Никола М. Николов
Тайните протоколи (42)

Ционизъм=Расизъм

В 1975 г. Общото събрание ООН гласува с голямо мнозинство резолюция, която осъжда ционизма като форма на расизъм. Оттогава до днес правителствата на Израел, САЩ и Великобритания наричат тази резолюция антисемитска. Правдоподобността на тази резолюция оттогава и до днес се доказва от репресиите, налагани на палестинците в окупираните територии.

Евреи, живеещи в окупирания Западен бряг, заплащат за кубик вода 30 цента, докато палестинците, живеещи по същите места и на своя собствена земя, заплащат 1 долар и 10 цената. Те нямат право да копаят нови кладенци или да правят по-дълбоки старите си кладенци. Тези ограничения, разбира се, не се отнасят за новозаселилите се в окупираната палестинска земя евреи. Именно по тази причина палестинската поливна земна площ е само 6%, докато тази на евреите — 69%. Средното годишно количество вода, използвано от евреи е 170 куб. м., докато един арабин получава само 25 куб. м., което е под всякакъв минимум на международния здравен стандарт.

Всички тези и следващите статистически данни са взети от Израелското министерство на земеделието и благоустройството, от Израелския център за статистика и от Центъра за арабски науки в Ерусалим. Ако тези данни не говорят за расизъм, ще посоча и други. Навсякъде, във всички територии, окупирани от евреите през 1967 г., ситуацията е същата. Това е незаконна окупация от каквато и да е международноправна гледна точка.

Израелската държава беше измислена и създадена от САЩ, Англия и СССР веднага след Втората световна война с цел в този район да се поддържат непрекъснато напрежение и войни.

Само по Западния бряг около 5800 кв. км са населени с около един милион палестинци. От тях около 35% се занимават със земеделие. Раждаемостта при палестинците е около 6 деца на семейство, докато при евреите — само две деца на семейство. Това е една от главните причини Израел да поощрява емиграцията от Европа и бившия СССР. Всички емигранти се настаняват в тези окупирани арабски територии, на които се строят нови еврейски селища и колонии. Естествено, при това положение за палестинските земеделци няма повече място, и те масово банкрутират, остават без каквато и да е работа и са принудени самите те да емигрират, за да освободят място за новите заселници. Налаганият върху палестинското население терор е добре обмислен план, за да бъде то прогонено от собствената му земя.

Ционизмът в Израел провежда политика на геноцид, на унищожаване на един семитски народ, какъвто е палестинският. Според Центъра за арабски науки в Ерусалим от 9 декември 1987 г. (началото на „Интифада“) до 30 юни 1991 г. израелската полиция и военни са убили 956 палестинци, от които 247 са деца на възраст под 16 години. Вината им е била само, че са хвърляли камъни срещу тях. Много от тези деца са прострелвани в гърба, докато са бягали^[1]. През същия период от време са били ранени 113 500 (почти 1/10) от арабското население, живеещо на окупираната от Израел територия^[2].

Под формата на „административна мярка“ в тази окупирана зона без никакъв съд са били задържани повече от 15 000 палестинци. Друго много жестоко наказание, налагано на семействата на децата, които хвърлят камъни, е изкореняването на плодните им дървета — портокали, лимони др., които са техния основен поминък. До 1991 г. са изкоренени 110 000 плодни дървета, притежавани от палестинци^[3]. За същия период са разрушени или запечатани 1950 палестински къщи^[4]. Да не говорим за т.нар. полицейски дни, когато никой няма право да излиза от дома си^[5]. От 1987 г. досега над арабското население в окупираните територии от израелските власти са наложени 10 000 такива полицейски дни. От две години насам стремежът на народите към мир и независимост се налага почти навсякъде в света, с изключение на Близкия изток, който все още остава район на ционистката сила и воля. Палестинският народ продължава да страда под жестоката и незаконна израелска окупация. И никой не знае още колко ще продължи тя. Никой не се наема да им помогне и да се обяви срещу решението на САЩ и Англия. Републиките от бившия СССР не включвам към двете решаващи сили, защото те вече са политически зависими от тях. Арабско-израелският конфликт има само едно решение — установяване на независима Палестинска държава. Дилемата на палестинския народ смути и покърти целия свят. Тя трябва да бъде решена справедливо и компетентно. Ако това, което правят палестинците, за да се защитят, се определя като престъпление, тогава как да наречем всичко, което Израел прави по отношение на тях?… По какъв начин могат да постъпят борещите се за свобода, когато за тях няма справедливост и подкрепа? Непрекъснатият строеж в окупираните територии на селища за емигранти от страна на ционистко-израелското правителство е явна провокация. Животът на новозаселващите се евреи-емигранти не е за завиждане. Много от тях вече скубят косите си и правят всичко възможно да се върнат там, откъдето са дошли.

Съветът ми към всички евреи, които нямат реални представа за истинското положение, е: останете си там, където сте! Дори и тези, които живеят в някоя от републиките на бившия СССР, са много по-добре в сегашния си дом, отколкото в една нова неизвестност. Евреите със своята инициативност, способности и пробивност ще бъдат много по-добре, ако си останат там, където са живели досега. Тяхното Отечество е там, където са родени, и те трябва да го приемат изцяло като такова. Те трябва да забравят фиксидеята, че са „избрания от Бога народ“, която им внушават ционистките равини, като ги настройват срещу всички останали хора, за да бъдат полезни не само лично на себе си, но и за да получат искреното уважение на всички народи по света.

Войната в Близкия изток скоро няма да приключи. Дълго време още този район ще бъде място на раздори и войни. И това ще продължи неминуемо дотогава, докато управляващите в Израел не престанат открито да твърдят, че всички земи между реките Нил и Ефрат, заедно с Йордания, са израелски.