Лий Патисън
Открих те отново (14)

XIV

Боб целуна продължително Мелиса сутринта, преди да се качи в колата си и да замине. Толи, която наблюдаваше отблизо това повече от сърдечно сбогуване, повдигна въпросително вежди, но не каза нищо.

Мелиса преливаше от щастие. Драматичните събития около семейство Ле Кур получиха благополучно разрешение, а одобряването й с Боб беше много по-хубаво, отколкото би могла да си мечтае.

Тя прекара предобеда в градината. Рано-рано телефонира на мадам Ла Батист и се уговори с нея да се срещнат през следващата седмица. Дотогава щеше да остане при Ле Кур.

Лежеше отпусната в едно от градинските кресла с книга в скута и замечтано извикваше в паметта си всяка секунда от предишната великолепна нощ.

„Сърцето ми ти принадлежи и ти много добре знаеш това“ — беше й прошепнал Боб, заровел глава в шията й, галейки с ръце плещите и гърба й, притискайки я силно до себе си.

Мелиса вече не се съмняваше, че той я обича. Несъмнено доказателство за това бяха всички онези пламенни слова, които й бе изрекъл в тишината на мрака.

 

 

Измина почти седмица от заминаването на Боб. Той й се обаждаше всеки ден — разговорите им бяха кратки, но опияняващи. Доставяше й радост да чува гласа му. Единственото, което донякъде помрачаваше безоблачното й настроение, беше нежеланието на Боб да й каже каква неотложна работа имаше да върши. Защо ли я държеше в неведение? Не й ли се доверяваше?

Всеки път, когато го питаше за това, Боб отговаряше:

— Добре, че ми напомни, че не съм дошъл за удоволствие тук. До скоро, скъпа, имам работа — и бързаше да затвори.

Мелиса се питаше колко ли често щеше да чува тези думи през следващите месеци и години.

Този ден тя тъкмо бе приключила разговора си с Боб, когато телефонът звънна отново. Наблизо нямаше никой от стопаните и Мелиса се обади. Беше Бил Морис.

— Здравей, Мелиса — каза той. От вниманието й не убягна загрижената нотка в гласа му. — Нахвърлих няколко реда като продължение на твоята история за отвличането. Исках да ти пусна записа на статията, преди да я дам за печат.

В другия край на жицата се чу щракването на касетофона и Мелиса се заслуша. Когато разбра какви са новините в тази статия, косата й настръхна.

„Днес сутринта собствениците на малък частен самолет съобщиха, че са забелязали в морето южно от Ирландия мощна експлозия. Установено беше, че товарният кораб «Уинууд», регистриран в Панама и извършващ рейс до Йоханесбург според официалните документи, е напуснал преди няколко дни пристанището на Кале. В резултат на взрива корабът се е разцепил и за по-малко от час е потънал заедно с екипажа си. Причината за инцидента все още не е известна. Съществуват съмнения, че той е транспортирал не обявените в товарителницата машинни части и оборудване, а голям товар оръжие и експлозив. Мощната експлозия, както и обстоятелството, че курсът на кораба е бил коренно противоположен на предварително обявения, изглежда потвърждават слуховете, че става дума за полученото като откуп оръжие в замяна на отвлечената Франсин Ле Кур, дъщеря на оръжейния търговец Пол Ле Кур. Предполага се, че похитителите също са се намирали на борда и са загинали заедно с екипажа. Спасителните работи досега не са дали никакъв резултат.“

Бил изключи апарата и Мелиса като замаяна попита тихо:

— Вярно ли е всичко това, Бил?

— Да — спокойно отговори той. — Можеш да съобщиш на Толи и на Пол, че никое от техните оръжия няма да бъде използвано от ирландски терористи срещу невинни хора.

— Но как се е случило? — беззвучно попита тя.

— Сигурно никога няма да се разбере дали е било нещастен случай или акт на отмъщение — отвърна Бил. — Лично на мен ми се струва невероятно целият този товар от само себе си да хвръкне във въздуха, при положение, че си имаме работа с професионалисти. Във всеки случай, експертите едва ли скоро ще могат да се доберат до потъналия кораб, защото там дълбочината е много голяма…

В ума на Мелиса се прокрадна ужасно подозрение и тя се смрази. Не беше ли замесен Боб в това произшествие? Каква беше тази работа, която той на всяка цена трябваше да свърши и пазеше в най-дълбока тайна? Тя затвори очи и потръпна, когато си спомни какво беше казал той по повод на похитителите: „Смъртно наказание без изключение и без пощада!“

Сбогува се набързо с Бил и затвори. Изведнъж се почувства много уморена и отпаднала. Добре поне, че нямаше никой покрай нея в момента. Не би могла в състоянието, в което се намираше, да говори със семейство Ле Кур и да им съобщи новините, които току-що бе научила.

Възможно ли беше Боб да е толкова безпощадно жесток, че да извърши такова нещо? След всичко случило се досега тя не се съмняваше, че той разполага с почти неограничени възможности за действие във всички точки на планетата. Беше ли Боб достатъчно безскрупулен, за да се постави над правосъдието и да решава съдбата на толкова хора, между които вероятно имаше и нищо неподозиращи моряци от екипажа? И ако бе така, то искаше ли тя да научи цялата истина? Можеше ли да продължи да обича човек, който извършва хладнокръвно убийство? За нея имаше само един-единствен отговор и той гласеше — не!

Когато Пол и Толи се върнаха от града, където бяха отишли за покупки, Мелиса се постара да им разкаже възможно в най-кратък вид за случилото се. Видя в очите на Пол да проблясват триумфални пламъчета, но за нейно щастие никой от двамата не пожела да говори повече по този въпрос.

Мелиса излезе отново на терасата, отпусна се на един шезлонг и притвори очи. Нуждаеше се от време за размисъл, от много време. Престори се на заспала, когато чу нечии стъпки да се приближават до нея.

— Мелиса! — гласът на Боб я накара да трепне. Тя широко отвори очи и го загледа така, като че ли виждаше пред себе си някое привидение.

— Както разбрах, вече сте научили?

— Ако имаш предвид експлозията на кораба, да — дрезгаво му отвърна. — Бил Морис ми телефонира и ми разказа за нея.

Боб кимна.

— Ужасно, нали? И най-страшното в случая е, че може би не се касае за нещастен случай, а за добре обмислена акция. Не съжалявам ни най-малко за похитителите, но екипажът…

Сърцето на Мелиса неволно ускори ритъма си. Не означаваха ли тези негови думи, че той няма нищо общо с атентата? Всъщност какво я караше да му приписва такава жестокост? Но тогава каква беше „тайната работа“, която беше ходил да върши? Преди да успее да каже нещо, Боб я притегли от шезлонга нагоре към себе си и я прегърна усмихвайки се, внезапно развеселен:

— Толкова ми е хубаво да те държа прегръдките си — после тихо се засмя. — Не си ли любопитна да узнаеш с какво се занимавах през последните дни?

Тя го изгледа възмутено, но само успя безмълвно да кимне. „Любопитство“ в случая беше много слаба дума.

— От днес нататък ние с теб сме партньори — вече по сериозно започна той.

— Какво значи това — озадачено го прекъсна Мелиса — аз не…

— Почакай малко, после ще говориш — Боб притисна устните й. — Сега аз съм на ред. След това ще зададеш въпросите си, но първо ме изслушай. Отвличането на Франсин ме накара да се замисля дълбоко. И знаеш ли защо? Защото си представях как бих се чувствал ако ти беше на нейното място. Не съм сигурен дали щях да съм в състояние да запазя самообладание, както направиха Пол и Толи.

Мелиса се изчерви.

— Значи ли това…

— Да, това значи, че те обичам повече от всичко на света, но по този въпрос после — прекъсна я Боб. — Още не свършил. Промененото ми отношение към парите все още не означава, че ще раздам цялото си богатство и ще отида в манастир. Но веднъж завинаги излизам от големия бизнес — той направи малка пауза и си пое дъх. — Подадох оставката си на Кевин О’Съливан, но преди това успях да измъкна акциите на „Шърман“, които смятам да ти поднеса като сватбен подарък, когато се оженим следващия месец. Надявам се, че ще намериш в издателството си едно местенце за мен, за да не се мотая без работа. Е, това е.

Боб се засмя като малко момче, на което се е удало да извърши нещо много хитро.

— Толкова е хубаво, че не може да бъде истина! — извън себе си от радост извика Мелиса.

— Обаче е вярно! — Боб я целуна по върха на носа. — Готов съм да сваля и звездите от небето, за да те направя щастлива!

Мелиса учудено поклати глава и той също озадачен повдигна вежди.

— Мислех си, колко прав е бил Джейк, когато ми предсказа, че ти ще поискаш да организираш целия ми живот, ако ти дам възможност. Откъде си сигурен, че ще се омъжа за теб?

Боб отново се засмя, но този път не с откритата си момчешка физиономия. Пред нея стоеше вече един извънредно привлекателен млад мъж с непреодолимо прелъстителна усмивка.

— Как? Нима Джейк е пропуснал да ти предскаже това? — той я прегърна и силно я притисна към себе си. — Е, тогава не ми остава нищо друго, освен да ти покажа защо съм толкова сигурен!

Боб я целуна дълго и страстно и по надигащата се в тялото й топла вълна Мелиса безпогрешно разбра какво искаше да й каже.