Никола М. Николов
Тайните протоколи (25)

Протокол номер 12

Масонското тълкуване на понятието „свобода“. Бъдещето на пресата в царството на масоните. Контрол на пресата. Кореспондентски агенции. Какво е прогрес според масонството. Масонската солидарност в пресата днес. Безпогрешност на Новия режим.

Думата свобода, която може да бъде тълкувана по различни начини, е дефинирана от нас както следва: Свобода е правото да се прави това, което законът разрешава. Това тълкуване на думата в подходящо време ще ни бъде от полза, защото по този начин всички свободи ще бъдат в наши ръце, след като законите ще ги премахват и отново ще ги създават такива, каквито ние ги желаем според приетата програма.

Ние ще работим с пресата по следния начин: каква е ролята, играна от печата днес? Той служи да възбуди и разпали страстите, необходими за нашата цел, или служи на егоистични намерения, и публиката няма и най-малка представа за кого всъщност работи пресата. Ние ще я оседлаем и обуздаем със стегната юзда. Ще направим същото и с цялата печатна продукция. Ние ще я цензурираме, и тъй като това е много доходно предприятие, ще го използваме като източник на средства за нашата държава — ще наложим специална твърде висока такса и ще изискваме специален депозит, преди да разрешим да функционира какъвто и да е печатен орган или печатница. Това ще ни гарантира монопол над цензурата и ще предпази нашето Управление от всякакъв вид атаки от страна на пресата и печата. При всеки опит да ни атакуват, ако все още това е възможно, ще наложим безмилостни глоби. Мерки като такси, специални депозити и глоби ще донесат колосален доход на Управлението ни. При големите глоби, които ще наложим, никой не ще посмее дори да повдигне пръста си срещу ореола на нашата управленческа непогрешимост. Претекстът да спрем дадена публикация без каквото и да е оправдание ще бъде твърдението, че тя провокира общественото мнение. Забележете, че между тези, които ще ни атакуват, ще има и административни органи, създадени от нас, които ще атакуват само предварително определени становища. Нито едно мнение няма да стигне до публиката без нашия контрол. Дори и сега това вече е постигнато, тъй като всички новини се получават само от няколко телеграфни агенции, в чиито кантори е съсредоточена информацията от цял свят. След време всички тези агенции ще бъдат наши и ще разпространяват само онова, което им позволим ние.

Да се върнем отново към бъдещето на книгопечатането и пресата. Всеки, който пожелае да стане издател, печатар или книжар, ще бъде задължен да се сдобие с диплома, която в случай на каквато и да било грешка ще му бъде отнета веднага. С такива мерки мисленето и способността да се разсъждава ще станат възпитателно средство в ръцете на нашето Управление, което няма да позволи повече народът от дадена държава да залита и да върви по друг път, както и да си фантазира за някакъв благословен прогрес. Има ли някой от нас, който да не знае, че именно този стремеж към прогрес прокарва пътищата към лекомисленото поведение и разни фантазии, които пораждат анархистични отношения между хората и ги насочват срещу властта. Прогресът или по-скоро идеята за прогрес е въвела концепцията за всякакъв вид еманципация. Тази идея все още не е успяла да установи своите граници. В основата си всички т.нар. либерали са анархисти, не в действителност, а по идеи. Всички либерално мислещи преследват призрака на свободата и изпадат неизбежно в слободия и невъздържаност, което по своята същност е анархия.

На периодичния печат също ще наложим високи такси, както на другите печатни произведения. За всички книги, по-малки от 30 страници, ще се плаща двойно. Ще ги таксуваме като брошури, и по този начин ще ограничим издаването им. Брошурите са най-опасната печатна отрова, и тъй като те ще бъдат доста скъпи, читателите им ще намалеят. В същото време ще публикуваме материали, които да въздействат на умственото развитие в посоката, която преследваме, т.е. в наша полза. И понеже тези материали ще бъдат евтини, те масово ще се четат. Преди издателство или печатница да приемат какъвто и да е материал за издаване, те ще трябва да искат разрешение от властите^[1]. Така ние ще знаем винаги и отрано какви трикове ни се подготвят, и ще можем да вземем съответните предварителни мерки срещу противника.

Литературата и журналистиката са две от най-важните възпитателни средства, и следователно нашето Управление ще стане собственик на повечето от вестниците. По този начин ще неутрализираме вредното въздействие на независимия частен печат, и това ще ни осигури огромно влияние върху мисълта на публиката. Ако дадем разрешителни на десет частни вестника, ние ще основем тридесет^[2], и за всичко останало ще се придържаме към същата пропорция. Това, разбира се, в никакъв случай не трябва да се подозира от публиката. За тази цел нашите вестници много често трябва да публикуват противоречиви мнения, които да създават доверие към тях, и по този начин те ще доведат при нас недоверчивите опоненти, които веднъж паднали в клопката ни, стават безвредни.

Нашите вестници ще бъдат от всякакъв характер — монархически, републикански, революционни, дори анархистични дотолкова, доколкото конституцията го позволява. Като индийския идол Вишну всеки един от вестниците ни ще има сто ръце, и на всяка ръка ще имаме по един пръст върху едно от мненията на народа.

Успехът ни над нашите опоненти е сигурен, защото те няма да имат на тяхно разположение печатни издания, чрез които да пропагандират идеите си. Така ще отпадне необходимостта от каквито и да са опровержения.

Нека се спрем само на френския печат, дори и днес. Много неща в него разкриват масонската солидарност, ако внимаваме над всяка дума: всички органи на пресата са обвързани чрез професионална тайна, също като при авгурите от стари времена, и нито един от техните броеве няма да ви подскаже или посочи информационните си източници, ако предварително не е било решено те да бъдат обявени. Нито един журналист няма да рискува да измени на тази тайна, защото на никого няма да бъде разрешено да практикува професията си, без да има в неговото минало нещо опозорено и безчестно… Тези безчестни рани ще бъдат винаги болезнено отворени.

Нашите сметки и внимание са специално обърнати към провинцията. Належащо за нас е там да разпалим надеждите и поривите, с които във всеки момент можем да ударим столицата. Демонстрациите и манифестациите в провинцията ще представим като собствените надежди и пориви на населението^[3]. Естествено че всъщност източникът на напрежение ще сме ние. Докато получим пълната власт, от която се нуждаем, дотогава столиците трябва да са вече задушени от провинциалното мнение, т.е. от мнението на болшинството, което е подготвила нашата агентура. Това, което ни е необходимо, е в най-важния психологически момент столиците да не са в състояние да обсъждат един свършен факт по простата причина, че вече е приет от общественото мнение на провинцията.

Когато превземем властта и установим новия режим, в никакъв случай не трябва да позволим на пресата или на какъвто и да е друг източник да съобщава за каквато и да е обществена непочтеност. Необходимо е да се мисли, че Новият режим е задоволил всички толкова съвършено, че дори и престъпността е изчезнала… Престъпленията трябва да се знаят само от техните жертви и извършители, от случайните свидетели — и от никой друг.