Емануил Роидис
Папеса Йоана (7)

Няколко думи в отговор

Към читателите

Настоящият отговор на окръжното на светия Синод бях изготвил отдавна, но след прочитането на статията на светия епископ Каристийски в бр. 985 на „Етнофилакс“, в която той уведомява правителството, че „докато не бъде наказан авторът на «Йоана»“, светият Синод „има право да не се подчинява на противоканоническите му разпореждания“, отложих публикуването на отговора, понеже се боях да не би достопочтените йерарси да намерят нов повод за отсрочване на многобройните си ръкополагания^[1]; за щастие обаче, многоуважаемите синодални старци, мислейки, че са спасили честта на батальона поради продължителната им съпротива, се подчиниха най-сетне на „правителствените разпореждания“ и пристъпиха към ръкополагания, давайки си вид, че са ме забравили за известно време.

Но примирието бе краткотрайно и скоро те отново започнаха да досаждат на г. прокурора да накаже „назидателно писателя-злодей“. Напоследък на помощ им дойде и един богослов от Германия, който, за да покаже придобитата там своя мъдрост и неподправената си ревност към Църквата, измайстори цели шестнадесет колони ругатни против мен в последния брой на „Ефимерис тон филоматон“. Всички тези неща ме принудиха след шестмесечна резервираност да наруша най-сетне мълчанието, като публикувам този „отговор“, чието авторство нямам никакво намерение да отрека или да твърдя, че е писан от трето лице.