

— Ще се видим ли пак довечера? Отново в осем?

Зарадвана, тя можа само да кимне мълчаливо. Застана на вратата и гледа след него, докато той, подсвирквайки си весело, се качи в колата си, помаха й за сбогом и потегли надолу по улицата.